Какъв завършек на годината в Премиършип? Интригуващ и вълнуващ - Арсенал срещу Челси.

Арсенал победи с 3:1 Челси в лондонското дерби от 19-ия кръг на Премиър лийг и сложи край на "черната" си серия от четири поредни загуби срещу срещу шампионите. Голове на Александър Сонг, Франсеск Фабрегас и Тио Уолкот донесоха заслужен успех на "топчиите", който ги върна на второто място във временното класиране. Отборът на Арсен Венгер изостава с две точки от Манчестър Юанйтед, но има и мач повече. Челси пък вече няма победа в 6 последователни мача и все повече изостава от лидерите. За последно възпитаниците на Карло Анчелоти стигнаха до трите точки на 10 ноември срещу Фулъм, а оттогава са прибавили в актива си едва 3 точки.

 

Изборът на мениджърите Арсен Венгер и Карло Анчелоти бе показателен за намерението им да търсят победата от самото начало. "Топчиите", които вече допуснаха три загуби на своя "Емиратс", започнаха без мароканския си централен нападател Маруан Шамак. Венгер бе на мнение, че бившият стрелец на Бордо е изморен от натоварения календар на Острова и затова предпочете да пусне вместо него на върха на атаката Робин ван Перси. На холандеца помагаха намиращият се в блестяща форма Самир Насри, Франсеск Фабрегас и Тио Уолкот. На вратата пък отново застана Лукаш Фабиански, който доскоро беше контузен.

 

В състава на Челси голямата новина бе завръщането сред титулярите на Франк Лампард. Английският национал си партнираше в халфовата линия с Джон Оби Микел и Майкъл Есиен. Дидие Дрогба, Флоран Малуда и Саломон Калу трябваше да тормозят защитата на Арсенал, а изненадващо Никола Анелка бе извън групата за мача.

 

Първото полувреме премина равностойно, но в заключителната му част Арсенал вдигна оборотите и закономерно стигна до гол. Отборът на Венгер разиграваше по-точно и постепенно напипа слабите места в защитата на Челси. В няколко ситуации Робин ван Перси и Тио Уолкот се оказваха зад гърба на противниковата отбрана, но не намираха най-вярното решение за завършване на атаката. Челси страдаше от липсата на идеи в средата на терена, а завръщането на Лампард не донесе очаквания положителен ефект. "Сините" имаха едно единствено положение за гол преди почивката и то беше още в началните минути, когато Дрогба напредна опасно, но изстрелът му мина на сантиметри от гредата. В останалото време шампионите действаха прекалено предпазливо и с нищо не застрашиха Фабиански.

 

Без да блестят, след 20-ата минута футболистите на Арсенал овладяха инициативата и атаките им станаха по-остри. Насри опита да изненада Петер Чех от фаул, но опитният страж на Челси се справи. Не след дълго пред Уолкот се откри великолепен шанс за гол, но младокът си поведе лошо топката и беше блокиран. С всяка изминала минута натискът на Арсенал се усилваше. Чудесно двойно подаване между Насри и Ван Перси позволи на холандеца да нахлуе в наказателното поле, но последвалият удар прелетя високо над вратата.

 

Бранителите на Челси видимо бяха нестабилни и това си пролича от грубата грешка на Джон Тери, която обаче бе поправена от Чех. Вратарят на "сините" спаси тима си и след великолепен удар на Насри в 41-ата минута. Когато полувремето отиваше към нулево равенство, Арсенал успя да поведе. Още веднъж защитниците на гостите реагираха мудно, Фабрегас намери начин да прокара топката към Александър Сонг и той с плътен шут по земя намери далечния ъгъл - 1:0.

 

На почивката Анчелоти се лиши от услугите на Джон Оби Микел и пусна Рамиреш. Тази смяна с нищо не промени хода на мача и Арсенал продължи да играе по-добре. В разстояние на две минути "топчиите" на два пъти матираха Петер Чех и до голяма степен предрешиха изхода на двубоя. Първо Фабрегас се разписа на празна врата след подаване на Уолкот, а малко след това английският национал също прати топката в мрежата. Фабрегас върна жеста и изведе съотборника си на стрелкова позиция, а кинжалният удар на Уолкото направи резултата 3:0.

 

Отчаяният Анчелоти отново посегна към смените и вкара в игра Гаел Кукута на мястото на разочаровалия Флоран Малуда. В 57-ата минута Бранислав Иванович се извиси след центриране на Дрогба и върна едно попадение. "Сините" се опитаха да се настанят трайно в половината на Арсенал, но техничните халфове на "топчиите" не допуснаха да бъдат притиснати. Нещо повече - до края на мача Арсенал можеше да вкара и още голове, но Насри и резервата Абу Диаби се смилиха над разколебания си съперник.

 

В класирането Челси е на четвърта позиция с 31 точки, а в следващия кръг приема Болтън.

"Спортал"

Полузащитникът на Челси Франк Лампард не скри своето задоволство от факта, че отново е на разположение на своя мениджър след толкова много време извън терените.

Мениджърът на Челси Карло Анчелоти заяви, че е доволен от равенството 1:1 с Тотнъм в неделя. "Сините" останаха без успех вече пети пореден мач в Премиър лийг, след като в даденото от съдията продължение Дидие Дрогба пропусна дузпа за своя тим.

