Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Той е на около 20 години, прекарва времето си с "момчетата", не го е страх от полицаите, защото като ултрас редовно "тренира" за сблъсъка с тях в улични сбивания. Неговото виждане за света е в черно и в бяло - обича своите и родината и мрази привържениците на другите отбори, както и всички различни - като народност, раса, вяра, сексуална ориентация. Мрази и държавата. Мрази и училището - според него то не може да му донесе никаква полза. Тъй като не е образован, той е и лесен за манипулация. Родителите му не са имали време да го възпитат и да му обръщат внимание, защото са били заети с борба за елементарното оцеляване.

 

От 249 човека, арестувани по време на погрома на гей парада в Белград на 11 октомври, 54 бяха непълнолетни. Средната възраст на всички задържани е 20 години, а най-малкият беше на 15.

 

Въпросът е защо тези младежи нападат полицията, знаейки какви са рисковете. В какво вярват? За какво се борят? Каква е ценностната им система? Колко са те всъщност?

 

Директорката на Института за криминални и социологически изследвания в Белград Лепосава Крон ги нарича "подрастващи - десперадо" ("десперадо" от испански език - "отчаян"). Според нея тези млади хулигани живеят в безпътица, не виждат бъдеще в живота си и затова са много податливи на манипулиране.

 

"За тях чувството на принадлежност е най-важното. Големият проблем е, че ролята на семейството и на училището за тях е заменена от лидерите на футболно-хулиганските и крайно-десните групировки, които често се припокриват", смята социоложката.

 

По време на атаката на гей парада бе нападнат и офисът на Демократическата партия на президента Борис Тадич, която в момента е на власт и официално подкрепи събитието.

 

Само три дни по-късно изстъпленията минаха на международно ниво, когато град Генуа и ст. "Луиджи Ферарис" станаха арена на грозни гледки, след като сръбски хулигани атакуваха националния вратар Стойкович, а след това прекратиха квалификацията Италия - Сърбия с хвърляне на сигнални ракети и камъни и опит за нахлуване на терена.

 

"Сърбия е земя на спортни герои, а не на вандали", заявява спортната министърка Снежана Маркович-Караджич. Въпреки нейното твърдение агитката на Цървена звезда (и в по-малка степен тази на Партизан) има своята роля в повечето ключови политически събития.

 

С мача Динамо (Загреб) - Звезда на 13 май 1990 г. на практика неофициално се даде начало на войната, в която Югославия се разделя. По-късно белградските ултраси, водени от Желко Разнатович-Аркан, се превърнаха в Тигрите - една от най-бруталните паравоенни организации във войната, осъществявала етнически чистки в смесените райони.

 

През 2000 г. отново агитките на Звезда и Партизан бяха най-активни в протестите, довели до свалянето от власт на Слободан Милошевич.

 

Всичко това накара английския журналист Дейв Фаулър да напише статия в списанието "Front" през 2003 г., наречена "На колене пред сърбите: Как белградските момчета от Цървена звезда и Партизан станаха най-злите футболни хулигани в историята".

 

"Това, което направихме ние още в края на 70-те години, бе да вземем хореографията от италианския футбол и хулиганството от Англия, смесвайки  ги в наш уникален стил", разказва Зоран Тимич-Тима, съратник на вече покойния Аркан, който беше убит през 2000 г.

 

Най-новата генерация в агитките пък осъществи на практика безредиците през февруари 2008 г., последвали отделянето на Косово от Сърбия, когато бяха трошени и подпалвани ресторанти на "Макдоналдс" като американски символи и бе нападното дори посолството на САЩ.

 

За ветераните от безмислената гражданска война, съпътствала неизбежното разпадане на изкуствения съюз Югославия през 90-те, и за техните по-малки братя футболът е война и войната е футбол.

 

Те се нуждаят от враг, от изкупителна жертва, за да имат смисъл на живота си.

 

Тези изгубени поколения в Сърбия нерядко обаче са извор на вдъхновение и обект на възхищение от страна на футболните ултраси в държава като нашата, която имаше щастието да пропусне кръвопролитията в своя преход.

 

Доколкото обаче футболната агресия в България е в многократно по-малък мащаб и присъства далеч по-ярко в Интернет форумите, отколкото на практика, засега можем да сме спокойни...

