Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Какво става с българския футбол? Как от четвърти в света стигнахме до 51-во място? Нещата не са толкова сложни, нуждаем се единствено от ново начало. Писна ми в цяла Европа да се говори за "новия Дрогба", "новия Роналдо", "новия Меси" и други "нови".

Кой в България приказва за "новия Бербатов", "новия Стоичков", "новия Мартин", "новия Стилиян"? Къде са тези футболисти? Никъде!

Трябва да започнем да мислим за тези неща, ако искаме да се радваме отново на футбола у нас. Малцина са клубовете в страната, които предоставят нормални условия за работа с деца.

Холандия, която не е по-голяма по територия от нас, игра в последния мач на световните финали. Нека си оправим базите, пък тогава да чакаме нещата да потръгнат.

Хората казват, че където един път е гряло слънце, пак ще грее. Да се надяваме, че отново ще усетим наслада от българския футбол.

Румен Агатов, за сп. "FourFourTwo"

В уникален скандал се забърка капитанът на националния ни отбор Стилиян Петров, който носи лентата и в английския Астън Вила. След загубата с 1:2 от Уест Бромич в събота опитният полузащитник замерил съотборник с шише минерална вода в съблекалнята. Обект на гнева на родения в Монтана футболист, който според английските медии е изгубил разсъдъка си, бил 20-годишният Кайл Уокър.

 

Стенли, който е на 31, се нахвърил на защитника заради грешка при победния гол на Мулумбу за УБА. Петров се разбеснял още при смяната си в 86-ата минута, когато отказал подадена му бутилка вода. Той продължил да мята шишета и други неща в съблекалнята. След мача всички играчи си крещели един на друг.

 

"Нормално е след загуба да има нерви и напрежение между нас. Всички в Астън Вила мразим да губим. Стилиян реагира по-бурно, но той е капитан и има това право. Отношенията ми с него са нормални. След като двамата се успокоихме, се прегърнахме", коментира Уокър.

 

"Меридиан Мач"

Привържениците на Левски от Русе се наредиха до всички останали в страната и по света, които оказаха морална подкрепа към Стилиян Петров.

 

Фен на "сините" от крайдунавския град ни изпрати снимка от изиграния първи полуфинален плейоф от държавното първенство по баскетбол при жените между Дунав и Левски. На нея се вижда опънатия преди срещата транспарант с надпис: "Стенли, с теб сме!".

Там, където обичат футбола, както никъде другаде по света

 

Една събота в Лондон е изключително малък период от време, за да се усети футболната атмосфера в пълния и блясък, защото става дума за мегаполис с много стадиони и клубове от различните дивизии и огромни разстояния.

Предварителната ми програма бе разходка до любимия "Ъптън Парк", въпреки че в същия ден Уест Хям играеше като гост на Бърнли. И все пак няма как да си в Лондон, да имаш малко свободно време и да не отскочиш до мястото, което е дом на любимия ти отбор. Всеки, който обича истински футбола, знае какви чуства предизвиква едно макар и празно съоръжение, когато то е стадион, а на входа му е изписано името на отбора, за който ти стискаш палци всяка седмица, макар и на хиляди километри разстояние.

Толкова за лондонските чукове. От източен Лондон посоката е на югозапад. Първият стадион, свързан със спортно събитие през деня в програмата е "Стамфорд Бридж", където от 12:45 Челси трябваше да се изправи в градско дерби с Тотнъм. Мотрисите на метрото, което извозва запалянковците на тези два тима към спирка "Фулъм Бродуей хвърчат една след друга, а проблемите с футболните хулигани на Острова явно са сведени до минимум, щом фенове на Челси и Тотнъм пътуват заедно към стадиона. Хората са едни такива усмихнати, лъчезарни, приветливи, позитивни, облекли си фланелките на любимия отбор. Безценно! Всеки си скандира каквото му хрумне и изобщо няма предпоставки някой да срита другия, да не говорим за масови схватки, каквито биха се получили в София, ако цели групи привърженици на два отбора се омешат по пътя към стадиона.

Билети за такива мачове не се продават. Сезонната карта е това нещо, което ти дава гаранция за място на стадиона. Ние в случая разчитаме на служебни билети от вратаря на Тотнъм Брад Фридел, който е изпълнил заръката на бившия си съотборник от Астън Вила Стилян Петров да остави на рецепцията на "Стамфорд Бридж" три билета. Иначе отвън закоравели мъжаги над 50-те продаваха на черно с първа цена 150 паунда на парче, като цената вероятно може да претърпи корекция в посока надолу.

Много бързо обаче решаваме, че Челси и Тотнъм пукат топката без никакъв шанс това да се промени и се отправяме към главната ни и основна цел, която е в съвсем друга част на Лондон – стадион "Емирейтс".

