Сложен тема, която на пръв поглед изглежда лесена. Лесен е и отговорът на някои въпроси, но той не е само един. 

 

За мача (за пореден път срещу Левски) разбрах, че ЦСКА може да играе по едно полувреме, а когато поиска - и по две. Показа го и на 21 октомври. 

 

Армейците доказаха и едни мои думи, писани дни преди мача - че в последните години те нямат проблем с този сблъсък и са убедени, че няма как да го загубят, ако ще да се играе не 90, а 390 минути. 

 

На същата дата Сектор "Б" и по-специално някои фактори от агитката на "сините" отговориха на един друг въпрос - как трябва да се държим на публично място и как да (НЕ) бъдем джентълмени. От доста време явно там си имат търкания и онази хлад, който се усеща от Южната трибуна (вепреки географското й местоположение и прозвището), скоро няма да престане и да има затопляне. Все нещо имат да делят, все някой им е крив и виновен за нещо... Те си знаят, тяхна си работа, но може би е крайно време да видят как хората се държат като семейство.

 

Да, семейство е точната дума за Сектор "Г", който за пореден път показа колко много е израснал във фенско отношение и вякакви томахавки, които са били извадени (във всяко семейство има търкания, нали?) преди много, много години, сега са заровени и всички действат като един, като юмрук. Затова са и недостижими на този етап.  

 

Ставайки дума за семейство и междуособици, стана ясно и че явно не всичко е наред на "Армията". Става дума за микроклимата в отбора. Позволявайки си да коментираш треньора и съперника, значи нещата излизат извън контрол. Да, на всички фенове на ЦСКА им е приятно, когато чуват подобни слова по адрес на противника, но те трябва да идват от устата на хора, които са записали редица победи в дербито и са направили нещо значимо. Защото големите усти са характерни за един друг отбор, който в събота се изправи срещу ЦСКА. Там в последните години казват "Хоп!" преди да са скочили и редовно стават за смях. Една друга категория хора и футболисти могат да си позволят да говорят по подобен начин - Христо Стоичков. Да, но разликата е, че той има "Златна топка", "Златна обувка", четвърти в света и има четири гола в един мач във вратата на Левски. Той е от друго измерение. Толкова по тази тема.

 

И сега - десертът. Няколко дни се въртят из социалните мрежи няколко снимки от различни ракурси, дискусии около поведението на един от хората, които претендират за автентичност и базите на ЦСКА. Един от тези, които постоянно говорят за морал, чест и т.н. Досетихте се, нали? Да, Емил Коцев. Странно поведение, безумно дори. Акълът ми не го побира как е възможно!? И не става дума само за него, тъй като фотообективите уловиха неговата персона, но си представям как е имало още 40-50 човека (не повече!) из цяла България, които са реагирали по подобен начин. 

 

Да се радваш на гол на Левски, независимо срещу кой играят сините, а същевременно да се тупаш в гърдите и да претендираш колко голям армеец си, ми се струва неадекватно, въпреки че ми се иска да употребя и по-силни думи. И тук не става дума за омраза, нека да не бъда разбран погрешно. Става дума за спортна злоба, за едно голямо съперничество, станало част от житието и битието на българина от седем декади насам.

 

И за да ви опиша какво означава това съперничество за болшинството от феновете на ЦСКА, ще ви пресъздам думите на един приятел. Много силни, дори звучат кощунствено, но по-добре не знам как би могло да се опиша подобна тръпка. 

 

"Ако 11 цигани изнасилят майка ми и на другия ден излязат срещу Левски, аз ще викам за циганите!" - това бяха думите му преди доста години и не мисля, че по-цветно би могло да се опише. 

 

Стиснал юмруче и с лека усмивка - това представлява снимката, която ще остане в историята. Но не във футболната ни история, а в тази на предателите. Защото един път предател - за цял живот предател! А от предателите по-лошо няма. Защото сред феновете на ЦСКА има много такива, които имат приятели от Левски още от детинство и спокойно могат да се срещнат на улицата в квартала, да се поздравят, да поспорят... Но с предателите това не може да се случи, няма шанс. Главите се извъртат на другата страна, стараеш се погледите да не се срещат и... безразличие. Да, може би това е точното определение - безразличие!

 

Да се радваш на гол на най-големия съперник срещу свещените четири букви и поглеждайки към онази червена армада, стояща зад отбора си, ми се струва нелепо. Който и да е съперникът на Левски (същото важи и в пълна сила за привържениците на "сините", когато играе ЦСКА), не ми се струва нито нормално, нито фенски, за да реагираш по този начин.

 

Да обясняваш кой кого убил, заличил, кой е Литекс, кой е автентичният ЦСКА и как се били подиграли с Христо Янев и т.н., и т.н. Да, но разликата е, че Ицо Янев не е казал и до днес една лоша дума срещу ЦСКА или който и да било в клуба, и продължава да идва на мачове. Същото правят и помощниците му от онзи отбор, спечелил Купата на България през 2016-та - Владимир Манчев и Ивайло Петров. Пифа дори беше в Сектор "Г" в събота и беше част от червената феерия.

 

Е, след едно признание преди седмици на собственика на Лудогорец Кирил Домусчиев, свързано с ЦСКА 1948, сега като че ли маските паднаха окончателно. И умните глави в държавата да се позамислят сериозно на кой принадлежат базите, кой ги заслужава и защо трябва да бъдат дадени на ЦСКА.

 

И накрая - Васил Иванов. Но тук коментарът за излизащото изпод пръстите на разследващия журналист (както и обяснението на Емил Коцев в профила му във Фейсбук), е излишен. Или поне така мисля. Затова се върнете няколко абзаца по-нагоре и вижте пасажа за големите усти.

 

За днес стига толкова. Ще си говорим напролет пак. А дотогава отделете внимание на семейството и се подготвяйте за декемврийските празници, насладете им се, защото настроението щеше да е друго, ако Левски беше спечелил. Тогава и големите усти нямаше да могат да бъдат затворени. Сещате се, нали?