Някога, във вече добре забравеното минало - 19 август 1972 г. Светът се вълнува от аферата "Уотъргейт" и епичния шахматен сблъсък Спаски - Фишер, олицетворяващ титаничното противоборство между СССР и САЩ за планетарно господство. Броени дни по-късно драмата със заложниците в олимпийското село в Мюнхен ще прикове вниманието на човечеството, след време Стивън Спилбърг ще направи от нея великолепен трилър.Този ден България обаче се вълнува от... футбол.

Започва новото първенство в А група, в което за титлата спорят 18 отбора. На бившата "Народна армия" се събират 25 000, за да видят старта на шампионите от ЦСКА срещу... врачанския Ботев. Публиката сигурно е доволна - 5:3. Пловдивското дерби между канарчетата (тогава под името Тракия) и локомотивци завършва с друг зрелищен резултат - 4:3 за железничарите (тогава никой не е чувал за някакви "смърфове", измислени далеч по-късно от колегата Галов). Стадионът (естествено "9 септември") се пука по шевовете - 30 000.

Левски (още с добавката Спартак след изконното си име) гостува в Ямбол на местния Лъсков пред 25 000 зрители и два пъти догонва, за да стигне до 2:2. Новакът Волов тръгва в Шумен към... изпадането си с 1:2 срещу Етър, а на трибуните са 20 000. Градският стадион в Стара Загора приютява 12 000 на Берое -Дунав (5:1 след като гостите първи повеждат). 15 000 пък дерат гърла на варненския "Юри Гагарин" на мача Черно море - Славия (2:3). Чисто футболният "Спартак" в Плевен събира 10 000 на Спартак - Черноморец (3:1).

На другия ден столичният Локомотив и варненският Спартак (с представката ЖСК) пък правят зрелищно реми 3:3 в "Надежда" пред 7000, дори и отбор без вярна публика като софийския Академик събира 4000 на своето игрище. Всичките 18 тима вкарват голове, които достигат невероятна бройка 45 - средно по 5 попадения на мач. Публиката, дошла да види Жеков, Денев, Бонев, Дерменджиев, Панов? Нейният брой е още по-впечатляващ - 148 000, средно по 16 444 на двубой. Празникът е пълен...

В наши дни това звучи като (не)научна фантастика. Във време, в което на Запад футболът се е превърнал в завършен маркетингов продукт, у нас той се е върнал в пещерната си ера. От 6 до 8 август 2011 г. в първия кръг на поредното първенство в А група на порутените ни (някои направо срутени) стадиони, строени още по социалистическо време, се събират общо 21 900 зрители (средно по 2738 души), които виждат общо... 12 гола. Най-посетеният мач е столичното дерби Локо - ЦСКА, но 5500 по трибуните на Националния стадион "Васил Левски" запълват едва 12 процента от капацитета му. Тъжна, тъжна реалност.

Това нерадостно предколедно четиво, подкрепено от безпристрастния език на цифрите, е за Боби Михайлов и компания...

КАК Е В ЧУЖБИНА

Бундеслигата чупи всички рекорди

Бундеслигата чупи рекордите в света на футбола. Германският шампионат отстъпва по зрителски интерес единствено на мачовете от НФЛ по американски футбол, където средната посещаемост през миналия сезон е била 66 960 зрители. 13 057 899 германци пък видяха на живо срещите от Бундеслигата през сезон 2010/11 г. Като абсолютен сбор това отстъпва на посещаемостта във Висшата английска лига през същия период, но е доста повече като средна посещаемост - 42 673 срещу 35 283.

Безспорно интересен шампионат като италианския обаче е твърде назад в показателите поради няколко простички причини - остарели стадиони, недобър мениджмънт и проблеми с футболното хулиганство. В челната шестица на клубните първенства, предизвикващи най-голям интерес, е и една Б група, но каква - Чемпиъншип, която идва веднага след първенствата на петте големи европейски футболни нации. Там обаче няма "титанични" срещи Симитли - Малеш като в родното второ ниво, а надпреварата дори си има свой официален сайт. Нашенската А група май може само да си мечтае за това дълги години напред...

НАЙ-ПОСЕТЕНИТЕ ШАМПИОНАТИ В СВЕТА

Първенство (държава) Общ брой зрители Зрители средно на мач

1. Бундеслига (Германия) 13 057 899 42 673

2. Висша лига (Англия) 13 407 540 35 283

3. Ла Лига (Испания) 11 039 808 29 128

4. Серия А (Италия) 9 131 780 24 031

5. Лига 1 (Франция) 7 501 953 19 742

6. Чемпиъншип (Англия) 9 598 336 17 388

Две вечни дербита държат рекорда у нас - 70 000 на трибуните

Две вечни дербита държат абсолютния рекорд по зрителска посещаемост у нас. На два пъти родните грандове ЦСКА и Левски запълват докрай местата (дори правостоящите) на Националния стадион "Васил Левски" преди неговата реконструкция, след която капацитетът му падна на малко над 43 000. Естествено тогава, както и сега, зрителите се определят "на око", случайно или не, замря дори похвалната амбиция на Националния стадион отпреди няколко години да обявяват колко зрители са отброили броячите на входовете.

На 11 март 1967 г. 70 000 по трибуните му виждат как сини и червени правят боево 1:1 с два червени картона на Георги Аспарухов и Аспарух Никодимов. Интересен факт е, че тогава вечните съперници далеч не спорят за титлата, а за място в тройката, като Левски в крайна сметка финишира трети, а ЦСКА - пети.

На 31 май 1969 г. картината се повтаря - изпълнени до краен предел трибуни, а ЦСКА бие с 3:1 и си проправя пътя към поредната шампионска титла, спечелена официално месец по-късно.

След демократичните промени през 1989 г. двата тима никога не се приближиха до рекордната посещаемост. Най-много зрители се стичат не на Националния стадион, а в отдалечения от центъра на столицата "Георги Аспарухов" в квартал "Подуяне", в мач от... несъществуващ вече турнир, и то в мразовит ден. На 21 февруари 1996 г., в първия мач на този стадион след 4-годишна пауза за Купата на Професионалната футболна лига трибуните са претъпкани от 40 000 души. За това спомага и друга прозаична причина - домакините пускат свободен вход.

През годините пловдивското дерби Ботев - Локомотив също е магнит за зрителския интерес не само под тепетата. Градският стадион "9 септември" обаче е с по-малък капацитет от столичния "Васил Левски" и естествено цифрите не са така впечатляващи. На три пъти в историята мачът между черно-бели и жълто-черни събира по 50 000 зрители. На 16 март 1969 г. двата тима завършват 0:0, на 17 октомври 1971 г. правят по-резултатно реми - 2:2, а в третия случай на 27 август 1977 г. някогашната Тракия печели с 1:0 градския спор за надмощие с гол на Динко Дерменджиев.

Черно-бялата торсида от Пловдив пък с право се гордее с най-голямото посещение при гостуване. Близо 40 000 привърженици на Локомотив бият път до столицата, за да видят как техните любимци побеждават с 2:1 прототипа на днешния Литекс под името Осъм в бараж за влизане в А група.

Хронологията на един очакван срив

Кога започна голямото пропадане на зрителския интерес към А група, на този въпрос може да отговори само "Тема Спорт". За база приемаме шампионата 1979/80 г., когато общият брой на зрителите е 2 844 250, средно по 11 851 на мач. 590 000 от тях гледат лидера по интерес ЦСКА, а двете издания през сезона на вечното дерби привличат 90 000 на трибуните.

Четири години по-късно, през 1983/84 г. зрителите по нашите стадиони намаляват - общо 2 398 829 и средната посещаемост пада под десет хиляди на среща - 9995. Тогава през есента тя е 10 2007 души, но през пролетта спада на 9461.

Процесът изглежда необратим още през следващия сезон 1984/85 г. - 2 164 871 зрители, средно по 9096 на мач, но кратък проблясък е 1985/86 г. с 2 232 900 и средно по 9304, като най-много публика гледа Левски - 470 000 души. Сезон 1987/88 г. е още по-добър откъм цифри - 2 281 800 и средно по 9508.

Сривът обаче идва още през есента на 1988 г., когато през есенния полусезон общата бройка зрители за първи път пада под милион - 934 072 и естествено се сгромолясва и средната посещаемост - по 7784 на мач.

Процесът продължава с пълна сила в първите години след демократичните реформи. За целия сезон 1994/95 г. на трибуните се събират общо 1 575 215 души, средно по 6563 на мач. През 1995/96 г. те вече са 1 368 120, средно по 5700. Провинциалното чудо Нефтохимик на Христо Порточанов дърпа интереса нагоре в следващото първенство - 1996/97 г., когато стадионът в бургаския квартал "Лазур" постоянно се пълни до откат (средно по 18 233 зрители!) общата средна посещаемост в А група е 6684.

През 1997/98 г. общият брой зрители е 1 521 600, средно по 6340, като тенденцията се запазва през 1998/99 г.- 1 515 716 и средно по 6342. Краят на миналия век бележи последната относително добра посещаемост - през 1999/00 г. публиката е 1 682 640, средно по 7011 на мач главно заради добрата есен със средна посещаемост от 7201 зрители.

