ЖИТЕЙСКА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ В ПЪТЯ НА "СИНИТЕ", ЛЕНИНСКА СКОКООБРАЗНОСТ В МАРША НА "ЧЕРВЕНИТЕ"

 

Човек и на сто години да стане, на юбилея му пак припомнят "първите седем" – те са водещи за жизнения и творчески път на столетника. Там е прохождането, семейното възпитание, първата среща с буквите, първите уроци по родолюбие, първите човешки радости и нерадости.

 

От същото значение са и за трайно оцелелите граждански организации, спортни клубове, културни средища.... Доказано светилище с уникална притегателност за милиони българи е и футболен клуб "Левски" – София. Въпреки, че към това име не е обичайно да се лепят нелепи определения като "най-велик", "най-харизматичен", "роден от светлината на храна" и пр. комплексарщини, клубът достига забележителния си юбилей с непостигнат от други наши клубове непреходен интерес у поколенията. Дължи се и на деятелите, които са създали "Левски" с любов и са го управлявали с любов и отговорност.

 

Винаги съм реплекирал опонентите, специализирани във фалшифицирането на нашата история. Те го правят по един "ярко комунистически" начин – имат значение само титлите, а не начините, по които са постигнати. "Първите седем години" за тях са първите седем титли – далеч от справедливостта и морала, свързани предимно със силните на деня.

 

Затова и не обичат да им се припомнят факти и документи, които говорят за "първите седем години" на "Левски", неподвластни на "ГА-овските мантри" за цоли, десета и доносници. Много им се иска изторията на "синия" клуб да започва с баба Цола или Солаков, взети за пример измежду стотина мирчо спасовци и григоршоповци...Впрочем, да отворим вече страницата "Първите седем години" с имената на първите основатели и президенти на двата спорещи за първенство български клуба.

 

ПЪРВИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ФК "ЛЕВСКИ" – СОФИЯ

 

Д-р Петър Стоянович 25.06.1897-27.12.1959

 

Роден в семейството на видния пловдивски деец и герой от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – Иван Стоянович. Завършва средното си образование в американския Робърт колидж в Цариград – учебно заведение, през което минава голяма част от бъдещия български политически, интелектуален, стопански и културен елит. Именно там младият Петър се увлича за пръв път по футболната игра. След завръщането си в България през 1914 г. той става основател на клуба и негов централен нападател. Воюва на Солунския фронт през Първата световна война. От 1920 до 1923 г. като студент в Йена, Германия, продължава да играе футбол в местния тим. Завършва стопански науки и защитава докторска степен. Завръща се в България, където се реализира като дългогодишен експерт в тютюневата индустрия. Едновременно с това той не забравя старата си привързаност към футбола и “Левски". В периода от 1925 до 1940 г. д-р Стоянович е несменяем деятел в ръководството на "синия" клуб и на няколко пъти негов председател. Под негово ръководство “Левски" печели първата си титла – “държавен първенец" през 1933 г.

 

Владимир Григориев – Владиса

 

Владиса е един от основателите на “Левски", а също така едновременно състезател и първи председател на клубния управителен съвет. Дядо му е руснакът Владимир Григориев – полковник, участник в руско-турската освободителна война. След завръщането си в Русия той споделя с възхищение впечатленията си от България. Неговият син, Иля, пристига по-късно в свободна България да работи като учител. Жени се за българка и остава завинаги. Владиса, негов син, е роден на 11.09.1897 г. Учи в столичната ІІ мъжка гимназия, където участва дейно в създаването на “Левски". Владимир е дясно крило на първия отбор и едновременно с това става първия председател на клуба в периода 1914-1919 г., когато е приет във Военното училище. Завършва го с успех и така започва кариера като кадрови офицер от армията на Негово величество. През март 1945 г. е съден заедно с голяма група царски офицери от ІІІ състав на т.нар. "Народен съд". Въпреки липсата на доказателства за каквато и да е вина, Владиса е осъден на доживотен

 

/Данните са от изследване на авторски колектив под ръководството на СВЕТОСЛАВ ЖИВКОВ/

 

————————————

 

ПЪРВИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ЦСКА - СОФИЯ

 

През май 1948 г. се постига споразумение между футболистите на “Септември" и физкултурния колектив “Чавдар" за обединение под името “Септември" при ЦДВ. Избран е и Управителен съвет на новото дружество: почетен председател – генерал-лейтенант Георги Дамянов, тогава министър на Народната отбрана; председател – генерал-майор Боян Българанов.../Справка от сайта CSKA.bg/

 

Генерал леитенант ГЕОРГИ ДАМЯНОВ

 

Георги Дамянов е роден на 23 септември 1892 г. в с. Лопушна, Фердинандско. Деец на българската комунистическа партия. През 1929 г. завършва военната академия “Михаил Фрунзе" със звание капитан. Служи като командир на батальон и преподавател в академията (1932-1934). Заема и ръководни длъжности в Червената армия. През 1935 г. се завръща в България, за да подпомогне Георги Димитров и Васил Коларов в борбата срещу левите комунисти в БКП. През 1937 г. се завръща в СССР, като участва едновременно в работата на Коминтерна и на Задграничното бюро на БКП. От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.

 

След 9 септември 1944 г. е завеждащ Военния отдел на ЦК на БРП (к). На 12 септември 1944 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на БРП (к). В периода 1946-1950 г. е министър на народната отбрана и почетен председател на футболен клуб ЦДНА.

 

Генерал лейтенант БОЯН БЪЛГАРАНОВ

 

Роден на 20 октомври 1896 г. в Шумен. Става член на БКП (т.с.) от 1920 година. През 1922 започва да учи в Генералщабната академия в Москва. Заедно с Васил Коларов се включва в подготовката на Септемврийското въстание. Година след неуспеха на въстанието става началник на Североизточната военно-партийна област към Военната организация на БКП. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Първа софийска народоосвободителна бригада. Командир на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА. Участва във вземането на властта на 9 септември 1944 г.

 

От 1937 г. живее заедно с Цола Драгойчева. След 9 септември 1944 г. участва в първата фаза на войната срещу Германия като помощник-командир на втора българска армия. От 1945 до 1947 е директор на Народната милиция, а до 1948 началник на Политическото управление на българската армия.

 

От 11 юли 1957 до 20 октомври 1972 е член на Политбюро на ЦК на БКП. Между 6 април 1956 и 20 април 1971 е Секретар на ЦК на БКП. В периода от май 1967 до април 1972 г. е председател на Националния съвет на Отечествения фронт. От 8 юли 1971 г. до 20 октомври 1972 е член на Държавния съвет на НРБ. Удостояван е със званието "Герой на Народна република България“ и награден с Орден "Георги Димитров“.Кое е отборът на народа, кой на всички власти и кой само на една, от която и за която е създаден...

 

Ние, "сините", сме наясно с отговорите, затова и следим без особен интерес жалките опити за набеждаване. Както и опитите да се внушава, че историята на българския футбол започва от времето на генерали като Българанов, а за "Левски" – от времето на Ангел Солаков.

 

Ще припомняне с такива факти и документи заради онези червени езуити, за които миналото не било важно, важни били спортно-техническите резултати. Ами тези резултати защо не се повтарят в днешно време?Няма и да се повторят, защото в нормалния свят "първите седем години" започват да се връщат като бумеранг. И върху хора и върху организации. Особено изкуствените, възприели скокообразното развитие на ленинизма. Вместо последователността от прохождане до ползотворно столетие.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com