 

Здравко Георгиев е един от онези запалянковци, чийто ден започва с отваряне на клубния сайт на любимия отбор и завършва със същото. Той е от Арсенал. Негов огромен житейски до събота бе, че до този момент не бе гледал любимия си тим наживо. Всъщност това пътуване в Лондон бе заради него. Хората са казали, че винаги има първи път, а сефтето се помни цял живот, като това в огромна степен се отнася за онези човешки индивиди, чието ежедневие е обсебено от магията на футбола. Двайсетина метра след излизане от поредната спирка на метрото виждам покрива на "Емирейтс" и сръчквам Здравко, сочейки с пръст натам. "Видях го", бяха първите му думи, а в следващите секунди той не бе на себе си.

Наоколо всичко е червено и както е около всеки английски стадион, се носи ухание на дюнери и пържени картофи. Доближаваме стадиона, който от няколко години е нов дом на Арсенал и в един момент уникалната постройка се показва в пълния си блясък. Наоколо всичко е стилно и много изпипано, от тротоарите и плочките пред стадиона, до статуята на Тиери Анри и артилерийско топче, всичко носи някакъв белег на великия английски клуб.

Магазинът на "Емирейтс" е пълен като и този на Челси. Цели семейства влизат вътре и общо взето никой не излиза без покупка. Билети за стадиона на Арсенал също са изключително трудна цел и ние отново разчитаме на служебни пропуски от Стилян Петров, а местата са ни при така наречените пътуващи фенове на Астън Вила. На влизане един от стюардите насочва специално обучено куче към торбите ни с покупки от фен-магазините, а след като влизаме, друг стюард деликатно обяснява, че няма как да допуснат човек с тениска "Аз обичам Лондон" като в сърцето е нарисувано оръдието от емблемата на Арсенал. И въпреки, че отгоре имаше яке, Здравко бе принуден да се преоблече преди да се появи на трибуните. Стюардите ни инструктираха също така, че не трябва да реагираме при гол за Арсенал.

Когато си някъде отдалече и не си всеки ден на такъв стадион, първите ти минути минават в ахкане и цъкане с език и всичко това съчетано с много снимки. Един поглед към терена те кара да си мислиш, че поддържането на тревата в Англия не просто е издигнато в култ, това е някакъв вид изкуство. Доближавайки се на два метра от терена си мислиш, че някой цяла вечер е уеднаквявал дължината и структурата на всяко стръкче трева с ножичка за нокти. Струва ти се, че това игрище не е истинско, а нарисувано.

На този мач вече се нагледахме на голове, Арсенал победи Астън Вила с 3:0, наслушахме се и на песните на английските запалянковци. Въпреки че 90 минути си разменяха "храна", отвън феновете на двата тима отново бяха заедно. Всеки си пое към своята посока с поглед към следващия футболен уикенд.

 

Най-интересното за мен обаче бе в метрото от "Емирейтс" към центъра на Лондон. Едно момче с оранжев шал разглеждаше програмка от мача Лутън – Гримзби и аз му поисках да я разгледам, като му представих да погледне моите две от елитните лондонски мачове. Момчето обясни, че е привърженик на Кристъл Палас, който в същия ден бе гост на Дарби, но е бил на този двубой от конференцията, защото баща му е фен на Лутън. Аз обяснявам че съм бил на един 40-хиляден и после на един 60-хиляден стадион, а бащата с характерен жест споделя, че това е доста скъпо удоволствие, а и за такива мачове не се намират билети. Справка след това показа, че на Лутън – Гримзби е имало 6 419 зрители. Пак по същото време в Лондон, на "Бърлогата" в мач от Чемпиъншип Милуол и Лийдс са играли пред 14 309 зрители.

Ако имаше как всички тези мачове да се състоят от сутрин до вечер с достатъчно време да придвижване между стадионите, сигурно щеше да е изключителен кеф. Ние смогнахме само на два. А в събота в Лондон имаше и други мачове от различните нива на английския футбол. Най-впечатляващо от всичко обаче бяха сутрешните гледки - на много идеални тревни игрища малки деца, екипирани и ентусиазирани, играха футбол. Вероятно следобед бащите им са ги повели към различни стадиони в Лондон. Но така е в цяла Англия, там където обичат отборите си независимо от резултатите и класирането.

Какво са две хиляди километра в нашия случай? Ще разберем по-късно. Важното бе, че на един истински фен от България му се случи първия път да стъпи на любимия си стадион и да гледа любимия си отбор. За Здравко вероятно от днес живота ще тече по малко по-друг начин, с едно наум, че му се е случило нещо твърде лично, но достатъчно значимо, че да го сподели с останалия свят.

