Полухора разполагат с всяка българска природна красота и я превръщат във фекална катастрофа

 

 

Тази година бях на българското море само по работа. Бях базирана в Царево, ходих на плаж на Силистар и на Аркутино. Силистар е запазен чист, защото е в гранична зона, където не може да се строи. Любимият ми плаж обаче си остава Аркутино. Там няма оводи, онези огромни конски странджански мухи, които ти се лепват кръвожадно и забиват хоботи, оставящи червени подутини като от ужилване, не просто ухапване от муха. В момента, в който се появи една такава муха около мен, си бих камшика от Силистар. Странджанската красота е великолепна, но остава за мен забранена, защото имам фобия от мухи, особено от големи, жилещи мухи.

 

Аркутино е най-приветливото, меко, някак обично към хората място на българското Черно море. То обаче отскоро е в Зоната на Здрача. Тази зона позволява в някакви полусенки и полумраци някакви полухора да разполагат с всяка българска природна красота и да я превръщат във фекална катастрофа.

 

Наскоро Аркутино беше извадено от статута си на пазена територия, благодарение на решението на женски съдийски триумвират, който смята, че понеже там вече стои недостроената от 1989 г. сграда на „Асамблея Знаме на Мира“, значи няма причина да бъде в буферната зона на парк „Странджа“. Интересна логика, базираща се на законодателство от преди 26 години, създадено в друг политически строй. Женският триумвират СМЯТА така. Засега кметът на Созопол се кълне, че там няма да се строи. Вярваме му друг път.

 

Стана ясно, че собствеността, естествено, е на някакви офшорки – поредната плаваща в чужди морета българска собственост, притаяваща в Зоната на Здрача някоя мастита ченгесарка или просто само безобразна фигура, която чака удобния момент да изплющи един як хотел на самия бряг на Аркутино и да пусне лайномета по мирните български граждани. Прекалено мирните български граждани. Толкова мирни, че хубавото ни моренце се превърна в гнусен селски клозет с дупка, около който кръжат мухи-лайнарки, очаквайки своята голяма печалба.

 

Вече нямам нерви да прескачам огради на парламенти. От прескачането ми не произлезе нищо, освен, че се прочух като луда. Това от своя страна ме убеди, че тук смелите наистина са смятани за луди. За Аркутино не знам какво искам да направя. В тайните си черни мисли и мечти си представям терористичен акт. Взривявам някого и нещо в знак на отмъщение. Отварям открита партизанска война срещу оялите си тулупи и тъпанари, току-що излезли от мизерията си, за да разграбят тази кротка и красива малка страна и да я напъхат в лоените си задници, а после да я изпуснат звучно в Черно море.

 

Да, текстът ми е гаден, но не достатъчно. Нищо не е достатъчно гадно за гадостта на тези хора.

 

Затова и реших, че отсега нататък кракът ми няма да стъпи на море в България. Пиша този текст от Гърция. Няма защо да влизам в прекрасните подробности на това море и начина, по който гърците се отнасят към него. А българите сме го превзели, бягайки от нашето, заедно със сърби, чехи, италианци и руснаци.

 

Покрай едно сладко гръцко коте се запознах с едни симпатични руснаци. Веднага им наложих санкции да не ходят в България на море. Недоволни от обслужването в Гърция, мислели другото лято отново да отидат в България – преди 15 години много им харесало. Казах им, че при нас обслужването наистина е добро, аз лично никога нямам проблем с хората, но ако смятат, че могат да заменят тази кристална чистота с мътната от фекалии черноморска вода, да заповядат. Те ме погледнаха малко изненадано. Не, не е плот да се отървем от руснаците, казвам им самата истина. (Волен Сидеров, застреляй се.) Усмихнаха се леко неловко на този ми коментар, сменихме темата и заговорихме за котето – кой ще го храни след като си заминем.

 

Да унищожаваш природата и да превръщаш морето в селски клозет не е патриотизъм. Нямам никакво намерение да рекламирам българското море, само защото е българско. Напротив, от тук нататък, докато не спрат безобразията, ще говоря срещу него и ще разколебавам всеки чужденец да идва тук на ваканция.Не е патриотизъм да замазвам безобразията на националните предатели. Защото хората, които съсипват българската природа са това – национални предатели.

 

И да, ще го повторя.

 

Вие, които някой ден ще започнете да строите на Аркутино, сте национални предатели. Дори и да имате частни самолети, душите ви не могат да се издигнат над маскираните ви селски кенефи. Независимо дали сте от София или не, вие сте най-прости, смърдящи селяни, орки, хлебарки, червеи някакви. Не, хлебарки и червеи не, те не заслужават да бъдат обиждани. Всяко едно живо същество извън човека – чиято интелигентност е силно надценена, както разбрахме от избуялите ни родни титани на мисълта – не заслужава да бъде сравнявано с вас, под-човеците с милиони в банките. Вие сте под-човеци. Subhumans.

 

Превеждам на английски за децата ви, които учат в чужбина, защото тук е гадно – това гадно, което вие създадохте с двете си ръце и малкия ви, жалък мозък. Децата ви трябва да знаят с какви пари са издържани в елитните училища на Англия, Швейцария и Америка. Тези деца трябва ясно да разберат, че родителите им не само са престъпници, но са и национални предатели и под-човеци, които съсипаха и съсипват България, и да се опитат по някакъв начин да ги спрат да безобразничат. И с лайняните пари, които ще наследят, да започнат да правят обратното на родителите си.

 

Но едва ли. Децата на престъпните тъпаци едва ли имат това съзнание.

 

Ненавиждам комунизма и не вярвам в това, че всички трябва да сме равни, но вие, под-човеци, минахте всякакви граници в неравенството. Заслужавате кървава баня. Революция. Заслужавате главите ви да се търкалят по площадите и да висите по бесилки из цяла България. Ясно е, че по друг начин няма да разберете и няма да спрете безобразията си. И това е най-голямата ви вина – връщате в Българите желанието за комунизъм.

 

Това АЗ няма да ви го простя.

 

Все пак внимавайте. Думите са сила, не по-малка от милионите ви. Без да споменавам имената ви, ще се обръщам с такива текстове към децата ви. Ще ви описвам на децата ви така, че да се познаете и те да ви познаят, без да има нищо лично. Ще се старая всячески децата ви да разберат кои са родителите им.

 

Да, това не е никак трудно и е заплаха. Пазете се.

 

Милена Фучеджиева, ploshtadslaveikov.com