Илиян Петров, който вмести посещението си в Манчестър между домакинството на "белите" на "Ботев" (2:2) и предстоящото гостуване на "Монтана" в събота и сериозните ангажименти в търговската си фирма, се появи на снимки из световните агенции как се здрависва с Жозе.

 

В последните секунди Специалния си тръгна артистично към съблекалните, докато мачът се доиграваше. Минавайки покрай централната трибуна по пътя към тунела, Жозе се спря да се ръкува с Илиян, вързал на врата си шалче на "Реал" (на снимката).

 

"Този човек е невероятен артист - разказа Петров за "Труд". - През цялото второ полувреме след червения картон на Нани той стоеше с каменна и дори леко тъжна физиономия. Само когато редовното време изтече, Специалния се обърна с поздравления към вратаря си Диего Лопес за добрата му игра. И тогава на лицето му се изписа неописуема дива радост. Снимката е публикувана в британския в. "Телеграф". Това обаче продължи секунда. След това пак сложи тъжната маска, която сякаш трябваше да каже на трибуните: "Съжалявам, че този съдия развали хубавия мач..."

 

Най-вероятно защото Жозе в този момент мислеше и за следващото си работно място, което може и да е на Острова... Иначе, разбира се, пак показа уникално разбиране на играта. Не повече от 40 секунди след като Нани бе изгонен, Лука Модрич вече бе на линията готов да влезе като смяна. И точно той реши нещата в сблъсъка малко по-късно."

 

Петров изгледал двубоя в компанията на Иван Вуцов - най-големия син на Вили Вуцов, треньора на "Славия". Наставникът осигурил билетите за спектакъла. За входните карти на българите в часовете преди двубоя заможни запалянковци предлагали по 1200 лири.

 

Илиян е привърженик и на "Реал", но най-вече на "Славия". На снимката се вижда, че на мач №1 за 2013-а емблематичният запалянко е и с юбилейна значка на "белите" от София на ревера (славистите на 10 април 2013 г. навършват 100 години), комбинирана с мартеница.

 

"Билетите ни бяха на 23-тия ред, но към края слязохме с Иван по-надолу - продължава Илиян. - Моуриньо, както и през първото полувреме, тръгна да излиза няколко минути преди съдията да свири края. Пак беше с каменно-тъжната физиономия - сякаш отборът му губи. Здрависа се със сър Алекс Фъргюсън и пое покрай трибуните. Тогава му викнах "Жозе, голям си!". Той се спря за секунда, подаде си ръката и пак тръгна. И напусна терена с хладно лице, без да се обръща повече към запалянковците. А се редуваха одобрителни и негативни викове към него...За мен остава незабравим спомен от мача, както и от факта, че аз и сър Алекс сме двамата, които стиснахме ръката на треньора победител!"

 

Текст: "Труд"