ОДУМВАТ ЛЕВСКАРЯ ЙОЗЕФ ШВЕЙК В ЛИПСА НА КРЕАТИВНОСТ

 

На много инетересни статии може да попадне запалянкото през скучния месец януари. Пък аз нали съм избрал да се джанкам с автори, които пишат срещу „ЛеФски”, сякаш им е тъща, няма как да изпусна статии като „Разликата”. Подписана е от някакъв „ХиперТитан”, претенциозен графоман от Варна. Той често се появява с „нестандартни чаршафи ”, в които излага „истини” например от такъв калибър:

 

„ЦСКА претърпя три неуспешни опита да бъде ликвидиран (практически закрит) като клуб, от комплексарите – през 1985г от БКП, през 1997г, от СДС (когато със заповед на „военния” „министър” ЦСКА бе закрит) и през 2008г. от БСП и ДПС – лицензгейт. По принцип, опитите за унищожение са част от страха, безизходицата и глупостта…”

 

Излагането на такива мисли този път  улучих и на подходящото място – в сайта на полковник Петьо К., където се събират предимно „фенове от резерва”. Затова и коментарите в Prosport.bg придават допълнителна „тежест” на варненския учен – тъй като този автор се занимавал и с научни анализи по други теми. Какви ще са те – можем да съдим и по псевдонима му- разни „хипертитани” можеш да срещнеш в по-специализираните клиники.

 

Но както и да е. Този текст съм го срещнал в сайта на запасняк-самозванец и ще го популяризирам също като журналист-самозванец.Например, цитирам как го възприемат читатели под статията. Ето един, който се е нарекъл „АС-23”, разбира се:

 

„Това е статия, която трябва да се популяризира! Стопроцентовата истина за цялата подуенска вакханалия в България и борбата на ЦСКА да се бори със злото! Подуенската помия е сбор от комунистическо-фашистки идеологии и похвати! Браво на ХиперТитан! „
От какво точно се възхищава цекистът под статията, можете да се ориентирате от следния цитат:

 

„В българския спорт в годините, като творци са се оформили ЦСКА, а като подражатели – Лелски. Първите, ЦСКА – създават лидери, световни звезди и са склонни на подвизи в името на творчеството. Лелски – си измислят „лидери”, „звезди” и всичко това поради комплекса си за малоценност. Те искат да са творци, но не знаят как. Те искат да са лидери, но не им достигат качества и еволюция. Подражателите често са склонни да лъжат в стремежа си да изместят творците от полагащото им се място. Склонни са дори да унищожат креативните хора, за да се чувстват по-ценни в собствените си очи…”

 

Идеята тук е, че истински надарените, „креативни” българи са цесекари, те творят, а левскарите пряко сили се опитват да им подражават. Което се оказва непосилно за подуенци – да догонваш и подражаващ на един колос, въплатяваш в себе си великия творчески дух, по начало присъщ на всяка армия. Пък дори и в такава, която на „бойното поле” за 45 години има зад гърба си петдесетина скъпи маневри на варшавския договор и едно велико нахлуване в пределите на „братска” Чехословакия…

 

/Само да не си помислите за   намек за  дискриминация на клубна основа – и да има, тя е защитена от Закона за всеобща военна служба и от Член 1 от димитворската конституция?.

 

Не че вземам насериозно подобни „парчета” като Хип Тит, но трябва да се възползваме, когато ни дават повод да се „поташачим „ с хипертитани, които се водят и за „вип” агитатори и пропагандатори. Инак „армейската общност”, по правило, гъмжи от доморасли и ограничени, но много забавни активисти – заради смешното си самочувствие.

 

Първото нещо, което ми се прииска, след като все пак дочетох „рапорта за наличието на огромна разлика”, е да вкарам този автор в компанията на „подражателите” Йозеф Швейк и школник Марек.

 

Както е известно, на тези  двамата  Ярослав Хашек е възложил да бъдат нещо като „чумата на военната тъпащина”.

 

Да го видя тогава този ХиперТитан що за творец ще изглежда на живо, подметнат от свежия ум на пацифистите. Ще изглежда по-идотски и от ефрейтора, който води под конвой най-титулувания идиот на света…

 

Но и по сериозно може да се отговоря на такъв автор-цесекар – как футболен клуб, създаден 35 години по-рано, изчаква другия, току що създаден, за да започне да му подражава! При положение, че „Левски” и „рожденното” име си е спасил, и от петолъчки по емблемата се е опазил.

 

Впрочем, най-голямото „подражателство  на завистливите левскари”  към творците цесекари може да се изрази в следното – едната публика скандира името на клуба си от създаването, докато другата цели 15 години не скандира нищо друго, освен „Долу Левски” или „Само Динамо-паднамо”.

 

Как да скандираш „само”: цдв, онв, осг, цднв, цдна… нали „агитката на подражателите” веднага ще ти отнеме авторството. Особено онова име „ОНВ”, което се е тълкувало като „Отбор на Народната Власт”…

 

Колкото за „разликата”, тя, слава Богу си е очевадна и до днес. И то благодарение на нашите „първи  35 години ” , също  и на  „първите 45 години” на изкуствените.

