С поведението си "червените" фенове носят сериозна вина за поредния резил

 

Чорбарят е видял заглавието и отваря статията бесен. Готов е да псува, да мрази, да руши. Емоциите му идват в повече. За четвърта поредна година е останал с калъфка. Всички са виновни, не и той, не и клубът му. Цял сезон е оправдавал неудачите си с директиви, съдии, греди и всичко останало.

 

Днес сутринта чорбарят отново се е събудил в ограничения си свят. Случилото се вчера не го оставя намира. Видял е неща в Разград, които съзнанието му не може да побере. Видял е организация, професионализъм, красота, видял е титла. Това го е смазало. Единственото, което може да каже е: И кво от това, само ЦСКА.

 

Чорбарят е като сектант. Защитава своите с цената на всичко, независимо дали те са прави или не. И това му изяжда главата. Чорбарят е и късопаметен. Понякога вика "Вън боклуците от ЦСКА", после иска от тях титла, после пак ги гони. Чорбарят започна сезона обнадежден. Боготвореше Радуканов, заканваше се на останалите със Зику. Пак му бяха замазали очите през лятото. Ходеше на стадиона, кефеше се на победите и искаше титла. Ама само на по-големите мачове беше, защото иначе билетите са му скъпи. Бие се в гърдите, че е от ЦСКА, но не и когато трябва да плаща. Не е като хората в Разград. Аа да, онези "селяни" пък къде са тръгнали, мислеше си чорбарят. И те ще изчезнат като Литекс, сигурен бе той. Може би под "изчезване" чорбарят имаше предвид третата поредна титла на провинциален отбор у нас. Чорбарят пак псуваше всичко останало, без да се замисли дори за секунда за деградиралия си клуб. А той си биеше, ама въпреки това шефовете уволниха любимеца на чорбаря - Радуканов. Никаква реакция. След това продадоха и звездите на тима. Пак никаква реакция. Чорбарят си въобразяваше, че клубът му е недосегаем. Нищо не може да го спре. Замина си "Свети Спас". Нямаше изпращане, нямаше нищо. Само малко псувни след провала с Лудогорец в 15-ия кръг. Чорбарят е с теб, само когато си силен.

 

В дома му междувременно се намърда кукувицата Симонович. "Гадните" сайтове започнаха да разкриват истината за сръбското менте. Чорбарят обаче го прие лично. Не обиждали само Дуци, а и него. Все пак Дуци е ЦСКА. И започнаха пак да псуват. Сайтовете са виновни, медиите, директивата, всичко. Иначе Дуци си е супер. И тези дето го назначиха също. И подготовката, и чичо Пенчо, и селекцията. Чорбарят не може да допусне, че това в което вярва може да е фалшиво. Той е с една сигнална система, като животните. И като го бият, и като го хранят, те са най-добрите. Върти им опашка, да лае не смее. Просто защото чорбарят е един пес. Мизерният му живот се осмисля, единствено от победата на любимия му отбор. Независимо как е постигната, трябва да има победа, за да може чорбарят да се гаври с феновете на останалите отбори. За дългосрочна концепция, строеж на бази, методика и т.н. чорбарят не е чувал. И не го интересува. По това си прилича със собствениците на клуба.

 

Минава първият мач от втория полусезон. Чорбарят вижда, че "говеждите" сайтове май са били прави през зимната пауза. И май повече от него искат прогреса на любимия му тим и футбола ни. Само че не може да проумее. Защото ще е прекалено страшно за жалката йерархия на нервната му система. Няма да има кого да мрази. Междувременно пак са му се подиграли. И то не хора, а орки. Водят му най-любимия стопанин - Стойчо Младенов. Той винаги дава я кокалче, я те погалва по ушето с мила дума. И чорбарят пак завъртя опашката, забравяйки за всичко останало. Всъщност трудно се забравя, нещо което дори не ти е направило впечатление. Като падащите балони, порутените терени, лъжите на Спектакъла, и т.н и т.н. до безкрай. А допингът за чорбаря не беше допинг, той е сигурен, че е бил сироп за кашлица.

