Днес си в състояние на реален фалит, а утре си в борбата за титлата. Какво е това – нов филм на братя Уашовски или възраждане на кариерата на Спилбърг?

 

Не. Предизборен футболен сюрреализъм на българска почва.

 

От високите етажи на властта очевидно решиха да използват футбола като средство за манипулация. И вкараха в главите на много левскари фантазиите на Барон Мюнхаузен. Това е така, защото феновете нерядко могат да бъдат манипулирани.

 

Като под индиго същата ситуация беше и в ЦСКА. Официално даже бе признато, че синият клуб е бил до две седмици пред абсолютен фалит.

 

Сега обаче държавата се намеси, а тогава остана воайор. Пасивен наблюдател на историите на томовци, манджуковци, титановци и какви ли не още.

 

Клубът ти се намира в състояние на фалит, а ти плащаш заплати по 50 000 лева. Ако наистина дълговете на Левски са 40 милиона лева, както вчера каза Венци Стефанов, смята ли някой, че Васил Божков ще ги плати?Впрочем – нали се твърди, че Божков искаше да възражда ЦСКА от нулата – в зоните, окръжните групи и тучните ливади около София. Ако логиката остава същата, какво ще се прави сега с Левски?При суров бизнесмен с хладен разум като него нещата не се връзват. Очевидно различни политически интереси отново сложиха държавния биберон в устата на Левски.

 

И произведоха временни илюзии сред левскарската общност. Да, в година, в която няколко недели ще трябва да се ходи до урните, целта оправдава средствата.

 

Футболните картини на Салвадор Дали обаче не можаха да се дорисуват. Дербито в неделя с Лудогорец сложи хинин в чашата на изкуствените надежди. И развали настроението на хиляди левскари.

 

Феновете (няма значение какви са те) не заслужават такива неща. Те трябва да живеят с обичта към клуба си, но да очакват от него реални неща. А не да попадат в капана на лабораторните илюзии.Когато частните дружества не работят, футболът става инструмент в ръцете на държавата. А това е много лошо.