Това е история, в която мечтите се сбъдват. В неделя 35-годишният Давид Трезеге ще загради с кръгче още една, може би най-истинската и изгаряща във футболния му живот. Трезеге ще сложи лентата и ще изведе на терена Ривър Плейт като капитан на почервенелия от знамена и страст „Монументал", където гостува Бока. Това е мачът на мачовете. Дербито, което е признато за номер едно в света. В града и страната, където няма нищо по-важно от футбола.
Трезеге мечтае за този момент от деня, в който вижда за първи път на терена Енцо Франческоли. Бил е на около 6 годинки, а уругваецът е творил чудесата заради които и днес инчасите на Ривер го боготворят. Годината е 1983-а, Франческоли пише история с десетката и червената лента през гърдите си. И малкият Давид става от „червено-белите" за ужас на баща си, който е болен фен на Бока. В квартала Мартели това не е рядкост - там повечето хора са от „синьо-жълтите". Но Давид Трезеге избира Ривър, а животът му дава възможност и да играе за клуба цели 29 години по-късно.
Преди година френският аржентинец подписа с изпадналия във втора лига колос. Феновете го приеха като свой, какъвто Давид реално винаги е бил. Заигра с ентусиазъм, който бе забравил в дните, в които водеше Ювентус и Франция към трофеи. „Мислех, че съм свършен за футбола" - разказа наскоро Трезеге - "В Еркулес и ОАЕ душата ми оставаше вкъщи, когато отивах към стадиона да играя поредния мач. Само краката бяха там. Благодаря на Бог, че се появи офертата от Ривър!".
В неделя, ако контузията му позволи, Давид ще погледне към небето от чашата на „Монументал", ще се заслуша в песните на „Лос борачос дел таблон" - най-лудите глави в агитката на Ривър, и отново ще каже „благодаря" на Господ. Какви мечти повече може да има във футбола?
Бока обаче има коварен план да развали големия ден на Давид. Класирането и точките са важни, а гостите трябва да гонят титла. Ривър не е далеч от изпадащите, а кошмарът на изпадането още преследва клуба. Дерби не е имало 17 месеца, което за Аржентина е като сух режим, но този път не само страстта и романтиката са с обичайния заряд. Има и точки, които трябва да се спечелят.
Бока е на пето място, изостава на 5 т. зад лидера Нюелс олд Бойс. Неприемливо за феновете, свикнали отборът в последните сезони да е първи или втори. Ривър е девети, но само на три точки зад Бока в лудото класиране на Аржентина, където за два кръга можеш от кандидат за изпадане да се превърнеш в такъв за титла. При успех на своя стадион в неделя, Ривър ще изпревари Бока с по-добра голова разлика.
Това е историята и на двама треньори, които се борят за оцеляване. Те са подложени на теста за успехи - единственият, който има значение за "инчасите". А над главите им кръжат призраците на две легенди, които феновете си искат за техни заместници.
Матиас Алмейда спечели промоцията след изгнанието във втора дивизия и остана начело на Ривър. Лудият халф, който напусна последното си дерби като играч с полиция, изгонен с червен картон на стадиона на врага „Бомбонера", вече изглежда по-улегнал. Но това е първият му мач срещу Бока като треньор...
Едва ли спи спокойно. Феновете не са доволни от неубедителния старт на сезона и столът му се клати. Загуба в неделя значи уволнение. Агитката има своя фаворит - митичният Рамон Диас, наричан Плешивия (въпреки че изобщо не е такъв). Като играч и треньор той носи злато след злато на Ривър, но в момента е в изгнание, защото е в конфликт с президента Даниел Пасарела.
Същото е положението и на Хулио Сесар Фалчиони в Бока. Бе приет с недоверие преди три години, защото не е играл никога за клуба. Това в Аржентина значи много. Фалчиони обаче спечели титлата и купата през 2011 г., а и отборът се представи отлично и в Копа Либертадорес, спрян с дузпи на полуфинал от Сао Пауло.
Това извоюва време на треньора, но след нелепо загубената от Арсенал (Саранди) титла през пролетта, сега Бока пак изостава и трибуните на и без това стръмния „Бомбонера" са надвиснали над наставника.
Там вечният фаворит е Карлос Бианки, когото феновете си татуират по ръцете. 63-годишният митичен треньор не е работил никъде от 2006-а, когато се провали с Атлетико. Но чуйте само успехите му в Бока: 4 титли, 3 пъти Копа Либертадорес и 2 междуконтинентални трофея! Само за 6 сезона!
Така до мечтата на Трезеге имаме негаснещата страст на два велики клуба и лудите им запалянковци, както и мотивирани докрай заради оцеляването си треньори.
Това е Ривър - Бока. Няма сила, която да те накара да го изпуснеш.
ЛЕГЕНДИТЕ
Ривър има Анхел Амадео Лабруна за своя най-голям герой. Прякорите му са многобройни, сред тях – Пумата, Феята и Месията.
Но най-горд е с псевдонима Таткото на Бока, защото винаги вкарва в дербитата (16 гола, рекорд в Суперкласикото за всички времена).
Играе за Ривър между 1939 и 1959 г., като е лидер на състава, който остава в историята като Машината заради тоталната си доминация в страната и на континента. Лабруна печели 9 титли и 5 купи с червено-белия екип.
На погребението му през 1983 г. се стичат над 10 000 фенове, а Ривър обявява траур в деня.
Диего Армандо Марадона играе за Бока само 4 години, в два периода. Но с него са свързани два велики спомена на агитката. През 1981 г., дни след като е привлечен от Архентинос Хуниорс, геният с номер 10 разбива Ривър на стадион „Монументал”, като вкарва гол и подава за другите два, а Бока бие с 3:2 и повежда в класирането пред големия враг.
Накрая на сезона става и шампион. Следващия сезон започва с ново дерби на стадиона на Ривър, където жадуват реванш. Но ден преди мача първият отбор отказва да играе, протестирайки срещу ниските заплати в клуба. Така Ривър излиза с юноши и отново Марадона вдъхновява Бока, който разгромява съперника с 5:1.
СТАТИСТИКА
Общо дербитата са 338, Бока е спечелил 126, а Ривър – 107. Равенствата са 106.
Дидро, webcafe.bg
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: ВИЖ БОКА - РИВЪР И УМРИ!
