Бил съм на всякаква дрога, тревата ми спаси живота!

Започнах да се друсам, за да отърва казармата

 

Клавиристът на “Контрол” Красимир Неделин – Крезо отново блесна под светлините на прожекторите, след като в “Часът на Милен Цветков” заяви: “Ако наркотиците са зло, нямаше да съществуват”. Крезо е най-младият член на бандата, автор е на култовото парче “Жива да не бях” и вдъхновител на мегахита “Леле, како”. От години останалите от бандата го дават за пример като човек, който е оцелял от ужаса на дрогата, продължил е напред и дори е създал семейство, има и 4-годишен син. Останалото - от самия Крезо в най-откровената му изповед:

 

- Крезо, говори се, че ти много години си бил на хероин...?

 

- Бил съм на всичко, каквото се сетиш, човече! Имам за щастие голям опит с психотропните вещества. Има едно понятие “психонавт” – това е нещо като турист, само че сам в себе си. Доста любопитно преживяване, което не препоръчвам на повечето хора, защото е дълъг път.

 

- А и доста не оцеляват по този път...

 

- Хм, да. Сега, ако почна да ти цитирам Гьоте и други такива пътешественици по кръговете на ада и в облаците на рая, няма да ни стигне времето. Въпросът е човек какво търси и какъв е пътят, по който го намира. Мен винаги са ме интересували хората и какво има вътре в тях. По този повод решех да започна със себе си, пък след това да обърна внимание на останалата част от човечеството, тъй като егоцентризмът ми е безкраен.

 

- Бил си много малък, когато си започнал...

 

- Може да се каже донякъде. 20-годишен си е малък. Поводът беше да се отърва от казармата, защото тогава единственият начин за това беше да бачкам за светлия социализъм пет години в Кремиковци или някои други комбината, в които след пет години направо те бракуват. И аз предпочетох да се направя на болен и така, правейки се на болен, попаднах на хора и станах човек...

 

- Как се правеше на болен?

- Всъщност нямах идея за какво става въпрос. Бях си купил една “Клинична психология” и си мислех, че като чета диагнози и симулирам психози, ще ме обявят за болен. Обаче в момента, в който ме видяха военните психиатри, ме разкриха. За щастие се намериха и читави лекари, които смятаха, че всеки има право на личен избор.

 

 

След 6 месеца в казармата вече бях в лудницата

 

- Наистина ли?!

 

- Да, бе! Много яко! Там си имаше истински луди и веднага ме изловиха, че съм абсолютно здрав, но лекарите решиха да ме подкрепят, защото вече свирех в бандата. Страшен шперц е думата “Контрол” - отваря всякакви врати. Единственото, което ми казаха, беше: “Само не се сдружавай с лоши хора, защото като те гледаме, си готов експериментатор”. На мен само това ми трябваше - някой да ми каже “не пипай котлона”, и веднага си сложих ръката отгоре. Трябва да ти кажа – не пари толкова. Макар че зависи...

 

- Ти обаче си от малкото оцелели, а колко много хора си заминаха от свръхдоза и мешане на субстанции...

 

- Така е. Това не е за всеки. Цената определено е висока. Не мога да кажа струва ли си или не. Мога да кажа само, че

 

 

за нищо не съжалявам! “От всеки дефект – ефект”

е една от фразите, които най-много харесвам. Много е хубаво да можеш да извлечеш нещо позитивно и от най-голямото падение.

 

От друга страна, не мога много да се надувам, защото съм огромен късметлия. Огромен късмет и шанс има в цялата работа, затова сега си говорим. Освен това всичко трябва да се прави с акъл и голяма доза пресметливост. За да отидеш да плуваш в неохраняем водоем, трябва да си си направил сметката дали можеш да плуваш. Ако не можеш – не влизаш с надуваема лодка в център на язовира.

 

 

- Как да го контролираш, като постоянно имаш желание за още и още?!

 

- Ааа, това не можеш да го контролираш, можеш да контролираш само дозите. Зависи какво търсиш – ако целта е да се умъртвиш за единица време – това го може всеки. Старите наркомани му викаха “малката” и “голямата” смърт. “Малката” смърт е, когато преплиташ крака, “голямата” – когато някой вика “Бърза помощ” или ти прави изкуствено дишане, което всъщност изобщо не помага.

