Интер спечели Шампионската лига след победа над Байерн М. с 2:0 на финала на "Сантяго Бернабеу" в Мадрид. И двата гола за победата на нерадзурите вкара аржентинският нападател Диего Милито.

 

Грандът от Милано спечели исторически требъл през този сезон след като спечели Серия А, Купата на Италия и Шампионската лига. Това е трета европейска клубна титла за "Интер" и първа от 45 години насам, а за Жозе Моуриньо титлата е втора, след победата през 2004 г. с Порто.

 

Първата опасност в срещата бе създадена от Байерн - в 10-ата минута на срещата Ариен Робен проби по десния фланг и подаде към Ивица Олич, но ударът на хърватина не бе точен. В 16-ата минута Майкон спря с ръка една топка в наказателното поле, но съдията Хауърд Уеб прецени, че не е действал умишлено.

 

В 35-ата минута Диего Милито свали с глава дълга топка от своя вратар на Уесли Снайдер, който на свой ред майсторски го изведе сам срещу Бут и аржентинецът хладнокръвно откри резултата. В 43-ата минута голмайсторът Милито на свой ред изведе Снайдер сам срещу германския страж, но холандецът стреля право в ръцете му.

 

През второто полувреме футболистите на Луис Ван Гаал заиграха по-активно в офанзивен план и още в 46-ата минута Алтинтоп изведе младия Томас Мюлер сам срещу Жулио Сезар, но той стреля в краката на вратаря. Минута по-късно Пандев пропиля страхотен шанс пред вратата на Бут.

 

В 70-ата минута при една контраатака Милито нахлу от ляво в полето на Байерн, финтира Ван Буйтен и с диагонален удар от десетина метра удвои преднината на тима си и оформи крайното 2:0 в срещата.

 

До края на срещата баварците дадоха всичко от себе си за да обърнат мача, но "Интер" игра дисциплинирано по всички линии и се справи с няколко опасни нахлувания на Робен и Лам в наказателното поле.

 

Интер - Байерн 2:0
1:0 35' Милито
2:0 70' Милито

 

Интер: Жулио Сезар, Майкон, Лусио, Самуел, Санети, Киву, Камбиасо, Пандев, Снайдер, Милито, Ето'о

 

Байерн: Бут, Лам, Бадщубер, Ван Буйтен, Демикелис, Алтънтоп, Ван Бомел, Швайнщайгер, Робен, Олич, Мюлер

Интер спечели Световното клубно първенство, след като във финала на надпреварата се наложи безпроблемно над африканския Мазембе с 3:0. Горан Пандев изведе "нерадзурите" напред още в 13-ата минута, а скоро след това безспорно най-добрият в редиците на италианците Самуел Ето'о удвои с великолепен изстрел от въздуха от границата на наказателното поле.

 

Възпитаниците на Рафаел Бенитес доминираха тотално през цялата среща, но уникални пропуски, най-вече на Диего Милито можеха да ги лишат от по-изразителен успех. Все пак в самия край на срещата Биабиани се измъкна от отбраната на Мазембе и след като преодоля и вратаря на африканците нямаше как да сгреши, оформяйки крайния резултат

 

След този триумф Европа излиза напред в спора с Южна Америка по трофеи като отборите от Стария континент вече имат 25 купи срещу 24 за тимове от Южна Америка. Малко преди това Интернасионал (Бразилия) завърши на трета позиция в крайното класиране на Световното клубно първенство, което се провежда в Абу Даби, след като в малкия финал надделя със зрелищното 4:2 срещу южнокорейския Сеонгнам.

 

Тинга, Александро на два пъти и Андрес Д'Алесандро се разписаха за бразилците, които изградиха солиден аванс от четири гола преди в заключителните минути на срещата Молина да вкара два гола, за да направи поражението на Сеонгнам по-почетно.

 

Всички клубни шампиони на света (1960 - 2010):

1960: Реал Мадрид (Испания)

1961: Пенярол (Уругвай)

1962: Сантос (Бразилия)

1963: Сантос (Бразалия)

1964: Интер (Италия)

1965: Интер (Италия)

1966: Пенярол (Уругвай)

1967: Расинг (Аржентина)

1968: Естудиантес (Аржентина)

1969: Милан (Италия)

1970: Фейенорд (Холандия)

1971: Насионал (Уругвай)

1972: Аякс (Холандия)

1973: Индепендиенте (Аржентина)

1974: Атлетико Мадрид (Испания)

1975: не се играe мач

1976: Байерн Мюнхен (Германия)

1977: Бока Хуниорс (Аржентина)

1978: не се играe мач

1979: Олимпия (Парагвай)

1980: Насионал (Уругвай)

1981: Фламенго (Бразилия)

1982: Пенярол (Уругвай)

1983: Гремио Порто Алегре (Бразилия)

1984: Индепендиенте (Аржентина)

1985: Ювентус (Италия)

1986: Ривър Плейт (Аржентина)

1987: Порто (Португалия)