 

Стопанинът започна да си върши добре работата. Всеки кръг даваше по някое друго кокалче, за да е пълна устата на чорбаря и да не вика "Вън боклуците от ЦСКА". Така тактиката на "орките" сработваше безотказно. Ах, колко лесно е да се манипулира чорбар. Видима, Калиакра, Светкавица накараха чорбаря вече да се вземе много насериозно. Почувства се човек, дори шампион. Стопанинът му бе Жозе Моуриньо, а любимите играчки от Карачанаков станаха Меси. Всичко функционираше перфектно за чорбаря и неговия измислен свят. Спомогна и още един евтин трик, прилъгаха го с билетче по левче. Тогава чорбаря най-много обича ЦСКА. Още малко и щеше да ревне "Титан завинаги едни от нас".

 

Дойде мача с Левски и първият провал на стопанинът му. Ама какво от това, голяма работа. Той е най-важен, по-важен дори от ЦСКА. Последва и резила в дома на орките. Започна да става притеснително за чорбаря. Дали пък стопанинът не е най-подходящия? Нее, животинският му мозък отхвърли тази версия за секунди. И си намира друга, много по-правилна. Всъщност стопанинът му я подхвърля. Директива, съдии, БФС, Бойко Борисов, слънчевото затъмнение. Даа, така вече се живее. Чорбарят спаси микрокосмоса си, не и този на ЦСКА.

 

Дойде и мачът за титлата. Чорбарят се готви да отиде при "селяните". Да руши, да чупи, да деградира. Той не допуска някъде да е по-различно от неговата кочина. Мисълта му не стига за да поиска и той модерен дом, а да го разруши, ако някъде има такъв. Пътувайки той вече празнуваше. Още преди две седмици стопанинът му беше обещал, че бие Литекс и чорбарят е шампион. Е да, ама не. Измисленият му свят изведнъж рухна. Бе отнесен от крейзи форест като къщата на трите прасенца. Гадният сайт пак се оказа прав. Чорбарят се почувства сиротен. Но все пак се върна на гроба на идеологията си. За да довърши останалото от ЦСКА. Той ръкопляска на второто място. И на човекът, който докара ЦСКА до него. И така постави надгробния камък на една идея. Идеята за "червеният" властелин на футбола ни.

 

Все пак за ЦСКА надежда още има. Защото там някъде по домовете си са останали малцина Цесекари. Те не бяха на стадиона през пролетта. Не са там, откакто "Титан" е собственик. Не се асоциират със случващото се от 4 години в Борисовата градина. Те гледат мачовете от 21:45. И мечтаят. Мечтаят за европейски ЦСКА. Искат да посещават новия стадион, искат да водят децата си да тренират на супермодерната база на "червените". Искат да им купуват качествена екипировка от официалния фенмагазин или да я поръчат по интернет. Искат да покажат на английския си приятел чуждестранната версия на сайта на ЦСКА. Искат да се гордеят с треньора на тима, който знае повече тактически схеми от 7-2-Мораеш. Искат изпълнителният директор да различава купата на България от шампионската титла. Искат да гледат цветни снимки от участие на ЦСКА в най-престижния европейски турнир. Искат ЦСКА на цесекарите, не на чорбарите!

 

Васил Хаджийски, Sportline.bg

Единствените "кюрди" на "Герена" бяха в синьо

 

След изцепката с "Нож, жица, Сребреница" изглеждаше, че сектор Б е стигнал дъното. Срещу Литекс обаче "сините" фенове ни опровергаха. Този път те надградиха - след като се изгавриха с паметта на чужд народ, сега го сториха със своя. Цяла седмица се носеха слухове как ще бъде посрещнат Христо Стоичков на "Герена". Темата се използваше от медиите за увеличаването на собствените тиражи и посещения. Здравомислещ глас така и не се чу. Може би всички до последно се надяха, че живеем в нормална държава и това е някаква шега. И все пак днес Емо Спасов предупреди сектор Б: "Не пипайте Стоичков!"

 

Лумпенизираната южна трибуна обаче не го чу. Биячи, убийци, наркомани, вече и национални предатели. Тоталната девалвация на българския футболен фен през последните две десетилетия се събра в 90-те минути на "Герена" днес. За да ни покаже за пореден път, че няма друг такъв народ като българския. Който винаги е готов да потвърди онзи виц за казана в ада и пазителите му. Още когато Христо Стоичков реши да става клубен треньор се опасявах единствено от това. От неблагодарността, от обругаването, което го чакаше. Е десетина месеца футболна България издържа. За да се намесят най-накрая тези "патриотите", "потомците на Апостола", "чистите и святите". Когато отборът ти се казва Левски нямаш право на това. Не и да наречеш Христо Стоичков "кюрд".

