Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

След година може да имаме пет чудесни и (почти) нови стадиона в София. Проектът за държавна намеса и реконструкция на арените звучи като музика за ушите на запалянкото. Това ще е революционен ден за играта. А за хората - удоволствие от нея.

Но намеса трябва да има и в организацията около мачовете, която в определени параграфи противоречи на световния начин да се "прави футбол". Ние сякаш предлагаме този продукт напук на печелившите модели на големите европейски и световни сили.

Стадионите ни са празни и защото не се прави необходимото да ги понапълним. Няколко казуса будят лек смут при сравнителен анализ от типа "а как го правят по белия свят".

Блокирано движение в центъра на София

Случва се дори за мачове от калибъра на "Локомотив" - "Монтана". През тази пролет двубоят на стадион "Васил Левски" привлече около 300 зрители, но часове по-рано булеварди и улици край него бяха затворени. Появи се дежурният бюлетин от Столичната община със заглавие "Промени в движението".

Защо? Какъв е смисълът да блокираш стадиона за мач в късен час, ако така прекършиш и малкото желание на дори един зрител да иде с колата си да гледа двубоя?

А как е по света? В Манчестър например в деня на мача отварят дори пешеходни алеи край стадион "Олд Трафорд" и ги превръщат в паркоместа. Специфичният временен пътен знак с нарисувана футболна топка върху син фон означава - тези места и улици са за хората, тръгнали на мача!

Другите шофьори и пешеходци избират съвсем различни маршрути. Но по собствено желание, а не заради затваряне.

Как е на "Сантяго Бернабеу"? Стадионът на "Реал" е досущ подобен на "Васил Левски". Само като местоположение. Намира се на кръстовище между два булеварда. Но никой не си и помисля да спре огромния поток от автомобили. Само има повече полицаи, които следят за доброто поведение на феновете. Има още една разлика - "Бернабеу" е по-близо до булеварда от "Васил Левски"!

Мисленето - това е, което трябва да променим. Подходът с идеята "Какво не бива да се прави около мача" трябва да бъде заместен с манталитет "Как да се направят и позволят максимално много неща". Паркоместата около стадионите по света не са очертани с боя кутийки в затворени пространства, а отделени от улиците зони. Вместо да изкушим хората да дойдат на мач с примамливи и разрешени неща, ние ги спираме с още повече забрани.

 

Как така в слънчев априлски ден, в който ЦСКА играе на "Българска армия" насред Борисовата градина, в радиус повече от километър не се продава бира. Този абсурд е приет у нас от години като правило, което не се обмисля или обсъжда. Наредба. Нещо наложено отгоре.

А хората по света правят точно обратното - пускат бирата да се лее дори на стадионите. Така се постига двоен ефект. Всяка забрана води до хитрини в стил "Бай Ганьо" с нелегално вмъкване на друг алкохол (значително по-лесен за прекарване през охранителните режими). А и по-силен от бирата. И съответно в състояние да доведе до доста по-пияни хора на трибуните. При страх от прекалили с пийването нали новата мярка срещу хулиганството у нас включва и дрегери пред секторите? Защо при наличието им свободно да не оставим обикновения запалянко да си купи бира в хубавия слънчев ден преди мача? Та футболът и бирата са неделими в съзнанието на фена!

Да обърнем внимание и на това чудо - дрегерите. По някакъв признак (обикновено външен вид) полицаите подбират фенове, които да застанат на уреда. Става опашка, някои заподозрени напълно неоснователно изпускат дори началото на мача, за който са платили билет. А и каква е мярката? 0,5 ли е, 0,8 ли, над 1 промил ли...? Колко трябва да изпиеш, за да си в графата "пиян на мач"? Все пак говорим за фенове, а не за шофьори. Например на мача от Шампионската лига "Барселона" - "Ливърпул" (0:1) преди четири години пиян англичанин се скара с полицаите на трибуните на "Ноу Камп", когато му поискаха билет. Заради замаяната си глава британецът скъса билетчето си, което струва 170 евро. Тогава органите на реда отново го попитаха къде е билетът, който беше на парченца, и културно помолиха пияния да излезе. Без грам агресия. Но въпреки очевидно нетрезвия си вид англичанинът вече бе пуснат на "Ноу Камп"...

