Поредната статия, която FanFace.bg публикува от поредицата на в. "Новинар", е затова как политиката е влияела пряко върху крайния изход на исторически мачове между различни национални отбори.

Има футболни мачове, в които не само стимулът на футболистите, но и различни политически причини имат дял в крайния резултат на терена. А когато в тези събития бръкне и "Божията ръка", нещата стават повече от интересни. Преди тя да се намеси през 1986 г., Аржентина има само 2 победи над Англия в общо 9 мача. Онзи паметен успех на гаучосите на "Ацтека" ще остане и единственият им срещу този съперник на световно първенство, без да се брои победата с дузпи през 1998 г. Оттогава досега синьо-белите все още чакат втория си успех над Англия.

Още преди Диего Марадона да вкара двата си исторически гола, става ясно, че срещата в Мексико Сити ще е "повече от мач". Аржентина среща Англия само 4 години след войната за Фолклендския архипелаг – инвазия на аржентинците, успешно отблъсната от англичаните. В Буенос Айрес не забравят как британците идват от другия край на света, за да ги изгонят от земя на 500 километра от техния бряг. Самият Марадона със сигурност е бил особено надъхан за мача и готов да използва всички средства. А ударът му с ръка не е бил толкова неочакван.

През предишния сезон като играч на "Наполи" на няколко пъти си е позволявал да "пусне ръка" на топката. Така че, когато в 51-вата минута Глен Ходъл услужливо му центрира, а вратарят Питър Шилтън скача, за да избие топката, той вече участва механично в отработена ситуация. По-късно се реабилитира с Гола на столетието, но неудобството остава. Благодарение най-вече на него аржентинците си връщат за военния провал. Това им е вторият футболен реванш, след като през 1984 г. "Индепендиенте" бие "Ливърпул" за Междуконтиненталната купа с 1:0.

Отказ да излезе на терена коства на бившия СССР очертаващо се участие на световното първенство през 1974 г. След като достигат до бараж с Чили, съветските футболисти завършват 0:0 в първия мач в Москва, но отказват да отпътуват за реванша. Причината - Политбюро в Москва решава, че е кощунство техните играчи да влязат на "Естадио Насионал де Чили" в Сантяго, превърнат в затвор и място за мъчения за политическите опоненти на генерал Пиночет.

Два месеца по-рано той е организирал военен преврат срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, което е другата причина СССР да реагира така остро. След като ФИФА отхвърля предложението на Кремъл реваншът да се играе в друга държава, Сборная е дисквалифицирана. Това е първият случай, в който отбор бойкотира световно първенство по политически причини. Появяват се съмнения, че отборите на България, Полша и ГДР може да последват съветския, но това не се сбъдва и те участват на мондиала във ФРГ. А в чилийския дори има футболист-дисидент.

Въпреки левите си убеждения, за които в онези дни се е убивало без предупреждение, Карлос Касели записва името си на световното с косвената благословия на Пиночет. Преди отпътуването си тимът гостува на генерала и той лично уведомява играча, че е наясно с политическите му възгледи. Още в първия мач срещу ФРГ обаче "Кралят на малкото пространство", както е известен, получава спорен червен картон и е първият изгонен играч в историята на световните първенства. Социалистът Касели ще участва и на мондиала през 1982 г., а днес е журналист в чилийския "Канал 13".

 

Един-единствен мач се е изиграл между Източна и Западна Германия по времето на Студената война и точно в него ФРГ губи. Игран на 22 юни 1974 г. в Хамбург, това е един от двата последни мача в груповия етап на мондиала. ГДР побеждава с 1:0 с гол на Юрген Шпарвасер и дава своя принос в спортния кръстоносен поход на ГДР срещу Запада, който няма да секне до падането на Берлинската стена.

Идеологическият ефект е огромен - Източна Германия побеждава отбора, който 2 седмици по-късно ще спечели втората си световна титла. С този успех ГДР удължава невероятната си серия без загуба, продължила 14 месеца. През това време тимът играе 15 мача (преди мондиала го спукват от контроли), от които 13 печели, с Англия завършва 1:1, а в 9 не допуска гол. Следващата загуба на железния тим на ГДР ще е на мондиала от Бразилия (0:1). След време Шпарвасер отрича слуховете, че за попадението си е получил накуп къща, кола и пари на ръка.

На световното първенство през 1982 г. Полша отстранява СССР в борбата за място на полуфиналите 18 дни преди премахването на военното положение в страната, въведено заради влошените отношения между двете държави. Причината е в организираната от синдиката "Солидарност" съпротива на поляците срещу комунистическия режим, подкрепян от Москва.

В резултат, през декември 1981 г. в страната е въведен военен режим, който съвпада с мача в четвъртфиналната група на световното. До този момент всеки от тях вече е победил Белгия – съответно с 3:0 (хеттрик на Збигнев Бонек) и 1:0, което дава предимство на поляците. Те се възползват и запазват благоприятното 0:0, елиминирайки един от най-неудобните си съперници. Класирането обаче е платено с втория жълт картон на Бонек, който гледа от пейката загубата от бъдещия шампион Италия (0:2).

През 2001 г. на световния и европейски шампион Франция е организирана контрола с Алжир – страната, от която са корените на суперзвездата Зинедин Зидан. Двубоят на "Стад дьо Франс" в Париж е поредният опит малцинствата в страната да бъдат сплотени около френския национален отбор. През последните 3 години моделът работи, тъй като синята фланелка с гордия петел се носи от множество тъмнокожи футболисти. Отборът печели световна и европейска титла и се използва като контрапункт на националистическите настроения и лично на Жан-Мари льо Пен, който преди това определя Зидан като колаборационист и като "символ на Алжир - страната, воювала срещу Франция".

Във въпросния приятелски мач обаче се получава обратният ефект. В него един срещу друг се изправят бившите метрополия и колония, т.е. бившите господар и слуга, които 8 години са воювали помежду си. Още в началото "Марсилезата" – химнът на домакините, е бурно освиркан, а когато петлите вкарват поредния си гол за 4:1, зрителите нахлуват на терена и мачът е прекратен. Което показва, че проблемът с кризата с идентичността на малцинствата във Франция, както и на други места в Европа, не може да бъде разрешен толкова лесно.

