Равносметката е красноречива, от ЦСКА не остана нищо

По това време преди 4 години вървяха преговорите за поредната продажба на ЦСКА. С големи очаквания бяха посрещнати новите собственици - набираща сила сметопочистваща фирма. Неизвестна на широката общественост, но представяща големи планове за бъдещето на 31-кратните шампиони. Феновете бяха обнадеждени, мислейки си, че отнемането на лиценза при управлението на Александър Томов е дъното. Бяха сигурни, че по-надолу няма как да се стигне. По това време обаче ЦСКА бе шампион. А днес цифрите са красноречиви- 48 месеца по-късно, ЦСКА е 4-ти в класирането, играе пред 400 зрители на чужд стадион, а единственото което има е 4 калъфки. Засега.

Един мандат измина и е време за равносметки. Кой и какво спечели? Единственото сигурно е, че двама перничани станаха суперизвестни на гърба на най-успелия футболен клуб в България. И то заради това гадно правило, че няма лоша реклама. "Титан" това го знае най-добре. Защо И.И. и Д.Б. да са известни с това, че са построили стадион и школа, направили страхотен отбор и върнали хората на стадиона, като могат да "платят" за рекламата от името на ЦСКА. С милиони евро дългове, които клубът трябва да връща на собствената им фирма. Схема, заради която никой инвеститор не смее да припари до "Армията". Порочен кръг, който изключително умните перничани продължават да използват за своите цели. Като например кръгът "Царско село", който източва клуба. Кръгове, кръгове, които водят до кръгла нула.

Видът на трибуните срещу Локомотив (София) бе кратката и най-точна равносметка за управлението на "Титан". Просто духът на ЦСКА вече го няма. Стигна се дори дотам, сектор В да бъде затворен за да се спести някой лев. Прецедент в историята. Да, един друг собственик спря достъпа до ултрас трибуната. Но това в неделя бе много по-лошо за ЦСКА. Онези неутралните, принципните, интелигентните фенове на ЦСКА вече не са на стадиона. А именно те са най-нужни, защото могат да инициират промяната. Както стана във волейбола. "Титан" обаче направи всичко възможно да си осигури спокойствие, прогонвайки именно тях. Защото много добре знае къде е кодиран духът на ЦСКА. Знае кои си спомнят за Аякс, Ливърпул и Нотингам. Кои мечтаят за онзи ЦСКА. Не са нито тези от сектор Г, нито костюмарите в ложите. Днес няма средноинтелигентен фен на ЦСКА, който да ходи на стадиона при всичко случващо се в клуба. Няма такъв, който да позволява някакво Атлетче да му се подиграва с 10 лв. за билет на - 10 градуса срещу изпадащия Локо. Няма такъв, който да чувства свой този ЦСКА.

И така ден след ден, месец след месец, резултатът е налице- ЦСКА вече не е на хората. Няма ги онези, които го спасяваха през всичките 20 години на т.н. преход. Този ЦСКА е единствено и само пернишки. Бе приватизиран от перничани и функционира заради перничани. Тук таме се прокрадват и някои от Банкя или с. Плоски за цвят. Така или иначе, в този си вид ЦСКА е абсолютно безмислен. Той няма лице както на терена, така и извън него. Не го обичаш, а вече дори не го и мразиш. Своите са равнодушни, а чуждите се забавляват. Изобщо по-голямо мъртвило на "Армията" не е било никога. Никога предстоящата селекция не е била толкова малко чакана, никога пролетния полусезон не е бил толкова безмислен. Никога феновете не са били толкова обезверени, никога не е имало по-малко значение кой е треньорът. Никога ЦСКА не е бил толкова близо до посредствеността, което за този клуб е равно на смърт. Никога не е бил толкова близо до Дукла...

Спасението е само едно. Да се работи целенасочено в посока повтаряне на събитията от декември 2008-а. И това трябва да е единственото коледно желание на ЦСКА. Което, ако не се сбъдне, може да е последно. ЦСКА има нужда от нов СОБСТВЕНИК, не спонсор. Забравете Газпром, забравете Йешич и Радуканов, забравете Камбуров. Тези само ще удължат агонията. И Господ не може да спаси този, пернишкия ЦСКА. Казват, че по Коледа стават чудеса, а богатите са по-добри, особено къМ слабите, онеправданите, бедните, бездомните. Точно това е ЦСКА днес. 4 пропилени години по-късно.

Васил Хаджийски, sportline.bg