 

Левскари, "кюрд" ли беше Христо, когато през 1994 г. изведе България на 4-ото място в света? Вие и децата ви тогава турски флагове ли развявахте по улиците? В края на същата година турски знамена ли украсиха залата в Париж, където Христо получи Златната топка? "Кюрди" ли ви наричат в чужбина, когато кажете "Стоичков" или това е единственото, с което познават народа ви? Нали уж бяхте голем родолюбци и пазители на българското! Кои са "кюрдите" сега, уважаеми левскари? Кои са тези с многото родини? Да, от Стоичков ви боли. Няма как да забравите онези 4. Няма как да преглътнете, че той тръгна за големия футбол от ЦСКА. Както няма да забравите всички успехи на "червения" клуб. Които също се пишат на сметката на България, ако не сте забравили. Едва ли, вие си живеете в Кюрдистан. Но не забравяйте, че всичко това е част от червено-синята лумпениада.

 

Не замесвайте България. Не пипайте иконата на футбола й. Защото такива като вас по целия свят се наричат национални предатели. Впрочем цяла седмица по всякакъв начин се коментираше викането на Христо в ГДБОП. И народът така и не защити този, който му донесе най-голямата футболна радост. В същото време новината за ареста на братчето на Бербатов мина като част от информационния поток. Защо ли? Защото на "си(л)ните" на деня Бербатов не им е интересен. Той е толкова беззъб, че дори омразата на сектор Б не може да предизвика. Защото никога няма да излезе с №4. Та той няма актив дори да бъде записан с №1 на гърба си.

 

Ето затова дружно се втурнахме да оневиняваме Асенчо, който невинно пренасял кокаин в столчето на детето си. Представяте ли си Стоичков да го беше направил? Вече щеше да е на бесилото. Та той беше изкаран престъпник, задето понечи да разбие рахатлъка и "черното тото".

 

Е, няма такава държава! По-точно има. На Ангел Солаков, Цола Драгойчева и днешните им последователи Георги Марков, Тодор Батков и всички други щатни сътрудници. Добре, че сайтът на Левски показа мача с Литекс и респективно плакатната смръдня, та да видят всички резила на комплексираната "синя" маса.

 

Но разберете - Христо Стоичков е футболист №1 на България за 20-и век. Кратко, точно, ясно и неоспоримо. Всичко друго съществува само във вашата глава. Ако живеехме в нормална държава, отдавна паметникът на цар Освободител щеше да бъде заменен с такъв на Стоичков. Призна го дори "тъмносиният" гуру от клубното ви радио.

 

Така, че стига сте ползвали паметта и човешките качества на Георги Аспарухов, за да си вдигате самочувствието. Да, никой не оспорва, че Гунди е №1 за Левски. Но Левски, това не е България. Не и от днес!

 

Васил Хаджийски, sportline.bg

Равносметката е красноречива, от ЦСКА не остана нищо

 

По това време преди 4 години вървяха преговорите за поредната продажба на ЦСКА. С големи очаквания бяха посрещнати новите собственици - набираща сила сметопочистваща фирма. Неизвестна на широката общественост, но представяща големи планове за бъдещето на 31-кратните шампиони. Феновете бяха обнадеждени, мислейки си, че отнемането на лиценза при управлението на Александър Томов е дъното. Бяха сигурни, че по-надолу няма как да се стигне. По това време обаче ЦСКА бе шампион. А днес цифрите са красноречиви- 48 месеца по-късно, ЦСКА е 4-ти в класирането, играе пред 400 зрители на чужд стадион, а единственото което има е 4 калъфки. Засега.

 

Един мандат измина и е време за равносметки. Кой и какво спечели? Единственото сигурно е, че двама перничани станаха суперизвестни на гърба на най-успелия футболен клуб в България. И то заради това гадно правило, че няма лоша реклама. "Титан" това го знае най-добре. Защо И.И. и Д.Б. да са известни с това, че са построили стадион и школа, направили страхотен отбор и върнали хората на стадиона, като могат да "платят" за рекламата от името на ЦСКА. С милиони евро дългове, които клубът трябва да връща на собствената им фирма. Схема, заради която никой инвеститор не смее да припари до "Армията". Порочен кръг, който изключително умните перничани продължават да използват за своите цели. Като например кръгът "Царско село", който източва клуба. Кръгове, кръгове, които водят до кръгла нула.