Новият век започва с нов срив - за първи път в новата ни футболна история зрителите падат под милион за цял сезон - 998 950 през 2000/01 г., средно по 5489. Есента на 2001 г. е още по-сиромашка - 460 530 зрители и средно по 3870. През пролетния дял обаче публиката, привлечена ефимерно от новата формула с първа шестица и втора осмица се качва до 1 051 632 и средно по 3924.

2002/03 г. започва с нов формат на провеждане и надбягване само с един кон - ЦСКА на Стойчо Младенов. Зрителите през 13-те есенни кръга спадат до 343 258, средно по 3731, за да стигнат в края на сезона мизерните 609 000, средно по 3346. Които обаче далеч не са така мизерни на фона на последвалите събития.

През сезон 2003/04 е премината още една психологическа бариера на антиинтереса към футбола с нашенска марка - под 3000 зрители средно на мач. Вече сме се върнали към изпитаната в практиката А група от 16 тима (което означава повече срещи), а общият брой на зрителите е 696 000, средно по 2900. Нивото се запазва през 2005/06 г. с близо 614 000 зрители (278 030 през есента и 335 866 през пролетта и средно по 2923. Въпреки ефекта от "приказките" на Мъри в Европа, през 2006/07 г. спадът е неудържим - 638 000 и средно по 2750.

2007/08 г. ЦСКА марширува по родните терени, устремена към...отнемането на лиценза, а публиката в А група е 613 330, средно по 2556 на двубой. Цифрите на 2009/10 г. не са по-обнадеждаващи - общо 567 900 в 225 срещи (пловдивският Ботев е изваден от групата след първия дял) и средно по 2524.

През миналия сезон падна още една кота. Есента на 2010 г. общият брой на публиката бе 336 000, средно по 2804, за да се стигне до нерадостните 257 000 след подновяването на шампионата и средно по 2142. Общият баланс за публиката през 2010/11 г. е 593 164 зрители, средно по 2472. Ако тази тенденция на пролетен дял при фактически зрителски бойкот се запази, ще последва нов антирекорд, след като есенната база сега е 307 715 зрители и средно по 2608.

Любомир Серафимов, "Тема Спорт"

Топ претендентите за титлата през новия сезон в "А" група - Литекс, Левски и ЦСКА, са безспорни фаворити в мачовете си от I кръг на първенството този уикенд, смятат световните букмейкъри. Съперници на грандовете са съответно Берое, Славия и Локомотив (София).

Коефициентите за успех на шампионите от Ловеч варират между 1,15 и 1,20. Равенството е оценено на 5,70-6,50, а победата за старозагорци в Града на люляците се котира между фантастичните 13,00 и 15,00.

Сходни са ставките и за най-старото столично дерби, което трябва да се изиграе в понеделник на "Герена". "Синята" победа е оценена на 1,20-1,25, а "хиксът" - между 5,00 и 6,00. Ако Славия спечели дербито, всеки който се е доверил на "белите" ще умножи своя залог по 10-12.

Носителят на Купата и Суперкупата на България ЦСКА също не би трябвало да има проблеми в другото столично дерби срещу Локомотив според заложните къщи.

За триумф на "армейците" се приемат залози при коефициенти 1,40-1,45. Ставките за равенство са между 3,75 и 4,00, а за победа на "железничарите" - 7,00-8,00.

 

Вицешампионът на България Левски е фаворит в чаканото с голям интерес дерби с Черно море във Варна тази събота, смята световният букмейкър Bet365. Двубоят на стадион "Тича" е с начален час 18:00, а БНТ 1 ще го излъчи пряко.

Bet365 приема залози за победа на "сините" при коефициент 2,00. Равенството е оценено на 3,25, а успехът за "моряците" се котира при 3,40.

Другите два претендента за титлата Литекс и ЦСКА са посочени като абсолютни фаворити в мачовете си съответно срещу Видима-Раковски като гост и Черноморец като домакин. Британската заложна къща предлага скромния коефициент 1,20 за пълен успех на "оранжеви" и "червени".

Локомотив (Пд) и Берое пък са с най-големи шансове за трите точки в други два възлови сблъсъка - срещу Локомотив (Сф) и Лудогорец.

Всички коефициенти за II кръг

 

 

Залагайте с FanFace.bg и Bet365 на мачовете от българското футболно първенство тук!

Два изключително оспорвани мача ще има в III кръг на "А" група, съдейки по коефициентите на британския букмейкър Bet365.

Във Враца Ботев приема изненадващия лидер на "А" група в момента Черно море, а Черноморец е домакин на пловдивския Локомотив.

От Bet365 дават минимално предимство за двата морски отбора, като оценяват шанса им за победа на 2,40-2,50.

Изненадващо висок коефициент е даден за стартиралия вихрено кампанията в елита Миньор, който играе със Славия в "Овча Купел".

Фаворитите за титлата Литекс, Левски и ЦСКА пък едва ли ще имат проблеми в мачовете си със Светкавица, Монтана и Калиакра, като ставките за техен успех са между 1,10 и 1,35.

Всички коефициенти за III кръг на "А" група

 

ЗАЛАГАЙТЕ С FANFACE.BG И BET365 НА МАЧОВЕТЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА "А" ГРУПА ТУК!

Шампионът Литекс е определен като сериозен фаворит в дербито от предстоящия IV кръг на "А" група със Славия.

Въпреки че двубоят ще се играе в София, от британският букмейкър Bet365 дават доста висок процент за "оранжева" победа. "Двойката" е оценена на 1,70, докато успех за "белите" - на 4,50. Равенство между двата тима пък е със ставка 3,40.

ЦСКА и Левски пък няма да имат сериозни проблеми срещу Монтана и Ботев (Враца), твърди британската заложна къща. Коефициентът за победа на "армейците" в северозападния град е 1,60, а за такъв на "сините" на "Герена" - 1,20.

Най-завързано изглежда ще бъде в Стара Загора, където Берое ще гони първите си точки срещу Черноморец.

 

 

ЗАЛАГАЙТЕ С FANFACE.BG И BET365 НА МАЧОВЕТЕ ОТ "А" ГРУПА ТУК!

Следващият гост на FanFace.bg е от Бургас. Името му е Мартин, върл привърженик на Нефтохимик и член на най-голямата фракция на тима "Green Fighters". Той е "само" на 23 години, но вече със сериозен опит по трибуните и уличните битки. Свободното си време запълва с гледане на мачове, както и с много тренировки. От няколко години се занимава активно с фитнес, кикбокс и муай тай. Всичко това обаче бледнее пред голямата му "зелена" страст...

 

- Кой те запали по най-великата игра? Кога стана това, на кой мач на Нафтата...?

 

- Фен съм на Нефтохимик от най-ранна детска възраст. По футбола ме запалиха най-вече баща ми, както и дядо ми. Първият ми мач е срещу ЦСКА в сезона, когато влязохме в "А" група. 1994-1995. Редовно и съзнателно ходя на мачове от 1997 г. с баща ми и брат ми. Тогава играхме срещу Локомотив (Пловдив) и бихме с 4:1. Единственото нещо, което помня от двубоя с ЦСКА, беше пълният стадион. От мача с Локомотив (Москва) за Купата на УЕФА през 2000 г. ходя самостоятелно.

 

- Какво предизвиква името Нефтохимик у теб, когато го прочетеш или чуеш?

 

- Любов и най-вече страст.

 

Част от живота ми, която не бих заменил за нищо друго!

 

- Кои са най-паметните ти мачове и тези, за които не искаш да си спомняш?

 

- Мачовете, за които никога не искам да си спомням, са двата ни загубени баража за влизане в "А" група - от Видима-Раковски в Стара Загора с автогол в продълженията, и от Спортист (Своге) в Ловеч с дузпи. И на двата двубоя бяхме агитка от около 500 души. В Ловеч имаше доста димки, бомби, запалени седалки, изкъртена ограда заради неприятната загуба. Трябваше ми доста време, за да се отърся от разочарованието, че не сме отново в "А" група. Мачовете, които са ми останали с приятен спомен, са всички, в които сме побеждавали градския съперник, след като влязоха в "А" група през 2000 г. Тогава за първи път се срещнахме на ниво "А" група. Най-добрият спомен от това съперничество ми е, когато ги бихме с 2:0 на "Комлука" и ги пратихме в "Б" група.

 

Преди самия мач имаше бой на моста до стадиона - около 80 "зелени" срещу 30 "шарана", които бяха тотално сгазени.

 

Бяхме тръгнали да ги търсим из целия град, а те както винаги, се бяха изпокрили. След цял ден обикаляне, тръгнахме към стадиона в "Комлука". Те се бяха събрали точно на 100 метра от него да ни "причакат", един вид засада ни направиха. Бързо обаче ги попиляхме. От 30 бързо останаха 10, от които до един разбити. След това цял мач скандирахме "счупени муцуни" и "10 човека". Спомням си и победата над Омония с 2:1, с която ги отстранихме за Купата на УЕФА пред пълен стадион. Адска атмосфера по трибуните!