 

Със сериозна символика е натоварен и двубоят Иран – САЩ на мондиала през 1998 г. Това е първият мач между националните отбори на двете страни, зад които стои сянката на кризата с американските заложници в Техеран след ислямската революция през 1979 г. Според мнозина иранският отбор заминава на турнира единствено с мисълта да победи Щатите, без да се интересува особено от другите си мачове. Така и става. Страшно надъхани, персите бият с 2:1, а в другите два се провалят.

Политиката неприятно белязва и една от световните титли. През 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала, националният тим е подложен на натиск за победа, подобен на този над италианците през 1938 г. и над германските спортисти на лятната олимпиада в Берлин. Нападателят Леополдо Луке разказва как след трудната победа на старта срещу Унгария (2:1, след обрат от 0:1), играчите са предупредени от представители на военната хунта, че ако не излязат от групата, не ги чака нищо добро.

Гаучосите записват още една трудна победа с 2:1 срещу Франция и губят от Италия с 0:1, но продължават напред. Военните, начело с генерал Хорхе Видела, използваха световното първенство за собствена реклама и за да прикрият престъпленията си, обобщава говорителката на обединението "Майките от Пласа де майо".

Организацията, в която са родителките на изчезналите по времето на хунтата, смело демонстрира по време на мондиала, в опит да покаже какво се случва в страната. Въпреки това националният тим печели световната титла, след като един от мачовете им – 6:0 с Перу, завинаги оставя съмнение за уговорка за сметка на Бразилия. А гаучосите печелят може би "най-мръсната" световна титла във футболната история.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

 

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

Всичко започва от едно знаме. Като в детски лагер. Онова черното знаме с 14-ката на него, което феновете на "Левски" бяха "пленили" месец по-рано и развяха победоносно на прът в сектор Б още преди началото на дербито "Левски" - ЦСКА в събота.

 

От това кръвта на червените привърженици се качи в главите им, или поне така разказват феновете от двете агитки. Мачът завърши 1:3 и принудително изхвърляне на 3000 привърженици на червените, натирени вкупом от полицията през един-единствен изход по стълбите надолу на стадион "Георги Аспарухов".

 

В ултрас културата на футболните фенове най-голямото поражение е да ти пленят знамето, а зад този флаг стои една от най-крайните фракции "14", обединила преди няколко години фенове от "Банда север" (бел. ред. "БС 14" има профил във "Фейсбук" с 547 души почитатели), "Ариана бойс", "Офис бойс" и още няколко подобни групировки от София. Това 14 идва от "14-те свещени думи" на Дейвид Лейн ( лидер и създател на организацията на т.нар. "бели националисти" в САЩ) за осигуряването на съществуването на бялата раса, които гласят "We must secure the existence of our people and a future for white children ("Трябва да обезпечим съществуването на нашите хора и бъдеще за белите деца").

 

Според върл фен на "Левски" проблемът възниква, когато пред стадион "Васил Левски" се появил надпис "Войната започва на 26ти, ЦСКА или умри": "И нашите се почувстваха длъжни да им секнат набързо мераците и решиха да им вземат знамето на следващия ден". На 12 януари в Самоков се играе волейболния мач между ЦСКА и "Унтерхахинг" от Шампионската лига.  Тогава сини фенове проследяват байрактаря, който "би трябвало да пази знамето като живота си", пречакват го пред панелния му блок в квартал "Света троица" и му отнемат черния флаг.

 

Още на следващия ден на сайта на "14-ките" се появява съобщените, озаглавено"Престъпление-наказание". В което се казва, че "наше момче е било причакано пред дома си от два автомобила, нападнато и ограбено от неизвестни засега извършители. Липсват едно от знамената на 14, ключове от жилището на момчето, мобилен апарат и мегафон. От времето на хан Крум крадците и техните съучастници не се толерират по нашите земи."

 

След това "червените зареваха в дружен глас, че това знаме не е взето в бой и на следващата вечер се събраха в "Борисовата градина" да мислят "отмъщение", уточнява синият фен. Планът бил следният - да се срещнат по 30 човека и да се разберат по мъжки. (Разбирай - масов бой, б.а.) По непотвърдена информация в уречения час се явили 30 левскари срещу 15 червени, а резултатът бил едно момче от червената агитка наръгано с нож.  Така започва и цялото надъхване на червените и великата "война", която цял месец се изчерпва с драскане по блокове на заплахи и нищо повече до мача.

 

Дербито в събота беше първото на стадион "Герги Аспарухов" от 8 години насам, Черното знаме се появи в Б сектор, както и още доста знамена на ЦСКА, които бяха палени и тъпкани с крака. Част от червената агитка отговаря с агресия. "Имаше момченца, които явно искаха да се доказват като чупят и хвърлят буци бетон при положение, че знаят как нито имат силите, нито бройката да се противопоставят на полицията. Не знам защо не си останаха само с чупенето, а трябваше да замерят и полицията заради някакво си "доказване".

 

А полицаите вместо да изведат 10-20 души, които се бият с парчета от оградите и пейките и после ги мятат по тях, реши да изкарат цялата агитка на ЦСКА, което не е нормално. Можеше много бързо да потушат всичко, ако бяха арестували 20-на човека. Но явно трябваше да отчетат дейност пред обществото как борят хулиганите и да отклонят общественото внимание от други въпроси. Онзи ден беше агитката на ЦСКА, следващия път ще е на "Левски", но със сините няма да им е толкова лесно и затова си избраха червените", коментира друг запалянко. По думите на собственикът на футболния клуб и на фирмата по чистота "Титан" Димитър Борисов до ексцесиите се е стигнало, защото организаторите на мача не са си свършили работата и са допуснали да се влиза без пропускателен режим както и, "че провокацията не е срещу ЦСКА, а срещу МВР".

 

Фен, полицай, фен, полицай

 

Дейсвително пропусквателният режим се организира от МВР. Според СДВР обаче целият проблем е предизвикан от 200 души в агитката на ЦСКА, а министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов даде положителна оценка за работата на полицаите, които "са направили всичко възможно за реда по време на мача".

 

Операцията по изгонването на феновете на ЦСКА още в края на първото полувреме е била водена от главния секретар Калин Георгиев. Той не е присъствал на стадиона, а е бил информиран по телефона. "В очите на феновете се виждаше агресия. Трябва да бъдем позитивни в посланията, когато отиваме на футболни мачове. Подобна агресия в другите страни няма. Там е театър, а ние отивам да провокираме", каза министър Цветанов.