Да дадем и тук един пример с "белите държави". Новият стадион на "Манчестър Сити" - "Ийстлендс", редом с "Уембли", е най-атрактивното футболно съоръжение в родината на футбола. В него спокойно влизаш през проверката за билети, стигаш до самия вход за трибуната и там отвсякъде продават бира. Единствената забрана е да не се вкарват пластмасовите халби на самите трибуни. Хайде сега - да не изкарваме, че пием повече бира от англичаните, нали? Там състезанието сме го загубили.

Да не говорим за маркетинговия ефект, който съвсем сме загърбили. Не умеем да правим бизнес от футбола, който си е... най-големият бизнес сред спортовете. Клубовете на Запад печелят милиони от кетъринг на стадионите си. Тук го забраняват някакви наредби. На стадиона на "Арсенал" можеш да идеш по обяд, да гледаш ранните мачове по телевизията, да изпиеш няколко бири и да заложиш в букмейкърски пункт дори. А какво предлага един роден стадион на запалянкото? Няма бира, както пее Васко Кръпката. Клубовете не правят бизнес на арената, защото тя не е тяхна (това скоро би трябвало да се промени). Няма магазини и закусвални, няма шоу. А фенът иска и шоу, не само футбол на терена. Иска един съботен ден да мине на стадиона на любимия му отбор. От сутринта до дългите с часове коментари за изхода от мача.

Налага се уточнение. И по света има ограничения, например по английските стадиони, когато дойде напечен и рисков донякъде мач. Такива са дербитата с градски съперник или при визита на отбор с по-агресивна агитка. Тогава бирата е само безалкохолна, а в секторите за гостуващи фенове дори не се продава. Но за това са предупредени всички запалянковци дни по-рано и мерките са им обяснени разумно и аргументирано.

 

Напоследък е модерна темата с елемент на разсъждение "за" и "против" късните мачове

В изминалите два-три сезона притежателят на тв правата за първенството започна да налага двубои от 21 ч. Мнозина са възмутени и набират аргументите си от недобрата организация на градския транспорт, трудния достъп, късното прибиране до дома и т. н. Тези мачове са използвани и като оръжие в защита на феномена "изчезване на публиката", който през новия век тотално изпразни стадионите.

Добре де - ама такива двубои се играят в цял свят. И ако транспортът към стадионите е недобре организиран в часовете преди полунощ, то за това може да бъде помислено сега, когато предприемаме "бетонната реформа" със стадионите. А и това също изисква държавна и общинска намеса, а не такава от футболните хора. И най-важното - в модерния футбол правилата диктуват тези, които дават парите. У нас основните външни пари в клубовете идат от тв правата. А телевизията иска мачове в праймтайма или поне във време, когато аудиториите са големи и стабилни. Това не е по обяд, разбира се.

Абсурден е аргументът, че някакъв български мач трябва да бъде изместен за друг час, защото по същото време се играело дерби, било то и "Реал" - "Барса"! Това е все едно да спреш да си продаваш хотдоците, с които си изкарваш прехраната, за да гледаш показно как работи заведението за бързо хранене на съседния площад.

А и как така концертът на Мадона или "Металика" може да почне в 21 ч, че дори в 22 ч, а 70 000 от цяла България да дойдат на него? Каква е разликата с това на националния стадион да има мач в такъв час?

А и защо се опитват да ни убедят, че късните мачове спирали хората от други градове? На другия ден били на работа, щели да се приберат по нощите и да изпуснат половината работен ден след мача. Ако насрочиш двубоя за 18 ч, няма ли този фен пак да пропусне половин работен ден, за да дойде навреме на стадиона? Защото трябва да тръгне по обяд, за да хване мача.