 

Имаше и доста голям бой с "куките" на стадиона. Бяха пуснати дори и кучетата срещу агитката. Това беше меле, което не съм виждал досега на живо.

 

По онова време беше хит да се правят "миниум-бронзки". След няколкоминутно замеряне по ченгетата и терена, с риск да бъде прекратен мачът, ги провокирахме да навлязат в сектора с агитката. Имаше доволно разбити полицаи. След мача имаше хиляди излезли да празнуват по улиците и за първи път отидох в "Нефчо" (заведение, където навремето са се събирали ултрасите на Нафтата).

 

 

- Защо Нефтохимик не е в този момент в "А" група?

 

- След като Нефтохимик изпадна от "А" група, изкарахме 3 години в "Б" група.

 

След това бяхме ликвидирани от лицето Митко Събев.

 

Цялата ни школа беще слета с тази на Черноморец, отборът бе преместен в Поморие и преименуван на Черноморец (Поморие). Както всички знаят, в този период собственик на Нефтохимик и Черноморец беше именно Митко Събев. Под негова заповед Нефтохимик "отстъпи" първото място на Черноморец, въпреки че нямахме нито една загуба целия сезон. Последва набеденият бараж с автогола срещу Видима в продълженията. Последва посредствен втори сезон в "Б" група, а на третия с надеждата отново за "А" група и бараж срещу Спортист (Своге), отново загубен симулативно на дузпи.

 

От отбор, който се бореше за "А" група, бяхме ликвидирани и заличени от картата на България.

 

Благодарение на легендата на клуба Милен Георгиев, на бившия собственик на Евробилдинг Инженеринг и ФК Атлетик (Бургас) Георги Танев (лека му пръст!), както и на още няколко привърженици на "зеления" отбор Нефтохимик започна от нулата. Станахме приемник на Атлетик и с неговия лиценз стартирахме от "В" група. Само след два сезона при аматьорите отново сме в професионалния футбол с надежда за промоция при майсторите.

 

- Защо според тебе Събев се е опитал да ликвидира Нефтохимик?

 

- Защото Събев не е футболен човек. Винаги е бил воден от своята алчност и лакомия за пари. Поради тази причина в периода, в който беше собственик на Нефтохимик, взе новосъздадения от бившия кмет на Бургас Йоан Костадинов и Христо Порточанов Черноморец, и де факто беше собственик на двата отбора в града. Черноморец започна да използва стадион "Нефтохимик".

 

Целта на Събев беше да прилапа земята на стадион "Черноморец", за да може да си завърти неговите схеми за хотели, молове, кооперации и от този сорт.

 

- По това време ли се преуменувахте на Нафтекс?

 

- Не. Нафтекс станахме в момента, когато Събев ни стана собственик. През 2002 г.

 

- Вие от агитката приехте ли това име? Как реагирахте и какви бяха настроенията сред вас?

 

- Категорично не! То си личеше и по обстановката на стадиона. Имаше голям отлив на феновете на Нефтохимик. Бяха останали предимно "семкаджиите" и 300-400 хард фена. Бяхме излъгани от лицето М.С. Обещания за титли, купи...

 

Имаше "План 2007", като се имаше предвид да станем шампиони на България, а всъщност се оказа, че през 2007 г. бяхме в "Б" група.

 

Не искам да се сещам за този помияр, който затри Нефтохимик, а сега е на път да затрие и "шараните".

 

 

- Добре, но защо все пак Събев е избрал Черноморец пред Нефтохимик като марка?

 

- Причината, както казах, беше в това, че Черноморец има доста голяма база - стадион, зали за най-различни спортове (щанги, бокс, лека атлетика...), 4-5 затревени терена. Нямаше друга логика.

 

Ние сме по-популярният отбор, с по-голямата фенска маса, най-вече сме отборът на младите бургазлии.

 

- И успя ли да завладее всичко? Имаше и някакви драми с този стадион на Черноморец с участието на Ивайло Дражев...

 

- И до ден-днешен се водят спорове за него. Намеси се и общината, която услужливо помага на лицето Събев. Имаше обещания за грандиозни проекти, стадион, мол, хотел... Но това само, за да замаже очите на хората, както направи с нас няколко години преди това. Не искам да говоря за Черноморец и хората, които ни затриха.

 

- Като каза преди малко за отлив, се сетих и друго - има масово схващане на феновете на други отбори в България, че в Бургас са ви разглезили и научили да ходите на стадиона, само когато има свободен вход. Всичко това от времето на Порточанов още, а и при Събев и Черноморец беше по същия начин до съвсем наскоро. И дават за пример ниската посещаемост, когато е имало цени на билетите.

 

- Тогава хората в Бургас се радваха истински на успехите на Нефтохимик и явлението, което бяхме. Абсолютно съм убеден, че не безплатният вход привличаше привържениците на стадиона, а самата игра на терена. Тогава ние първи "внесохме" в България играта в линия на защитата.

 

Мачкахме родните грандове наред.

 

Знаете за великите победи над Левски с 5:1, 4:1, както и в София. Неслучайно ни наричаха "черната котка" на Левски. Няма да забравя и победите над ЦСКА пред пълни трибуни. Победата с 4:1 на "Армията" също. Наскоро в аматьорския футбол доказахме на цяла България, че сме живи и ни има. Мачът с Ботев (Пловдив) беше посетен от над 9-10 хиляди, което за "В" група е много. Този двубой остана в съзнанието ми все едно отново сме в "А" група. Атмосферата беше велика! Срещата ни с тях през този сезон също привлече много хора.

 

- Кажи къде виждаш Нефтохимик през месец май.

 

- Твърдо и единствено в "А" група!

 

Все пак тази година клубът ни навършва 50 от своето създаване и е редно да го отпразнуваме в елита.

 

 

- Членуваш ли в някоя фракция на бургазлии и ако да, коя е тя? Разкажи ни за нея, за нейната дейност.

 

-  Член съм в нашата най-голяма фен фракция "Green Fighters". Основана е през 1997 година. В момента сме около 60-70 души, като активните сме около 40. От началото на тази година сме започнали кампания на приобщаване на по-младите момчета от агитката и целта ни е да израстваме, за да можем да се конкурираме с водещите фракции в България. От самото си основаване "Green Fighters" се занимава с организирането на хореографиите, купуването на пиротехника, организираме и редовите фенове за пътуванията извън Бургас. Имаме си и собствени артикули. Последните години имаме подкрепата на фенклуба, както и на по-малките фракции.

 

-  Какви са политическите възгледи на феновете във вашата група? И в тази връзка съществува ли някакво напрежение помежду ви?

 

- В нашата фракция членуват само момчета с националистически и/или десни възгледи. Няма някакво напрежение помежду ни, защото имаме сходна идеология.

 

- А с някоя друга ваша фракция, където има "леви"?

 

- За щастие в нашата публика няма такива отрепки, а и да има, те си кротуват и не показват своята "идеология".

 

- На кой мач, на който си присъствал, създадохте най-яката атмосфера и оказахте най-сериозна подкрепа? И на кой сътворихте най-добрата си хореография и/или пирошоу? Кои са най-посетените ти мачове с фенове на Нафтата у дома и навън?

 

- Определено мачовете, на които създадохме най-добра атмосфера, бяха с Ботев в "Б" и "В" група.

 

Никога не съм вярвал, че като отбор, изпаднал от елита и обикалящ по села и паланки, можем да съберем 2000-3000 души, които активно да подкрепят отбора.

 

Направихме здрава мобилизация, доста стари фенове се завърнаха и показахме, че Бургас е бил, е, и ще бъде винаги "зелен". На последния мач с Ботев се потрудихме доста, за да направим хореографията, която представляваше опънати черно-зелени ленти, а по средата стоеше знамето на "Green Fighters", под което имаше платно на това как гларус е захапал акула. Най-посетените мачове с мое присъствие мисля, че бяха баражите. В Несебър пък редовно се изсипваме по 800-900 души. На самата агитка пък най-посетени са двубоите със Спартак във Варна. На един от тях повече от 3000 души превземат Коритото. Над 50 автобуса, няколко микробуса, коли... За финала за Купата на България срещу Левски едно време имаше влакова композиция с около 1000 "зелени" ултраси.

 

Най-посетеният домакински двубой, на който съм бил, е с ЦСКА - 35 000!

 

Не става въпрос за въобще първия ми мач в живота, а за друг. Козирки, огради, стълби... навсякъде правостоящи. Беше ад! Беше ме страх да не ме загуби баща ми. Толкова много народ имаше...

 

 

- На кое място поставяш агитката на Нефтохимик спрямо всички останали в България откъм численост, вярност, подкрепа, колорит...

 

- Определено сме едни от колоритните и верни агитки! Със сигурност пред Левски и ЦСКА по този показател.

 

Откъм численост ни поставям на пето място след тези на Левски, ЦСКА, Ботев (Пд) и Локомотив (Пд). Подкрепяме отбора и в добри, и в лоши моменти.

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? Ти лично кои български отбори най-много уважаваш и кои ненавиждаш?

