След поредния успех на ЦСКА, начело с Големия Любо Пенев, ще си позволя да напиша няколко истини. И то без да крия моето задоволство от този факт, защото още от поемането на управлението на армейците от страна на Гриша Ганчев, непрекъснато съм агитирал да застане начело на отбора Ел Голеадор. Затова сега ще припомня няколко факти във вид на въпроси.
Първо, нима не трябваше Любо Пенев да застане начело на отбора още през 2016 година и защо се загуби толкова голям период от време?
Въпрос към ръководство и фенове.
Второ, на кого му бяха нужни и кой спечели от необоснованите треньорски експерименти с недоразумението Едуард Йорданеску и набеденият за стратег, но без покритие - Ел Маестро?
Миодраг Йешич добре го каза преди два дена: Това беше изгубено време!
Трето, ще си върнат ли сега думите назад "капацитетите", че треньорска смяна не се прави дни преди началото на първенството?
Ето, че Любо опроверга това измислено правило.
Четвърто, нали Любо не беше треньор на големите мачове?
А как така отстрани тогава прехваленият тим на Лудогорец и то насред Разград за Купата на България?
Пето, ако Любо Пенев спечели Шампионската титла и Купата на България, тогава каква песен ще се запее?
Това, което го пиша са въпроси и към някои фенове на червените, които бяха големи неверници в качествата и харизмата на Любо Пенев.
И все пак истината боли, но до едно време.
