Станимир Стоилов претърпя първа драматична загуба начело на Анортозис, след като воденият от него отбор загуби с 1:2 при гостуването си на борещия се за спасение Ермис в мач от 19-я кръг на местното първенство.

Доскорошният национален селекционер Станимир Стоилов навършва 44 години днес. Мъри посреща рождения си ден в Кипър, където води местния Анортозис.

Кипърската полиция отчете рекордни 32 ареста за футболни хулигани за погромите преди мача Анортозис - Омония Никозия (0:0) в местното първенство.

Бившият селекционер на Левски, Литекс и националния отбор на България Станимир Стоилов подиса договор с ръководството на кипърския гранд Анортозис.

Страхотен екшън се разигра секунди след последния съдийски сигнал на полуфиналния мач за Купата на Кипър между Анортозис и Аполон (Лимасол), завършил 1:2.

Около двадесетина фенове на водения от Станимир Стоилов Анортозис, облечени с популярните и у нас "нинджи” и въоръжени с колове, пръти, чорапи пълни с камъни и нунджако, нахлуха на терена и подгониха четвъртия съдия, футболистите на Аполон, които още не се бяха прибрали в съблекалните и стюардите, отговарящи за реда. "Нинджите” бяха безмилостни и налагаха всеки, който им се появи пред очите, съобщава "Гонг".

Около две минути след това се появиха първите полицаи, които също пострадаха от запалянковците. Положението се усложни до толкова, че се наложи намесата на специалните части, които обаче не респектираха особено озверелите привърженици на Анортозис. Все пак те започнаха да се прибират в сектора си, когато противниковата агитка започна да ги дразни и също опита да навлезе на терена.

В този момент се намесиха и феновете от сектор "А”, които прескочиха загражденията и нападнаха играчите на Аполон, както и част от административното ръководство на отбора. Екшънът продължи повече от десет минути и беше гарниран с подобаващо количество бомби, пиратки и всякакви други пироефекти.

Полицаите и специалните части сякаш се объркаха и не знаеха накъде първо да се насочат, защото се бяха оформили няколко мелета в различни краища на стадиона. Когато футболистите от Лимасол направиха опит да се приберат в съблекалните баталните сцени се преместиха в тунела. Когато силите на реда най-сетне се ориентираха в обстановката успяха да усмирят биткаджиите и да ги накарат да се изнесат от терена. С това обаче историята съвсем не приключи.

Около 50 от най-запалените привърженици на Анортозис се наредиха пред служебните изходи и започнаха да ругаят и освиркват както футболистите на противника, така и собствените си любимци. Според запалянковците играчите на Анортозис са "изтъргували” полуфинала, за да може Омония да спечели Купата на Кипър.

Час по-късно положението ескалира дотолкова, че се наложи треньорите на двата отбора да бъдат преведени през вътрешни тунели, за да се появят на пресконференцията. Полицаите също се появиха на мястото, но не направиха особено впечатление на феновете. Всеки дръзнал да се появи от служебния изход беше освиркван и псуван от агитката.

В крайна сметка, след като изляха цялата си ярост запалянковците се разотидоха крещейки, а служебните лица и футболистите успяха да се приберат по домовете си.

Подобно на България, в Кипър винаги очакват с нетърпение най-голямото дерби на Острова на Афродита. Спор не може да има кое е то. Разбира се, че Анортозис - Омония.

Около 2000 българи се очаква да подкрепят националния отбор по футбол в днешната конрола с Кипър.

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

През последните няколко седмици всички отбори в Европа стартираха своите летни подготовки за новия сезон. Някои дори го започнаха, а други тепърва ще го сторят.

Тепърва отборите на Стария континент ще набират скорост и ще вдигат своето ниво. За разлика от тях обаче футболните фенове включиха директно на шеста предавка още по време на първата тренировка.

Наскоро ви показахме как се представи агитката на Ираклис, чието пеене на първото тренировъчно занимание събра погледите на мнозина родни фенове.

Сега отново добавяме клипа със "синята" агитка от Солун наред с всички останали в Европа, които привлякоха вниманието.

Кипърските Аполон и АПОЕЛ се срещнаха помежду си през уикенда в мач от местното футболно първенство, спечелен с 2:0 от шампионите от Никозия. Както винаги на тези географски ширини, така и сега на трибуните на стадиона в Лимасол бе горещо.

Двете агитки сътвориха чудесна латиноамериканска атмосфера, включваща огромен брой запалени факли, страхотен колорит и надъхващи с перфектния си синхрон песни.