Ръководството на Ювентус отнесе солени глоби от италианската футболна федерация заради поведението на феновете по време на мача с Интер в неделя. "Бианконерите" спечелиха с 1:0 и радостта на местните тифози бе неописуема.

 

На клуба бе наложена глоба в размер на 30 000 евро за транспаранти с обидно съдържание към противниковите играчи и фенове, както и заради песни и скандирания на расова основа срещу футболисти на Интер.

 

Използване на всякакав вид пиротехника в собствения фенски сектор също е допринесло за глобата - 10 000 евро за изстрелване на няколко сигнални ракети към трибуната на гостуващите привърженици.

 

Юве отнесе и 3 000 евро глоба за влизане на неоторизирани лица в съблекалнята на футболистите по време на почивката.

Парма сложи край на серията на Ювентус от мачове без поражение, след като изненадващо спечели гостуването си в Торино с 4:1.

Неделната вечер няма да е обикновена в Италия или поне за хората, които се интересуват от футбол. Едно от най-големите дербита ще се играе в Торино, а именно Ювентус - Интер.

Феновете на Ювентус са по-склонни да заложат на младите таланти, отколкото на опитни футболисти като Димитър Бербатов или Мирослав Клозе.

Привържениците на Рома няма могат да подкрепят любимия си отбор в Торино по време на четвъртфиналния мач за Купата на Италия срещу Ювентус. Сблъсъкът между "джалоросите" и "бианконерите" е тази вечер от 21:45 часа българско време.

 

По решение на Комитета за анализ на безопасността на спортните събития към Министерството на вътрешните работи в Италия още преди седмица бе забраннена продажбата на билети за жителите от региона Лацио. Ограничения не важат за притежателите на фенски паспорти.

 

Решението на Комитета бе продиктувано от факта, че в предишната фаза на надпреварата бяха арестувани шестима хулигани покрай дербито на Рим между Рома и Лацио.

FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Сред привържениците на Ювентус цари известна еуфория преди старта на новия сезон, като това най-вече е продиктувано от преместването на отбора в новия му дом "Арена Ювентус".

 

Според данни в италианските медии тифозите на 27-кратния шампион вече са закупили две хиляди абонаментни карти за новия сезон.

 

Стадионът, на който Юве ще се премести, ще побира малко над 40 000 зрители, което е доста по-малко спрямо предишния стадион, който се издигаше на това място - "Деле Алпи" с неговите 70 000.

 

Ювентус е най-обичаният тим на Апенините, макар в самия град Торино по-любимият отбор на местните да е Торо.

По света има градски, регионални, национални, че и други дербита. Има и такива, които не се вписват в категорията "дерби" до деня на самия мач.

През останалите 363 дни на годината "Старата госпожа" Ювентус и "Дяволът" Милан по-скоро имат любовна афера, отколкото ожесточено съперничество. Двата клуба работят заедно по маркетингови проекти, ежегодно си организират приятелски турнири, непрекъснато разменят играчи и са обединени най-вече от общата си омраза към Интер.

Преди да разберете естеството на двубоя Юве - Милан, трябва да си дадете сметка за нея. Въпреки че трите отбора вече цял век си оспорват трофеи в Италия и навън, тази вражда с "нерадзурите", сближила "бианконерите" и "росонерите", се разрази с особена сила в последните години.

Когато Интер записа пето поредно "скудето" през 2010 г., той наруши хегемонията на градския си съперник от Милано - титлите на "черно-сините" станаха 18, колкото имат и "червено-черните". (Ювентус е далеч напред с 27)

Ходът на историята се обърна със скандала "Калчополи" през 2006 г., когато заради задкулисни игри със съдиите на "Старата госпожа" бяха отнети титлите през последните два сезона и отборът служебно изпадна в Серия "Б", а Милан бе преместен на трето място в пренареденото класиране и започна новото първенство с минус 8 точки.

Същевременно Интер, не само че не получи наказание въпреки доказателствата и срещу него, а бе обявен административно за шампион със задна дата и наложи категорично превъзходство в калчото след осакатяването на конкуренцията.

Но въпреки приятелството, възникнало преди всичко покрай общия враг, в двата дни през годината, когато се играе мачът, тази дружба се прибира в килера и футболистите дават всичко от себе си, за да надиграят противника, а агитките се надвикват по трибуните.

