Лудогорец видя повече зор от Верея, отколкото с Левски

 

Напъните и еуфорията са едно, реалността - друго. Лудогорец дойде в София, видя и победи Левски. Стори го с огромно игрово превъзходство. Мачът приличаше много на лекция, която класен западен клуб е решил да изнесе на източни доморасляци, излезли на терена с една гола амбиция и нищо друго. През първите 15 минути на мача и после през първите 15 на второто полувреме гостите бяха дали топката за национално издирване. Или направо с червена бюлетина на Интерпол. На моменти на базата на своето

 

 

 

огромно 

техническо 

предимство

 

случващото се на терена изглеждаше като пълна гавра. И нямаше да е толкова гадно, ако не бяха препълнените трибуни. Видно е по лицата, че повечето от активните фенове на Левски са млади момчета и момичета и е много тъжно и жалко, че те нямат представа за обичайната допреди 10 години игра на сините. Генерации сини футболисти са мачкали съперниците и са ги правили за смях и резил, а сега става обратното. Пламен Николов, славният капитан на Левски от 80-те години, сигурно е потънал от срам, като е видял в последната минута какво прави Лукоки с неговия наследник Иван Горанов.

 

Това е играч на Левски и дори капитан на отбора, чиято единствена цел през целия мач бе да изгони с провокация и червен картон играч на Лудогорец, както го направи с ЦСКА. Обаче този път номерът му не мина.

 

Лудогорец изигра най-лесния си мач през пролетта, облекчен до немай къде от бившия си треньор Георги Дерменджиев. И тук логиката нанесе решителен щрих – треньорът  Стоев победи помощника си Дерменджиев.

 

Последният явно силно се е повлиял от по принцип нездравословната среда около „Герена“ и се е взел доста на сериозно. И в този мач го приземиха като изкаран на черната дъската ученик, който не може да сметне колко прави 2 + 2. Неговите бивши подопечни от Разград го направиха за смях. И когато Левски играеше дефанзивно, и когато уж нападаше и центрираше безразборно, се виждаше ясно, че зелените фланелки са от друга галактика. Пас, скорост, елегантност, интелект – всичко бе в полза на гостите. Отсреща едно голямо нищо. И пак Левски връща назад. В Разград при Стоянович Левски направи едно забележително второ полувреме, но тогава играеше Обертан. За хубаво или лошо сега французина го няма, но забележете с кого го замени Дерменджиев в стартовия състав – с Райнов. Както казва народът - Лом и Лондон!Пак към треньора – от какво желязо или лед трябва да си направен, за да издържиш 90 минути Кабрал. И да не го замениш, при положение че една смяна остана неизползвана. Този холандски безхаберник, който по случайност вкара няколко гола, за какъв се мисли?! Те и отборите от трета дивизия в неговата родина няма да го вземат, а той се дърпа за новия си договор. А момчета като Илия Димитров и Атанас Кабов ги преотстъпват. Хей тази политика да смени Павел Колев още от лятото.

 

Долу-горе за нивото на Верея са Цветкович, Яблонски, Нуно Рейш, Тиам, Буш, Паулиньо. Само при Мариани се забелязват някакви качества. Цялата тази селекция на Спас Русев трябва да бъде разкарана. Ето Слави Костов, който бил посредствен, неграмотен, не знам какъв си, пак бе най-добрият на терена за Левски. Даде един голов пас и отправи един полуголов удар. Другите не сториха нищо. И това пред такава публика, за която трябва да умреш. Душа, сърце, тинтири-минтири! Тези некадърници имат душа и сърце само за заплати и нови договори. И осем точки разлика с Лудогорец. Били ЦСКА два пъти по случайност, това ли е мерилото? На „Армията” поне дават реален шанс и на своите юноши.

 

Преди няколко месеца, още преди да започнат

 

 

 

директните мачове

 

 

прогнозирах, че който е на първо място в двубоите между трите претендента, ще стане шампион. Отговорът вече е ясен – Лудогорец с 10 точки, Левски с 6, ЦСКА с 1. Така ли дърпат грандовете на лъва опашката или на орела перушината? Не е нужно да си Нострадамус, за да предвидиш, че Лудогорец пак ще ги бие, докато има смисъл да го прави. А като се реши първенството, хегемонът ще си прави каквото поиска, както е било винаги. А ние чакаме преврат и революция. Нищо подобно, видя се ясно къде е Лудогорец и къде е Левски.

 

Трябва да се разчита на някаква уникална случайност, за да стане немислимото. Като това ударът на Мариани в 89-а минута  да влезе в мрежата, а не да удари Сисиньо в слабините. Но преди това Лудогорец можеше да е повел с 5:0. Пламен Илиев не направи нито едно спасяване за цял мач, дори при центриранията не се намесваше, защото защитниците му обраха всички топки. Ники Михайлов изгледа без реакция поне 5-6 изстрела покрай вратата и един в гредата.

 

И завършвам с важното откритие, че директива няма. Това, че на някой му е удобно да се оправдава със световен заговор, си е негов номер в живота. Съдията Драгомир Драганов, към когото досега съм имал огромни резерви, се справи блестящо. За пръв път български рефер показва точен критерий за грубостите на Лудогорец. Нашари ги абсолютно правилно с 5 жълти картона, никой от санкционираните не направи нарушение за втори жълт и червен. 47 пъти Драганов вдигна ръката за нарушение, с което фрагментира мача на мънички епизоди. В случая това бе най-правилният подход, а не да се прави на голям съдия с авантажи и допускане на по-свободна игра. Всеки, който падна, получи фаул. Никой обаче не може да каже гък срещу такова съдийство, защото дори най-малко ощетяване не се случи. Така да свирят българските съдии и никой няма да ги коментира с дни и седмици.