Или кратък наръчник как НЕ трябва да се управлява футболен клуб

 

Знаете ли, че сред само 10 отбора в елита, „орлите” имат по-малко победи, отколкото срещи, които не са спечелили? 6 победи, 6 равни и 1 загуба…

 

Кой е виновен?

 

Вече не е Бруно Рибейро. Нито Георги Дерменджиев. Стойчо Стоев или Петев? Не. Отговорността трябва да се понесе от ръководството на „Лудогорец“. Същите хора, които решиха миналата зима, че отборът няма нужда от подсилване.

 

Ръководството, което с отношението си прогони играчи като Гъргоров, Стоянов, Абало и Безяк. Ръководството, което направи пълна промяна в отбора месец преди квалификациите за шампионската лига и се блъсна в скромен молдовски футболен трактор. Ръководството, което си изми ръцете с поредица треньори. Това ръководство, което докара съмнителния Рибейро, а после, без да осъзнае своите грешни решения, го уволни.

 

Сега е ред на Ераносян. Пловдивският специалист е известен с няколко неща. Страхотната си футболна кариера. Титлата, спечелена като треньор на Локомотив Пд по, меко казано, съмнителен начин през 2004 г. И егото си.

 

Егото, което едва ли помага много в този деликатен период. Но да се върнем към ръководството. То допусна отборът напълно да се обезличи, българите да се чувстват малцинство, а редица национали да играят за втория отбор. И след като толкова често използвахме думата РЪКОВОДСТВО, нека представим ръководството на ПФК „ЛУДОГОРЕЦ“:

 

Собственици на „Лудогорец“ са братята Кирил и Георги Домусчиеви. Кирил е лицето и движещата сила на проекта, докато Георги застава по-рядко пред камерите. Засега толкова за тях…

 

Председател на борда на директорите е Теменуга Газдова. Моля?!!? Да, точно така! Теменуга Газдова е с 16-годишен опит в Министерството на финансите. Заемала е позициите изпълнителен директор на КТБ(Корпоративна търговска банка) и БАКБ (Българо-американска кредитна банка). Наричат я „дясната ръка” на Кирил Домусчиев. Съветва го по финансови въпроси. Едва ли – по футболни трансфери.

 

Изпълнителен директор е Ангел Петричев. Варненец, със скромна журналистическа кариера. Вероятно заради нея първоначално изпълняваше и ролята на пресаташе на клуба. Човек, който няма доверието и респекта на футболистите. Не се е занимавал професионално с футбол. Обикновено застава с лицето си да представлява клуба в маловажни разговори с медии и събития. Повишил сериозно самочувствието си в последните две години.

 

Спортен директор е Методи Томанов. Най-тихият спортен директор в историята. Не обича да дава изявления. В което няма нищо лошо, когато клубът постига успехи. Тогава всички обичат да се показват. Томанов обаче не държи да е в центъра на вниманието и в двата случая. Преди да бъде спортен директор, се занимаваше основно със селекцията. През годините на работа в Разград, Томанов е довел някои от най-силните футболисти в А група, но и някои от най-скъпите разочарования. Често обвиняван, че толерира чуждестранните футболисти за сметка на българските.

 

Директор спортна администрация е Георги Караманджуков. Един от тези с лоша репутация в българския футбол. Човекът, който „хваща съдии и гласи мачове” според хора, които са свързани с футбола у нас, но не само като зрители.

 

Директор на пресслужбата е Владислав Трифонов. Заемаше същата позиция и в „Литекс“. Отговорностите му варират от наистина важни неща като организацията на евромачовете до грижата за непокорната орлица Фортуна. Човек без особено изразен характер, който обича да е на страната на силните.

 

И сега да се върнем към собственика Кирил Домусчиев. Никой от гореизброените не смее да шукне без негово разрешение. Объркал се, че всяка година отборът му ще влиза в групите на Шампионска лига, привиждат му се милионите от наградния фонд, Домусчиев забрави, че има нужда от екип. Нали знаете за болестта на егото. В този случай екипът е събран по следните критерии: интересчии, поклонници или тихи хора, които не могат да защитят позициите си. Човекът на върха на йерархията допусна най-старата грешка. Да вярваш, че сам можеш и знаеш всичко. Въпреки че не разбира особено от футбол.

 

Напоследък Домусчиев е особено ангажиран от задължения, свързани с обществено-политико-икономическия му статут и футболът е на заден план. Затова и мишките си играят на лъвове. Карат се кой е най-големия директор в клуба. Треньорът е с его като на шефа си, а в съблекалнята се разхождат мрънкащи играчи с месечни заплати, стигащи до 40 000 евро. Комбинация, която гарантира проблеми. И дава шанс за първото място на „Левски“. Или „Леевски“…но за това следващия път!