 

В резултат МВР предложи "безпрецедентни мерки за сигурност" за следващото дерби. Заради тези 200 буйстващи фенове идеята е на другия мач между ЦСКА и "Левски" да се правят проверки с дрегер за алкохол, както и тестове за наркотици. Това от своя страна ще доведе до по-дълго работно време на полицаите, които ще започват да пускат феновете четири часа преди мач, а не два, както беше досега. Също така ще увеличи разходите на клубовете за охрана. "Левски" плати 14 хиляди лева за трите часа, в които полицията охранява територията на стадиона. След промените, планирани от МВР, цената ще нарасне 23 хиляди. Това е без сумата за тестовете, всеки от които е по 22 лв. Освен това данъкоплатците ще плащат повече и за охраната в столицата. В същото време министър Цветанов каза, че "не можем да сложим до всеки фен полицай."

 

Полицията все пак трябва да отчита дейност за завишените бройки и техника, които се изсипват за такива мачове. Въпросът е нормално ли е 1300 полицаи да охраняват един мач, след като и най-големите дербита в Англия се пазят от 200-300 полицаи. За 20 години в България има един смъртен случай, което е по-скоро нещастен случай (на 15 октомври 2000 г. 30-годишният зъботехник Младен Младенов бе убит от бомба , която се взриви върху гърба му, а други 6-ма са ранени час след мача ЦСКА - "Левски"). Някой ще кажат, че в крайна сметка в България не се случва нищо толкова страшно, особено на фона на съседни първенства като сръбското, гръцкото, турското, където има по няколко смъртни случая всеки сезон.

Можеше ли инцидентът на стадион "Георги Аспарухов" да бъде предотвратен? Никой от полицията досега не е отговорил на въпроса дали е видял надписите по улиците, предвещаващи фенска война из цяла София, които стоят вече месец и половина. Както и дали в МВР следят сайтове като ultras.bg и hooligans.bg, които могат да бъдат много полезни, когато човек реши да се информира за проблемите между агитките?

 

Директорът на СДВР Валери Йорданов обясни, че полицията е преценила, че е по-добре да не нахлуват в сектора и да арестуват конкретни хора. "Не знам защо беше така. Аз лично влязох на стадиона към 16 часа. Бях от първите и трибуните в сектор Г бяха рехави. Още тогава 20-30 човека започнаха да чупят всичко. Нямам представа защо не бяха изведени, след като имаше такава възможност", разказа за "Капитал" привърженик на ЦСКА, който предпочете да остане анонимен.

 

Друг запалянко на червените, членуващ в един от по-малките фенклубове, допълни , че преди двубоя всичко е било нормално за подобно дерби. "Шествието, с което стигнахме до стадиона мина напълно спокойно. Бях пред сектора точно в 16 часа, но влязох някъде към 17.15 с последните, след като полицаите ни казаха да се качваме. Говорехме си с тях съвсем нормално. С влизането видях, че има много камъни по трибуните."

 

Разкази на очевидци обаче описват как ултрасите са "загрявали" още по пътя към Герена , хвърляли са бомбички в краката на граждани и са се вихрили страшно. Ако това със загряванията на феновете, преди всеки мач са нормални неща навсякъде по света, то не е ясно, защо ако имало ексцесии няма арестувани буйстващи фенове още преди мача.

 

Малко преди началото на двубоя оградата е съборена и полицията прави кордон. След това идва и специалната машина на жандармерията, която е предназначена за борба с безредиците. Според разказите на феновете това е довело до напрежение в трибуната.

 

Другият голям проблем е допускането на повече публика, отколкото е капацитетът на "клетката". Изпълнителният директор на "Левски" Константин Баждеков твърди, че това не е вярно. "Секторът за гости е за 3100 души. Ние дадохме на ЦСКА 3000 билета, от които те са продали 2329. Другите ни ги върнаха", каза той за "Капитал".

 

Първото несъответствие с думите му идва от факта, признат и от МВР, че привърженици на червените със закупени билети са останали извън стадиона, тъй като секторът е бил препълнен. Другият проблем е дошъл от пренасочването на някои фенове от други сектори. "Пред мен влезе жена на около 40 години, която беше с приятели. Нямаха отличителни фенартикули. Тя беше с билет за сектор В. Даже се пошегувах, че е левскарка. Съвсем нормални хора. Оказа се, че искали да гледат мача в сектор В на спокойствие, но там от полицията не са ги пуснали и са ги пратили в сектор Г", каза запалянкото на ЦСКА.

 

Секторът на гостуващата агитка буквално се е претъпкал, но въпреки това обстановката се успокоява с началото на мача. "Беше нормално. Да, още прехвърчаше някой и друг камък, но нещата се поуспокоиха. Не разбрах защо в средата на първото полувреме полицаите влязоха в сектора. Дори тогава си догледахме първата част. След гола се зарадвахме и всичко беше наред. Изведнъж по високоговорител полицаите казаха, че трябва да напуснем стадиона. Помислих, че нещо се шегуват. Тогава стана много опасно. Те ни избутваха нагоре и не можеше да се диша. Ако някой беше паднал, можеше да бъде стъпкан. Хората започнаха да скачат през оградите, да минават през храстите", разказва запалянко.

 

Баждеков твърди, че вратите на сектора са достатъчно големи и когато се отворят феновете бързо могат да излязат. Проблемите обаче идват от това, че полицаите явно не бяха синхронизирали действията си. "По традиция стоя в горната част на сектора, за да избягвам подобни ситуации. Оказа се, че когато ни притиснаха да излизаме, в продължение на две-три минути вратите все още бяха затворени. Чуваха се викове на полицаите: "Махайте се, изчезвайте".

 

Голяма част от привържениците на ЦСКА се оплакаха от полицейски произвол. Много хора твърдят, че са били бити с палки, само защото са попитали защо ги гонят от сектора.

 

"Вижте, аз не мога да отговарям за действията на 1300 полицаи поотделно. Ако има нещо - съобщете за нередност", каза пред "Канал 3" главен комисар Антон Златанов, който по традиция беше ангажиран с опазването на сигурността на мача между ЦСКА и "Левски". Адвокатите на фенклуба на червените Георги Гайдаров и Гроздан Грозев обявиха пред "24 часа", че ще заведат дело срещу "Левски". Те ще търсят отговорност от сините заради липсата на организация на дербито и безредиците, случили се по време и след двубоя.

