И фенклубът на старозагорския "Берое" направи своя прощапулник в централната мрежа. От тяхната декларация се разбира, най-вече, че клубът им е национален и че "Левски" и Илиян Илиев са ги ограбили. В какво се изразява "грабежът на века" – двата клуба си разменят по един централен защитник. В рамките на правилниците, през отворения за трансфери прозорец. Иво Иванов е закупен тъкмо от Стара Загора, като национален играч. Не му потръгна на момчето, макар че аз лични го харесвам. Имаше малшансът да си отбележи фатален автогол във важен мач от евротурнира, а за неговата психика и непрощаващата уктрас запалянковщина, това се оказа спирачка в развитието. Сега Иво се връща в същия отбор, на който беше и капитан, и аъм сигурен, че играта му ще се оправи и сегашните "декларатори" може да се почувстват неудобно. Те, впрочем, интригантстват и за Вазелов, че бил поредният "син" с червени пристрастия. Направо топят досегашния си любимец, което си е пак комплексарщина. Но за заразии в случая това се явява нещо като начало на люта борба със "синьо-червената мъгла"...

Като левскар, никога не ми е приятно да ме слагат в един кюп със "червената мъгла", инак не отричам, че има и "синя". От друга страна съм озадачен, че и в Стара Загора се престрашиха да изговарят негативни думи за десетилетния си четирибуквен идол и покровител. Знаем колко талантливи момчета от този отбор са станали еничери, само срещу правата червена вяра на такива като генерал Стойо Неделчев – Чочоолу и други върли тамошни комуняги, които примираха от възторг, когато си биеше пред тяхна публика цдна /цска/, и какъв борчески дух се възцаряваше, когато под Аязмото идваше представителят на столицата...

Да припомня само срещу какви кражби е имало поздравителни адреси на населението, вместо протестни декларации на фенклуба – Жеката, Джеки, Динко, Стойчо... Малко на липса на достойнство приличаше тази безхарактерност на старозагорският сателит пред военния футболен октопод.

Главната цел, и опрощаване на всички грехове на треньори и футболисти, особено в онези времена, беше да се бият шопите. Но щом силите не местните играчи и на местния партиен комитет не стигаха, надеждата беше в центракния дом на армията. Също като във вица за немощния Вуте, който се заканва на Пена – човек че си наемем и пак че те е-м...

Тези неща, обаче, протестиращите срещу "грабилите подуенци" не ги знаят, или не им се ще да споменават. Спомнят си най-вече как през 1970 година, след един мач с Левски-Спартак, тях ги извадили от групата. Вярно е, помня го този мач от вестниците – те повели, Сашо Костов изравнил, но започнали протести, че е имало фаул преди това. Може и да е имало, но дали с камъни и павета е можело да бъде отменен? Това беше от първите мачове след принудителното обединение с милицията, истинската левскарска публика не ходеше с отбора в провинцията, но за сметка на това на трибуната често е министър Ангел Солаков. Именно заради камъните и лично срещу него, той се е преборил да изхвърли Берое от А група..

С днешна дата – браво на беройци, за смелостта им да застанат срещу милицията! Може би свикнали на протекциите от другото силово министерство, но сега този факт е влязъл като златна дисидентска страница в клубната история. За да има и козове срещу отбора, пострадал най-много от насилсвеното обединение...

Но има и сближаващи моменти между двата тима – от фенклуба помнят ли, знаят ли, кой най- решително им помогна за единствената шампионска титла в тяхната история през 1985/86 година? Ако не знаят, да питат по-признателните заралии как е играл "Левски" на своя стадион в решителния мач от 29 кръг. Откровено симулативна игра на силните левскари и загуба с 1:2. Инак титлата отиваше в АФД Тракия-Пловдив. Случайно ли тържеството по случай 25-годишнината от тази титла бе ознаменувано с мач между ветераните на двата клуба?

В декларацията, за калабалък, се заканват се и на по-симпатичния им червен гранд от Панчарево. Но директните закани са, че борбата на "националния фенклуб Берое" традиционно ще бъде съсредоточена срещу автентичния представител на София. В антилевскарщината винаги прозира провинциализъм, но това не е само във футбола. Просто страната ни е малка, нямаме извънстолични градове като Милан, Манчестър, Барцелона, Мюнхен...Една столица с един автентичен софийски отбор, трябва да понася всички провинциални комплекси. Там попадат и заралийските...

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com