Има и друг казус, познат по света и неоткрит у нас - фиксираният часови пояс. Извън него започват само дербита и изнесени по искане на телевизията сблъсъци. В Италия се знае - мачовете стартират в неделя в 15 ч местно време. В събота в същия час из четирите английски дивизии започват десетки битки. В Германия съдиите дават първия сигнал в 15,30 ч в събота. Тук някой знае ли в колко започва основният пакет мачове от кръга в "А" група?

Ако ще правим печеливш модел на футбола, трябва да играем по правилата. И да използваме момента, в който има добра воля от държавата, а и нелоши условия за финансова и логистична подкрепа от европейския и световния футбол.

Не само трябва да се ремонтират стадионите, а да се направят те притегателни места за потребителя, който сега третираме само като фен. А дори и това е спорно.

Хора, обичащи лудо футбола у нас, има. Вижте интереса към мачовете от първенството, излъчвани на екрана. Сериозен. Да не говорим как половин България се лепва пред телевизорите да види поредния мач на Бербатов или между грандовете в Шампионската лига.

 

Фенове има! Да ги направим и потребители

Да се чувстват нормални привърженици на нормални отбори, които им осигуряват условия да заведат и децата си на мач, да ги облекат в екипчета и да изпият по една бира с приятели. Клубовете ще са доволни от приходите. И по-важното - феновете ще са щастливи. Ще дойдат пак, ще почувстват по-голяма принадлежност към любимия отбор. Системата ще заработи и можем спокойно да кажем - имаме футбол!

Със сигурност, за да се увеличи посещаемостта, е нужно и вдигане на нивото на продукта на терена, но тук зависимостта е двустранна. Повече публика - по-висока мотивация на футболистите. По-добри и зрелищни мачове - по-пълни стадиони.

Любима тема в държавата след голямо дерби е поведението на полицията. Защо са "бити невинните ни деца" или защо "не са бити тези наркомани"? Факт - полицаите са поставени между чука и наковалнята. Каквото и да направят, ще бъде грешка. Но има и друг момент. Поведението на полицай по време на мач със сигурност контрастира на всички държави от Западна Европа. Там, където футболът е бизнес, човекът с шлема служи на фена. Усмихва му се, обяснява подробно как да стигне до входа си, ако не знае. Дори може да го хване за ръка и да го заведе. Как е в България? Полицаите гледат повече от сурово, без да си направил нищо, се чувстваш като престъпник. Без дори да те оставят да попиташ каквото и да е, с палката се посочва пътят на обратно. И тук вероятно обяснението е - те не са добре платени като западните си колеги. Обвиняват ги за щяло и нещяло.

Изброяването на абсурдите, с които "напук" на нормалния свят опитваме да правим футбол, има нужда и от дебело и подчертано пояснение.

Уловката отчасти е и в манталитета на родния запалянко, полицейски началник, бизнесмен или бос на клуб

ЦСКА бие с 3:1 на "Герена" след 25 г. и на следващия домакински мач на отбора има 2000 фенове. В центъра на София. О.к. - не е направено достатъчно да се привлекат 20 000 от институции и любимия им клуб (за сбора от абсурди и фактори прочети всичко по-горе). Но и тяхното мислене е трудно обяснимо. Какъв по-добър момент да покажеш колко обичаш отбора си?

За манталитета на запалянкото нека дадем пример и с "Левски". Наесен "сините" биеха, играеха силно и вдъхновяващо в Европа, показаха на света халата с име Гара Дембеле. И на домакинства като това с "Миньор" или "Калиакра" идваха по 5000-6000. Но на старта на пролетта "Левски" падна от ЦСКА и пролетта минава пред празни "сини" трибуни на "Герена".

Промените трябва да са на всякакво ниво. Революцията със стадионите е отличен старт. Да ги използваме за платформа. Без правила играта няма как да е печеливша. А тя генерира милиарди по света и вълнува вероятно повече от половината население на планетата. Защото е футбол, социален феномен от огромен мащаб. В България го обичаме не по-малко от англичаните и бразилците.