Желю Станков, "Тема Спорт"

В петък следобед бяхме разтърсени от новината, че капитанът на националния ни отбор по футбол Стилиян Петров има остра левкемия. Мъжкият, силен и борбен характер на Стенли ще помогне в най-тежкия му мач в живота. Въпреки това той като всеки един човек на тази планета и в наша България има нужда от подкрепа.

Затова: Подкрепете Стенли по стадионите през уикенда! В събота, неделя и понеделник има мачове из цяла България от "А", "Б", "В" и окръжните групи. Дали с някаква специална хореография, дали с транспарант, дали със скандирания, това вие решете.

Викнете толкова силно "Стилиян Петров" или просто "Стенли" от вашата трибуна, че да се чуе чак в Бирмингам! Ще има ефект!

 

КУРАЖ, СТЕНЛИ!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 19 април точно в 19:19 часа на трибуните на Националния стадион "Васил Левски" в София ще се проведе мероприятие в подкрепа на капитана на националния отбор по футбол Стилиян Петров, който е болен от остра форма на левкемия.

Идеята се роди непринудено в социалните мрежи в интернет от български граждани, фенове на Стилиян, и беше подкрепена веднага от негови приятели от почти всички родни медии.

Самата идея-призив гласи следното: "Да се съберем колкото може повече хора с еднакви фланелки (примерно само с номер 19 на лицето и гърба). И на 19 април в 19 часа и 19 минути да покажем масова подкрепа към Стилиян Петров от България, показвайки на света, че сме хубави хора."

Идеята вече набра сериозна популярност в интернет. Стотици и дори хиляди фенове декларираха готовност да дойдат и да заявят подкрепата си към Стилиян Петров.

Благородната инициатива получи пълната подкрепа на Столична община в лицето на госпожа Йорданка Фандъкова, спортният министър Свилен Нейков и директора на "Национална спортна база" ЕАД Петър Божилов.

В резултат на тяхното съдействие мероприятието ще се проведе в дома на националния отбор по футбол – Националния стадион.

Ще бъде отворен сектор "В" на стадион "Васил Левски" и събитието, условно наречено "България подкрепя Стилиян" ще се състои изцяло на трибуните на сектор "В". То ще започне точно в 19:19 часа с бурни аплодисменти. После вероятно ще се изпее химнът на България. В максимум 19 минути ще се веят знамена, показват транспаранти и ще се скандира името на Стилиян Петров. След което гражданите ще напуснат стадиона през изходите на сектор "В".

За да няма струпване на хора в последния момент, вратите ще бъдат отворени още в 18 часа. Планирано е за вход и изход да бъдат използвани входове 13 и 14 на сектор "В".

Представителите на медиите, които желаят да отразят събитието, ще бъдат разположени на пистата пред сектор "В".

В края искаме да уточним, че това не е призив за масовост. А просто информиране на тези, които имат желание да изявят публична подкрепа към капитана на футболна България, че вече е ясно мястото, където те могат да го сторят. Принципната идея е на стадиона да дойдат хора с фланелки с номер 19, но в крайна сметка няма значение кой как ще е облечен, а заедно да изпратим позитивен лъч от България по посока на Стилиян.

Тотнъм постигна много важна победа с 2:1 в гостуването си на Астън Вила, като "шпорите" играха повече от час в числено намален състав след директен червен картон на Джърмейн Дефоу.

Националният отбор на България е разделен на групички и се разкъсва от скандали, информира „Стандарт“.

 

Според вестника сривът в играта, слабите резултати и абсолютното пропадане са довели до сериозни вътрешни раздори.

 

Постоянните критики от Борислав Михайлов и Лотар Матеус са настроили част от футболистите срещу тях. Говори се дори, че част от играчите бойкотират управляващите родния футбол. Нервите стигнали своя връх след решението на немеца да извади Станислав Манолев от групата и да включи „зетят“ Живко Миланов.

 

Според „Стандарт“ доста от младите национали не можели да търпят и Стилиян и Мартин Петрови. В очите им те не били никакви тартори, а просто хора, които идват, за да си приберат парите, не говорят с никого, надуват се и си заминават. Говори се, че Ивелин Попов и част от играчите на Литекс поддържали тезата на Данчо Лечков, че те трябва да си тръгнат от представителния ни тим.

 

Изказването на Димитър Бербатов след мача с Англия пък вбесило Николай Михайлов. Димитър защити отбора след резила и отсече, че толкова си можем.

 

„Кой е тоя?“, изцепил се стражът на Твенте, твърдят от „Стандарт“.

 

Единственото сплотяване на националите било относно Лотар Матеус. Всички в тима са на мнение, че той трябва час по-скоро да си тръгне, иначе положението ще се влошава още.

Отборът на Манчестър Сити се изкачи на първото място в класирането на английската Висша лига, след като разгроми с 4:0 Астън Вила, в чийто състав цял мач изигра капитанът на българския национален отбор Стилиян Петров.