 

- Хм... в момента с нито една агитка не поддържаме отношения. Всички са ни безразлични. Аз лично съм против приятелствата между БГ агитките, защото и сцената ни не е толкова голяма. За врагове е трудно да отговоря.

 

На първо място е Черноморец - не толкова заради феновете, а заради това, което сториха с нас. Всеха ни стадион, школа...

 

Техните фенове никога не са ни били равностойни. Често се е стигало до схватки, но с един и същ краен резултат - побой над тях. В този момент няма противопоставяне. Те си знаят мястото на втори отбор в града. С беройци имаме закачка и често се е стигало до схватки. Враждата е стара и възниква преди доста години. Не знам дали другите са наясно, но навремето ние бяхме в топли отношения с тях, като това се отнасяше най-вече за крайно-десните от двата лагера. Самата вражда тръгна от възникнал конфликт между наше момче и тяхно с прякор на насекомо. Преди един мач между Нефтохимик и Берое за Купата в Бургас въпросният бероец се направи на оборотен и говори зад гърба на нашия човек пред друг наш. След като разбира за разговора, момчето от нашата агитка влиза в едно кафене, бие му два шамара,

 

взима на тяхната агитка торбите със знамена (7 на брой!)

 

и му казва, че ако си ги иска обратно, да излезе навън за "ек на ек". Бероецът се "насира" и така им взехме знамената без да си ги защитят. Ако имаха поне малко чест, щяха да скочат. С гагаузите също не се дишаме и при всяка възможност го показваме.

 

 

- Ти лично участвал ли си в боеве? Ако да - срещу кои привърженици?

 

- Изправял съм се срещу почти всяка една агитка в България. Най-култовите от тях са няколко. Единият бой беше скорошен - с феновете на Славия. На плажа имаше една кофти засечка с тях преди техен мач с "шараните" за Купата миналата година. Макар че бяхме по-малко от тях (10 наши на 20 техни), доста "еврейчета" бяха пребити,

 

а някои дори влязоха в морето от страх.

 

Засякохме се на доста глухо място на плажа и боят си продължи до пълна победа за нас (нямаше намеса на Ушев, както става обикновено). Друг интересен случай беше с нашите приятелки от Стара Загора, когато на техен мач в Каварна ги "изненадахме". На връщане от срещата ги атакувахме, докато слизаха да почиват и ядат в с. Старо Оряхово. Буквално бяха натъпкани в рейса. Почти никой от тях не успяхме да докопаме заради ченгетата. Пътуваха с две "куки" и само счупихме рейса.

 

Беройци изпитват голям страх от нас и винаги пътуват с ченгета.

 

Иначе сефтето ми беше в един бой с фенове на ЦСКА. Мачът беше в Бургас, а на 4-и вход на стадиона стана здраво меле, докато не се намеси полицията. Самият двубой завърши 3:3, а заради боя влязохме чак при 1:2 за ЦСКА. Бяха хубави времена, но няма да се върнат. Сега е невъзможно да докопаш противника. Ушев чете навсякъде.

 

- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в страни като Полша, Русия и др.? Има ли място за такива в България?

 

- Определено да! Това е бъдещето според мен. Аз съм много "ЗА" този вид боеве. Така се срещат "точните хора" и няма пострадали невинни. Имахме няколко опита да срещнем фенове от Берое, но винаги нещата не се получаваха. Единият път имахме уговорка с тях в Несебър на плажа да се срещнем "10 на 10". Те не дойдоха и оправданието беше, че сме се "разминали". Друг скорошен случай с тях - след наш мач имахме уговорка в с. Злати войвода за "15 на 15". Чакахме ги час и половина да дойдат на 40 к.м от Стара Загора. Те така и не събраха смелост.

 

 

- Получавали ли са се при теб точно такива предварително организирани боеве досега - при числено равенство и само с голи ръце?

 

- До момента не. Може би в "А" група ще срещнем желаещи. Малко са надъханите и честни момчета. От Берое никога няма да ги срещнем, защото знаят, че ние сме тренирани момчета.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?

 

- Не е на нивото, което всички желаем.

 

Съществуват прекалено много приятелства между отделните агитки и има какво да се желае.

 

Може би в бъдеще тези неща ще ги изчистим и ще вървим напред като фенове и ултраси. Не мисля, че отстъпваме чак толкова много на съседните на нас държави, особено като бройка. С годините ще се "научим".

 

- Кои страни би дал за пример за развито ултрас движение, от които можем да черпим идеи и опит?

 

- А защо трябва да копираме?

 

Определено водещите ултрас сцени са Полша и Русия, но това не означава, че трябва да се копира винаги.

 

 

- Имат ли жените място на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- Като всяка агитка и при нас има, но не мисля, че мястото им е сред по-крайните фенове. Има няколко, които помагат в организацията, но като цяло съм против.

 

- Защо?

 

- Защото повечето не идват, за да подкрепят отбора истински, а колкото да гледат футболистите, или да си харесат някой фен. Аз им викам фенки на феновете и те са временно явление. Затова гледам с недоверие и дори презрение към тях. Но както споменах, има и изключения.

 

- Мнението ти за българската полиция. И ако можеш, направи сравнение с униформените в другите страни.

 

- Изключително негативно. Винаги внасят смут и напрежение.

 

Когато са извън сектора, а още по-добре да са и извън стадиона, винаги е по-спокойно положението и не изнервят излишно феновете.

 

Да охраняват около стадиона, но не и вътре.

 

- Да, но примерите в тази посока са с още по-лоши последици. Сещам се веднага за два такива мача, на които първоначално нямаше полиция - финалът за Купата на България между ЦСКА и Черно море на Националния стадион преди години, както и Локомотив (Мездра) - ЦСКА. И в двата случая на стадиона имаше само частни охранители и всички знаем какво се случи.

 

- Това са изключения! За нас е по-добре да ги няма... В чужбина полицаите също са доста некомпетентни. Ходил съм извън България на националния отбор.

 

Винаги са се държали като с животни и с презрение към футболните фенове.

 

Всички знаят какво се случи в Румъния например. Спречкването на Дучето и цесекарите с феновете на Динамо. После бяхме буквално натъпкани в сектора. Не ни допуснаха знамената заради "нацистки" символи. Ходил съм в Англия на мач. Там има ред и дисциплина, камери и стюарди. Няма толкова полиция, съответно няма напрежение.

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло и за БФС.

 

- Надявам се, че ако сменят ръководството и спрат мениджърските игри, ще тръгнем по правилният път.

 

- Кога ще се оправим? След смяната на ръководството и пресичането на тези "игри" ли?

 

- Това е едно добро начало. Трябва да се обърне внимание на ДЮШ в цялата страна. Качествени треньори за децата, за да можем да произвеждаме футболисти.

 

 

- Фен ли си на някой чужд отбор?

 

- Фен съм само и единствено на НЕФТОХИМИК! Все пак преди всичко сме българи!

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Нафтата?

 

- Отново да играем в Европа и да си спретнем хубави гостувания в други страни. А агитката да набъбва все повече и повече. Да сме по-организирани и многобройни. Имаме потенциала.

 

- По традиция на нашите събеседници изброявам три места и искам от теб да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Нефтохимик"?

 

- Нашият ХРАМ, домът ни!

 

- Бургас?

 

- Най-добрият град за живеене!

 

- България?

 

- Най-красивата страна!

 

- В края на това интервю какво би казал на всеки един привърженик на Нефтохимик, както и на всеки запален фен в България?

 

- САМО НАФТА! И винаги да подкрепяме отбора. На 3 март всички в Пловдив за мача с Ботев!

 

А на другите привърженици - да подкрепят отбора на своя град!

Първият кръг от сезон 2012/2013 в "А" група е вече в историята. На места стадионите се изпълниха, на други обаче останаха празни. Безспорно най-много фенове присъстваха на Ботев (Пловдив) - Славия, където около 15 000 бултраси приветстваха завръщането на "жълто-черните" в елита.

 

Изцяло пълен бе и стадионът в Гоце Делчев. Там 4000 пиринци видяха историческата първа победа на своя отбор в групата на майсторите. Добра посещаемост бе регистрирана и във Варна, където имаше и сериозна бройка фенове на шампиона Лудогорец. Без съмнение най-горещи бяха страстите в Ловеч.

 

ЧЕРНО МОРЕ - ЛУДОГОРЕЦ

 

 

 

БОТЕВ (ПЛОВДИВ) - СЛАВИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИТЕКС - ЦСКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛЕВСКИ - ЧЕРНОМОРЕЦ

 

 

 

 

 

 

 

 

БЕРОЕ - БОТЕВ (ВРАЦА)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛОКОМОТИВ (СОФИЯ) - ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПИРИН (ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ) - МИНЬОР (ПЕРНИК)

 

 

 

 

 

 

 

 

МОНТАНА - ЕТЪР

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Novsport.com, Sportal.bg, Sportni.bg, Plovdiv24.com, Bultras.com, Chernomorepfc.bg, Beroe.eu, Facebook

След първата част от интервюто с фена на Локомотив (Горна Оряховица) Тоширо, която предизвика огромен брой коментари и прочити, дойде ред да публикуваме и втората. Продължаваме оттам, където спряхме предния път.