1988: Насионал (Уругвай)

1989: Милан (Италия)

1990: Милан (Италия)

1991: Цървена звезда (Сърбия)

1992: Сао Пауло (Бразилия)

1993: Сао Пауло (Бразалия)

1994: Велес Сарсфийлд (Аржентина)

1995: Аякс (Холандия)

1996: Ювентус (Италия)

1997: Борусия Дортмунд (Германия)

1998: Реал Мадрид (Испания)

1999: Манчестър Юнайтед (Англия)

2000: Бока Хуниорс (Аржентина)

2001: Байерн Мюнхен (Германия)

2002: Реал Мадрид (Испания)

2003: Бока Хуниорс (Аржентина)

2004: Порто (Португалия)

2005: Сао Пауло (Бразилия)

2006: Интернасионал (Бразилия)

2007: Милан (Италия)

2008: Манчестър Юнайтед (Англия)

2009: Барселона (Испания)

2010: Интер (Италия)

 

* В списъка не е включена титлата на Коринтианс от началото на 2000 година, когато в Бразилия бе проведено първото Световно клубно първенство, което обаче имаше по-скоро експериментален характер и на което участваха бразилските Коринтианс и Вашку да Гама (без носителя на Копа Либертадорес за 1999 г. Палмейрас) от Южна Америка и Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид от Европа. ФИФА отмени планираната за 2001 г. подобна надпревара в Испания и едва през 2005 г. Световното клубно първенство официално замени финала в Токио за междуконтиненталната титла.

Наставникът на Интер (Милано) Рафаел Бенитес се чувства "доволен и спокоен" преди полуфинала на световното клубно първенство по футбол в Абу Даби между "нерадзурите" и азиатския шампион ФК Сьонгам в сряда.

Нападателят на Интер Горан Пандев бе избран за футболист номер 1 на Македония за 2010 година.

В един неясен момент в мъртвата, спряла нощ в Ливърпул, само часове след новината, че Рафаел Бенитес днес ще бъде уволнен от Интер, желязната ограда отвън на трибуната "Коп" бе окачена с бели парчета плат, всяко от които носещо послание. "Рафа, ела си вкъщи!", пишеше на едното. "Рафа е скаузър", гласеше друго. Наистина, всички те бяха написани с забележително подобен почерк, ала посланието е точно: на "Анфийлд" не са забравили испанеца. Неговата сянка още се разстила нашироко.

И все пак в интернет, в социалните мрежи и фенфорумите, изникваше съвсем различно послание. Доста поддръжници на Ливърпул изпитаха никак не тихо удоволствие от падението на един човек, когото обвиняват за продължаващите проблеми на техния отбор.

Както посочи наследникът му Рой Ходжсън, Бенитес остави "Анфийлд" със състав, който бе едновременно и прекалено голям, и твърде отслабен. Напълни Мелууд с баласт. В една година на лоши решения някак успя да развали генерално погледнато добрата си работа преди това на Мърсисайд. За онези, които мразят неговото наследство, сянката му също се шири, дълга и тъмна.

Това обаче е Бенитес: малцина треньори, малцина образи във футбола предизвикват повече разделения от испанеца. Той е, за някои, победител в Шампионската лига, Купата на УЕФА, двукратен в Примера, Купата на Англия и, отскоро, с клубната Световна купа. Той е тактически новатор, специалист в извличането на максимален ефект от минимални ресурси. Той създава отбори - особено Валенсия и Ливърпул от 2009 г., които играят мощен, бърз, ефективен футбол. Той е топъл и достъпен, стъпил здраво на земята.

За други Бенитес е студен и пресметлив макиавелист. Той никога не е по-щастлив от тогава когато е във война с някого или нещо. Той отчуждава играчи, избира главоблъскащи схеми, постоянно върти състава. Той мисли, че е по-умен, отколкото е. Той е настъпателен и арогантен. Неговите отбори са неприятни за окото, а успехът му се дължи на огромните количества пари, които е имал на "Анфийлд", или безхаберието на други, какъвто бе случаят във Валенсия. 2010 година, неговата annus horribilis (б.пр. - "ужасна година", от латински език), в която загуби две работи - едната със sms, а другата с e-mail, просто бе тази, в която късметът му спря да работи.

Това е дебат, който най-вероятно ще продължи да върви, където и Бенитес продължи кариерата си, било то в Премиър лийг (предпочитан от семейството му вариант заради дома им в Уирал), или в Испания, където задачата да пресъздаде успеха от "Местайя" в разбиването на двата гиганта Барселона и Реал Мадрид несъмнено е привлекателна.

Би било безполезно да се приеме едната теза пред другата, защото всяко доказателство лесно може да се оспори. Едно нещо обаче вероятно би обединило всяко мнение, дори и това на самия Бенитес. Най-голямата грешка, която направи тази година, тези желани за забравяне 12 месеца, бе приемането да наследи Жозе Моуриньо в Интер през юни. Както отбеляза един човек от щаба му, работата там бе "un caramello avellenato", ще рече отровен бонбон. Изглеждащ вкусен отвън, развален отвътре.