Но това не е достатъчно. Трябва да умеем да го показваме, а и той, в лицето на управляващите го, да е във вида, който времето изисква.

Да създадем условия феновете и играта отново да се заобичат и да зажаднеят за тръпката на трибуните. Било то и от 21 ч. Закъснели сме, изпреварват ни бивши републики на СССР, че дори и Албания и Кипър. Но не сме изпуснали влака.

Да побързаме, че се чува свирката на машиниста.

Динко Гоцев, Боян Бойчев, "Труд"

Три месеца и 11 дни след последния сблъсък между Реал (Мадрид) и Барселона голямото дерби на Испания и Европа прави своето завръщане. Двата големи съперника в Примера Дивисион застават един срещу друг утре вечер в първия двубой от спора за Суперкупата. Срещата започва в 23,00 ч. българско време и на практика слага началото на новия сезон в Ла Лига.

Това ще бъде петият сблъсък между двата състава за 2011 г. В първите четири двата тима си разделиха по една победа, а две от срещите завършиха наравно. Четирите мача, изиграни за период от 18 дни между 16 април и 3 май бяха съпътствани от куп скандали. Бяха показани четири червени картона - на Раул Албиол, Пепе и Жозе Моуриньо от Реал и на Хосе Мануел Пинто от Барселона, отсъдени бяха две дузпи, Лео Меси вкара три гола, Кристиано Роналдо - два.

Разменени бяха сериозни обвинения, имаше жалби до европейската футболна федерация, които обаче останаха без последствия, нажежи се дори обстановката в националния отбор на Испания. Единственият наказан пък бе Жозе Моуриньо, който в първите срещи от новата Шампионска лига няма да ръководи отбора си от скамейката. Останалите замесени като Дани Алвеш, Серхио Бускетс, Виктор Валдес, Пепе се разминаха със суровите санкции.

Сега всичко това изглежда забравено. Нещо повече, обстановката дори е твърде спокойна - нещо нетипично за Ел Класико и за сблъсък, в който участва Жозе Моуриньо. Опит да нагнети напрежение направи само легендарният вратар на Реал Пако Буйо, който прогнозира успех с 5:0 за „белите".

След малко повече от месец подготовка тимът на Специалния изглежда фаворит. По време на предсезонното турне португалецът имаше на разположение всичките си играчи и не спести натоварване на никого. От седем изиграни мача Реал спечели седем, някои от който доста убедително. Голямата звезда на тима бе Карим Бензема. Французинът показа отлична физическа и игрова форма и вкара 8 от 27-те гола за Реал. Французинът прекара и най-много време на терена - 439 минути.

Суперзвездата на тима Кристиано Роналдо също показа не лоша резултатност - седем гола. Той бе на терена близо 350 минути и даде заявка, че отново ще бъде лидерът на Реал.

Почти сигурно е, че в стартовия състав ще се появи само едно от новите попълнения на Реал - Фабио Коентрао. Рафаел Варан и Хосе Кайехон ще бъдат резерви, а Нури Шахин и Хамит Алтинтоп ще наблюдават срещата от трибуните, тъй като лекуват контузии.  Под въпрос остава и Серхио Рамос.

Доста по-тревожна е ситуацията в Барселона. По време на подготовката Хосеп Гуардиола не можеше да разчита на голяма част от звездите си, получили допълнителна почивка заради Копа Америка. Каталунците не бяха подминати и от травмите.

Заради здравословните проблеми и специална подготовка лидерът в халфовата линия Шави Ернандес има изиграни само две полувремена по 45 минути. Въпреки това в понеделник Шави се оплака от болки в прасеца и е под сериозна въпросителна за двубоя утре.

Здравословни проблеми имат и Жерар Пике и Серхио Бускетс. Тяхното участие също ще се решава в последния момент. Твърдо аут е Карлес Пуйол, който се възстановява от направена в началото на юни операция. Дани Алвеш влиза в двубоя само с три тренировки с отбора, Лионел Меси тренира от седмица, неговото участие също виси.