 

- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои други, освен с тази на Етър, сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?

 

- Тук започва да става горещо! Отварям бира и продължаваме! Виждам, че интервюто с мен придобива внушителни размери! Не знам дали има някакви ограничения в това отношение и дали отговорите да бъдат кратки и точни или дълги и изчерпателни, но определено има много въпроси като този, провокиращи втория вариант отговори. Попаднахте на човек, който обича доста да разказва, още повече че съм бил пряк свидетел на повечето от нещата и мога да дам необходимите отговори и вече съм го направил (макар и несистематизирано като тук) в своите писмени разкази, които планувам да реализирам във вид на книга в стила "хулилит", която да бъде издадена в английски и български езиков вариант, но най-вероятно първо тук в Англия където живея! Надявам се да нямате нищо против скритата реклама, която току-що направих от трибуната на вашия уебсайт, но вие сте първите, пред които обявявам това публично и бих бил безкрайно благодарен, ако позволите и публикувате цялото ни интервю, като по този начин помагате за популяризирането и реализирането на проекта. Благодаря Ви предварително! (FanFace.bg: Дадено, но само ако живот и здраве след време получим минимум едно копие от нея ;)) Позволих си да прочета интервюто ви с представителя на хората отвъд баира и виждам, че въпроса "Как е възникнала враждата ни?" остава с висящ отговор и леки догадки! Позволявам си да задоволя и подхраня любопитството на публиката тук, като цитирам цял пасаж от главата "7 Мили" (всъщност са километри, но е за благозвучност) от книгата която се надявам съвсем скоро да стане реалност:

 

Връщам се назад в годините на hard rock и heavy метъл музиката. Дълги коси кубинки, нашивки, тесни дънки. По цял ден музика, пиене, жени и разврат! Въобще страшна картинка! Мисля, че това е същият феномен, като тук в Англия, когато в "екстази" периода, най-лудите английските хулигани заменят трибуните с музикалните клубове при това за доста дълъг период от време.

 

"Правете любов, а не война" - това важеше и между "лилави" и "черно-бели"!

 

Тогава Г.О. Бойс ходеха често с "лилави" момичета, малко по-рядко беше обратното, но цареше мир!? Като изключим някои пиянски, свади всичко между двата лагера минаваше с леки инциденти няколко юмрука от едната и от другата страна. Да не говорим за по хипарските години, когато старите Г.О. Бойс бяха приятели с болярите!

 

Организираха се съвместни посещения по плажовете на Черно море, въобще период на абсолютен мир между двата града. Може би 7-те километра живописна природа деляща двете места предразполагаше за такива срещи! Местността се казва "Арбанаси" и се намира точно между градовете, което практически я прави ничия земя още повече, че географски тя е възвишението, което ги дели. Повярвайте ми това е едно от най красивите и пленяващи места в страната.

 

Именно там се намираше парти къщата на Адриан, един от най добрите ми приятели. Самата постройка беше в стил замък и беше доста голяма и просторна.

 

 

Вътре съм виждал 40 Г.О. Бойс заедно с 30 "боляри"

 

и като прибавим още 20 от съседни райони като Габрово и Ловеч се получаваше един микс от хора на едно място, в което ако избухнеше разправа дори Стивън Кинг нямаше да може да опише събитията в своите разкази! В днешни дни това би било немислимо, невъзможно, нещо граничещо с безумие, събитие с пагубни последици за хората и от разрушителен характер за самото място. Не, че "замъкът на Адриан" не беше разрушен с времето от постоянните партита и лошата поддръжка.

 

Смея да твърдя, че може би от годините, в които нашите бащи са гонили техните до въпросното възвишение, където преди време болярите дръзват да напишат на самия път "смърт на горнооряховските печенеги" до ден днешен всичко е минавало без сериозни инциденти. Самият факт, че двата града са толкова близо и това, че Търново е старата столица на България малко или много винаги ни е карало да се чувстваме като хора населяващи един от кварталите на техния град. Знаете как големите градове претопяват всичко около себе си, изсмукват и извличат всички необходими им ресурси от околните населени места.

 

Преди време е имало дори проект, целящ събирането на три града - техният, нашият и още един най-малкия от трите!

 

Благодаря на бога, че това не се е случило!

 

Само като си помисля, че сега щяха да ме наричат "боляр" и вместо черно-бяла фланелка щях да нося лилава, ме кара да се отвращавам.

 

Радвам се, че моето родно място е оцеляло и се е съхранило, запазило е своята идентичност, защото смятам, че притежаваме необходимото да бъдем независими.добрата инфраструктура и индустрия на града ни със сигурност е била апетитна хапка за културно-историческата стара столица. Въобще не знам как сме успели да оцелеем и да се запазим!

 

Всичко това се отнася с пълна сила и за футбола в двата града. Те бяха по-големият отбор като успехи и доста често прибягваха до услугите на наши футболисти, за да се поддържат на високо ниво. Ние винаги оставахме в сянка и всичко, което успеехме да създадем отиваше при тях. Това разбира се е съвсем нормално така става навсякъде. Виждаме какво става днес, когато големите пари превзеха футбола и малките отбори биват ограбвани постоянно!

 

Според мен обаче всичко това има обратен знак при феновете, тези които подкрепят по-слабия, се каляват, свикват с несгодата стават корави и всеотдайни вярват в това, което следват, силно обичат и мразят. А тези, които се радват на много успехи, се разглезват стават претенциозни, разединяват се, започват да искат все повече и повече и когато не го получат псуват по своите! Мисля, че и в нашия случай се получи така - обичта ставаше все по силна а омразата към тях все по-яростна и неконтролируема.

 

Знам много за омразата между феновете по цял свят имам и доста близки наблюдения, но ви уверявам в момента

 

между нас тя e толкова голяма, че ако сме на едно място с тях, можете да срежете въздуха с нож!

 

В следващите редове ще се опитам да ви потопя в нашето море от омраза!

 

 

"Болярите", както обичат да се наричат, са доста надменни чисто човешки. С огромно самочувствие, като бивши столичани те се смятат за наследници на великите български царе. Градът им е построен предимно на възвишения и скали просто такова му географското положение. Има много паметници на културата голяма крепост останала от миналото, университет, който дава на града стотици студенти всяка година и може би това го прави привлекателен за хората.

 

Ние също обичахме да ходим там, да кръстосваме улиците, да пием в пъбовете, да сваляме студентките, но винаги с надеждата, че ще докопаме техните фенове и ще си уредим сметките. Г.О. Бойс обожаваха да са в сърцето на врага, да пеят своите песни дълбоко във вражеската територия.

 

Спомням си, че веднъж се бяхме събрали сериозна фирма пред "Текила бар". Самият пъб, както повечето постройки в града има огромна тераса с прекрасен панорамен изглед, която ни даваше възможност да гледаме от високо а гласовете ни ехтяха силно и огласяха поне половината град. След обилно количество алкохол тръгнахме на парад из целия град, търсейки провокация с местните, но както обикновено завършихме в полицейското им управление. После получихме писма с глоби за нарушаване на обществения ред.

 

В други случаи, които си спомням ходехме в клуб "Спайдър"който беше един от най посещаваните в града там обикновено завършвахме в бой с охраната а след това с безкрайни разправии с шофьорите на таксита, които обикновено не искаха да ни закарат до вкъщи.

 

Всичките тези случаи бяха в дни без дерби мачове между двата отбора, просто през уикендите ние се забавлявахме за тяхна сметка, и то на техен терен без нито един път да срещнем каквато и да било съпротива, те никога не се показваха и то в собствения си град!?

 

Ако техните предци, същинските боляри, са защитавали по същия начин града си от нашественици, то тогава от въпросната величествена крепост, наречена "Царевец", не е имало никаква нужда.

 

Просто пускаш врага, скриваш се и го оставяш да вилнее! Какво остава да говорим за дните, в които имаше дерби!? Аз ще ви разкажа за няколко от тях. Връщам лентата назад, за да видите откъде тръгва омразата между феновете на двата отбора.

 

Всичко започна дълбоко в тяхната територия при една от най-унизителните загуби, които те ни нанесоха. Повече от по-големите си тръгнаха няколко минути преди края на мача, разочаровани от резултата, чието цифрово изражение беше 5:2 и използваха своите лични автомобили за краткото разстояние между двата града. След мача всички останали решихме да хванем автобус от съдебната палата на центъра на Старата столица. Възрастта ни варираше между 20-25 години, като не мога да отрека, че присъстваха всички, които впоследствие се превърнаха в основни фигури и гръбнак на фирмата. Спомням си, че преминахме като на парад през половината град от стадиона до палатата, и освен обичайните подвиквания относно резултата, нищо особено не се случи. Разбира се, както винаги ние имахме едно наум, че нещо може да се стане и те да се появят отнякъде, бяхме нащрек, знаейки на какво са способни те, особено на собствена земя. Вървяхме както винаги в ядро, но вече съвсем нормално мислехме да си изкараме яда от претърпяната загуба върху някоя бутилка алкохол. Стигнахме до спирката пред съда, решили че нищо повече няма да се случи в този и без това гаден за нас ден, и зачакахме мълчаливо автобуса.

