Малко по малко започна да излиза наяве истината за бабаитите, които бяха ангажирани да охраняват дербито за титлата между Лудогорец и ЦСКА в сряда вечер, но вместо това си позволяваха да атакуват и удрят привърженици на "армейците".

 

Според информация на сайта Sportal.bg голяма част от облечените като стюарди откровени мутри не са от Разград, а от Варна. Немалко от тях участват в наказателни бригади и имат висящи присъди. Други пък работят като охранители на дискотеки и публични домове край морето.

 

Между футболните фенове в различни Интернет форумите се прокрадна версията, че въпросните мутри са от добре познатата варненска групировка ТИМ, с която собствениците на Лудогорец - братя Домусчиеви, имали добри контакти.

Или кратък наръчник как НЕ трябва да се управлява футболен клуб

 

Знаете ли, че сред само 10 отбора в елита, „орлите” имат по-малко победи, отколкото срещи, които не са спечелили? 6 победи, 6 равни и 1 загуба…

 

Кой е виновен?

 

Вече не е Бруно Рибейро. Нито Георги Дерменджиев. Стойчо Стоев или Петев? Не. Отговорността трябва да се понесе от ръководството на „Лудогорец“. Същите хора, които решиха миналата зима, че отборът няма нужда от подсилване.

 

Ръководството, което с отношението си прогони играчи като Гъргоров, Стоянов, Абало и Безяк. Ръководството, което направи пълна промяна в отбора месец преди квалификациите за шампионската лига и се блъсна в скромен молдовски футболен трактор. Ръководството, което си изми ръцете с поредица треньори. Това ръководство, което докара съмнителния Рибейро, а после, без да осъзнае своите грешни решения, го уволни.

 

Сега е ред на Ераносян. Пловдивският специалист е известен с няколко неща. Страхотната си футболна кариера. Титлата, спечелена като треньор на Локомотив Пд по, меко казано, съмнителен начин през 2004 г. И егото си.

 

Егото, което едва ли помага много в този деликатен период. Но да се върнем към ръководството. То допусна отборът напълно да се обезличи, българите да се чувстват малцинство, а редица национали да играят за втория отбор. И след като толкова често използвахме думата РЪКОВОДСТВО, нека представим ръководството на ПФК „ЛУДОГОРЕЦ“:

 

Собственици на „Лудогорец“ са братята Кирил и Георги Домусчиеви. Кирил е лицето и движещата сила на проекта, докато Георги застава по-рядко пред камерите. Засега толкова за тях…

 

Председател на борда на директорите е Теменуга Газдова. Моля?!!? Да, точно така! Теменуга Газдова е с 16-годишен опит в Министерството на финансите. Заемала е позициите изпълнителен директор на КТБ(Корпоративна търговска банка) и БАКБ (Българо-американска кредитна банка). Наричат я „дясната ръка” на Кирил Домусчиев. Съветва го по финансови въпроси. Едва ли – по футболни трансфери.

 

Изпълнителен директор е Ангел Петричев. Варненец, със скромна журналистическа кариера. Вероятно заради нея първоначално изпълняваше и ролята на пресаташе на клуба. Човек, който няма доверието и респекта на футболистите. Не се е занимавал професионално с футбол. Обикновено застава с лицето си да представлява клуба в маловажни разговори с медии и събития. Повишил сериозно самочувствието си в последните две години.

 

Спортен директор е Методи Томанов. Най-тихият спортен директор в историята. Не обича да дава изявления. В което няма нищо лошо, когато клубът постига успехи. Тогава всички обичат да се показват. Томанов обаче не държи да е в центъра на вниманието и в двата случая. Преди да бъде спортен директор, се занимаваше основно със селекцията. През годините на работа в Разград, Томанов е довел някои от най-силните футболисти в А група, но и някои от най-скъпите разочарования. Често обвиняван, че толерира чуждестранните футболисти за сметка на българските.

 

Директор спортна администрация е Георги Караманджуков. Един от тези с лоша репутация в българския футбол. Човекът, който „хваща съдии и гласи мачове” според хора, които са свързани с футбола у нас, но не само като зрители.

 

Директор на пресслужбата е Владислав Трифонов. Заемаше същата позиция и в „Литекс“. Отговорностите му варират от наистина важни неща като организацията на евромачовете до грижата за непокорната орлица Фортуна. Човек без особено изразен характер, който обича да е на страната на силните.

 

И сега да се върнем към собственика Кирил Домусчиев. Никой от гореизброените не смее да шукне без негово разрешение. Объркал се, че всяка година отборът му ще влиза в групите на Шампионска лига, привиждат му се милионите от наградния фонд, Домусчиев забрави, че има нужда от екип. Нали знаете за болестта на егото. В този случай екипът е събран по следните критерии: интересчии, поклонници или тихи хора, които не могат да защитят позициите си. Човекът на върха на йерархията допусна най-старата грешка. Да вярваш, че сам можеш и знаеш всичко. Въпреки че не разбира особено от футбол.

 

Напоследък Домусчиев е особено ангажиран от задължения, свързани с обществено-политико-икономическия му статут и футболът е на заден план. Затова и мишките си играят на лъвове. Карат се кой е най-големия директор в клуба. Треньорът е с его като на шефа си, а в съблекалнята се разхождат мрънкащи играчи с месечни заплати, стигащи до 40 000 евро. Комбинация, която гарантира проблеми. И дава шанс за първото място на „Левски“. Или „Леевски“…но за това следващия път!

