Стартът е даден. Конете се втурнаха по дългата писта. Скоро три от тях започнаха да набират преднина...
Изминаха шест кръга от началото на първенството. Вече се очертаха основните претенденти за спечелване на титлата. Всеки от тях има своите аргументи и шансове.
Претендент номер 1 по право и традиция е ЦСКА. Отборът ще използва старите си изпитани оръжия – качествени футболисти, технична, комбинативна и нападателна игра, мощна подкрепа от многобройната си вярна публика. И пречките, и трудностите са все същите – постоянен тормоз от Футболния съюз и държавата. Чрез съдийски произвол, несъразмерни наказания, всевъзможни административни пречки, дългогодишна и продължаваща все още неравнопоставеност по отношение на базите.
Другият основен претендент Лудогорец е на обратния полюс в това отношение. Абсолютна власт във футболната централа, всяческа подкрепа от държавата, в това число и материална, пълен съдийски комфорт, излизащ извън всякакво приличие. Щедра финансова обезпеченост (тук няма да се спираме на произхода на средствата), позволяваща закупуването и плащането на огромни заплати на добри за нашите стандарти футболисти. Трудностите идват от липсата на традиции и публика, съответно на идеология, която да създава нужната мотивация.
Освен поизносването на състава, другото изпитание за отбора ще бъде фактът, че за първи път ще има реална конкуренция, а не само разбити финансово и организационно съперници.
Изненадващо в надпреварата се включи и Левски. Точно когато всички очакваха неизбежния фалит, върху отбора се изля златен дъжд с (не)известен произход, започна скъпа селекция, докаран бе луксозен за нашите условия треньор от реномираната италианска школа. Главното предимство и тук е традицията. Традицията на дългогодишен галеник на всички власти, на съдийска подкрепа и всепозволеност в нарушаването на правилата. Голямото "но" идва от пълния морален разпад и обезверяване на привържениците и от "способността" за провал дори при най-благоприятни обстоятелства.
Борбата тепърва предстои. Сигурен съм, че ще видим чудеса от подлост и удари под кръста. Но моята, а и на стотиците хиляди привърженици на ЦСКА увереност, нараства. Пътят на възраждането е поет и той е необратим!
Трите коня увеличаваха преднината. Единият от тях бе добре охранен и се ползваше от благосклонността на организаторите. Другият - леко накуцваше и външно приличаше малко на крава, но явно бе добре напомпан, а и съдиите му позволяваха да нарушава правилата, да се блъска и избутва съперниците. Но третият породист жребец, макар и с нанесени по краката и цялото тяло стари и нови рани, все повече надигаше глава, благородната му кръв започваше да бушува, погледът му на роден победител излъчваше решителност и воля за победа.
Симпатиите на зрителите бяха изцяло на негова страна. Те все повече се въодушевяваха и усилваха неистовата си подкрепа. Краят на състезанието беше далеч и неизвестностите бяха много, но хората знаеха, че формата е временна, а класата е вечна!
Материалът е публикуван в cska.bg