 

Следващият миг щеше да отвори нова страница във враждебните ни отношения, като след него осъзнахме, че трябва да бъдем абсолютно безмилостни към тях при всеки удобен случай и го решихме.

 

Този миг настъпи и аз извъртях глава наляво и видях може би най-грозното човешко същество (имам предвид в лице)! Коса с цвят на слама, очи силно, ярко, светлосини, чак бели! За миг си помислих, че те са две чисто бели очни ябълки, при това изпъкнали и готови да изскочат! И без това супер грозното му лице беше изкривено от злоба! Много добре знаех кой е този грозник и какво ще последва. Интересното в случая беше, че предната година същият боклук се завъртя за момент на същото място, но явно осъзна, че не е дошъл моментът за атака, защото ние бяхме недосегаеми в този ден с всички по-големи момчета в състава. В далечината зад него видях и неговите хора. Определено ни бяха намерили неподготвени, съдейки по бройката и възрастта на хората, идващи отзад. Използвах следващите няколко секунди, за да преценя ситуацията, но не успях, защото погледите ни се срещнаха и от този момент нататък бяхме като хипнотизирани да застанем един срещу друг! Размишлявайки след случката, установих че той премина през 4-5 от нашите, за да стигне до мен, защото атаката им беше странична, а аз бях в средата. "Айде ве, копеленце", излезе от изкривената му уста, при което той посегна и хвана черно-белия ми шал, опитвайки се да го дръпне и да ме ритне в ташаците едновременно! Последва моментална реакция от моя страна и след няколко разменени удара грозника се озова на земята, а аз го ритах с всичка сила в ребрата! Усетих как наоколо завря и закипя, явно и приятелите му се бяха включили.

 

 

Видях как един от тях извади нож и тръгна срещу мен, за да спаси изрода.

 

В такъв един момент всичко спира за секунда, която е равна почти на час! Всеки се съсредоточава в острието и как то да бъде далеч от неговото тяло и тези на приятелите му. Именно тази секунда използва урода да стане от земята и да се измъкне, побягвайки в една странична уличка. Моето внимание бе изцяло ангажирано от човека с ножа и инстинктивно мислех как да го обезвредя. Изведнъж сякаш като от небето видях нечий летящ крак, който удари ножаря право в гърдите и падайки той изтърва острието, като, забележете, то беше прибрано от един от нашите и повече не бе използвано в боя! Обърнах се назад и видях моя приятел Мартин, той е доста висок и продължаваше да раздава шутове, които бяха негова запазена марка. Негов беше ритникът в гърдите и може би с него

 

той ми спаси живота!

 

Сега разбирах защо му викахме коня. Не бях си задавал досега този въпрос, но явно високият му ръст и здравите мощни крака са му заслужили това прозвище. Представяте ли човек с такъв прякор да ви ритне!? Връщайки се обратно в битката аз веднага последвах опонента си в една задънена малка улица зад самата автобусна спирка, което беше може би най-голямата ми грешка! Добре знаех, че в такива случаи, когато се отлъчиш от ядрото, си изложен на още по-голяма опасност, но жаждата да пребия това отвратително копеле надделя и аз хукнах. Успях да го застигна и настъпих едната му обувка, при което той отново падна и аз отново го заритах яростно. Само след някакви си 3 секунди усетих как сигурно 4-5 човека връхлетяха отгоре ми и този път аз бях на земята. В този момент разбрах и колко глупаво е да носиш дълга коса, ако искаш да участваш в подобни действия! Имах чувството, че 4-5 чифта ръце са се вкопчили в косата ми и също толкова крака ме ритат, ясно можех да видя краката! Наистина се радвам, че моите момчета не ме изоставиха и дойдоха да ме издърпат. Особено Марто, който ме спаси на два пъти в този ден!

 

Благодаря, Мартине, имате Целия ми респект, момчета, знаете кои сте!

 

След като излязох отново на главната улица всичко като че ли беше приключило, а аз бях достатъчно глупав да взема и приятелката си на мача, която ме чакаше на въпросната спирка! Хванах я за ръка и пресякохме улицата, обърнах се назад, за да видя бойното поле и ги видях всички строени на бордюра, бълваха обичайните комбинации от думи и знаци. Нямах голямо желание да се върна, бях с момиче, всички се бяхме пръснали пък и ченгетата вече бяха на линия. Опипах си лицето за кръв, но учудващо нямах никаква. За сметка на това бях жестоко оскубан, косата ми направо се свличаше. Не знам изпитвали ли сте подобна болка!? Боли те просто кожата на главата! Пораженията не бяха толкова физически колкото психически.

 

Най-пострадало беше достойнството ми,

 

но след толкова много грешки като дългата коса и шала, за който да те хванат и дръпнат, момиче, чакащо ме на спирката, за което да мисля нямаше какво друго да очаквам! Това щеше да промени възгледите ми относно външния вид на футболния хулиган като цяло, и въобще обещахме си и се зарекохме занапред да бъдем много по-организирани и прецизни в това, което правим, и което щеше да ни обземе напълно. Нямах търпение да дойде ответният мач. Разигравах какви ли не варианти за отмъщение в главата си. Мислех си, че ако има начин този мач да бъде изтеглен за след няколко дни, то със сигурност

 

сред тях щеше да има убити!

 

 

Казват, че времето лекува, но с мен определено не се получи така, защото колкото повече време минаваше, толкова повече се приближавахме към момента, в който те щяха да стъпят на наша територия. Само мисълта за това ме изпълваше със злоба и ярост до краен предел! Обсъждайки вариантите за отмъщение с моите приятели се спряхме на засадата. Искахме да им нанесем колкото се може повече поражения без да използваме ножове и други оръжия - неща, които между другото ние никога не сме използвали за разлика от тях. Решихме да използваме

 

краката на стари маси и столове,

 

които са направени от дърво. Спомням си, че дори отидохме до една фабрика, където имаше много такъв стар материал за преработка, обрахме всичките крачета, някои от които бяха направени от доста масивно и тежко дърво с различни орнаменти по тях. Лично за себе си бях избрал перфектните за целта с формата на квадрат или другояче казано с 4 ръба!

 

Мисля, че за човек, натрупал толкова злоба в себе си към някого, това си беше направо смъртоносно оръжие! Представих си как масивните ръбове на крачетата трошат костите им наред, превръщайки ни в истинска мелачка за "боляри"! Това беше всичко, което аз и всички ние искахме да ги оставим да лежат безпомощно след нас! Все още бе болезнен споменът от оскубаната ми дълга коса, но аз не намирах сили да се разделя с нея, като се подстрижа. В същото време не можех да си позволя тя да бъде моето слабо място отново, затова

 

реших да си сложа женски чорап на главата като при банковите обири!

 

Много от вас сигурно вече се заливат от смях, но само ако можехте да видите наистина как изглеждахме в този ден! Всички бяхме категорични относно облеклото: никой не искаше да облече новите си модерни дрехи, само за да ги види скъсани и съдрани след това! Решихме да облечем обикновени работни дочени дрехи и естествено всички бяхме обути с обичайните за това време кубинки! Очакваният момент настъпи и ние се събрахме близо до центъра на града. Изглеждахме като обикновени работници от строежите, излезли за да обядват, затова и никой не ни обърна внимание. В ръкавите на якето на всеки обаче имаше по едно от въпросните крачета, които предварително добре подрязахме и скъсихме, за да не се показват и да не бием на очи! Когато стигнахме мястото, където планувахме да направим засадата, нахлузихме чорапите на главите и извадихме оръжието.

 

Вече приличахме на истински терористи!

 

Мисля че Фил спомена в неговите разкази за самото място, това са огромен брой стъпала, които водят от жп гарата към града и обратно. Някой дори си беше поставил за цел да уточни бройката им, която, повярвайте ми, беше от голямо значение за гостуващите фенове, които са достатъчно смели, за да поемат по този стръмен и опасен заобиколен път. Точно затова нашият град не беше мечтаната дестинация за много от тях и в много случаи те се оказваха в един безкраен лабиринт към безопасността. Поради възловата си гара и географското си централно положение в страната градът ни е основен железопътен център, разпределящ влакове както за цяла България, така и за Балканския полуостров. Всичко това го правеше лесно достъпен за всички решили да използват влака като транспортно средство. Автобусът също е решение, но рискуваш да получиш подобаващ ескорт, минавайки през центъра на града. Същото важи и ако решиш да използваш градския транспорт от гарата, така че повечето гостуващи използваха стъпалата за вход към града. Веднъж преминали това препятствие те се озоваваха на огромно отворено поле без постройки в продължение на километър, което беше

 

супер благоприятно за организирането на чисто юмручни схватки като в Русия и Полша.