Удариха по олигарсите братя Домусчиеви! Това се казва борба с корупцията! – би си помислил всеки жътвар или миньор, неполучавал отдавна заплата. След което ще изтрие потта от челото със смътната надежда за промяна. Досущ сцена от съветски филм от 30-те години. Щастлив комунист благодари на партията за разкулачването на богатите селяни и секвестирането на заводите от гадните индустриалци.

 

В ролята на партията е вице-премиерът Валери Симеонов. След като разгроми – на думи - незаконното строителство по Черноморието, той се захвана с братя Домусчиеви. Не били спазили приватизационния договор по отношение на Българския морски флот. Вместо 2300 работни места, те запазили едва 128. Неизпълнението на точките по договора струвало 55 млн лв. Те обаче нямало да ги платят, защото Търговско промишлената палата взела решение в тяхна полза. Братята Домусчиеви със сигурност знаят как да излязат от това положение. Единият от начините е да изпратят есемес на премиера Борисов, която практика вече е традиция по високите етажи... Не сме забравили как Борисов наля едни народни милиони в трибуната „Моци” на стадиона в Разград... Камери, ленти, ножици, фанфари, свита от министри...

 

Имало е защо. Един журналист се опита да вгорчи празника с неприятен въпрос, но бе наврян... където му е мястото с подбрани изрази от Кирил Домусчиев. Не е за подценяване и фактът, че финансовият министър Владислав Горанов живее под наем в ултра луксозния комплекс на братя Домусчиеви „Есте Пропъртис“ в софийския кв. „Изток”. Домусчиев му вика Влади... Та и Влади сигурно е признателен за ниския наем, да речем, което превръща слуховете, че в предприятия на Домусчиев се произвеждат вещества, стимулиращи централната нервна система, в клевети.   И все пак атаката на Симеонов е странна. Което повдига някои въпроси. 

 

1. Защо „бомбата” в публичното пространство я хвърля Симеонов, а не прокуратурата, да речем? Или Агенцията за следприватизационен контрол? 

 

2. Симеонов заръка на премиера Борисов ли изпълнява? 

 

3. Дали Симеонов не отклонява вниманието от протестите в Асеновград и „НДК-гейт”? 

 

4. Ако атаката срещу Домусчиеви не е синхронизирана със съответните институции, това означава ли, че е лично „предложение” за бъдещо спокойствие? 

 

5. Да не би задкулисието да е разлюбило Домусчиев и ако е така – за какво?   

 

6. Атаката обвинения на прокуратурата ли предхожда? 

 

7. Да не би Домусчиеви да не са плащали на когото трябва и сега да ги наказват? 

 

Недоверието и съмненията идват от някои предишни публикации, свързани с Кирил Домусчиев. Като тази от 01.12.2016 г. във Фрог нюз, в която се споменава, че депутатът олигарх Делян Пеевски настоятелно предлага на Домусчиев да купи от него прес-група „Монитор” за „скромните” 60 милиона лв. Дори казал, че му прави подарък и настоял парите да му бъдат преведени в чужда банка. В пакета от вестници влизали „Монитор”, „Уикенд”, „Телеграф”, „Политика” и „Меридиан мач”.

 

Собственикът на ФК „Лудогорец” обаче се дърпал, а сумата нарекъл абсурдна. За такива пари можел да купи средна европейска медия, но нямал подобни планове. Не купуваш просто медии, а „машина за убиване и рекет”, аргументирал се Пеевски. Той припомнил на Домусчиев, че с помоща на тези издания била ликвидирана КТБ и превзет бизнеса на Цветан Василев. Пак с тези медии бил държан на къса верижка и премиерът Борисов. Министри си плащали, за да не станат медийни мишени. Депутати от ДПС твърдят, че в последно време Пеевски е засилил натиска върху Домусчиев, защото имал огромна нужда от свежи пари. Домусчиев обаче отказал и срещу него стартирала кампания. Говори се също, че Пеевски свалил цената на 50 млн, но срещу тях Домусчиев щял да получи само 60% от изданията.

 

Пеевски щял да запази 40%, а с тях и контрола, защото братята „не разбират нищо от медии”, а депутатът от ДПС държи и разпространението. Домусчиев и в момента периодично плащал солидни суми на някои медии под формата на такса „спокойствие”. Логично е да се запитаме: Да не би случайно вице-премиерът Симеонов да се е сдушил с Пеевски? 

 

Корупционната среда, в която живеем и в която българският бизнес се опитва да оцелее, ни кара да търсим отговори на изброените въпроси. Още повече, че всичко, което се случва тук обикновено е одобрено от Борисов, Пеевски и Цацаров.

 

Много бизнесмени са принудени да плащат милиони, за да бъдат оставени да работят. Или както е казал уважаваният американски генерал Смедли Батлер: Рекет е това, което се прави в интерес на малцинството за сметка на болшинството – народните маси. 

 

В смисъл ако рекетьорски айсберг се блъсне в полуживия БМФ – и "Титаник" да е - спукана му е работата. Дъното го чака... Или прокуратурата – все едно. Въпросът е: чия е поръчката? Защото ако се действаше според законите - процедурата е коренно различна. А подобно нещо не се забелязва.