Така, както упорстват червените „историци” да ни набеждават, че „Левски” е „злото на България”, отбор на всички власти и, най-важното – отборът, създаден от държавна сигурност, така и ние ще упорсттваме да ги оборваме – но не с „ГА-говски мантри”, а с факти и документи.

 

Като продължение на статията „Първите седем години” от миналия брой, и в предпразнично левскарско настроение, днес поместваме кратки биографични данни за още  трима   от основателите и деятелите на нашия футболен клуб. Ползваме справката на авторския колектив под редакцията на Светлозар Живков – Свет.

 

Борис Василев-Боркиша 25.09.1898-10.03.1983 г.

Един от десетината младежи-ученици във ІІ прогимназия в София, между които още през 1911 г. се заражда идеята да основат футболен клуб в квартала около софийските улици “Витошка”, “Патриарх Евтимий”, “Парчевич” и “Цар Асен”. На 24 май 1914 г. замисленото се осъществява. Група от тридесетина младежи, вече гимназисти от ІІ мъжка гимназия, се събират в местността “Могилката” (днес градинката пред 22-ро училище до НДК) и официално основават “Шести софийски спортен футболен клуб”. В големия спор за името 16-годишният Борис Василев казва: “Левски ще го кръстим”. “Предложението слага край на спора и е прието единодушно, а Борис Василев получава прозвището “кръстник” на клуба. Но това не е единственото дело на Боркиша в близо 20-годишната му дейност за клуба. От 1914 до 1929 г. Борис Василев е неизменен ляв полузащитник на “Левски”. Същевременно е касиер и секретар в ръководството му. След 1921 г., когато завършва право и прекратява състезателната си дейност, е избран за първия “завеждащ спорта” в клуба. Длъжност, която днес отговаря едновременно на технически директор и треньор. На този пост остава до 1927 г. През есента на 1922 г.той пъви създава и юношески тим към клуба, който е наречен “Сините лъвчета”. С този далновиден ход той подготвя следващата „синя” генерация. Оттам излизат дългогодишните асове на “Левски” и българския национален отбор Ас. Панчев, Ас. Пешев, К. Ефремов, Н. Димитров, Вл. Ватев, Ас. Димитров, Н. Петрунов и др. От 1928 до 1934 година Борис Василев е неизменен член на ръководството на “Левски”, като заема длъжността подпредседател и член на Контролния съвет.

 

Георги Василев Попов 17.12.1897-17.03.1978 г.

Завършва І мъжка гимназия. Един от основателите на ФК Левски. По време на Първата световна война изпълнява войнския си дълг в Беломорска Тракия. След войната следва право в Германия. След завръщането си в България работи като юрист.

 

Цветан Генев-Цеко Генерала 13.11.1898-04.03.1945 г.

Бащата на Цеко е един от най-известните български офицери – генерал-майор Никола Генев – участник в националноосвободителното движение, опълченец в руско-турската освободителна война, герой от Сръбско-българската и Балканските войни, началник на легендарното Македоно-Одринско опълчение. Може би затова синът му Цветан наследява прозвището „Генерала”. Той е един от основателите на “Левски” и участник в първия клубен отбор. Рафиниран, разнообразен централен нападател с около 54 шампионатни мача и 52 гола в течение на 13 сезона. Има три междудържавни срещи, включително и първата срещу Австрия във Виена през 1924 г. Когато следва икономически науки в Париж от 1928 до 1931 г., облича състезателната фланелка, а по-късно е и треньор на “Серкъл де Спорт Франс”. През 1933 г. под негово ръководство “Левски” за първи път става държавен първенец. През 1934 г. е ръководител на националния тим в турнира за Балканската купа в Атина.

——————

Продължаваме да запознаваме читателите и с първите председатели на СК ЦСКА – по реда, по който са упоменати в клубния сайт и както са представени в Укипендия

 

Генерал лейтенант Иван Кинов

е роден на 8 май 1893 г. с. Лютиброд, Врачанско. Член на БРСДП (т.с.) от 1911 г. Участва във войните за национално обединение (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). Взема участие в Септемврийското въстание (1923), след което емигрира в Югославия.

 

През 1924 г. се завръща в България и работи като нелегален функционер на комунистическата партия. През м. ноември 1925 г. емигрира в СССР, където служи в Червената армия. Завършва военната академия „Михаил Фрунзе“ (1929) и Висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия (1938). Участва в отбраната на Москва през Втората световна война (1941) и действията на Северния фронт.

 

Взема участие във войната срещу Германия (1944 – 1945) като началник-щаб на Главното командване на Българската армия. Началник на Генералния щаб на Българската народна армия (1944-1949). В периода 1949-1951 г. е председател на ДОСО. Началник на Военна академия „Георги Раковски“ (1951-1954). Първи заместник-министър на народната отбрана е (1954-1960). От м. май 1960 до м.октомври 1963 г. е посланик на България в Румъния.

 

Награден е с Орден „Георги Димитров“ (1955, 1959, 1963 и 1964) и Званието Герой на социалистическия труд (1964).

 

армейски генерал Добри Джуров

е роден на 5 януари 1916 г. в село Врабево, Ловешко. Учи в Семинарията (изключен за комсомолска дейност). През 1932 г. става член на РМС, а през 1938 г. на БРП (к).

 

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. е интерниран от правителството на Богдан Филов в лагера Кръсто поле. Избягва оттам и е партизанин. Приема партизанско име Лазар. Командир на партизанска бригада “Чавдар”.

 

След 9 септември 1944 г. известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а след това става офицер в БНА. Заема различни командни длъжности. Завършва военната академия “Фрунзе” в СССР. От 1962 г. до 1990 г. е министър на народната отбрана. Повишен във военно звание армейски генерал.

 

Кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977-1990). Народен представител в VI- о, VII- о, VIII- о,IX- о НС и VII- о ВНС. Удостоен със званието „Герой на Народна република България“ и Орден „Георги Димитров“.
Автор на мемоарна книга озаглавена „Мургаш“. Умира през 2002 г.

 

Генерал полковник Георги Моменков
е петият по реда в списъка на управниците – председатели на СК ЦСКА след 1948 година. Изглежда прекалено скромна личност, щом не е намерил място дори в Уикипедия. Затова пък в някой следващ брой ще ви предоставим обширно четиво за най-дългогодишния червен футболен началник – генерал полковник Зрдавко Георгиев – Милиционера, който преди да оглави армейския клуб, е бил продължително време началник на милиционерския „Спартак”. Ще ви предложим много интересното четиво на АПОСТОЛ  АНТИЛЕВ

 

“Нищо общо със СССР, БКП, комунизма”

 

в което главен герой е тъкмо генерал Здравко Георгиев.

 

А защо от досега споменатите началници на ЦДНВ половината са все  бивши основатели и на министерството на вътрешните работи, можем да  започнем отзад напред – последните двама министри на МВР – Румен Петков и Цветан Цветанов – върли  привърженици на “сърца червени”…

 

Драго Драгоев - Драгой, dragoi2010.wordpress.com