 

Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg

Заради 200 сини, които не знаят коя е Анджелина Джоли, и 200 босненци футболът отиде на заден план

Без изобщо да ни пука какви идиотщини вършат част от запалянковците на Сараево, сме притеснени за общата култура и възпитанието на част от привържениците на Левски. Това, на което ставаме свидетели тези дни - размяната на "любезности", е дело на 200-300 фенове на босненците и също толкова на брой поддръжници на сините. Затова и уточняваме, че става въпрос за части от агитките, тъй като ще е твърде нелепо в играта на история да се въвличат цели общности.

Меко казано, проява на лош вкус е да се бъзикаш с противника на историческа, политическа и етническа основа. Как ли биха се чувствали част от привържениците на Левски, ако следващият съперник в Лига Европа бе от Турция, примерно Ескишехирспор (каквато вероятност съществуваше) и на мача там част от публиката на домакините да издигне плакат "Пет века малко ли ви бяха?" или "Васил Левски научи ли се вече да прескача огради?". Дипломатическият скандал е готов, бъдете сигурни, защото това ще е удар по нещо много съкровено и свято за нашите.

Ами същата е историята с надписите за Ратко Младич и Аркан в сектор Б в четвъртък на стадион "Георги Аспарухов". Много сме интересни, няма що. Ама ако нас ни пипнат по тънката патриотична струна, сигурно ще се ядосаме. Не очакваме реакция от така наречения Национален клуб на привържениците, въпреки че е редно някой да се изпъне и да обели две думи. Щом получаваш от ПФК Левски всеки месец по 3500 евро да се самоохраняваш, като ползваш и други финансови облаги и имаш претенции за още, трябва да носиш и някаква отговорност. В сектор Б не всеки харесва войната и не всеки би се подписал под скандалните транспаранти. А публиката на Левски не е само в южната трибуна, нали?

И така заради едни 200 човека оттук други 200 човека оттам отвърнаха с рисунка на повторно обесване на Васил Левски. Част от сините 200 човека се заканват, че отиват на война в Сараево, и част от ония 200 сигурно са приготвили боздуганите. А все пак става дума за спорт, на прага на поредната олимпиада сме и тези дни се говори най-вече за мир.

Всичко това става в момент, в който световните осведомителни агенции съобщиха, че Анджелина Джоли вече е почетен гражданин на Сараево. 37-годишната актриса получи отличието си по време на филмовия фестивал в столицата на Босна и Херцеговина заради своя режисьорски дебют "В земя на кръв и мед" . Филмът разказва за войната в държавата през 1992-1995 година посредством любовта между босненски сърбин и босненска мюсюлманка. "Времето, прекарано в Босна, и хората тук ме промениха завинаги", казва Анджелина Джоли.

Чудно е дали онези фенове на Левски, които издигнаха плаката за същата война в Босна, знаят коя е Анджелина Джоли, дали изобщо са влизали в час по история в училище и дали осъзнават, че заради тях губи футболът. Много е тъпо заради такива елементи институцията ПФК Левски да бъде въвличана в конфликти. Някои "медии" това и чакат и раздухват скандала излишно, като говорят за войни и размирици. Явно всичко е въпрос на морал, но защо, който го няма, държи и другите да знаят за тази липса.

Желю Станков, "Тема Спорт"

По време на слабия откъм фен-събития сезон FanFace.bg реши да ви предложи любопитна поредица на вестник "Новинар" отпреди две години. В няколко седмици поред ще публикуваме статии за събития от миналото, в които политическите процеси и футболът са вървели ръка за ръка. Стартираме с бивша Югославия, където сериозните промени в началото на 90-те години на миналия век са започнали не от някое друго място, ами от стадиона!

 

На 13 май 1990 г. Югославия все още е старата конфедерация, в която привидно цари мир. Минали са 3 години от посещението на Слободан Милошевич на Косово поле, съпътствано от насилие срещу полицаи и от заканите му срещу етническите албанци, но истинските войни предстоят. Тепърва ще минат 13 месеца до първия конфликт – десетдневната война за Словения. И още 3 месеца до клането във Вуковар. През същата 1990 година обаче се провеждат първите демократични избори в конфедерацията и в почти всички републики националистите печелят мнозинство. Настроенията са ясни. Хърватите и другите малцинства предвкусват националната си независимост. Единствено сърбите усещат тежка болка под кръста.