В полза на Барселона обаче е статистиката. Каталунците са 9-кратни носители на Суперкупата, докато Реал има 8 подобни трофея. „Блаугранас" спечелиха трофея и миналата година въпреки че загубиха първата среща със Севиля. Тогава тимът отново бе в доста нетрадиционен състав за първия двубой, но с втора среща у дома не допусна изненада. Каталунците вероятно ще бъдат допълнително мотивирани и от приключилата сага около Сеск Фабрегас.

За Жозе Моуриньо двубоят утре е не само шанс да вземе реванш от Барселона. Специалния може да спази традицията да печели подобен трофей във всяка от страните,  в които е работил - Португалия, Англия, Италия. И да докаже, че твърдението, че отборите му започват да постигат сериозни успехи във втората си година под негово ръководство е абсолютно вярно.

sport.webcafe.bg

Секссимволът на агитката на националния отбор на Парагвай Лариса Рикелме изгря на корицата на новия брой на испанското сп. "Интервю". Южноамериканката позира с фланелки на звездите на Барселона и Реал (Мадрид) – Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Тя признава, че не пропуска мач между двата тима.

"Не мога да избера между Меси и Роналдо. Двамата са много добри футболисти, а физически са секси. Най-атрактивни са Сеск Фабрегас, Икер Касияс и Хесус Навас. Вземала съм душ със Сеск. За мен Пеп Гуардиола е по-секси от Моуриньо", твърди красавицата.

 

Предстои ни един доста постен откъм красиви и напрегнати моменти по трибуните уикенд. За съжаление, повечето отбори със солидни ултраси зад гърба си ще се разминат тази събота и неделя и ще се изправят срещу скромни съперници. Въпреки това, има няколко двубоя, от които можем да очакваме нещо по-интересно по трибуните.

Един от малкото случаи, в които Примерата може да предложи ултрас сцени от високо ниво, е дербито на Андалусия. "Бетис" и "Севлия" се изправят един срещу друг в събота късно вечер от 23:00 часа българско време. Едно дерби с дългогодишни традиции и изключителен заряд на терена и трибуните.

Още в началото на 70-те години ултрасите на "Севиля" поставят основите на своя организация. Biris Norte се ражда официално през 1975 г. и на практика се превръща в първата испанска ултрас фракция. Името на групировката идва от легендарния гамбийския играч на "Севиля" Алхаджи Момодо Ниле, по-известен с прякора си Бири-Бири. Любопитното в случая е, че 70-те и 80-те са години на силна политизация на испанските трибуни, като особено активни са крайно десните "инчаси". Фактът, че привържениците на "Севиля" кръщават фракцията си на името на гамбийски играч, сам по себе си говори за тяхната лява политическа ориентация, те не се церемонят да пропагандират антифашизма и антирасизма от северната трибуна "Рамон Санчез-Пискуан".

През годините някои от лидерите и основателите на групировката обаче залитат в крайно дясно и дори създават малка фракция в Biris Norte. Сбирките й често завършват със сериозни сблъсъци с останалите от Biris. В едно от мелетата "ултрадеречистите" отнасят сериозно поражение, а водачът им Елиас е прободен и прекарва седмици в болница. След този инцидент ултрадесните са принудени да се изнесат в южната трибуна под името Stukas Sur и да скъсат всякакви контакти с Biris Norte.

В края на 90-те пък е създадено звеното Brigada Tifo – подразделение на Biris Norte, членовете на които са посветени изцяло на външния облик на северната трибуна – хореографии, транспаранти, синхрон на пеене. Убеден съм, че в събота вечер те ща са отново на ниво и ще предложат нещо интересно.

Поради политическите си пристрастия, Biris Norte съзират като свои най-големи врагове момчетата с крайно-десни възгледи от Ultras Sur (Реал), Brigadas Blanquiazules (Еспаньол), Frente Atletico (Атлетико Мадрид), Frente Onuba (Рекреативо) и Frente Bokeron (Малага). Но на първо място седи градския съперник.