 

 

Аз съм прескочил и двете

Според мен просто трябва да има култура на друсане. Не се сещам за по-подходяща дума, защото “друсане” е уличният вариант. Пълно е с хора с костюми и очила, които приемат психотропни вещества културно, лежерно, в компания, в подходяща обстановка. Това е съвсем друга история. Докато такива улични експериментатори като мен са си направо друсачи, независимо какво търсиш, къде пътуваш, на какъв се правиш. С брадвата ковеш пирони, а не сечеш дърва, за което е предназначена. След време разбираш, че има дръжка, че служи за други неща, и накрая се научаваш да правиш дървата на кибритени клечки с въпросната брадва, но това е след дълги години и много късмет.

 

 

- Можеш ли да разделиш физическия път от духовните преживявания?

 

- Двете са едно. Светът е странно и неуютно място за всяко човешко същество. Бързо открих, още като ученик, че алкохолът сваля задръжките и помага на хората да бъдат по-фън и по-лицеприятни. Най-малкото съученичките ми си сваляха дрехите, като ги напия... Това бързо ми даде възможност да се ориентирам към хапчетата в портмонето на баба ми. Минах през опита с лепилото, хероинът дойде по-късно с арабите след афганистанската война и хотел “Хемус”. Иранците се появиха в София – на НДК и “Кравай”. Беше яко! Най-готиният хероин, който е имало, беше тогава. След това куките ги изпозастреляха или ги прогониха по морето и трябваше да се оправяме сами в София. След това дойдоха метадоновите програми, които не са нищо повече от евтин и здравословен вариант да направиш главата. Всичко това е свързано с едно каляване на духа. Представи си – сега е минус 5 градуса и един човек, плувнал в студена пот, който има пари, има всичко, но се побърква от желание по нещо, което е на 5 лв. с такси от мястото, където се намира. Отива и си доставя поредното щастие.

 

 

Хероинът обезболява душата

 

Прави да ти е все едно. Ако ще навън да падат голи жени от небето, ти можеш да седиш и да гледаш и да казваш: “Да правят к`вото искат”. Нещо подобно е ефектът на херцата. Що се отнася до душата – тя е нещо, което винаги можеш да разтегнеш като ластик, без да го скъсаш, може да устои на всичко. Докато тялото се скапва, душата е безсмъртна.

 

- Как изглеждат пътуванията на душата? Какво виждаш, през какво преминаваш?

- То са неща, които не мога да опиша. Това е нещо, което трябва да преживееш. Не знам дали има адекватни думи, но аз не съм толкова добър поет. Покрай целия ми път с наркотиците се срещнах с невероятни хора, преживях невероятни неща и всичките те са ме направили по-силен, по-мъдър, по никакъв начин не са ме увредили интелектуално, но, съдейки по хората, с които общувам, не ще да съм много голям идиот.

 

- Каза, че си минал през всичко. Пробвал ли си LSD, халюциногени и амфетамини?

 

- LSD е върхът, според мен. Страшна дрога, много ми допада. Невероятни пътешествия, по-позитивно нещо не мога да си представя. Много спорен наркотик - томове са изписани за него, има приложение в психиатрията като терапията, преди братята американци да го забранят. Както и марихуаната, впрочем. Всички тези неща, за които говорим, са лекарства и те са цветният привкус, чрез който човек може да се оттласне от матрицата.

 

 

На мен ми е тъпо да съм квадрат, предпочитам да съм многостен

 

Ние по принцип хората сме такива - не си падаме да се затваряме в черупка, но тъй като нямам време да се занимавам с йога и медитация, предпочитам по-лесния вариант.

 

 

- На какво се дължи свръхзависимостта към дрогата до степен да се стига до престъпления, но да си набавиш пари за поредната доза?