Малко след изборите - на 13 май, на ст. "Максимир" в Загреб играят "Динамо" и "Цървена звезда". Събитията са знаменателни и с много по-силен резонанс от онези през 1978 г., когато агитка на "Партизан", на път за Сараево, е спряна от хърватски полицаи и унищожава влака, с който се придвижва. От терена двубоят в един момент необратимо се пренася между феновете, тъй като малка част от общо 3000-те сръбски "навиячи" успява да провокира хърватската агитка. Поддръжниците на двата отбора, познати като "Bad Blue Boys" и "Делийе", влизат в сблъсък помежду си, а малобройните служители на реда изпадат в мат. Хърватският футболист Звонимир Бобан става национален герой. Той с мощен шут поваля милиционер, биещ с палка член на "Bad Blue Boys". (Впоследствие играчът е дисквалифициран от федерацията за 6 месеца, а потърпевшият, оказал се босненец, подава оплакване и срещу Бобан започва разследване).

Почти всички запалянковци на стадиона (броят им варира между 15 000 и 20 000) се включват в побоищата, а част от тях се изсипват на игрището. Масовата психоза става единственият победител. Има и тежко ранени, а се оказва, че членове на "Делийе", чийто лидер е бъдещият военнопрестъпник Желко Ражнятович, са атакували с ножове. В онзи момент известният като Аркан главорез вече е бил с досие и издирван от Интерпол. Гостите от Белград скандират "Загреб е Сърбия" и "Ще убием Туджман" (бъдещия президент на новата хърватска държава). Между футболистите на терена и жив свидетел на събитията е македонецът Илия Найдоски, бъдещ играч на ЦСКА.

 

Ако "Левски" и ЦСКА бяха наказани през 1985 г. за много по-дребни провинения, трофеите им отнети, а имената сменени, нищо подобно не се случва на "Цървена звезда". Тя получава шампионския трофей на Югославия за 1989/90г., спечелен още преди мача на "Максимир". А 3 дни след вакханалията в Загреб завоюва купата на страната с победа на финала с 1:0 над другия хърватски гранд – "Хайдук". Парадоксално, но точно в период на голямо политическо напрежение Репрезентацията извоюва един от най-големите си успехи – участие на 1/4-финал на Мондиале '90, където е спряна от Аржентина на Марадона с дузпи.

Тогава за последен път един до друг играят сърби (Томислав Ивкович, Драголюб Бърнович, "Пикси" Стойкович), хървати (Роберт Просинечки, Роберт Ярни, Давор Шукер, Ален Бокшич), босненци (Фарук Хаджибегич, Сафет Сушич), словенци (Сречко Катанец) и македонецът Дарко Панчев. Тук се разделят завинаги и пътищата на онова поколение на Югославия, което през 1987 г. печели световна титла за юноши в Чили. През 1991 г., в навечерието на войната между сърби и хървати, "Звезда" завоюва историческа Купа на европейските шампиони. А после и последния шампионат на югославската федерация, завършил през пролетта на 1992 г.

Националистическите изблици на "Максимир" продължават през следващите няколко години със същите действащи лица. Роденият в Словения Аркан става военен лидер и завоюва печална слава в боевете при Вуковар и в геноцида в Сребреница. В наказателната му бригада – т. нар. "Тигри", има множество фенове на "Цървена звезда". В хърватските паравоенни формирования пък е пълно с членове на "Bad Blue Boys". Те продължават спора си от 13 май 1990 г., но вече в пълно бойно снаряжение.

 

В началото на 90-те феновете на "Цървена звезда" са най-влиятелните футболни хулигани в света, а омразата предизвиква чудеса, коментира "Обзървър", като припомня дербито с "Партизан" на "Мала Маракана" на 22 март 1992 г. Тогава бригадата на Аркан публично размахва поредица от плакати: "20 километра до Вуковар", "10 километра до Вуковар", "Добре дошли във Вуковар", напомняйки за масовото изтребление при атаката към града, случващо се буквално в този момент. На десния бряг на Дунав загиват над 3000 хървати и двойно по-малко сърби, а Желко Ражнятович и "Тигрите" са основни участници в събитията. Чудото е, че феновете на "Звезда" и "Партизан", които не се понасят, тогава се обединяват в омразата си към хърватите. "За пръв и може би последен път те бяха едно цяло", подчертава изданието в обзорната статия "Футбол, кръв и война".

