От няколко дни популярност сред нашите привърженици набира теорията или по-скоро усещането, че сме изтъргували титлата и купата срещу участието ни в евротурнирите. Дори иначе сериозни хора и железни Армейци се чувстват разколебани и объркани. Аз знам каква е причината тази "фалшива новина" да намира почва. Ние сме дълбоко убедени, че нашият отбор е най-силен, и ако няма някаква завера, винаги трябва да печели всичко. Това е присъщо на всички запалянковци, но при цесекарите е по-силно заради победоносната ни история. Моето мнение е, че това не е истина. Нямам нужната информация и неопровержими доказателства /не, че вярващите в заверата имат/, затова се опирам на логиката и някои спомагателни факти от историята и днешния ден:

 

1. Ганчев не обича да губи и не е човек, който се предава. Аз не го познавам лично, но тези, които го познават, го твърдят категорично. Аз, от своя страна, добре помня една подобна ситуация в края на миналия век. "Левски" и Литекс водеха битка за титлата на живот и смърт. На власт беше правителсво, доминирано от болни левскари, които съвсем сериозно се бяха заели да унищожат ЦСКА и да осигурят трайна доминация на "Левски". На Ганчев бе ясно казано, че трябва да отстъпи или ще има тежки проблеми с бизнеса и от всякакво естество. Могъщият вицепремиер Бакърджиев дори си позволяваше да праща поздравителни телеграми на бланки на Министерски съвет до отборите, които през есента взеха точки от "Литекс". Независимо от жестокия натиск, Ганчев не отстъпи и направи Литекс шампион.

 

2. Допускането ни до Евротурнирите стана възможно, защото УЕФА грубо беше погазила всякакви правила и закони с изваждането ни от урните в последния момент, при наличие на редовно издаден лиценз. Нашите адвокати бяха на път почти сигурно да спечелят делото в КАС с всички произтичащи от това финансови и имиджови загуби за УЕФА, а и се създаваше опасен за тях прецедент. Споразумението беше изтегляне на иска ни срещу признаване на правото ни за участие. Ролята на Михайлов в случая беше съвсем периферна, в смисъл беше му казано от УЕФА да не пречи.

 

3. През зимата имаше реална умопомрачителна оферта за Каранга. Не го продадохме, с риск да загубим много пари, както и стана. Защо, ако ще се предаваме.

 

4. Нямаше да има нужда от такава съдийска и подизпълнителска подкрепа за Лудогорец при налична договорка. Същото важи за клането срещу нас.

 

5. Битката на всички фронтове срещу нас не спря нито за миг. И медийно, и чрез финансирането на отцепниците, и по всякакви други начини. При договорка тоба би било излишно.

 

6. Решаващият мач за титлата се игра на кръв. Бяхме на път да спечелим минути преди края. Не ми изглеждаше на договорен мач. Не случайно нашите се разстроиха толкова и не можаха после да излязат от психическата дупка.

 

7. За Купата всичко се реши след отменения наш гол, точно когато се бяхме вдигнали. И това не ми прилича на уговорка, която да включва и тежката контузия на Каранга с последващата от това финансова загуба.

 

8. Празникът за юбилея беше насрочен в деня на мача с Лудогорец. Това показва, че ръководството не само се е борило за титлата, но е вярвало, че този мач ще бъде решаващ и ще бъде спечелен под мощния рев на 40000 въодушевени Армейци. При договорка и дори при колебание в собствените сили, честването щеше да се насрочи в друг ден.Може да се изреждат още много неща, в това число тежките лични и бизнес отношения на Ганчев с фактическите благодетели на двата съперника, но няма смисъл. Мисля, че това е достатъчно.

 

Накрая ще кажа, че сте прави. Конспирация имаше. И по-точно не конспирация, а нагла неприкрита престъпна сделка за разпределение на купата и титлата. Само че, не с наше участие, а на наш гръб. Ние не бяхме съгласни и се борихме, но просто ни смачкаха, защото финансовите и властови ресурси са в тях. Не сме още достатъчно силни.Догодина ще бъде същото. Имаме някакъв шанс да се преборим, само ако направим още по-силен отбор, но най-вече ако ръководство, отбор и публика, която е най-силният ни коз, се обединим и покажем, че това не може да продължава безнаказано. Изплачете си болката, изстрадайте си страданието и от лятото всички в строя. Ние сме Великата Червена Армия и рано или късно ще победим. Като начало ще се съберем на 5 май, за да се преброим и да вземем страха на враговете. Там ще видим много славни Армейски спортисти, които знаят как се печелят такива битки.

 

Да ги уважим! Ще празнуваме и ще се зареждаме с Армейски дух за предстоящите битки.