Болтън и Челси се изправят един срещу друг в интригуващ двубои от английската Висша лига в понеделник. И докато въпреки слабите резултати напоследък, домакините правят страхотен сезон, то нещата в Челси определено не вървят.

Разгневени фенове на Ливърпул реагираха мигновено, след като разбраха, че един от техните любимци Фернандо Торес ще напусне клуба.

Може да сте чували историята за човека, който вадел зъбите си един по един, без упойка. Ревял, врещял, сълзял, и пак продължавал със следващия зъб.

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Хвърляйки поглед към отборите в Топ 4 (Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал и Челси) на английския футбол и всичките възможни 6 двойки изглежда, че двубоят между Ливърпул и Челси е с най-малък заряд... Но дали действително е така?

През годините не можем да търсим някакво силно изразено съперничеството между "червените" и "сините" от Лондон, но след пристигането на Роман Абрамович на "Стамфорд Бридж" нещата се промениха коренно. В големи периоди Ливърпул бе твърде силен, а Челси незабележим, което правеше мача всичко друго, но не и дерби. До 1997 година Челси имаше едва 4 значими титли във витрината си, а трофеите на Ливърпул едвам са побират в няколко музея.

Колосалните инвестиции в Западен Лондон и фактът, че "сините" винаги са имали страхотна публика направиха от Челси отбор от световна величина и основен фактор на Острова.

По стечение на обстоятелствата именно двубоят Ливърпул - Челси донесе най-много емоции на запалянковците на двата тима (и не само) през последните 5-6 години. Жозе Моуриньо на няколко пъти нажежи обстановката до червено. Сега устатия португалец го няма, но пък дойде сагата "Фернандо Торес", която е на път да взриви обстановката още в неделния следобед на "Стамфорд Бридж".

Челси спечели Купата на Лигата през 2005 година след успех с 3:2 над Ливърпул, но "червените" си отмъстиха година по-късно, отстранявйки лондончани на полуфиналите за ФА къп.

Истинската война между двата лагера обаче се водеше в Шампионската лига. Когато Ливърпул и Челси се изправиха един срещу друг на четвъртфиналите на най-комерсиалната надпревара през 2009 година, това беше пети пореден сблъсък между "червени" и "сини" в Европа. От математическа гледна точка това е почти невъзможно, но ето, че стана...

За първи път двата тима кръстосаха шпаги през 2005 година на четвъртфиналите. След нулево равенство на "Стамфорд Бридж" последва "невидимият" гол на Луис Гарсия на "Анфийлд" и триумфът на Ливърпул в Истанбул.

През следващия сезон Ливърпул получи правото да защити трофея си, въпреки че не завърши в челната четворка у дома. Така "червените" не получиха "country protection" за жребия и попаднаха в една група с Челси. Последваха две нулеви равенства и двата тима се класираха за фазата на директните елиминации, където отстъпиха безславно на Барселона (Челси) и на Бенфика (Ливърпул).

През 2006/07 старите познайници отново се срещнаха. По ирония на съдбата този път Ливърпул отстрани Барса, а Челси - Порто (е, не е Бенфика, но достатъчно близо). Отново три английски отбора на полуфинал и отново двойката Ливърпул - Челси. След разменени победи с по 1:0 "червените" бяха безгрешни при дузпите и отново отстраниха лондончани.

Челси най-после изпита радостта да отстрани Ливърпул през 2008 година. Двата мача завършиха 1:1, но в реванша "сините" измъкнаха успеха след продължения.

Това обаче не бе всичко. Класиката тепърва предстоеше. Когато Фернандо Торес изведе Ливърпул още в 6-та минута на "Анфийлд" изглеждаше, че мърсисайдци са си опекли работата, но след почивката Челси се развихри с три безответни гола. На реванша на "Стамфорд Бридж" пък Ливърпул водеше с 2:0 на почивката. Два гола за домакините направиха резултата 2:2, а в последните минути Челси и Ливърпул си размениха по още две попадения за незабравимото 4:4.

Ето така се роди легендата и не се учудвайте, ако чуете феновете на Ливърпул да запеят за "дебелия задник на Лампард", "кривата глава на мишката Жозе" или пък "кокаиновия баща на Тери" веднага след някой мюнхенски рефрен за вечния враг Манчестър Юнайтед. А това е повече от показателно...

 

"Сините" обаче няма да останат длъжни на скаусърите в неделния следобед, а ние ще ви разкрием какво ще се пее от трибуните на "Стамфорд Бридж" цял мач:

He's now a blue he was a red - Torres! Torres!
He's left The Kop to join The Shed - Torres! Torres!
He used to go out on the rob
but now he's got a proper job
Fernando Torres - Chelsea's new number nine
...They thought he'd always be a red - Torres! Torres!
You'll never walk alone he said - Torres! Torres!
They bought the lad from sunny Spain
he scored a few then grew a brain
Fernando Torres - Chelsea's new number nine!

Испанският нападател Фернандо Торес официално вече е футболист на английския шампион Челси. Бившият вече играч на Ливърпул подписа договор за пет години и половина със "сините".