Аркан не доживява да се изправи пред правосъдието, но преди да бъде убит в началото на 2000 г., изневерява на "Звезда" и става президент на "Обилич". Под негово ръководство през 1998 г. отборът печели единствената си титла, треньор е бившият вече наставник на "Локомотив" София Драгомир Окука. Успехът е помрачен от разследването на американския журналист Франклин Фоер. Той разкрива, че Аркан и неговите мутри многократно са заплашвали играчи от останалите отбори, че ще пострадат, ако вкарат голове на "Обилич". Това е потвърдено от сподвижници на главореза, като е имало директно извадени и насочени пистолети и по време на мачовете.

През 1992 г. югославският футбол окончателно е погребан. УЕФА вади "плавите" от финалите на европейското първенство в Швеция заради военните действия на сърбите срещу хърватите и в Босна и Херцеговина. Дания, заела овакантеното място, печели евротитлата – безпрецедентен случай във футбола. Югославия (вече само Сърбия и Черна гора) е допусната отново за участие чак в квалификациите за Мондиал '98. А междувременно през 1994 г. осиротелите сръбски фенове се радват неистово на успехите на българските национали в САЩ.

 

След победите на Стоичков и компания те гърмят сватбарски с калашници, а в окопите се веселят в наша част. Пак през 90-те добрите ни връзки със западните съседи са скрепени от личното приятелство между Христо Стоичков и фолкпевеца Мирослав Илич. Нашумя видеоклипът на съвместното им изпълнение на песента "Цели ночи пием, друже". Въпреки че заглавието ясно показва какво мъчи лирическия герой, камерата е хванала друга картинка - двамата провеждат лежерни занимания с топка – сърбинът в екип на "Звезда", Ицо на "Парма".

Войните в Хърватия и Босна отшумяват и споровете между бившите републики се пренасят пак на футболния терен, но вече като независими държави. През 1999 г. сърби и хървати се срещат в квалификационни мачове за Евро 2000. Спорът остава нерешен (0:0 в Белград и 2:2 в Загреб), като първият мач се запомня с 45-минутно угасване на тока. За щастие това не предизвиква ексцесии на стадиона, както през 1990 г. Клубните отбори от новите държави пък са се срещали вече доста пъти в евротурнирите. И "Цървена звезда" е единственият сръбски отбор, който още не е отстраняван от хърватски, босненски, словенски или македонски съперник. "Червено-белите" все още държат здраво фронта, но (слава Богу) вече само на терена.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ВИЖТЕ ВИДЕО С АВТЕНТИЧНИ КАДРИ ОТ БЕЗРЕДИЦИТЕ НА "МАКСИМИР" ПРЕЗ 1990 Г. ТУК!

Около 15 000 привърженици на Левски дойдоха на "Герена" и видяха минималната победа с 1:0 над ФК Сараево на старта своя поход в Лига Европа. Сектор "Б" бе пълен, а и подготвен за съперника отсреща в лицето на "Horde Zla". "Сините" ултраси издигнаха меко казано интересни транспаранти в тяхна "чест". Не повече 200 пък бяха феновете от босненската столица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Sportal.bg

Скандалните транспаранти по адрес на босненските фенове, които бяха издигнати в Сектор "Б" по време на мача Левски - ФК Сараево в четвъртък, получи сериозен отзвук в Сърбия.

 

Както е известно, "сини" привърженици опънаха плакати, на които се четеше "Ратко Младич и Аркан ви ебаха, сега наред сме ние". Това неминуемо подлуди босненците, а в същото време зарадва по-голямата част от сърбите.

 

"Велико! Благодарим ви, братя българи! Вие сте наши приятели!", бяха повечето коментари по новинарските форуми на фенове от западната ни съседка.

 

"Много приятно съм изненадан от българите. Това няма да го забравим", пишат други.