Първият сблъсък между Ювентус и Милан датира от 1901, когато торинци са клуб на четиригодишна възраст, а техните съперници - на две (Остават седем лета до основаването на Интер). В тази историческа среща "росонерите" побеждават с 3:2 и се класират за финала на първенството според тогавашните правила, където побеждават Дженоа - шампионът в първите три сезона на надпреварата.

По-късно, през 30-те години "бианконерите" пък стават първият клуб, триумфирал със "скудетото" в пет поредни години, докато Милан изпада в криза.

След Втората световна война двата гранда се редуват на върха в италианския футбол.

Досега те са се срещали само веднъж на ниво евротурнири - на финала на Шампионската лига през 2003 г., който завърши без гол, като при изпълнението на дузпи бразилският вратар Дида спаси три удара на ювентинците, а Андрий Шевченко отбеляза решителното попадение, донесло за шести път най-престижния клубен трофей на Милан. (След 2005 "червено-черните" вече имат седем европейски купи).

Двата супергранда са се засичали три пъти и на финали за Купата на Италия. През 1942 г. Юве разбива съперника с 4:1, а през 1973 г. Милан празнува след дузпи. Епичен е сблъсъкът през 1990 г. въпреки че в двата мача пада един-единствен гол - дело на Роберто Галия от "бяло-черните".

Бляскав е и списъкът на играчите, подвизавали се и за двата отбора в дербито - някои като Едгар Давидс, Златан Ибрахимович и Джанлука Дзамброта минават през трети клубове, преди да се озоват от другата страна, а други като Роберто Баджо и Филипо Индзаги пък са трансферирани директно от Ювентус в Милан.

Пътя в обратната посока измина Андреа Пирло, който е последното голямо име в този лист и се очаква да играе решаваща роля за изхода на мача. В неговата доскорошна роля за "росонерите" пък ще се подвизава Алберто Акуилани, който също това лято смени Торино с Милано, отново под наем от Ливърпул.

Въпреки взаимното уважение, любезността ще отстъпи място на други отношения в неделя вечерта, когато агитките запалят факли и запеят и тогава няма да има съмнение в думите на вицепрезидента на Милан Адриано Галиани: "Фактите са красноречиви. Това е истинското дерби на Италия. Юве има най-много "скудети", а ние сме печелили най-много европейски трофеи"...

Нека шоуто да започне!

 

sport.webcafe.bg

Тифози на Ювентус от две различни фракции си спретнаха як пердах по време на тренировка на "бианконерите" в Бардонекия, където тимът не на предсезонна подготовка.

В резултат на мелето 27-годишен фен на отбора е бил наръган с нож. След първа помощ пострадалият е бил закаран до най-близкото медицинско заведение.

В спречкването участвали около 30 маскирани ултраси на Ювентус, които се замеряли с бутилки и факли, а някои са използвали и ножове. Очевидка на мелето също е пострадала, но тя е без сериозни травми.

Феновете са били разтървани от полицията, която е стартирала разследване за идентифициране на виновниците за инцидента. Има данни, че те са били от различни вероизповедания.

Отборът на Ювентус, който е същевременно един от най-обичаните и най-мрзени клубове на Апенините, откри своя нов стадион.

 

Кокетното съоръжение стана сцена на битката между Старата госпожа и най-старият клуб в света - английският Нотс Каунти.

 

41 000 фенове на бианконерите баха заели местата си на стадион „Арена Ювентус”, за да наблюдават мача на откриването. Тифозите обаче останаха малко разочаровани, тъй като двубоят с Нотс Каунти завърши 1:1.

 

Шоуто преди сблъсъка бе повече от наелектризиращо и започна с представление на десетки танцьори, последвано от прочувствени изказвания на Алекс Дел Пиеро и друга легенда – Джанпиеро Бониперти.

 

Първото полувреме бе доста скучно и в него зрителите не видяха никакви попадения, но в началото на втората част, в 53-ата минута, Лука Тони вкара първия гол на новия стадион, след като довкара спасена от вратаря на англичаните дузпа, бита от Куалярела.

 

В самия край на двубоя обаче, в 87-ата минута, Лий Хюз оформи крайното 1:1, след като се разписа отблизо след меле в пеналта на Сторари.