Ти не идваш от голяма европейска столица. Феновете ти са обикновени работници. Ти нямаш стотици милиони в сметките си. Ти не се биеш в гърдите след победа, защото идваш от пепелта. Знаеш какво е да си на върха и какво е да си в прахта. Познаваш възходи и падения. Знаеш какво е да живееш с почти нищо и с почти всичко. Ти не си като останалите, обикновените, мултимилиардните. 

 

В теб живее духът на отбор, с който се отъждествява цял Дортмунд. Нямаш световноизвестни футболисти в редиците си. И какво от това, когато имаш мечти... осъществими и то! Всъщност те те отписват- те са скептици! Но ти си мечтател! Онзи, който чака години и после сладко отпива от победата - наслаждава й се с всяка изминала минута, ден, година...

 

Помниш ли 1997-ма? Тогава казваха "Ювентус, защото имат Виери, Зидан, Бокшич!", "Милан - защото имат Баджо, Уеа, Савичевич!" Но ти мечтаеше и стигна до полуфинала. По случайност или не, ти осъществи мечтата си в... "Театъра на мечтите". 

 

В Торино потъркваха ръце и предвкусваха победата. Но онзи твой непобедим и несломим дух бе основният ти играч. Този дух даде криле на Ридле и Рикен, а те на теб- титлата. Ти мечтаеше, а с теб мечтаеха Клос, Колер, Замер, Крее, Ройтер, Ламбърт, Мьолер, Цорк, Соуса, Хайнрих, Ридле, Херлих, Рикен, Шапюиза и хиляди по трибуните! 

 

Сега мечтаеш отново, но други мечтаят с теб - Вайденфелер, Писчек, Хумелс, Суботич, Блашчиковски, Кеел, Гюндоган, Шмелцер, Ройс, Гьотце, Левандовски, Бендер, Лайтнер.

 

Не щеш ли малко по-късно стана и пръв сред първите в целия свят! И бе на върха! Не пропиля тази радост през годините, пазеше я, наслаждаваше й се, знаеше, че ще дойде и твоят ред. 

 

Смачкан в пепелта е време да докажеш, че го можеш - не всеки път, но го правиш по магически начин. По начин, който кара хората да се влюбват в теб, да те заобичат или просто да си им симпатичен. Цяла Европа ти ръкопляскаше във вторник на Бернабеу. Ръкопляскаха на магическия Ройс, гениалния Гьотце, на неуморимия Вайденфелер, на вечно борещия се Кеел. Бундеслигата все едно остава на заден план. Но какво значение има, когато вървиш по път, по който вече минаха героите от 97-ма, когато изкарваш 10 000 от Дортмунд и зашеметени от теб те надвикват хилядите на Бернабеу. 

 

Успяваш да накараш независимият футболен фен да ахне от удивление, да се радва за теб. Успяваш да върнеш спомени на по-възрастните и да накараш младите да искат да преживеят това, което бащите им са преживели.

 

След 15 години... Мечтаеш ли, Борусия?

 

Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.de