Историята ни е показала, че от време на време някъде по света се ражда футболен гении, който само с няколко докосвания на коженото кълбо ни докарва сълзи от възхищение, примери за това са икони като Джордж Бест, Мишел Платини, Пеле, Зидан, Бекъм, Стоичков, Бербатов, Аспарухов. Много по-често обаче когато едно малко момченце гледа "батковците" по телевизията с мечтата някой ден да стане като тях. Той се пробва, нищо не става и завинаги остава анонимник във футболните анали, и така е, защото има съвестни треньори. Като някой не става не допускат той да продължи!
Но има места по света където такива футболни "властелини" могат да изгреят или поне да получат своите 15 минути слава. Едно от тези места е България. Някога от школите на тази футболна нация излизаха играчи като Стилиян и Мартин, а сега ... еми просто вижте националния.
Сега ще ви разкажа една приказка:
Имало едно време в столицата на комунистическа България двама влюбени. Те се оженили и както става с всички женени двойки те си родили дете, едно хубаво синче, силно, здраво и с личащи от километри футболни умения. Когато момченцето било на около 6 годинки то гледало световното по футбол в САЩ, където всички знаем какво стана.
Тогава малкото момченце се обърнало към своя мил татко и рекло : "Тате, тате, искам и аз като батковците, да стана известен и прочут". Бащата се усмихнал и му рекъл:" Ще станеш синко, ще станеш." Няколко години по-късно малкия юнак се записал на топка в ЦСКА и зае позицията нападател като Стоичков, точно както бе мечтал като малък. Но нещата не се резвили по план и след 6 мача и 0 гола, момчето бе пратено под наем във "Вихрен". Там пък не изиграва дори и един мач, но поне имаше време да навести местния дворе... пардон дискотека.
Следващата спирка на "таланта" бе втородивизионният "Рилски спортист". Така кариерата му тръгва нагоре, записва 8 мача и даже вкарва гол. В Етрополе Стоичков забелязва неговият талант и го взима моментално без да се замисли ( а дали е трябвало). Мечтата на младият талант се сбъдва, той е взет от неговия кумир – Камата, но след 3 мача той се връща обратно във Самоков.
Тогава нападателя решава, че трябва да се докаже пред света и го прави, като записва невероятните 25 мача и цели 2 гола (личен рекорд до този момент). Да той е на 7-то небе, всеки в града си публикува снимка с него във "Facebook”, все пак е местния герой, и когато нещата не могат да станат по-добре то получава обаждане от своя мениджър. Той не може да повярва ... ЦСКА иска да си го върне. Той не се поколебава и за миг, хваща автобуса до автогара "Юг" а оттам с такси до "Армията" за да подпише с клуба на сърцето си. И така приказката получи своя "щастлив" завършек ?
Чудите се на кого е тази сърцераздирателна история. Това е приказката за човека който кара сектор "Г" да полудява (буквално). Това е легендата за екзекутора с номер 15 (каквато е и рожденнта му дата – 15 април) Станко Йовчев.
ЦСКА както всеки друг тим е имала своите недоразумения на трансферния пазар като Гардар Гунльонсон, Руй Мигел, "Ел Пистолеро", Роберт Цаха, Зе Руй, Орлин Орлинов и др. Ама този бие всички отвсякъде. Лично аз не мога да се сетя по-голям накадърник да е обличал червената фланелка, но дали от сектор "Г" мислят така. За целта ще си позволя за извадя няолко мнения на червените почитатели от произволен интернет форум :
1. "Станко ти го заслужаваш, доказа че си голям, защото няма сила на земята която да те накара да напуснеш. опитах да ти намеря актуална снимка в игра, но ти станко имаш повече минути игра в дискотеките."
2. "Те всички теми за него са фен-теми Той е едно от добрите изключения: играч, за който и собствени и чужди фенове имат едно и също мнение и не се карат за него. Нещо като Обединител на Нацията!"
3. И едно мнение на левскар : "Надминава и наш Йово" – последния цитат говори много, щом надминава и "Бижутера"...
4. "Продължавай с добрата работа и скоро може да си уредиш трансфер в Челси, което, съдейки по аватара ти, ти е мечта." = пожелаваме му успехи в това начинание .
Но дали се сбъдна мечтата на наш Станко ? Да той наитина стана известен и прочут, да ама не като батковците, а с това, че се превърна в най-големия непрокопсаник стъпвал на "Армията", а защо е още там дори и след чистката и невероятния му мач с/у "вафлите"... тук историята мълчи.
Георги Жеков