 

"От днес започвам да подкрепям Левски!", категорични са трети.

 

Въпреки че са далеч по-малко, не липсват и мнения на сърби, които заклеймяват провокацията.

Масов бой е имало в неделя вечер между 18:00 и 19:00 часа българско време на улица "Телали" в Стария град на Сараево, предадоха медиите от Босна и Херцеговина. Според разпространената информация трима души са били ранени без да се уточнява тяхната самоличност.

 

По непотвърдени данни мелето е стартирало след възникнално напрежение между български войници от ЕУФОР и неидентифицирани до момента лица.

 

Фенове от Босна и Херцеговина се хвалят в един от популярните чуждестранни Интернет форуми, че хулигани на Железничар и ФК Сараево от групировките "Manijaci" и "Horde Zla" са атакували българи.

 

Не е тайна, че през последните няколко дни дори вечни противници като ултрасите на двата най-големи босненски клуба се обединяват срещу Левски и българите като цяло покрай възникналното напрежение напоследък.

 

Очевидно местните хулигани не чакат мача със "сините" в четвъртък, а още отсега са започнали офанзива спрямо българите, които са в Сараево.

 

Появи се и слух, че нападението е било заради пристигнал автобус с фенове на Левски, който е бил пазен от наши войници от ЕУФОР, но това е най-малко вероятно, имайки предвид, че футболната среща е чак след четири дни.

 

FanFace.bg научи, че "маниаците" и "ордите" са скачали и на съвсем обикновени българи, а като аргумент изтъквали прословутия транспарант на Сектор "Б" за Младич и Аркан.

Привърженикът на Левски Стефан Ралчев разпространи чрез онлайн изданието на вестник "Дневник" обръщение към ръководството на клуба по повод издигнатите скандални транспаранти от фенове в Сектор "Б" по време на мача с ФК Сараево в четвъртък.

 

Публикуваме го едно към едно:

 

Уважаемо Ръководство на ПФК "Левски",

 

Пише Ви дългогодишен фен на "Левски" от София. Пиша тук, защото, учудващо, на официалната страница на любимия клуб не успях да намеря информация за контакт. Моля да препратите следващото писмо към съответните отговорни лица в клуба, на особеното внимание на PR отдела.

 

Живял съм няколко години в Сараево като студент и бях втрещен от плакатите, които част от феновете в "Б" сектор издигнаха на мача с ФК "Сараево". Нацистки призиви, споменаващи името на подсъдимия военнопрестъпник Ратко Младич и осъдения и признат за такъв Аркан, както и подготвен плакат в интернет преди гостуването в Сараево, включващ срамното "Нож, жица, Сребреница", не могат да имат общо с историята и ценностите на нашия клуб. "Левски" винаги е бил символ на свободата и борбата с репресиите.

 

Това, което определени елементи от привържениците си позволяват да пропагандират, очерня името на Апостола, на България и на футболния клуб. Гореспоменатите престъпници Младич и Аркан са виновни за избиването на хиляди невинни жертви по време на войната в Босна през 1992 - 1995 г. - факт, всепризнат по света и в България. България пращаше свои момчета след войната да опазват мира в Босна и е важен съюзник на ЕС и НАТО в усилията Босна и Херцеговина да стъпи стабилно на европейския си път.

 

В момент, когато босненци отбелязват 17-годишнината от геноцида в Сребреница (извършен по заповед на Младич на 10-11 юли 1995 г.), такова безотговорно и брутално отношение на някои привърженици на "Левски" е не само недопустимо, но и наказуемо.

 

С настоящото апелирам към ръководството на ПФК "Левски" публично да се разграничи и осъди проявите на някои привърженици от последните дни. Обществеността в Босна е потресена от случващото се и представители на медиите и гражданското общество се свързват постоянно с мен с въпроси какво се случва.

 

Моля ръководството да излезе с категорична декларация по въпроса преди реванша в Сараево и да я разпрати до медиите в Босна. Наистина ръководството не е отговорно за поведението на някои фенове, но една ясна и твърда реакция би била от полза както за ПФК "Левски", така и за неговите привърженици и за името на България като цяло.

 

С уважение, Стефан Ралчев