СПАСЯВАНЕТО НА ЦСКА - СПАСЯВАНЕ НА ПОСТКОМУНИЗМА

 

За последното място в Евросъюза може да се намери обяснение и от сегашната нелепа кампания по спасяването на един централен футболен клуб. Какъвто, от четвърт век, няма в бившия съветски блок. Още го има в Белокаменната, но за там е обяснимо. В Москва никой не е свалял кремълската петолъчка с хеликоптер, а от нашия партиен дом я свалиха през пролетта на 1990-та.

 

Свалиха я от върха на партийния дом, но едно е да отнесеш свастиката в музея н тоталитаризма, друго е да я изтръгнеш от червеното сърце на „антилевскаря". Точно такъв е ортодоксалният запалянко, обрекъл се на „четирите свещени букви". Самият им създател, ген. Джуров, го е изрекъл в едно от последните си интервюта - „Затова създадохме нашият цска" За да се борели срещу буржоазното влияние сред младежта. Само дето не е цитирал своя побратим Милко „Не всеки левскар е фашист, но всеки фашист е левскар".
/Няма да подменяме думата „фашист" с „комунист", нито името на клуба. Макар, че има мегдан. Но ние сме „отбор на народа", а сред народа има всякакви/.

 

В сегашно време, друг борец за равенство и братство, също от Ловешкия край, създава по няколко цесеката седмично. Сякаш за да компенсира закриването им из бившите съветски републики.

 

„Оригиналното" от 1948-ма не можа да съхрани създателите си, но те си потеглиха по биологични причини. Не като създателите на царския офицрски АС23. А като скъп спомен от екзекутираните в централния софийски, остават едни безцени бази за централния армейски.

 

Ей там е заровена и „харизмата", която ще спасява петолъчковият футболен проект. За кратко време в неговите разновидности се включиха едни от най-видни червени български сърца! Червиви с пари, червеите надничат от едни фалиращи банки и откраднати активи.

 

Базите чакат, а секторният пролетариат още се колебае кое от куфарчетата да припознае за свой генерален секретар.

 

Но май че всичко е решено – към алеята на славата, със спасителен проект „цска-европейски" се промъква тъкмо бившият продавач на сергия в Илиенци. Днес мултимилионер, властелин на българския захарен, петролен и футболен пазар. Също и баща на принц Данаил, вече собственик на шампионския клуб Литекс...

 

Мутрите се завръщат! - паникьорски крещят от медии, които също са мутренски. Това дава още кураж на пролетариата от всички червени сектори да се съединява. И да се подготвя за своята поредна балванска битка с набедените демократи. А ако се наложи – може и битка подобна на тази край Жабокрек да бъде спретната - никой не може да се подиграва с „централний советский клуб армии...".

 

А Европа гледа, гледа и се диви на своя член, окупирал 28-то място. Същото правят и централите в швейцарския град Нион. Откъдето, засега, се прокрадва единствения лъч надежда срещу новото нашествие на футболните куфарчета в бившата 16-та съветска република.

 

И като че чуваме напътствията им: спасете се от посткомунизма, тогава можем да ви спасим от постцентралния ви клуб.

 

Ама хаде! Лесно е да се каже...

 

Драго Драгоев - Драгой