Supporters Sur dе Bеtis се появява на сцената на 12 октомври през далечната 1986 г. за двубоя между "Бетис" и "Спортинг Хихон". Група от около 30-тина младежи, членове на съществуващата по това време фракция El Chupe, решават да се отделят от нея и да създадат една нова модерна групировка. След няколко срещи, момчетата започват трайно да се ситуират в долните редове на южната трибуна (Gol Sur). Като симпатизанти на английския маниер на подкрепа, те лесно се спират и на наименованието на организацията – Supporters. Въпреки британската връзка, много бързо "инчасите" от Supporters Sur засвидетелстват интерес и към италианската сцена с организирането на няколко изключителни хореографии. Скоро цяла Испания разбира за раждането на новата сила на трибуните. Разбира се, в развитието на Supporters Sur има и спорни моменти, които в една или друга степен хвърлят сянка върху реномето на фракцията. Такива са залитанията в крайно-дясно, които далеч надхвърлят провинциалния патриотизъм. Много често сред ултрасите се пръкват нацистки символи и то не само, за да се дразнят враговете от "Севиля".

Самите севилски дербита рядко минават спокойно, а по улиците на града е наистина опасно около мачовете между градските съперници. За последно безредици белязаха севилския сблъсък през март 2007 г. в четвъртфинал за Кралската купа. Двубоят бе прекратен  при резултат 0:1, след като бутилка, хвърлена от "зелено-белите" ултраси, уцели по главата треньора на "Севиля" Хуанде Рамос. Преди началото на дербито пък "червено-бели" крайни ултраси запалиха няколко телефонни кабини и контейнери за смет в центъра на града и предизвикаха сблъсъци с полицията.

Няма какво повече да ви убеждавам, че има всички предпоставки да следите с повишено внимание новините, идващи от Севиля в събота и неделя.

Същото важи с пълна сила и за холандското дерби "Утрехт" – ПСВ. Феновете на домакините от BunnikSide (трибуна Буник на стадион "Галгенваард") безспорно са в елита на европейските хулигански банди. За важните мачове пък ядрото често се премества в централната трибуна, в непосредствена близост до сектора за гостуващи фенове. Тези на ПСВ също са далеч от репутацията на "образцова спортна публика" и едва ли ще гледат безучастни на провокоцатиите на домакините, каквито със сигурност ще има.

В Италия големият сблъсък на терена е "Интер" – "Лацио". "Лациалите" правят добър сезон, а "нерадзурите" са във възход и дори вече поглеждат към титлата. Всички знаем на какво са способни момчетата от северните трибуни на "Джузепе Меаца" и "Олимпико". Предвид приятелството на двете агитки, произтичащо от националистическите убеждения на лидерските фракции Boys SAN, Viking и Irriducibili, логично е двубоят да не е съпътстван с особено напрежение. Залогът ще е по-скоро на терена.

В общи линии скучен уикенд по трибуните. Но нека имаме още малко търпение и дочакаме началото на полския и руския шампионат. Тогава ще стане интересно.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Суперзвездата на Реал Мадрид Кристиано Роналдо се подложи на редица интригуващи изпитания, включително и опит да счупи стъклена стена с прочутия си пряк свободен удар, в 60-минутен документален филм, който ще тръгне в ефир от септември.

 

Екип от световни учени в сферата на спорта прекара дълго време в подготовка на сложните тестове за Роналдо в Мадрид, които целят да установят формулата на успеха и качествата, превърнали продажбата на португалеца в Реал в най-скъпия трансфер във футбола за всички времена.

 

Освен вече споменатия номер със стъклената преграда, зрителите на британската медия Sky Sports ще станат свидетели на битка между португалския национал и елитен спринтьор, които ще премерят сили в изпитание за подвижност, бързина и издържливост.

 

Предизвикателствата за Роналдо не спират до тук - в един от най-интригуващите тестове прочутият португалец ще опита да надхитри група обучени снайперисти с лазери.

