Добрата седмична новина за Левски бе малко преди мача със Славия. На трибуните на „Герена“ имаше около 5 хиляди зрители, част от които от така нареченото постоянно присъствие. Имаше обаче и доста зрители, които се бяха застояли пред телевизионния екран, независимо дали в къщи, някъде на гости или в заведение. Някои привърженици, не само на Левски, смятат 5 билета по 15 лева и превръщат сборната сума в бира и мезета, а като сметнат и транспортни разходи до и от стадиона, и се стана направо мини банкет.

 

И всичко това е, защото в последните години се оформи такава аудитория фенове на Левски, които отказват да се появят на „Герена“ поради различни причини, най-сериозната от които е, че клуба не се управлява добре, отбор се прави всяко лято наново, феновете нещо не могат да се разберат кой кой е, делят се на фракции, а никой не поема отговорност за безкрайните наказания на Левски със затворен стадион или цял сектор поради провинения на запалянковци. В събота вечерта на „Георги Аспарухов“ имаше привърженици, които не бяха стъпвали на стадиона с месеци. Една анкета сред тази категория фенове би избистрила общо взето 2-3 причини, които са ги подтикнали пак да отидат на мач на Левски.

 

Това е голямата победа на Спас Русев, назначавайки Делио Роси. Което означава едно – друг начин на функциониране на клуба, тъй като се предполага, че от тук насетне в Левски няма да пристигне нито един футболист по криминален, или нека да е по-лекото – съмнителен начин, няма да има спуснати титуляри и други такива „миризливи“ неща. Някои от отдръпнатите фенове чакаха точно такива промени първо в клуба, а след това и в отбора. На тях им замириса на промяна и тук няма никакво значение как се казва собственикът, от какво потекло е, с какво се занимава и откъде намира пари за финансиране на клуба.

 

Категорично е доказано: Когато Левски има добър отбор и не се говори за задкулисни игрички в клуба, доверието на привържениците отново е на дневен ред. А Спас Русев и оперативните ръководители под него би трябвало много бързо и правилно да анализират тези процеси и да не допуснат изкривяване на линията. Ясно е, че е много рано да се говори за силен Левски, но публиката вижда някакви наченки и най-важното – феновете вярват, че Делио Роси има достатъчно знания, капацитет, умения и независимост да направи това, което сметне да необходимо. А той бе кратък и ясен: Искам да променя всичко!

 

На този етап изглежда футболът на Делио Роси е някакъв странен, трудно разбираем за широката общественост. Левски играе

 

почти без изнасяне 

на топката от 

защитата напред,

 

разчита се предимно на изритване, което на моменти е дори дразнещо, но явно треньорът има нещо предвид, преди да започне да учи сините да ходят, а след това да тичат. Твърде вероятно е Роси стратегически да се е стремял за добута отбора до голямата пауза в първенството, когато неговия екип да започне да си къса нервите, местейки футболистите като пионки на тренировка и повтаряйки до припадане елементите на изнасяне на топката с няколко различни варианта. При ненаучени отбори така се почва от нулата. И тези азбучни елементи обикновено се правят от няколкото асистенти на авторитетните треньори.

 

Колкото и да се стреми всичко да се случва по учебник, Делио Роси няма как да избяга от някои обстоятелства. Едно от тях е Габриел Обертан. Французинът се откроява и няма как да остане незабелязан с тактическата си грамотност и техниката. Той играе със завидна лекота, но видимо изпитва трудност от това, че тимът все още не се вписва в тактически рамки и повечето му съотборници трудно ще свикнат с изискванията на треньора. На мача със Славия, а и не само на този мач, Обертан е нещо като очертаващия се Бербатов в Индия – има отлични докосвания, някои финтове и подавания са си направо красиви и предизвикват аплодисменти от трибуните. На моменти Обертан дори се подлъгваше и по инерция

 

 

търсеше ефектното, 

а не ефективното

 

Нищо чудно занапред Делио Роси да го размърда и на друг пост, но засега зад нападателя си му е добре. Личи си, че е футболист от друга категория, понякога като вземе топката и противниковите играчи са леко стъписани, защото не знаят какво могат да очакват. Обертан бързо взема решения и още по-бързо ги изпълнява. Може би в един момент ще стане обект на груби нарушения, но вече зависи съдиите как ще реагират на евентуални посегателства.Ето, че дойдохме и на съдийския въпрос, така бурно обсъден още в минутите след мача със Славия.

 

Да, при третият гол на Левски имаше засада. Дузпата може да се дискутира, но в никакъв случай не е измислена. Но преди третият гол в 75-ата минута съдиите не отчетоха игра с ръка, макар и неволна в наказателното поле на Славия, а това бе голово подаване. Хубаво е треньорът на белите Златомир Загорчич да види това. Както и някои спестени картони на негови играчи. Обаче 4 гола от Берое на „Овча купел“, 4 гола от неиграещия футбол Левски – пък Славия били млади и неопитни и имали идея. В следващият кръг белите приемат Лудогорец, после гостуват на Локо Пловдив. Дано тези отбори играят футбол, че и Славия да може да си стъпи на краката. Че сега отборът на чичо Венци е на второ място в класирането, но отзад напред. А особено срещу Лудогорец, препоръчваме на Загорчич да следи съдийските отсъждания и накрая пак да даде компетентно мнение.

 

В неделя вечер на „Герена“ така нареченият Сватбата бе изпратен с обиди и освирквания от синята публика, защото за пореден път доказа, че е некадърен съдия и пречеше и на двата отбора. Явно Ивайло Стоянов се стремеше не да свири по правилата, а да докара нещата до 50 на 50 след като веднъж вече се е отаковал.

 

Не подминаваме и Гошо Петков. Той направи поредното си шоу на „Герена“. Дали ще покаже мустака на Тодор Батков, дали ще изпълни десетина елемента от книгата си „Как да бавим времето във футбола“, вратарят на Славия не се променя с годините. Забавно му е да прави циркаджийски номера и не спира да ги изпълнява. А и явно много не му пука, че му скандират онзи прякор – те го плюят, той си мисли, че дъжд вали.

 

Завършваме пак с публиката на Левски. Оформя се нещо като масовка за следващия мач с Лудогорец. Сега тези, които бяха на „Герена“ след дълго отсъствие, ще повлекат със себе си и други от същата категория. Синият клуб задължително трябва да направи всичко по силите си да задържи тази бройка. Над 10 хиляди човека на всеки домакински мач е трудно постижимо ниво на този етап, но ако се държи линията, средната посещаемост може да се вдигне на 6-7-8 хиляди зрители. Това обаче е възможно само при силен отбор, на какъвто вече се виждат наченките.