 

Преди 6 години, на 11-ти септември, бившият министър на вътрешните работи Румен Петков нареди лично от ложите на националния стадион "Васил Левски" на полицията да нахлуе в сектора Б с 200-300 полицаи и да решат проблемите вътре в синия лагер. Но нещо не им се получи акцията и "охранителите" бяха изхвърлени от сектора, а министърът не беще особено горд.

 

Акция "Чисти ръце"

 

След мача на стадион "Георги Аспарухов" започна акция "Чисти ръце". В нея се включиха всички отговорни институции и организации. Те все още опитват да убедят обществото, че 200 фенове са предизвикали всичко. Тези 200 души излязоха по-силни от 1300 полицаи, които не можаха да се справят със задачата си. Заради това пряко пострадаха още около 3000 запалянковци на ЦСКА, платили по 15 лева за билет за дербито, което гледаха само 45 минути и то при ненормална обстановка. Оказва се, че заради тези 200 фенове на следващия мач ще има "безпрецедентни мерки за сигурност" и "нормалните" почитатели на футбола ще трябва да влизат на стадиона четири часа преди мача.

 

Освен полицията на важни въпроси трябва да отговарят и отговорните за това стадион "Георги Аспарухов" да получи лиценз. Защото според правилата във всяка нормална европейска страна стадион, от който нормален запалянко може да откърти парче бетон, едва ли може да получи разрешение на него да се играят официални мачове. "С очите си видях как преди мача едно момче, което сигурно тежеше 40 килограма, бутна част от оградата. За какво говорим", попита риторично един от запалянковците на ЦСКА.

 

Секретарят на лицензионната комисия към БФС Красин Кръстев прехвърли топката към комисията, организирана по нареждане на кмета на София Йорданка Фандъкова преди година. Миналата пролет няколко души от общината, МВР и пожарната обиколиха софийските стадиони, за да дадат оценка кой от тях е годен за провеждане на спортни мероприятия. "Ние следвахме заключенията на тази комисия. Те казват кой стадион става за ползване и ние му даваме лиценз", заяви Кръстев за "Капитал".

 

От комисията обясниха, че проблемът не ги касае. "Ние направихме инспекцията и сме си казали заключенията. Оттам нататък можете да видите в наредбата кой решава издаването на лиценза", каза за "Капитал" председателят на комисията, оценила стадионите в София, Пелагия Чернева.

 

Наредбата, чието пълно име е впечатляващо дълго, накратко се отнася към сигурността по стадионите и мерките срещу хулиганите. Чл. 45 в нея има шест точки. В третата се казва, че комисията има задача до 30 дни преди началото на спортния сезон "да прецени сигурността на спортните обекти". След това се прави протокол, който се предоставя на собствениците на съоръжението, които имат право на възражение. Протоколът и евентуалните възражения се изпращат до ДАМС (бел. ред. - сега министерство на спорта). От там в тридневен срок се изпращат копия до министрите на вътрешните работи и на регионалното развитие и благоустройството. И последната стъпка е, че те от своя страна има седем дни, в които трябва да изпратят "становище" до министъра на спорта дали съоръженията са годни за използване. Ако "становището" е със силата на заповед, то излиза, че министрите на вътрешните работи и на регионалното развитие и благоустройството дават крайната оценка, без да са се запознавали на живо и в детайли със спортните съоръжения. Тя пък се базира на заключенията от протокола на общинската комисия.

 

Оказа се също, че по бюрократични причини оценката за състоянието на стадион "Георги Аспарухов" от миналата година е неоткриваема. От "Левски" увериха, че не са имали препоръки нито за цялостта на конструкцията на съоръжението, нито за броя изходи в сектора за гости. "Не сме получавали предписание да ремонтираме сектор Г", заяви Баждеков. Единственият сериозен проблем на стадиона се оказва, че седалките са под прекалено голям наклон. което може да бъде опасно. Така "Левски" стана единият от двата клуба в София, заедно със "Славия", които получиха лиценз да играят у дома.

 

Освен това има много големи съмнения във фенските среди, че това, което направи полицията беше нарочно и в голяма степен планирано в отговор на отказа на исканията им дербито да се играе на друг стадион и по светло. Началният час на дербито "Левски" - ЦСКА породи много коментари още след обявяването си. От МВР призоваха двубоят да се играе по светло. Такава е практиката в страните, които имат проблеми с футболното хулиганство. В Англия например дербито на Манчестър между "Юнайтед" и "Сити" в повечето случаи се играе около 13.00 часа местно време. Преди срещата между сини и червени от полицията предупредиха, че "тъмнината увеличава чувството на безнаказаност при някои фенове". В крайна сметка телевизията не се съобрази с препоръките на МВР. Това доведе до по-големи трудности при евентуалното разпознаване на хулиганите, чупили стъкла на коли и заведения след мача, които евентуално са заснети от охранителни камери.

 

Решаване на судокуто

 

Проблемът с футболното хулиганство в България очевидно продължава да търси решения. Всеки, който има пряка отговорност в него, трябва да заеме най-правилната позиция, защото се получават прекалено много пропуски. Като се започне с "проспиването" на явно организирана война между феновете в продължение на месеци, мине се през годността на стадионите и се стигне до прехвърляне на вина между институциите. От БФС вече обявиха плана си за действие. Президентът на футболния съюз Борислав Михайлов и вицепрезидентът Йордан Лечков се срещнаха с министъра на спорта Свилен Нейков, за да обсъдят отново проблема. Предстои среща и с министър Цветанов. След това БФС планира "дискусия в по-широк формат с участието на представители на големите клубове и техните привърженици". Защото, ако този път поводът е бил едно знаме, следващият път ще е нещо друго.

 

в. "Капитал"

Футболното хулиганство вероятно трябва да ангажира отделен раздел в психологията, но дори тогава едва ли ще намери своето логично обяснение. Борбата срещу него пък тормози сънищата на всяка полиция от София до Буенос Айрес и обратно. Само преди няколко дни софийските органи на реда нахлуха в домовете и арестуваха 9-има запалянковци, уличени в престъпления покрай поредното дерби между "Левски" и ЦСКА.