Да бъдеш назначен за треньор на най-успешния клуб в света за годината може да изглежда детска игра, въпрос единствено на продължаване на старата траектория. Интер от времето на финала в ШЛ преди седем месеца обаче бе отбор, изграден за миналото. Повечето титуляри, воините на Моуриньо, бяха минали зенита си, изтощени от последния напън за засилване на мистичния ореол на португалеца. Собственикът Масимо Морати бе уморен от разпуснато харчене на пари след 15 години мечти. Клубът бе преситен. Нямаше останала и капка глад. В края на банкета прага престъпи Бенитес, напълно прегладнял. Нямаше как нещата да проработят.

Това може би е най-големият провал на Бенитес - изборът на момент. За разлика от Моуриньо, той не знае кога да пристигне и кога да си тръгне. Напусна Ливърпул една година по-късно от нужното, година в която можеше да е отишъл на "Бернабеу" с огромна репутация по цяла Европа. Той дойде в Интер в единствения момент от тяхната история, когато нямаше каква работа да бъде свършена или поне имаше работа, която всеки би свършил. Това е грешка, която не трябва да повтаря, когато избере да излезе отново на пазара, ако иска споровете да затихнат и наследството му да бъде нещо повече от дебати и съмнения.

Рори Смит, вестник "Дейли Телеграф"

 

текст: спортал

Старши-треньорът на шампиона на Русия Зенит (Санкт Петербург) - Лучано Спалети, напуска клуба, за да поеме световния клубен шампион Интер Милано. Това потвърди самият той пред руската преса.

Бразилецът Леонардо ще наследи Рафаел Бенитес като старши треньор на световния и европейски клубен шампион Интер (Милано).

След дълга и вярна служба в Милан като играч (1997/2001 и 2002/03), технически директор, треньор (2009/10) и скаут (уредил трансферите на Кака и Пато), Леонардо е вече от кръвния враг и градски съперник Интер.

В последните години в Италия двубоят между Интер и Рома като футболен блясък засенчи всяко едно друго дерби. С изключение на този сезон Милан бе доста несъстоятелен на вътрешната сцена 7-8 години, Ювентус пък още не може да се отърси от скандала Калчополи...

Така "нерадзурите" и "вълците" оформиха култово съперничество, което доведе до редица емоционални сблъсъци както в Серия "А", така и за Копа Италия, та дори и за Суперкупата на страната.

Корените на дербито Интер - Рома обаче са доста по-дълбоки. Кулминацията, може би, е точно преди 20 години, когато грандът от Милано печели Купата на УЕФА след успех в два мача именно над римляните.

През сезон 1990/91 "Джузепе Меаца" е непревземаема крепост и във втория по сила европейски турнир с наведени глави си тръгват последователно Рапид Виена, Астън Вила, Партизан, Аталанта, Спортинг Лисабон и накрая Рома.

В първия двубой Интер печели като домакин с 2:0 след попадения на Матеус от дузпа и Берти. В реванша "вълците" достигат до успех с 1:0 с късен гол на Рицители, но в крайна сметка трофеят отива в ръцете на интеристите.

И двете срещи са взривоопасни, като за безредиците в Милано се говори до ден-днешен. Над 15 хиляди тифози на Рома щурмуват "Джузепе Меаца" по всевъзможен начин - с влакови композиции, леки автомобили и автобуси. Въпреки че карабинерите правят солидна организация и целят компактното придвижване на ултрасите, те започват да громят всичко по пътя си още от гарата.

На стадиона е страшно! Цял мач към сектора на Рома и обратно хвърчат всевъзможни предмети - факли, запалки, монети, та дори и камъни. Римляните вадят уникален арсенал от пироефекти, чиято димна завеса дълго време се стеле над стадиона.

В ответния двубой на "Олимпико" се изсипват също толкова интеристи, но карабинерите успяват да предотвратят по-сериозни ексцесии. Тифозите на Рома отново се отчитат с невероятна хореография, транспаранти и хиляди факли.

Феновете на двата гранда се мразят и по още един пункт. Дълго време запалянковците на Интер бяха "партия" с Лацио, най-вече заради крайните десни убеждения на двете торсиди, като тази дружба направи Интер мръсна дума в римския "Курва Суд".

Съдбата си знае работата и двата тима и техните привърженици бяха замесени в редица интересни сблъсъци, особено в последните години.

Рома завърши на втора позиция при всички 5 титли на Интер между 2005-та и 2010-та година, освен една. Двата тима участваха в 5 финала за Копа Италия, както и в 4 за Суперкупата.

Сред най-известните групировки на Интер са Boys San, Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Освен градският съперник Милан, Ювентус и Рома, привържениците на Интер приемат като врагове още отборите на Болоня и Аталанта.

Повече от 2 000 привърженици на Интер дойдоха на базата на отбора, за да приветстват новият старши-треньор на отбора Леонардо.