Видяното в Разград подвига много въпроси
Това, че Спас Русев и Кирил Домусчиев изгледаха мача между отборите си на метър един от друг, отпивайки си кехлибарена течност, би трябвало да означава, че футболът не е война, хората трябва да се уважават и други такива бла-бла. Видите ли, как двамата мастити босове дали пример на останалите президенти как трябва да гледат мачовете заедно. Гледаме как го правят по стадионите в Европа, така го правим и ние в Разград.
Но защо само в Разград? Би било твърде интересно да видим подобни мили кадри и на стадиона, носещ името на компанията на Спас Русев. Той и Домусчиев заедно на „ВИВАКОМ Арена Георги Аспарухов“ това вече ще е друго. Само че на този етап не бихме били склонни да правим залози, ако някой букмейкър ни предложи нещо такова – двамата да са един до друг на „Герена“. Като споменахме компанията на Спас Русев, нека да припомним, че преди няколко дни тя беше презентирана, промотирана или просто рекламирана на някаква конференция в Барселона не от кого да е, а от Кирил Домусчиев. А същата компания „Виваком“ е спонсор на Лудогорец. Както и на БФС.
Много ли станаха случайностите?
И понеже Спас Русев отскоро е в Изпълкома на БФС в компания с Кирил Домусчиев, предполага се, че двамата често беседват на футболни теми. Но и това сме склонни да го включим в графата на допустимите отношения.
Сега ще кажете - за какво се разтягат тези локуми. Но ние сме готови да ви залеем с още случайности. Това, че онзи ден телевизионните камери на стадиона в Разград не показаха нито един път Димитър Димитров-Херо да стои прав пред треньорската скамейка на Лудогорец, също е случайно. Сигурно нетрадиционното за неговата работа облекло – официален костюм, не му е стояло добре или пък моделът е бил твърде ексцентричен. Или пък ваканционното настроение съвсем бе обхванало и неговите също така костюмирани колеги, та никой не стана да се скара на възпитаниците си. А може би случайно статистиката от мача сочи, че Левски е направил над 10 положения пред вратата на Хорхе Браун.
Е, нали се сещате, че ако този мач не бе като онзи, който гледахме, Херо щеше да изоре тъчлинията, да нанесе корекции още до почивката и днес щеше да е прегракнал от крещене. Не, нашите стрели съвсем не са насочени към треньорските щабове на двата отбора, те сочат горе в ложите, при двамата фини и елегантни бизнесмени. Които, повтаряме, бяха решили да приковат внимание и дадат пример за толерантност и европейско поведение. Още няколко незначителни детайли от този мач и спираме с дребнотемието.
Видяхме Върджил Мисиджан да се смее на спорно отсъждане на засада в негова вреда. Друг път холандският кибритлия грабва съдията и погледът му се променя. Видяхме го и да прави сватбарски шутове на десетина метра от вратата. И други неща имаше, които направиха впечатление. Вижте реакцията на вратаря на Лудогорец при втория гол на Левски. А поведението на зелената защита? Гледайте какво става след атрактивната забивка на Аймед Белаид във вратата на Божидар Митрев?!
Има неща, които не могат да бъдат скрити и няма как да не предизвикат коментари. Теми за разсъждения даде не автоголът, а минутите след това...
Повод за доста анализи, това ще са последствията от 2:2 между Лудогорец и Левски. Случилото се няма как да бъде премахнато от най-големите химически концерни, които се надпреварват да ни рекламират как ще улеснят прането или почистването с най-новата формула. Е, ще почакаме доста, докато забравим този спектакъл. Не твърдим, че Левски е поискал или Лудогорец е предложил. Просто след загубения финал от сините за купата допускахме някои неща… В „Тема Спорт“ дори написахме виждането си около това, което ще се случи в Разград. Лига Европа изведнъж стана спасителна сламка за сините, сякаш те имат някакви надежди, че в следващите 1-2 месеца ще направят отбор за чудо и приказ и този отбор ще направи истински пробив на международната сцена.Дори и това да стане някак си, мачът на „Лудогорец Арена“ ще остане в историята.
Червеният футболен спектър вероятно вече си е заплюл за месеци и години напред споменаване на „корпоративният хикс“, „спонсорското реми“ или каквото щете от този род.
Това е страхотен пас на празна врата в полето на противника от Борисовата градина, който при първия удобен случай ще припомни посредством Стойчо Стоилов – ама аз нали ви казах, кои са едно цяло?!
Е, сега вече какво да му кажеш по този въпрос. При всеки удобен случай това 2:2 ще бъде напомняно, от „Герена“ сигурно ще си подготвят адекватен репертоар като отговор, но „сами срещу всички“ вече ще е „Ние сме със силните срещу всички“. Оттам нататък има ли смисъл да говорим за подизпълнители, за съдии и т.н. Всеки ще може да си интерпретира както си иска нещата, тепърва футболният фолклор ще се обогатява, само си представете при първата съдийска помощ за Левски как ще се бъзикат, че един административен директор вече работи под наем и за сините.
Но в Левски сами си надробиха попарата и ще се наложи да си я сърбат с години напред. Дали е било по-добре да се приемат нещата такива, каквито са, или Лига Европа е била цел с цената на всичко, включително и подхвърлянето на точка(и), е относително. Разбира се, има доста левскари, които са с особено мнение за видяното на терена в Разград. За други пък може би пък това е нормално и е част от играта. И вероятно ще махнат с ръка и ще почакат да видят дали всичко ще завърши добре.
Я си представете хората на Херо да се бяха развихрили и да развинтят сринатите от финала за купата хора на Делио Роси?! Ами в такова състояние сините няма ли да бъдат доунищожени утре в петото дерби за пролетта с ЦСКА? И ще вземе всичко да се обърка съвсем и на мечтания бараж за европейска квота съвсем да се оцапат нещата.