 

В опит да намери поне частичен отговор на въпроса кой и защо стои под маската и качулката на футболния ултрас "Сега" покани за разговор представител на една от крайните фракции на столична агитка. Първоначално той отказа, но впоследствие склони при единственото условие да остане анонимен. От уважение към неговата позиция, оставяме в тайна не само името му, но и неговата клубна принадлежност.

 

- Вие футболен хулиган ли сте?

 

- Аз съм краен привърженик, макар че то е почти същото. 

 

- Откога ходите на мачове и откога се възприемате като ултрас?

 

- Ходя на стадиона от 20 години, а съм крайно настроен в последните 5. Полека-лека започна да ми харесва да съм част от организирана група, а не просто посетител с билет.

 

- Откога не сте пропускали мач на любимия си отбор?

 

- В последните 5 години със сигурност. Преди това съм пътувал хиляди километри, дори на стоп, само и само да отида на мач. Постепенно нещата станаха крайни.

 

- Какво е да сте краен привърженик? Това каква част от живота е?

 

- Всичко след работата. Извън нея се интересувам предимно от любимия си отбор.

 

- Къде стоят приятелите, семейството?

 

- Повечето ми приятели са свързани с футбола в момента. Иначе семейството и приятелите винаги са на първо място.

 

- Това не е ли противоречие - хем футболът е на първо място, хем семейството и приятелите?

 

- Футболът се играе веднъж в седмицата. През останалото време съм напълно нормален човек. Ходещ на работа, с добро образование, с добро семейство. Твърдението, че хулиганите са прости и необразовани, е абсурдно.

 

- Каква е средната възраст на футболния ултрас?

 

- Между 18 и 40.

 

- А какви са отношенията между противниковите агитки?

 

- Вражески. Макар че много от хората се познаваме и извън стадиона сме и приятели.

 

- Къде минава границата между враждата и приятелството?

 

- Приятелството свършва, щом си уредим среща и се засечем на улицата. Когато няма мач, сме приятели. Може да е много странно, но не мисля, че само в България е така. Навсякъде по света крайните привърженици на едните познават крайните привърженици на другите. Знаят се местата, където ходят. Когато няма мачове, едните търсят другите и обратното.

 

- С каква цел?

 

- Да се пребиваме, разбира се!

 

- А кога се търсите да пиете бира, да речем?

 

- Когато сме поединично.

 

- Колко често се организират побоища? Само "вечното дерби" ли е повод?

 

- Самото дерби няма нищо общо. По принцип се търсим на всеки две седмици.

 

- Вие в колко организирани боя сте участвал?

 

- Над 10.

 

- Какви поражения сте претърпявал?

 

- Най-тежкото беше счупен нос. Иначе най-различни леки и по-сериозни охлузвания.

 

- А какво сте причинявал?

 

- Няма как да знам с точност.

 

- С колко от "враговете" сте в близки отношения?

 

- Не повече от 5-6-има.

 

- Колко често се виждате?

 

- Доста. Всяка седмица поне по веднъж. Събираме се, ходим си взаимно на гости.

 

- Вие какво сте готов да причините на тези хора?

 

- Не знам. Ако ми е добър познат, просто ще гледам да го подмина в тълпата и да се захвана с друг. Но ако все пак се случи, ще го пребия, както бих пребил всеки друг противник.

 

- Докъде сте готов да стигнете? Бихте ли убил?

 

- Не!

 

- Как може да сте сигурен в едно меле, подтикван от омраза и свръхдоза адреналин, докъде може да се стигне?

 

- Разбира се, всичко може да се случи, но никой не излиза с такава нагласа. Крайната цел е едната агитка просто да надделее над другата.

 

- Това как проличава?

 

- Или когато едните си подвият опашката и се ометат, или като ги видим да лежат на земята, а ние им се присмиваме.

 

- Запознати ли са най-близките ви приятели и семейството ви с хулиганската страна на вашата същност? Как го приемат?

 

- Повечето ми приятели знаят, но най-близките ми роднини нямат представа какъв човек съм на стадиона.

 

- Има ли жена до вас?

 

- В момента - не.

 

- Оказва се, че времето между мачовете също е посветено на футболните емоции. Тогава семейството и приятелите не се ли оказват отново на заден план? И кога изобщо те са на първо място?

 

- Имах предвид, че мачовете не са целогодишно. Има пауза в шампионата, има лятна почивка.

 

- Има ли значение представянето на отбора за това колко сте му отдаден?

 

- Не. И във "В" група да играем, аз пак ще съм на стадиона.

 

- Значи няма значение какво се случва на терена? Само омразата към противника ли е движещата сила на ултраса?

 

- Винаги ще мразя и ще атакувам агитката на противника. Ненавиждам историята им.

 

- Само вечният съперник ли предизвиква омраза? С привържениците на другите отбори в какви отношения сте?

 

- Има някои тимове, с които сме в чудесни отношения. С някои отбори ни обединява омразата срещу други. Може да се каже, че извън София всеки от отборите си има приятелски и вражески агитки. Всъщност аз смятам, че в България има само 4 агитки със силни фракции - две софийски и две пловдивски. Всеизвестно е, че феновете на ЦСКА са в дружески отношения с тези на "Ботев", а публиката на "Левски" - с тази на "Локомотив". И съответно крайната вражда е по обратните оси, включително и между ботевисти и локомотивци.

 

- Организирате ли някакви мероприятия с чуждестранни агитки. Има ли вражда или приятелство на международно ниво?

 

- Имаме близки отношения с феновете на един сръбски и на един италиански гранд. Същото се отнася и за враговете ни от София, които поддържат връзка с местните им противници.

 

- Там докъде се разпростира подкрепата ви?

 

- Част от нашата агитка ходи винаги на дерби срещите "Лацио" - "Рома" в Рим и "Партизан" - "Цървена звезда" в Белград. Ако има организирани нападения, участваме в атаките срещу чуждата агитка.

 

- През годините на т. нар. преход имаше не една ситуация, в която футболни фенове бяха обвинени в политическа провокация. Първият такъв случай бе по време на историческите събития пред парламента през януари 1997-а (б. а. - като основни участници в щурма на Народното събрания бяха разпознати редица от тарторите на агитката на "Левски"), а най-пресният пример бе през януари 2009-а, когато отново футболни хулигани бяха уличени за умишленото проваляне на граждански протест пред Народното събрание. Каква е истината?