 

Видът на трибуните срещу Локомотив (София) бе кратката и най-точна равносметка за управлението на "Титан". Просто духът на ЦСКА вече го няма. Стигна се дори дотам, сектор В да бъде затворен за да се спести някой лев. Прецедент в историята. Да, един друг собственик спря достъпа до ултрас трибуната. Но това в неделя бе много по-лошо за ЦСКА. Онези неутралните, принципните, интелигентните фенове на ЦСКА вече не са на стадиона. А именно те са най-нужни, защото могат да инициират промяната. Както стана във волейбола. "Титан" обаче направи всичко възможно да си осигури спокойствие, прогонвайки именно тях. Защото много добре знае къде е кодиран духът на ЦСКА. Знае кои си спомнят за Аякс, Ливърпул и Нотингам. Кои мечтаят за онзи ЦСКА. Не са нито тези от сектор Г, нито костюмарите в ложите. Днес няма средноинтелигентен фен на ЦСКА, който да ходи на стадиона при всичко случващо се в клуба. Няма такъв, който да позволява някакво Атлетче да му се подиграва с 10 лв. за билет на - 10 градуса срещу изпадащия Локо. Няма такъв, който да чувства свой този ЦСКА.

 

И така ден след ден, месец след месец, резултатът е налице- ЦСКА вече не е на хората. Няма ги онези, които го спасяваха през всичките 20 години на т.н. преход. Този ЦСКА е единствено и само пернишки. Бе приватизиран от перничани и функционира заради перничани. Тук таме се прокрадват и някои от Банкя или с. Плоски за цвят. Така или иначе, в този си вид ЦСКА е абсолютно безмислен. Той няма лице както на терена, така и извън него. Не го обичаш, а вече дори не го и мразиш. Своите са равнодушни, а чуждите се забавляват. Изобщо по-голямо мъртвило на "Армията" не е било никога. Никога предстоящата селекция не е била толкова малко чакана, никога пролетния полусезон не е бил толкова безмислен. Никога феновете не са били толкова обезверени, никога не е имало по-малко значение кой е треньорът. Никога ЦСКА не е бил толкова близо до посредствеността, което за този клуб е равно на смърт. Никога не е бил толкова близо до Дукла...

 

Спасението е само едно. Да се работи целенасочено в посока повтаряне на събитията от декември 2008-а. И това трябва да е единственото коледно желание на ЦСКА. Което, ако не се сбъдне, може да е последно. ЦСКА има нужда от нов СОБСТВЕНИК, не спонсор. Забравете Газпром, забравете Йешич и Радуканов, забравете Камбуров. Тези само ще удължат агонията. И Господ не може да спаси този, пернишкия ЦСКА. Казват, че по Коледа стават чудеса, а богатите са по-добри, особено къМ слабите, онеправданите, бедните, бездомните. Точно това е ЦСКА днес. 4 пропилени години по-късно.

 

Васил Хаджийски, sportline.bg

Феновете да действат сега за да не се чудят откъде им е дошло след години

 

 

Няма такава свинщина като този ЦСКА. "Титан" не успя да издържи и 5 дни преди да покаже лудостта си и през 2013-а. Стойчо Младенов е аут, "червените" отново започват от нулата, а подготовката вече чука на вратата. Тя не е изготвена по вкуса на новия треньор, нито пък той е правил селекцията. Поредната глупост е сътворена, а лавинообразния ефект както винаги ще отеква поне няколко месеца. За да донесе поредния сух сезон в "Борисовата градина". Едно е сигурно - някои хора се учат с времето, но "Титан" никога няма да попадне в тази графа. Пернишките душмани не могат да управляват нормално ЦСКА- факт, доказуем със стотици примери. Най-скорошният е отпреди няколко часа. Тези хора не заслужават и още ден кредит на доверие и е време да се вземат радикални мерки.

 

Непукизмът на "Титан" е толкова голям, че те дори не осъзнават какъв автогол си вкараха с уволнението на Младенов. Сега Стойчо ще си тръгне като герой с високо вдигната глава. И ще може да поведе неотложния бунт срещу боклукчиите. Ако поиска разбира се. И ако откаже парите на "Титан", които със сигурност ще се опитат да му затворят устата. В следващите месеци ще стане ясно едно - Стойчо финикийските знаци ли обича повече или ЦСКА. Защото той знае много и ако реши да го каже, нищо чудно дори прокуратурата да се озове в Борисовата градина. А всичко това ще се случи с подкрепата на феновете към неоправдания "Екзекутор". Който нямаше да е такъв, ако бе оставен на поста, и бе претърпял неминуемия провал в мачовете до края на шампионата.