 

Именно на това място стояхме, уточнявайки последните детайли около засадата, която само след минути щяхме да направим. Предварително бяхме проверили разписанието на влаковете, с които те могат да дойдат и изпратихме един от нашите да шпионира на гарата и да сигнализира, когато ги види! Получихме сигнал, че вече са пристигнали, но не са много и определено ние бяхме два пъти повече от тях. Никога не съм обичал неравностойните битки, просто наистина не е някак си честно трима да набият някой, който е сам, но след преживяното в предишното дерби място за милост нямаше. Окупирахме храстите от двете страни на стъпалата, като се разположихме по продължението им надолу, за да можем да ги затворим в кръг. След като първите от тях изкачваха последното стъпало, беше нашият ред да действаме, като затворим последните от долната страна и първите от горната. Планът ни беше изчистен до най малката подробност, всеки знаеше какво трябва да прави и всичко беше изчислено с военна прецизност.

 

 

В този ден ние наистина бяхме тръгнали на война.

 

Чувствах се като хищник, спотаил се в храстите, чакащ приближаването на своята жертва. Дишането ми беше учестено, усещах пулса със слепоочията си и всичко това бе примесено с изблици на смях от страна на всички, които се спотайвахме в храстите. Ясно чувах хихикането им идващо от всички страни, което те естествено се опитваха да приглушат, за да не бъдем чути от врага. Нямахме повече време за шеги, защото ясно виждах приближаващите врагове. Те бяха там и капанът щеше да щракне всеки момент. Чувствах се все едно съм на връх "Шипка" при освобождението,

 

излязох от прикритието си първи нададох мощен вик,

 

който повече приличаше на боен, като във филма "Смело сърце", или може би рев на звяр, чакал твърде дълго жертвата си, а е вече доста гладен. Чух рева на своите приятели, след който крачетата заблъскаха яростно по главите им! Честно казано не виждах нищо, беше ми черно пред очите и не ми пукаше, че някой може да пострада, който е изпитвал това чувство на екзалтирана ярост примесена със задоволство от отмъщението, знае за какво говоря. Просто не знаех кого да ударя пръв, а и не можех да се уредя дори и да исках. Канонадата от удари върху тях беше просто нечовешка. Спомням си, че някои от тях се опитаха да се спасят, прескачайки масивните железни парапети от двете страни на стъпалата, но нашите момчета ги спряха, като използваха същите тези парапети за опора и място, където да се покатерят и върнат "болярите" обратно в капана с шутове! Следващият опит за бягство беше обратно надолу, но именно там ние бяхме съсредоточили сили. Нашите там се справиха много добре, блокирайки пътя им и удържайки натиска им към спасението. През годините няколко пъти ми се случи да наблюдавам и участвам в сцени с подобно място на действие като тези стъпала и

 

само един път съм виждал тези, които ги изкачват, да вземат превес!

 

Това, разбира се, ще го запазя, като разказ за една друга глава от книгата, а сега се връщам на върха - крачетата не спираха да налагат. Наистина е много трудно, когато си изкачил десетки стъпала нагоре, уморен си, издебнат си от засада и си попаднал в капан, от който няма излизане, заобграден от полудели хора с маскирани лица и достатъчно злоба, за да те пребият. Последното, което чувствах към тях, беше съжаление! Чернилката не изчезваше от очите ми,

 

чух някой от нашите да вика "Спрете, ще го убиете!",

 

като че ли за секунди всичко спря и това бе моментът, в който аз можех да видя реално какво е станало. Огледах се, видях доста от тях да лежат на земята. Един беше много сериозно пострадал и дори по време на мача след това чухме, че е възможно да сме му извадили окото, което ме ужаси! Не знам дали това се нарича съдба, но същият щеше да пострада и в един друг бой между нас, за който ще ви разкаже Фил по нататък. За мен този бой приключи, още повече че след като ги огледах, не срещнах празния поглед на грозника, което означаваше, че трябва да почакам още за личното си отмъщение. Ако трябва да бъда искрен, аз знаех дори къде живее изродът, както вече знаете градовете ни са близо и не са много големи, така че аз имах откъде да получа необходимата информация за него и много пъти съм си мислел

 

да нахлуя и да го пребия, докато спи в собствената му бърлога!

 

Но не аз бях човек на принципите и исках това да стане, както си трябва. Отдръпнах се от полесражението, за да огледам за втори път нещата. Гледката беше наистина ужасяваща в очите на много от тях се четеше нещо повече от страх, а други агонизираха смачкани на земята. Виждах как най-безмилостните от нашите продължават да налагат тези от тях, които все още бяха на краката си. Изкачих няколко стъпала и излязох на поляната, седнах и си поех дълбоко въздух, карайки адреналина да освободи поне малко тялото ми. Погледнах дървените крачета в ръцете си,

 

бяха целите в кръв.

 

 

Честито, "боляри", предстои ви да станете известни, в ролята на жертви, разбира се! Този разказ е и своеобразен отговор на засегнатия от Деан уговорен бой "10 на 60" в неговото интервю, който така или иначе не се състоя и ние не сме се възползвали от това преимущество! Въпреки, че за тях девизът ни е: "Никога не ще забравим, никога не ще простим, от 5:2 и во век и веков." Сам разбираш, че нямаше да им простим, а уговорката се провали, поради простия факт че те повече от 10 човека тогава не можеха да се съберат! Извинявам се за лиричното отклонение, докъде бяхме стигнали!? А, да! Приятелски взаимоотношения с други агитки!

 

Имаме приятели от Черноморец (Бургас), Спартак (Варна) и, разбира се, Локомотив (Пловдив).

 

Със "сините" от Бургас и Варна се запознахме предимно чрез общи приятели студенти по София и т.н., докато с Локо (Пд) запознанството датира от началото на 90-те години. Първо в Горна Оряховица на мач между двата отбора няколко от нас просто отидохме на полувремето при тях след големи уговорки с полицията, за да ни пуснат до техния сектор и разбира се подвикванията: "Пуснете ги да дойдат, няма проблем" от страна на пловдивчани, които също като нас имаха явно само добри намерения. Пазя страхотни спомени от това запознанство, още тогава те показаха уважение към нас. Просто супер джентълмени и страшно земни като хора, а като фенове нали знаеш: Това което се вижда, не се сочи! Последва среща на Градския стадион в Пловдив, за която вече разказах по-горе на мача ни с Спартак, и накрая узаконяването на алианса отново в Града под тепетата на мача ни с Марица. Сам виждаш, че имаше интерес и от тяхна страна и въобще не е, както го говорят, че сме им се "слагали" и подобни шитни. Ние не сме като приятелите на "лилавите", където от едно време се мъчат да им се "слагат" наистина, но съвсем неотдавна получиха отговора - "Черно-белите" от Пловдив са приятели само с тези от Горна и Наполи. Няколко пъти след това съм бил на пловдивските дербита и съм повече от очарован.

 

Като цяло смятам, че превъзхожда софийското в пъти!

 

Винаги са ни посрещали радушно там, пък и смятам, че ние им носим донякъде и късмет в мачовете им с Ботев. Гостоприемството е винаги приоритет, когато те гостуват в Горна, така че на всички хейтъри бих казал: Това е перфектното футболно приятелство между два различни отбора. Различно от много други, защото тук идеята е една-единствена и тя е "черно-бяла"!

 

- Тук трябваше да ти задам въпроса дали си участвал в сбивания с противникови фенове, но за всички вече е ясен отговорът. Разкажи дали си имал и други такива, които са интересни.

 

- Естествено, иначе какво ще прави мнението ми тук :) Имам поредица с Етър (7-8 пъти), Габрово (2 пъти), Берое (2 пъти), Шумен, Спартак Плевен, Добрич, Ботев (Пд), ЦСКА и, забележи, повечето са на гостувания! То вкъщи всеки може да чакали :) Имаше една много странна и малко комична среща с болярите в Ресен, където в нефутболен ден около 10 от нас и малко повече от тях бяхме гости на наши необщи приятели и празнувахме сбора. Така едните на единия край, другите на другия. Разбрахме за присъствието им и малко след полунощ с пълни тумбаци направихме първа по правата спринт около 200 метра и стигнахме до мястото, където чакаха те! Опитахме размяна на удари, но след една минута и те, и ние осъзнахме колко сме пияни, и се върнахме в лагерите да допиваме!

 

 

- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Били участвал в такива?

 

- По- принцип съм "за" и съм участвал, и бих участвал винаги, но малко в повече ми идват този био-анаболен тип фенове, които вкарват и други спортове и съответно сериозни тренировки и ограничения! С други думи казано хубава е уговорката без оръжие, но

 

когато владееш бойно изкуство, реално ти си жив потенциален убиец!

 

Аз съм с по-остарели разбирания. Предпочитам да се напия преди мач и да се сбия на улицата в стил добрия стар кръчмарски бой, но да знам имената на 11-те на терена след това. Не може срещу футболни фенове да противопоставяш борци, мутри, каратисти, кикбоксьори и да говориш за справедливи правила, равна бройка, честен бой и подобни...

 

- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Много, много имаме да учим! Първо нямаме манталитет. Второ - поне две от следващите неща ни липсват: уважение, смелост, вярност, борбеност.

 

Силни индивидуалисти, слаби събрани в отбор.

