Рано е да се пее заупокойна, защото тепърва ни чакат уникални изпълнения на наказателните отряди
В света на нормалния футбол една или две лоши седмици при големите клубове са лек повод за безпокойство. При нашия хегемон Лудогорец обаче четири мача без победа, гарнирани с отпадане от Шампионската лига плюс изключително срамна загуба от несъстоятелния Локо Пловдив, са сериозен повод за трагедия. И знаете ли кой в момента е най-големият враг на Лудогорец? Не, не е някакъв журналист, който си позволява да критикува от време на време чудото от Делиормана. В Разград си имат цял полк журналисти, които биха си дали живота за светлото дело на Краля Слънце.
В момента най-големият
враг в Разград
е човекът, препоръчал Пауло Аутуори за треньор. Досещам се кой може да е той, но името е без значение. Важното е, че в момента това лице е единственият грешник и в Лудогорец проклинат мига, в който за пръв път им е споменато името на Аутуори. Но грешката е факт и тя няма дълго да бъде търпяна. Ситуацията е подобна на тази с Бруно Рибейро, в скоро време Аутуори ще стяга куфарите, защото Боингът трябва да влиза за ремонт. И бързо да излиза от хангара, защото нещата могат да излязат извън контрол.
Тук правя едно историческо, а не лирическо отклонение. Ситуацията сега е много по-напечена, отколкото при споменатия португалски безхаберник. Тогава Лудогорец отпадна от Шампионската лига, но кампанията за титлата бе напълно безоблачна. Това спокойствие дори позволи след Рибейро да се направи втори експеримент с Едуард Ераносян и чак през зимата бе върнат в клуба най-успешният му кадър Бат` Гошо. Сега под краката пари и експерименти няма как да се правят. По ирония на съдбата всички треньори на Лудогорец, с едно изключение, са без актуална работа. Петев, Стоев, Дерменджиев са на линия, а ситуацията при Херо е една неустойка. Някой обаче трябва да спасява положението, защото усмихнатият Пауло Аутуори е като пате в дълбоки кълчища. А в следващите 20 дни трябва да се „спасява редник Райън“. Само след три кръга за първенство изоставането от ЦСКА вече е налице, а при видяното в последно време дори Жрински може да се окаже тежко препятствие.
Кризата в Лудогорец има и психологически измерения
които дори са много по-страшни. През тази седмица за пръв път в историята на чудото от Делиормана му предстои оставане в миманса. Никой в България няма да го вълнува какво става в Разград, целият интерес ще е към мача на ЦСКА срещу Копенхаген. И от привърженици на клуба, и от врагове. Защото и двете страни имат интерес. И този интерес напълно изключва мача на Лудогорец. А това е жесток удар по егото. Досега постоянно се натякваше как единствен Лудогорец геройски се бори за българския футбол. И ето, че тази мантра се изпари. За пръв път в ерата на разградската хегемония един от двата гранда надига глава. И ако досега факторът публика бе неглижиран, в четвъртък ще стане основен. Защото на единия стадион ще ври и кипи, а на другия я има две хиляди човека, я не. А и на доста хора в Разград далеч повече ще им се гледа мача в София. Такъв е футболът, интересът на зрителя няма как да бъде направляван дистанционно.
Все пак твърде рано е Лудогорец да бъде отписван, а годината му да бъде занулена. В Европа вече са на принципа каквото стане, но в първенството ще направят невъзможното, за да удържат хегемонията. Знае се какво имам предвид. Дори в мача с Локомотив Пловдив при прилепена ръка съдията пак бе „наш човек“, за да се свирне дузпа навреме. Но преди това в първите два кръга съдиите някак не видяха далеч по-чисти дузпи срещу Лудогорец. Така че тепърва ни чакат уникални изпълнения на наказателните отряди.