 

Моментът е най-решителен за феновете на ЦСКА. Ако събитията от днес не изкарат "армейската" общност от зимния сън, то клубът наистина е обречен. Единствено от запалянковците зависи дали до няколко години ще споделят съдбата на колегите си от Ливърпул- да видят приживе как големият враг за първи път в историята ги задминава по титли. Това е неминуемият развой при това статукво. Което така и не бива нарушавано от червените сърца. Те са в тотален амок - без предводител, разделени на фракции, но обединени в апатията си. Поредната победа на пъкления боклукчийски план. А той е време да бъде осуетен с незабавни действия. На улицата, пред стадиона, пред сградата на "Титан". Протести до дупка. Сектор Г, ултрасите на Левски скочиха след една загуба от Сараево, вие какво още чакате?! Дните до заминаването на ЦСКА за подготовка са едва 5 и трябва да бъдат използвани. След това месец из турските чукари и каузата ще е изгубена, а набраният гняв ще се разсее.

 

За да омилостивят феновете, тарикатите от "Титан" подготвят Миодраг Йешич или Милен Радуканов за заместник на Стойчо Младенов. Още двама любимци на сектор Г, които си приличат със Стойчо по неразбирането на футбола и невъзможността да постигнат нещо голямо. Изобщо все такива са фаворитите на северната трибуна. По-подробно за Радуканов и Йешич малко по-надолу.

 

Другата тъжна новина за ЦСКА от днес е разобличаването на Георги Илиев- Майкъла. Уж със Стойчо, а Майкъла доказа, че го играе сам. Както всички в Борисовата градина. Изобщо там са събрани всички най-гадни черти на българина. Байганьовец (Димитър Борисов), селски тарикат (Венци Живков), нагъл самозванец (Георги Павлов), интригант в сянка (Първан Първанов), добре облечен бизнесмен (Калоян Стоянов) и деспотичен тиранин (Георги Илиев). И всеки от тези дърпа към себе си последните късове месо върху кокала, в който се е превърнал ЦСКА.

 

Като в тъжен филм, който се повтаря до безкрай. Като в омагьосан кръг, от който няма излизане. Това е битието на ЦСКА вече 24 години. Никой не заслужава такава съдба, камо ли 31-кратен шампион на България, прославил родината ни по света. Българинът обаче освен всичко друго е и неблагодарен. И не иска да спаси клубът, правил го щастлив толкова пъти. Димитър Борисов каза преди дни, че ЦСКА струва 14 млн. Не, свободата на ЦСКА няма цена. Дано час по-скоро го разберат фенове, политици и бизнесмени. Преди да е станало прекалено късно. И на трона да се възцари "синьото". Само тогава някои да не се чудят откъде им е дошло.

 

Васил Хаджийски, Sportline.bg

Останаха само 10 причини "червените" да не споделят съдбата на чехите

 

Разделяй и владей. Така се управлява ЦСКА днес. При това повече от успешно. Всички са на групички, от играчите в съблекалнята та до журналистите. Всеки има своя цел, като в повечето случаи тя не е благоденствието на 31-кратните шампиони. Така "червените" са перфектният инкубатор за вредители. Те виреят  необезпокоявани вече 4 години. И няма да си тръгнат скоро, ако съдим по днешния ден. Просто ЦСКА все още не е заслужил своето спасение. И не е дорасъл за него.

 

Отиваме на първата зимна тренировка с очаквания нещо да се случи. Такива бяха прогнозите - днес в Борисовата градина да има демонстрация на омраза към едни и любов към други. Истински човешки емоции, които да стоплят мразовития януарски ден. Феновете се бяха заканили да покажат, че са готови да отвоюват своя клуб. И да поискат една друга съдба за ЦСКА. Когато обичаш истински нищо друго няма значение. Нито времето, нито работния ден, нито отчаянието от поредната "титан"-ична глупост сътворена преди дни. В такива моменти се преброяват истинските човеци. Най-лесно е когато тимът върви, ниже победа след победа, собствениците наливат милиони, тогава всички са от този отбор. Оказа се, че истинските цесекари днес бяха не повече от 10. Няколко горди момчета, които не се уплашиха от никого. Единствените, които знаеха какво правят в този ден и час в Борисовата градина. Те дойдоха за да бъдат себе си. Да, бяха малко, но поне ги имаше. И всеки един от тях е безценен. Защото това общество не обича бунтарите. То възпитава във фалш, меркантилност, примирение, апатия. Това общество създаде псевдомилионерите, които днес съсипват ЦСКА. Но макар и мачкан, ЦСКА го има. Заради тези 10, които бяха днес на "Армията".