 

- Всичко беше платено. И двата пъти ултрасите бяха събрани там с една-единствена цел - провокация. Не мога да кажа откъде идват парите, но сумите се разпределят поравно между всички агитки.

 

- Не знаете ли, или не искате да кажете?

 

- Не знам.

 

- Вие лично получавал ли сте пари?

 

- Не. И не бих участвал в подобно нещо.

 

- Какви са политическите ви възгледи?

 

- Нямам конкретни. По-скоро десни.

 

- Всеки политически протест ли бихте подкрепил?

 

- Никога не бих подкрепил червено правителство.

 

- Политическите провокации ли са единствените случаи, когато вражеските агитки имат обща кауза?

 

- Да. Също и на 3 март ходим заедно на Шипка.

 

- Може ли мач на националния отбор да обедини враждуващите агитки?

 

- Очевидно не може.

 

- Защо платена политическа кауза може, а националният отбор - не?

 

- Националният отбор отдавна не е това, което беше. Различни мениджъри се опитват да лансират играчи и от едните, и от другите, а това не се харесва на никого.

 

- Има ли разлика между футболен ултрас и скинхед?

 

- Всъщност, няма нищо общо между едните и другите. Аз дори мисля, че скинхед движението умря. Тези, които останаха, вече дори не ходят на мачове. Половината скинове са наркомани. А футболният ултрас се облича добре, носи скъпи дрехи и се опитва да не бие на очи. Така че едното няма нищо общо с другото.

 

- Футболните скинхед също имат славата на крайни привърженици. Защо ги отричате?

 

- Мисля, че това движение просто загасна. Навремето, преди десет години, скиновете бяха в ядрото и на двете агитки. В момента ги няма.

 

- Казахте, че скиновете са наркомани. Сред останалите фенове има ли такива, които употребяват наркотици?

 

- Има ги навсякъде.

 

- Вие употребявате ли?

 

- Не. По-скоро рядко.

 

- Продава ли се дрога по футболните стадиони?

 

- Поне аз не знам.

 

- Какви са вашите лични амбиции в живота?

 

- Кариера, семейство, деца. Като всеки нормален човек.

 

- Ако имате дете, бихте ли го завел на стадиона в момента? В сектора с агитката?

 

- Не. За нищо на света.

 

- Защо?

 

- Защото е опасно.

 

- Вие сам създавате опасността, а мечтаете за дете, което не бихте завел на стадиона. Това не е ли парадокс?

 

- Така е. Но на този етап това не може да се промени.

 

- Кога смятате, че ще сте готов да създадете семейство?

 

- Не мога да отговоря на този въпрос. Ако ме питате дали ще се откажа заради семейството, моментът просто не е дошъл.

 

- Какъв е днешният ви съвет към хората с деца, които искат да отидат на стадиона?

 

- Да отидат в сектор "А".

 

- А по пътя към стадиона? Как да се опазят от обезумели крайни фенове на чуждия отбор?

 

- Тук явно има нещо много объркано в схващанията. Гарантирам, че обикновен гражданин, дете или момиче никога няма да бъдат закачени.

 

- Тогава защо се нападат автобуси на градския транспорт, които са пълни с невинни граждани, деца, жени?

 

- Това се извършва от една друга група хора, наречени малоумници. Ние, ултрасите, осъждаме тези гамени. Крайният футболен фен спазва своеобразен кодекс. Абсолютно се забраняват ножове, бухалки и каквито и да било оръжия. Дори когато се срещаме за уговорен бой помежду ни, всичко се решава с голи ръце.

 

- Колко души в агитката са обединени в крайните си пристрастия и колко сред тях са тарторите?

 

- Между 200 и 300 са ултрасите, от които десетима са откроени лидери.

 

- Вие къде в йерархията се намирате?

 

- Малко под върха. Съобразяват се с мен.

 

- Има ли значение етническата принадлежност на фена?

 

- Естествено, че има! Ако не е българин, не може да бъде част от агитката.

 

- Вие расист ли сте?

 

- Да. Мразя циганите. Мразя хора, небългари, които успяват в тази държава само защото им се помага. И постигат своя успех за сметка на българите. Примерите са хиляди.

 

- Вероизповеданието от значение ли е?

 

- Разбира се. Аз съм православен християнин. Ходя редовно на църква.

 

- Хора, които изповядват друга религия, имат ли място близо до вас - в живота или на стадиона?

 

- Не. Не може един мюсюлманин да е част от агитката. Това няма как да стане.

 

- По цял свят ли е така?

 

- В Англия не е. От крайните привърженици на "Уест Хем" и "Милуол" половината са турци. Сред тарторите им пък има албанци. Също и в Германия, където е най-голямата турска колония, половината, че и повече на стадионите са мюсюлмани.

 

- Според вас каква е причината стадионите в България да са празни?

 

- Слабата игра на терена и агресията по трибуните.

 

- Как смятате, че може да се върнат хората? След като нивото на играта очевидно не върви във възходяща посока, една приятелска атмосфера по трибуните няма ли да е по-вероятната причина обикновеният запалянко да се върне?

 

- Абсолютно! Аз пак казвам, че ние с невинни хора не се закачаме. Няма и да се закачаме. Колкото до ексцесиите, които се получиха на последното дерби, искам аз да задам един въпрос! Къде са законите? Кой ги спазва? Полицията знае кои са и едните, и другите лумпени. Дават ги във всеки репортаж, а казват, че не могат да се справят. Точно за пет минути могат да ги вкарат в затвора с едни строги присъди.

 

- Защо беше изгонена агитката на ЦСКА от стадиона?

 

- Моето мнение е, че полицията сгреши. Тези, които правеха провокациите, се виждаха много добре най-отпред. Трябваше те да бъдат арестувани и всичко щеше да приключи. Независимо от кой отбор си, когато едната агитка я няма на стадиона, не е същото. Аз, например, не мога да живея без вечния съперник. Сигурен съм, че това важи и за отсрещната страна.

 

- Смятате ли, че ако се докаже, че "Левски" или ЦСКА е неизряден клуб, той трябва да бъде изваден от "А" група?

 

- Категорично - да!

 

- Тогава какво ще прави агитката на другия отбор?