 

„Снимките на филма бяха наистина вълнуващи", похвали се звездата на Реал. „Експериментът бе нещо съвсем ново за мен. Изпитанията тестваха детайлно силата и качествата ми. Обясних си точно как работи тялото ми и какво ме прави спортистът, който съм в момента".

 

„Не отричам, че тестовете бяха доста тежки, но вярвам, че справих добре. Нямам търпение да видя филма по екраните", допълни CR7.

 

Документалният експеримент ще покаже уменията на Роналдо в супер забавени кадри, придружени с модерни компютърни графики. Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер и националният селекционер на „трите лъва" Фабио Капело също взеха участие в творението с име „Castrol EDGE Presents Ronaldo Tested to the  Limit" *.

 

* (от английски - Castrol EDGE представя Роналдо, тестван на границата на възможностите си)

Възгласи "Смърт за Моуриньо" ехтяха на стадион "Висенте Калдерон" в реванша от 1/4-финалите за Купата на краля между Атлетико М и Реал М. В типичния си стил португалският треньор на "белия балет" не се смути, дори с жестове призова феновете на "дюшекчиите" да скандират още по-силно.

 

На пресконференцията след победата с 1:0 Специалния се подигра със запалянковците.

 

"Нямам никакви проблеми с тези хора. Те явно обичат да виждат как тимът им изнемогва на терена и остават до самия край на мача. Това е похвално. Хобито им е фантастично, само че не за мен трябва да скандират тези неща. Иначе на терена беше лесно. Победихме ги, без много да се налага да тичаме", заяви Моуриньо.

 

Треньорът на Барселона Хосеп Гуардиола призова феновете на тима да се държат възпитано с противниците, дори това да е Реал Мадрид.

 

„Недопостимо е човек да пожелавам смърт, на който и да е, независомо дали става въпрос за Жозе Моуриньо или Реал Мадрид. Феновете са длъжни да се държат възпитано и цивилизовано с всеки един от противниците ни.
Привържениците трябва да бъдат пример за подражание. Те трябва да се отнасят професионално със съперниците си, а не по този начин. Надявам се, че когато Реал Мадрид гостува на „Камп Ноу“ всичко ще мине нормално“, каза наставникът на каталунците.

Привържениците на Реал (Мадрид) застанаха зад треньора на отбора Жозе Моуриньо по време на мача от Примера дивисион срещу Майорка (1:0) на "Сантяго Бернабеу" в неделя.

 

На трибуните на 80-хилядното спортно съоръжение имаше издигнати плакати, на които пишеше: "Бернабеу е готов да умре за Моуриньо!"

 

Напрежението в "кралския" клуб постоянно нараства, а конфликтът между устатия португалски специалист и генералния директор Хорхе Валдано набира все по-голяма сила.

 

Специалния дори призна, че по отношение на селекцията разговаря директно с президента на клуба Флорентино Перес, а не с Валдано.

 

Моуриньо явно може да бъде спокоен, след като стана ясно чия страна взимат запалянковците на "Белия балет".

Освен че се ползва с доверието на президента Флорентино Перес, треньорът на Реал Мадрид получава и твърда подкрепа от феновете отбора, показва проучване на вестник "Марка".

Според него цели 94,4% от привържениците искат португалецът да продължи да води отбора дори и ако столичани не спечелят нито една титла през този сезон.

Съставът води битка на 3 фронта, като в първенството изостава с 5 точки от Барселона, ще играе финал за купата на Краля срещу каталунците, а е и на 1/4финалите в Шампионската лига.

Запитани каква оценка по десетобалната систума биха дали на специалиста за тази първа негова година на "Бернабеу", Моуриньо определено може да бъде доволен, защото получава средно 8,82.

Факт е, че Флорентино Перес също е твърдо зад специалиста и въпреки някои слухове, че е искан от английски отбори, той със сигурност ще остане в Реал и през следващия сезон.

Ако спечели поне едно отличие до края на кампанията за него би било отлично, като истинският тест ще бъде пред следващия сезон, когато изискванията ще бъдат за задължителна титла в Примера и най-вероятно и в турнира на шампионите.