 

Примерите са навсякъде около нас. Няма как да не сме на едни от последните места, никой не ни брои за живи! Защо ли?

 

- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?

 

- За мен страната, създала футбола и хулиганството, е пример за всичко! Не разбирам хора, които ги плюят!

 

Това за мен е все едно да плюя баща си – НИКОГА!

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- Разбира се, стига да знаят защо са там и какво подкрепят. Имаме яки момичета, помагат ни и ние се гордеем с тях. А в миналото имахме дори своята Райна Княгиня!

 

- Какво ти е мнението за българската полиция?

 

- Абревиатурно: A.C.A.B. - всеки знае!

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- Твърдо за стюарди! Полицаите нямат място вътре на стадиона. Те са провокатори, защото са страшно комплексирани. Доказано е, че методът със стюардите е по-работещ.

 

- Какво мислиш за журналистите?

 

- Трябва да ги има. Полезни са, но понякога прекаляват, може би захласнати в работата си. Някои се вземат доста насериозно!

 

- Мнението ти за националният отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...

 

- Честно да си призная никога не са ме инспирирали! Колкото и тъпо и парадоксално да звучи

 

за мен там нещата са малко по задължение само, защото съм българин!

 

Мисля, че всякакви коментари относно БГ футбола са излишни след унизителното ниво, на което е националният отбор. Относно БФС какво да кажа? Нещо абсолютно нормално е мастити и охранени бизнесмени да бутат под масата и всичко да върви, както те искат! Такава е практиката в европейската и световната футболна централа, пък какво остава за БФС!?

 

 

- Фен ли си на някой чужд отбор?

 

- Върл фен на Манчестър Юнайтед от 1991 година. Годините, в които нямаха тези отличия, но бяха магнетични и когато започна ерата им на величие със спечелването на КНК в Ротердам срещу Барселона. За съжаление късното ми идване тук в Англия и сбъдването на една така стара мечта, които се случиха едва преди 5 години, ме лишиха от възможността да разкажа някаква хули историйка свързана с Юнайтед, защото такива случки, както знаеш са вече голяма рядкост тука на Острова.

 

Опитвал съм да се внедря в организацията им "Мъже в черно" и донякъде успях, но не е същото.

 

Някак си самите те са страшно предпазливи след всичко, което Маргарет Тачър и машината след нея направиха! Знаеш, арести по домовете, забрани да гледат футбол до живот, охранителни камери на всеки ъгъл, превръщане на стадионите в театри и т.н. Имам лични приятелства с някои бивши Челси Хедхънтърс, но това по друга линия.

 

- Връщам те към Локомотив. Каква е най-голямата ти мечта свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?

 

- В днешно време всичко е възможно! Виждаме пресния пример с Лудогорец. В нефутболен град влязоха парите и направиха дубъл! Същото беше и в Ловеч преди години! Против всякакви фенски принципи е да се молиш това да се случи и с твоя отбор, но това е реалността! На никой от нас не му е приятно да му се подиграват заради незавидното положение, в което се намира отбора му! По принцип съм реалист с лек песимизъм, но щом опира до мечти, защо пък не...

 

- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Локо (ГО) места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Локомотив"?

 

- Старият "Дюлгеров" под "Камъка" - роден, за да съм там!

 

- Горна Оряховица?

 

- Родният ми дом. Хубав или лош, красив или грозен, като град - винаги почитан и обичан!

 

- България?

 

- Красивата ми родина! Превзета и ръководена от най-лошия държавен апарат, който е причината аз и почти всичките ми роднини и приятели да напуснем нашата прекрасна страна!

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локомотив (ГО), както и на всеки един запален фен в България?

 

- Ползвайки отново вашата трибуна бих искал да се обърна към тях с лично обръщение, тъй като и аз вече не се виждам толкова често с нашите млади фенове:

 

Момчета, знам, че за нас моментът е много труден, но ви моля да съхраните и продължите започнатото! Кръговрат винаги ще има, Локомотив също. Името и идеологията няма кой да ви ги вземе, те не зависят от управляващи политици, кметове, общински управници и подобни. Ние не само подкрепяме ръководства и футболисти, а изразяваме себе си в една идея, и ако тя е обща, значи сме едно цяло. Има ли ви вас, има го и Локо. Обичайте града и подкрепяйте отбора и неговото име! Помнете - всичко това го правим за себе си, за да удовлетворим сърцата и душите си! На всички други БГ фенове пожелавам успех. Включително и на кръвния враг в "А" група!

 

11.09.2004 г., стадион "Ивайло", Велико Търново. Бой между фенове на Етър и Локо (ГО)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ръководството на Черноморец пусна днес в продажба билетите за дербито на бургазлии с тима на Черно море Варна, съобщиха от клуба. 

Цените са същите като на предишните домакински срещи - 3 лева. 

 

До деня на мача преференции от цената могат да ползват пенсионери и младежи до 18 години, закупувайки своя пропуск срещу 1 лев. 

 

Билетите могат да бъдат открити в официалния фен магазин на Черноморец - Бургас на стадион "Лазур", както и на касата в хотел "България". 

 

Двубоят е на 8-ми април от 13:30 часа.

Футболните фенове в България изглеждат по-обединени от всякога покрай конфликта в Катуница. Привърженици на различни клубове, известни с напрегнатите отношения помежду си, този път са заедно в протестите.

Първите бяха феновете на "Ботев" и "Локомотив" (Пловдив). Към тях постепенно се присъединиха запалянковци на ЦСКА, "Левски", "Берое", "Миньор", "Черно море", "Спартак" (Варна) "Черноморец", "Нефтохимик" и т.н.

Те се уговарят основно по форумите, които посещават, както и чрез социалните мрежи. Този път настояват да не бъдат разглеждани като футболни фенове. Описват се като българи, защитаващи интересите на страната си.

Шефовете на големите фенклубове очаквано отричат да изпълняват каквито и да е политически поръчки, като водят свои последователи на протестите.

"Дали има футболни фенове или не, е малко трудно да се каже. Има млади хора, които са отишли там, за да изгасят там своята гражданска позиция. Да видим какво се случва в българските села, да видим какво се случва в малките градове от страна на една етническа група. Хората, за да са стигнали до това положение, явно някой не си е свършил някъде работата. Ако живеем в правова държава, това нямаше да се случи", каза още първия ден шефът на фенклуба на "Ботев" Божидар Божилов пред БНТ.

Привържениците на ЦСКА издигнаха няколко транспаранта по време на мача с "Видима Раковски" (4:1). Един от тях гласеше: "Не желаем да бъдем чужденци в родината си". Председателят на централния фенклуб на червените Димитър Ангелов-Дучето заяви, че случващото се е крайно неприятно.

"Законите са за всички. Опашките за социалните отново са за всички, не само заради онзи етнос, заради който става това в Катуница. Българските фенове са и български граждани. Аз се радвам, че има гражданска позиция на стадионите."

При януарските протести пред сградата на Народното събрание се появиха твърдения, че част от протестиращите са футболни фенове, на които е платено. Този път ситуацията изглежда по-различно, тъй като голяма част от хората се организират чрез форумите и социалните мрежи. Въпреки това отново се говори за евентуалното изпълняване на политически поръчки.

Очертават се две ясни тези на привържениците. Едната е изразяването на недоволство срещу ромите и започването на етническо противопоставяне. На протестите се чуват доста расистки скандирания. Главният прокурор Борис Велчев нареди полицаите да задържат всеки, който насажда етническа омраза.

"Какви мирни протести говорите, какви работи пишете да не се влизало в махалите. Колко хора има избити от тая циганска паплач през последните години, колко старци са заклани, за да им вземат пенсиите, колко старици са изнасилени от 14-15-годишни циганчета (особено в селата около Монтана и Враца). Ако седна да изкарвам статии за подобни случаи само от последните 10 години, ще ви изкарам за половин час десетки. Докога? Няма друг начин. Точно вариантът "Сърбия" е най-правилният", пише посетител с никнейм Tonio1914 в сайта hooligans.bg в една от основните дискусии.

Другата позиция е, че проблемът е в управлението на държавата. Зад нея застават хора, които призовават за умерени действия.

"За да им повече хора, трябва да се спре с расистките лозунги, защото това не се харесва на всички и може да загубим подкрепата на много хора. Трябва да се спрат и нападенията над гетата. Да не забравяме, че до тези събития ни докараха държавата и политиците, които бездействат. Няма да е лошо и да се разграничаваме от всякакви политически партии. Разни "псевдопатриоти" като "Атака" и ВМРО се опитват да яхнат протестите, но това не трябва да се случва. Протестът е на обикновените хора. По този начин ще обединим много повече хора около себе си. Трябва да излизаме без деление на идеологии, а като българския народ, защото се борим за по-доброто ни бъдеще и срещу абдикиралата ни държава. Тя позволи 20 години циганите да си правят каквото искат", пише voovoman.

Така обединението на тези хора оставя встрани определянето им просто като футболни фенове и вече ги представя като група граждани с обща позиция и искания. Друг е въпросът какви са възгледите им за пътя, по който трябва да бъде постигната промяната, която ги е сплотила.

"Дневник"