 

- Най-добре ще е и двата да отидат във "В" група. Това на шега. А, сериозно - просто тогава ще си организираме срещи извън стадиона.

 

- Или и малкото останала публика на стадиона ще се отдръпне, защото вече няма да има съвсем никакъв дразнител?

 

- Моето лично мнение е, че ако "Левски" или ЦСКА бъдат пратени във "В" група, на мач ще ходят, образно казано, по трима души. Аз винаги ще бъда там, сигурно и останалите 300 ултраси ще са там. Но просто ако един мач в момента има 3000 души посещаемост, тогава ще останат тези 300. Много хора сега ходят на стадиона, защото е модерно.

 

- А колко са тези, които ходят на стадиона само за да се бият? Които не се интересуват толкова от самата игра, колкото от провокацията и сблъсъците?

 

- Според мен няма такива хора.

 

- Само в България ли смятате, че е така?

 

- Не, навсякъде е така.

 

- Как ще коментирате поведението на сръбската агитка, която с действията си в Генуа миналата есен провали европейската квалификация срещу домакина Италия?

 

- Това беше предварително планирано. Платен политически ход.

 

- Кой е поръчителят?

 

- Сръбската мафия. Не знам конкретни причини, но имам вътрешна информация, че е трябвало да бъдат уредени сметки с италианската мафия.

 

- Сръбският подстрекател Иван Богданов ли беше необходимата жертва?

 

- Не го познавам лично, но от обкръжението му знам, че той е взел най-много пари. И изобщо не го мислете, той в момента живее като цар в затвора.

 

Явор Евтимов, в. "Сега"

Англия и Швейцария в един глас ни обявиха война. Съперниците ни в Група G поведоха кампания срещу България заради проявен расизъм от родните фенове при 0:3 от британците в петък.

 

Капитанът на "трите лъва" Джон Тери обяви на пресконференция, че тимът му подема акция в защита най-вече на съотборника му Ашли Коул, който бил най-руган на расова основа в София.

 

Вчера избраниците на Капело тренираха с накитник на ръцете, на които пише Изритайте расизма от футбола" (Kick racism out of football).

 

Роденият в Нигерия швейцарски национал Иносент Емегара пък нападна Бьлгария на пресконференцията преди днешния мач.

 

"За първи път се притеснявам от расизъм. Добре че мачът ни не е в София, но и в Базел може да се случи нещо страшно”, каза той.

По време на слабия откъм фен-събития сезон FanFace.bg реши да ви предложи любопитна поредица на вестник "Новинар" отпреди две години. В няколко седмици поред ще публикуваме статии за събития от миналото, в които политическите процеси и футболът са вървели ръка за ръка. Стартираме с бивша Югославия, където сериозните промени в началото на 90-те години на миналия век са започнали не от някое друго място, ами от стадиона!

 

На 13 май 1990 г. Югославия все още е старата конфедерация, в която привидно цари мир. Минали са 3 години от посещението на Слободан Милошевич на Косово поле, съпътствано от насилие срещу полицаи и от заканите му срещу етническите албанци, но истинските войни предстоят. Тепърва ще минат 13 месеца до първия конфликт – десетдневната война за Словения. И още 3 месеца до клането във Вуковар. През същата 1990 година обаче се провеждат първите демократични избори в конфедерацията и в почти всички републики националистите печелят мнозинство. Настроенията са ясни. Хърватите и другите малцинства предвкусват националната си независимост. Единствено сърбите усещат тежка болка под кръста.

Малко след изборите - на 13 май, на ст. "Максимир" в Загреб играят "Динамо" и "Цървена звезда". Събитията са знаменателни и с много по-силен резонанс от онези през 1978 г., когато агитка на "Партизан", на път за Сараево, е спряна от хърватски полицаи и унищожава влака, с който се придвижва. От терена двубоят в един момент необратимо се пренася между феновете, тъй като малка част от общо 3000-те сръбски "навиячи" успява да провокира хърватската агитка. Поддръжниците на двата отбора, познати като "Bad Blue Boys" и "Делийе", влизат в сблъсък помежду си, а малобройните служители на реда изпадат в мат. Хърватският футболист Звонимир Бобан става национален герой. Той с мощен шут поваля милиционер, биещ с палка член на "Bad Blue Boys". (Впоследствие играчът е дисквалифициран от федерацията за 6 месеца, а потърпевшият, оказал се босненец, подава оплакване и срещу Бобан започва разследване).

Почти всички запалянковци на стадиона (броят им варира между 15 000 и 20 000) се включват в побоищата, а част от тях се изсипват на игрището. Масовата психоза става единственият победител. Има и тежко ранени, а се оказва, че членове на "Делийе", чийто лидер е бъдещият военнопрестъпник Желко Ражнятович, са атакували с ножове. В онзи момент известният като Аркан главорез вече е бил с досие и издирван от Интерпол. Гостите от Белград скандират "Загреб е Сърбия" и "Ще убием Туджман" (бъдещия президент на новата хърватска държава). Между футболистите на терена и жив свидетел на събитията е македонецът Илия Найдоски, бъдещ играч на ЦСКА.

 

Ако "Левски" и ЦСКА бяха наказани през 1985 г. за много по-дребни провинения, трофеите им отнети, а имената сменени, нищо подобно не се случва на "Цървена звезда". Тя получава шампионския трофей на Югославия за 1989/90г., спечелен още преди мача на "Максимир". А 3 дни след вакханалията в Загреб завоюва купата на страната с победа на финала с 1:0 над другия хърватски гранд – "Хайдук". Парадоксално, но точно в период на голямо политическо напрежение Репрезентацията извоюва един от най-големите си успехи – участие на 1/4-финал на Мондиале '90, където е спряна от Аржентина на Марадона с дузпи.

Тогава за последен път един до друг играят сърби (Томислав Ивкович, Драголюб Бърнович, "Пикси" Стойкович), хървати (Роберт Просинечки, Роберт Ярни, Давор Шукер, Ален Бокшич), босненци (Фарук Хаджибегич, Сафет Сушич), словенци (Сречко Катанец) и македонецът Дарко Панчев. Тук се разделят завинаги и пътищата на онова поколение на Югославия, което през 1987 г. печели световна титла за юноши в Чили. През 1991 г., в навечерието на войната между сърби и хървати, "Звезда" завоюва историческа Купа на европейските шампиони. А после и последния шампионат на югославската федерация, завършил през пролетта на 1992 г.