 

Те държаха транспаранта "Свещите за вас, ЦСКА за нас". Петър и Калоян от София, подкрепени от момче от провинцията, което е дошло специално за протеста. Не са нито хора на Дучето, не са и от "Офанзива", които впрочем ги нямаше. Те просто са истинските герои на ЦСКА. Каквито не са нито Майкъла, нито Камбуров, нито някой друг от фалшиво обичащите клуба. Тези момчета направиха най-трудното. Показаха гражданска позиция. Без да имат 1000 съмишленици или някоя корпорация зад гърба си. Те застанаха с лицата си с една едничка цел. Да спасят своята любов. Някои ще кажат, че демонстрацията със свещите бе прекалена и нехуманна. А хуманно ли е това, което прави Димитър Борисов с ЦСКА? Ясно е, че вече няма място за отстъпление - или ЦСКА или Борисов. Само едното може да оцелее. Мнозина го осъзнават, но малко се осмеляват да го покажат.

 

"Искаме истински ЦСКА. Клуб, който се гордее с миналото си, но е управляван с мисъл за бъдещето. По европейски, от други собственици, от нови прогресивни лица. Искаме нещата да зависят от хора, които обичат единствено ЦСКА, а не парите, постовете и чашката. Искаме ЦСКА да е юмрук, а не разграден двор. Защо изгониха Стойчо Младенов? Той е един от малкото борци, които ни останаха. Не искаме нито Йешич, нито Пенев. Стига едни и същи номера с отдавна доказани треньорски карикатури", казват феновете. И са до болка прави.

 

ЦСКА обаче има и едни други фенове. Докато онези, истинските разпъваха транспаранта, тези седяха отстрани и гледаха лошо. След това се приближиха, изръкопляскаха на футболистите и запяха "ЦСКА шампион". Все познати физиономии - Луканката, Маймуната, Бомбата, Дени. Хората, които свалиха Димитър Ангелов - Дучето от поста му на предводител на Сектор Г. Същите, които няколко дни ядоха и пиха на трапезата на "Титан", а след това организираха избор на нов председател. На събрание на "Армията", което се състоя с любезното съдействие на собствениците на клуба. Събрание, довело единствено до хаос и апатия. Вече 4 месеца феновете на ЦСКА нямат своя лидер. Неслучайно и безкрайно удобно за перничаните. Както и днешните аплодисменти и възгласи "ЦСКА шампион". Изключително неадекватни и вредни. Каквито са лицата, от чиито усти излизаха.

 

Журналистите - и те същите. На групички по двама-трима. Разпределени по интереси. На едно място лакеите на "Титан", на друго феновете на Стойчо, на трети про Йешич групата. Колкото хора, толкова и идеи за развитието на клуба. Куцо, кьораво и сакато дава акъл, макар, че не отбира и грам от футбол. Лидерът, трезвият и компетентен глас го няма. Затова и ЦСКА е на това дередже. Все по-близо до съдбата на Дукла. Чехите вече минаха през чистилището, накъдето и българският футболен символ се е запътил. Майкъла казва, че най-важно за ЦСКА днес е строежът на базата. Не, Майкъл, най-важен е строежът на каузата. Която твоите шефове съсипаха. "Титан" напълни ЦСКА с продали душите си фигуранти. На всички нива. Само прочистването и естественият подбор могат да оставят ЦСКА жив. Затова мнозина говорят за "В" група. Едва ли това е единственият вариант. Но е важно час по-скоро да стартира създаването на истински ЦСКА, около който са само доказани "червени" сърца. Като тези 10 днес. Хора, които не знаят какво значи комисионни, черно тото, двойно счетоводство, уговаряне на мачове. Хора, които знаят единствено какво е да обичаш ЦСКА. И са готови да минат през всичко и всеки за любовта си.

 

Васил Хаджийски, Sportline.bg