 

- Това е, защото всичко е нелегално и обществото го е направило така. Това е идеята на метадоновите програми – не да те откажат от наркотика, а да те откажат от гадния ти начин на живот, който всички започват различно, но завършват еднакво. Рано или късно започваш да предаваш приятелите си и става цялата драма, която вестниците много обичат. Само че за това не са виновни наркотиците, а всички. Мен ако питаш, ако легализират всичко – проблеми няма да има. Спомням си през 80-те години по аптеките продаваха тинктура опий. Можеше да се купи с обикновена рецепта извлек на опий, разтворен в спирт. Правеха едни прахчета по аптеките, които съдържаха кодеин, кокаин, морфин - зависи какво ти е написал лекарят. Тогава някой чуваше ли за наркомани? - Никой!

 

 

А половината лекари пиеха такива прахчета като луди!

 

Наркотиците са социално приемливи само тогава, когато не са свързани с организираната престъпност. 20 години съм в тези говна и съм се нагледал на какво ли не.

 

- Попадал ли си на дрога менте?

 

- Всичко се продава на улицата. Виждал съм хора, които си купуват мазилка от стената. Един го стърже от стената пред мен, слага го в пакетче, продава го на друг, оня вижда, че това няма нищо общо с наркотиците, но е толкова зле, че го разтваря в капачка и го пъха в тялото си инжекционно. И всичко това се случва само защото хората нямат достъп до това, което искат. Аз съм анархист по убеждения и смятам, че всяко човешко същество е една вселена и стига да не влиза във вселените на другите - всичко е о`кей.

 

- В момента като че ли хероинът е най-непопулярният наркотик?

- Няма как да не е, защото много бързо започнаха да умират. Информираността на населението много падна. Що се отнася до кокаина и амфетамина – в момента на улицата няма качествен материал. Ако има – струва страшно много кинти. Аз лично преодолях стимулантите. Страшен пауър са – да, вместо да се занимаваш да пиеш един час, просто дръпваш две линии и си ти, а после ако искаш - пий и четири часа. Живеем в динамична среда, хората предпочитат бързи дроги, които могат да ползват в обедната почивка – нещо като аналог на кафето, само че с повече газ в него. Друго си е да си нахилен цял ден, да си позитивно настроен и работоспособен, защото това са неоспорими качества на стимулантите. Ако взимаш обаче какъвто и да било наркотик самоцелно, само заради взимането му, това неминуемо те води до гробищата или до лудницата. Съветвам всички – попитайте джипито си с какво да се друсате – то по-добре ще знае от кварталния дилър.

 

- Забраната на пушенето на обществени места не е ли всъщност крачка към крайната цел – позволяването на всички дроги?

 

- Не мисля. Забраната всъщност цели да ни накарат да си купуваме повече никотинови лепенки. Да ти го продават в аптеките, а не да си го купуваш в кварталния магазин. Всичко е въпрос на пари в този побъркан свят и може би просто трябва да си говорим за глобалната политика и икономика, а не за наркотиците.

 

 

Наркотиците са за бедните

 

Те са за побъркани роботи като мен, които се чудят накъде на хванат. Имам какво да кажа на света, но кой ли се интересува от това. А и на мен май ми е писнало. Затова предпочитам да се занимавам със себе си и близките си, отколкото да променям света. Опитвахме се да го променяме – не става. Светът е скапано място!

 

- Ти каза, че вече си напълно чист, но се бориш за легализирането на марихуаната. Защо?

- Тревата ми спаси живота! А иначе се боря за свободния избор. Конкретната ми кауза е, че човек има право да умре както иска. Така или иначе, всички натам отиваме, никой не се е отървал от живота жив и имаме право на свободния избор сами да решим. Избор нямат болните хора, които нямат право да се лекуват. Говоря конкретно за марихуаната за медицински цели. Надявам се, че синът ми като порасне, ще може да избира сам. Ще може да се уповава на собствената си култура, съзнание и сили.

 

 

- И последен въпрос - откъде ти дойде идеята за култовата песен на “Контрол” “Жива да не бях”?

 

- Тази песен беше

 

 

въпрос на кокаин и футбол

 

Бяхме се събрали вкъщи всички от “Контрол” да гледаме мач и в един момент се направих, че отивам да изхвърля кофата за боклук, за да не разберат какво правя. Дилърът ми подаде дозата за секунди край контейнера за боклук и докато се качвах по стълбите, парчето беше готово.

 

Интервю на Надежда Ненова