Националистическите изблици на "Максимир" продължават през следващите няколко години със същите действащи лица. Роденият в Словения Аркан става военен лидер и завоюва печална слава в боевете при Вуковар и в геноцида в Сребреница. В наказателната му бригада – т. нар. "Тигри", има множество фенове на "Цървена звезда". В хърватските паравоенни формирования пък е пълно с членове на "Bad Blue Boys". Те продължават спора си от 13 май 1990 г., но вече в пълно бойно снаряжение.

 

В началото на 90-те феновете на "Цървена звезда" са най-влиятелните футболни хулигани в света, а омразата предизвиква чудеса, коментира "Обзървър", като припомня дербито с "Партизан" на "Мала Маракана" на 22 март 1992 г. Тогава бригадата на Аркан публично размахва поредица от плакати: "20 километра до Вуковар", "10 километра до Вуковар", "Добре дошли във Вуковар", напомняйки за масовото изтребление при атаката към града, случващо се буквално в този момент. На десния бряг на Дунав загиват над 3000 хървати и двойно по-малко сърби, а Желко Ражнятович и "Тигрите" са основни участници в събитията. Чудото е, че феновете на "Звезда" и "Партизан", които не се понасят, тогава се обединяват в омразата си към хърватите. "За пръв и може би последен път те бяха едно цяло", подчертава изданието в обзорната статия "Футбол, кръв и война".

Аркан не доживява да се изправи пред правосъдието, но преди да бъде убит в началото на 2000 г., изневерява на "Звезда" и става президент на "Обилич". Под негово ръководство през 1998 г. отборът печели единствената си титла, треньор е бившият вече наставник на "Локомотив" София Драгомир Окука. Успехът е помрачен от разследването на американския журналист Франклин Фоер. Той разкрива, че Аркан и неговите мутри многократно са заплашвали играчи от останалите отбори, че ще пострадат, ако вкарат голове на "Обилич". Това е потвърдено от сподвижници на главореза, като е имало директно извадени и насочени пистолети и по време на мачовете.

През 1992 г. югославският футбол окончателно е погребан. УЕФА вади "плавите" от финалите на европейското първенство в Швеция заради военните действия на сърбите срещу хърватите и в Босна и Херцеговина. Дания, заела овакантеното място, печели евротитлата – безпрецедентен случай във футбола. Югославия (вече само Сърбия и Черна гора) е допусната отново за участие чак в квалификациите за Мондиал '98. А междувременно през 1994 г. осиротелите сръбски фенове се радват неистово на успехите на българските национали в САЩ.

 

След победите на Стоичков и компания те гърмят сватбарски с калашници, а в окопите се веселят в наша част. Пак през 90-те добрите ни връзки със западните съседи са скрепени от личното приятелство между Христо Стоичков и фолкпевеца Мирослав Илич. Нашумя видеоклипът на съвместното им изпълнение на песента "Цели ночи пием, друже". Въпреки че заглавието ясно показва какво мъчи лирическия герой, камерата е хванала друга картинка - двамата провеждат лежерни занимания с топка – сърбинът в екип на "Звезда", Ицо на "Парма".

Войните в Хърватия и Босна отшумяват и споровете между бившите републики се пренасят пак на футболния терен, но вече като независими държави. През 1999 г. сърби и хървати се срещат в квалификационни мачове за Евро 2000. Спорът остава нерешен (0:0 в Белград и 2:2 в Загреб), като първият мач се запомня с 45-минутно угасване на тока. За щастие това не предизвиква ексцесии на стадиона, както през 1990 г. Клубните отбори от новите държави пък са се срещали вече доста пъти в евротурнирите. И "Цървена звезда" е единственият сръбски отбор, който още не е отстраняван от хърватски, босненски, словенски или македонски съперник. "Червено-белите" все още държат здраво фронта, но (слава Богу) вече само на терена.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ВИЖТЕ ВИДЕО С АВТЕНТИЧНИ КАДРИ ОТ БЕЗРЕДИЦИТЕ НА "МАКСИМИР" ПРЕЗ 1990 Г. ТУК!

Най-ортодоксалните привърженици на ЦСКА показаха по категоричен и недвусмислен начин позицията си относно случващото се в България тези дни след убийството в Катуница.

По време на шампионатния двубой с Видима-Раковски в понеделник Сектор "Г" изкара голям брой транспаранти с най-различни послания. Най-голямото обаче не бе написано на плакат.

Цесекарите извадиха българските трибагреници, но обърнати наобратно. А както е добре известно, обърнатите наопаки национални знамена означават, че страната е във война!

 

  

 

 

 

 

 

Снимки: Sportal.bg

Шефът на фен клуба на ЦСКА Димитър Ангелов-Дучето изригна срещу БФС след решението на съюза да пожали Берое. Агитката от Стара Загора нахлу на терена по време на мача с Калиакра в Каварна и прекъсна двубоя за десетина минути.

 

За този инцидент шестима от феновете на Берое бяха осъдени от Районния съд в Каварна. Единият от тях отнесе присъда за удар на полицай. В БФС обаче решиха, че случаят не заслужава особена санкция и не наказаха Берое.

 

Дучето и неговата свита се заканиха, че ще протестират с всички законови средства срещу управлението на БФС.

 

"Погнусени сме от решението на БФС. Не става дума за Берое и къде ще играем с тях. Не ни е страх от тях, можем да ги победим навсякъде. Жалкото и тъжното са действията на футболния съюз. Ние искаме справедливост! В Мездра нас ни изкараха престъпници. Не оправдавам това, което се случи тогава. Виновните обаче си понесоха последствията. ЦСКА като клуб също, това костваше титлата!

 

А какво се случи в Каварна?! Феновете на Берое не просто нахлуха, а удряха и блъскаха полицаи на терена. Това може да се докаже без проблеми. Само ми е интересно какво е записал делегатът на мача г-н Перов в доклада си. Нека стане публично достояние, настояваме! Как така удари срещу служебни лица минават безнаказано?! Само с потупване по рамото и "абе да внимавате за другия път". Това е безумие! Господа от БФС, виждаме, че има тенденция срещу ЦСКА, но ние няма да оставим нещата така", закани се Дучето.

 

Дон Балон