 

На нашите десетина основатели / гимназисти-ентусиасти/, и десетината „обединители- активисти”, все бивши партизани. Посъщото среме те са  и офицери на служба в народната милиция – това  е документирано. И ако има „подражание”, то идва четвърт век по-късно – когато същите мевере-армейци, поставиха срамни пагони и на нашите рамене…

 

Повечето от коментарите за „разликата” във въпросния „фатмашки сайт” звучаха като заканите на подпоручик Дуб – вие още не знаете кой съм аз, но един ден ще ви покажа кой съм…

 

А кой е подпоручик Дуб /а и другите „подпоручици”/ в българския футбол?

 

Прочетете спомените на футболистите-ветерани, пенсионирани като майори и подполковници от БНА. Получили висшите и средните си чиновете, защото са ритали топка, а не защото знаят какво е да браниш родината.

 

След загуба от „подражателите”, началникът на клуба полковник Миланов – Чопъра /в нашия случай подпоручик Дуб/, ги е строявал преди тренировка с пълно бойно снаряжение. И подвиквайки им като ротния на Швейк – „вие още не ме познавате, но когато ме опознаете…”. И  налагал на „творците” противогазите, или просто заповядвал да набиват чепиците , докато им дойде акъла. А  на следващото дерби да са си „кревативни”, както го изисква устава.

 

И кой прави „разликата” в такива моменти – засмените левскарчета в тунела преди дербито, когато Сашо Костов подигравателно ги окуражава – какво сте увесили носове бре, няма страшно. Няма да ви е за първи път…Няма да ви изядем, само ще ви бием…

 

Защото и Сашо, и Теко и Патрата…И Жоро и Гунди… и всичките, проходили на „Герена”, дори и когата са спорни футболисти, са свободни и природно интелигентни личности, пред които „подпоручик Дуб” може да бъде само някакъв помияр, който си залага на карти петолъчковата емблема в офицерския клуб.

 

„Ей това е най-истинската и неподправена статия, която съм чел!!! Благодаря, че отворихте очите на младите, изборът е само един-ЦСКА!!! Останалите са подражатели и те го знаят, затова и ги боли толкова много, защото не могат да понесат тази мисъл, но така е във футбола-винаги има един, който е над останалите, а всички останали се опитват да му подражават. Защо ние сме най-силните, най-добрите, най-позитивните, ние не мразим никого, НИЕ СМЕ ЦСКА!!! Очаквайте ни и във вашия град…”

 

Този „ креативен” форумец , прави му чест заради благодарността към ген Джуров,все пак е поредният   „АС-23”. Това  пък е разликата между чорбар от чорбар – със всичката си обич  и признателност  към бай Добри и бай Милко, с още по-голямо настървение напоследък се стремят към  към делото на генерал Айрянов, Ас-23. А той е  убит от посочените двама “креативни  творци”…

 

Добре, че в спометатият  фатмашки сайт Поспорт.бг  има  “креативни форумци” , които умеят да хващат подуенския бик за рогата. Ето още един такъв:

 

„ Във футбола винаги е имало един, който е над останалите. И всички останали трябва да му подражават…”

 

Обаче, колко се е изменил футболът, а и самият живот, от времето на подпоручик Дуб – започнаха да се намират клубове, които  отказват да подражават, представяте ли си?И затова е на лице този хаос през последните години.

 

Например – единственият не иска да си плаща данъците, защото парите му трябвали  за титла и премиални. Другите обаче не искат да му подражават  през настъпилия  21 век. Който подражавал, подражавал, бай Милко се спомина…

 

Няма смисъл да се изрежда всичко, на което нормалните български отбори отказват да подражават на творците с пагони. И по точно – на разжалваните от еволюцията „творци”.

 

А тъкмо „еволюцията” е „чумата” на всичко, белязано от тъпащината на символи като подпоручик Дуб. Няма значение дали процесът ще се развива в разположението на IV дивизия край Пардубице, или в района на бившето поделение 36 800, в района на местността „Пустинята”.

 

Важното е да им набиваме в главите „разликата”. Но не тяхната, основана върху критерия за някакви титли и полуфинали, а нашата „разлика’ , обоснована на естествения подбор и първите „35 години”.

 

—————-

 

ОЩЕ МАЛКО ЗА “РАЗЛИКАТА”

 

Вижте  от къде идват  пари  за подражателския   ”Левски”  -

от  близо петнайсет  години – издръжка от фирма

на високите технологии.

 

—————————————————–

 

Тук пък   виждаме  още една  разлика -    

никой спонсор не желае да се обвърже сериозно с “творците”

и клубът оцелява на парче – напоследък покрай 

“хипертитаничната креативност”

на  армейските болклукчии.

 

Драго Драгоев - Драгой, dragoi2010.wordpress.com