В един неясен момент в мъртвата, спряла нощ в Ливърпул, само часове след новината, че Рафаел Бенитес днес ще бъде уволнен от Интер, желязната ограда отвън на трибуната "Коп" бе окачена с бели парчета плат, всяко от които носещо послание. "Рафа, ела си вкъщи!", пишеше на едното. "Рафа е скаузър", гласеше друго. Наистина, всички те бяха написани с забележително подобен почерк, ала посланието е точно: на "Анфийлд" не са забравили испанеца. Неговата сянка още се разстила нашироко.
И все пак в интернет, в социалните мрежи и фенфорумите, изникваше съвсем различно послание. Доста поддръжници на Ливърпул изпитаха никак не тихо удоволствие от падението на един човек, когото обвиняват за продължаващите проблеми на техния отбор.
Както посочи наследникът му Рой Ходжсън, Бенитес остави "Анфийлд" със състав, който бе едновременно и прекалено голям, и твърде отслабен. Напълни Мелууд с баласт. В една година на лоши решения някак успя да развали генерално погледнато добрата си работа преди това на Мърсисайд. За онези, които мразят неговото наследство, сянката му също се шири, дълга и тъмна.
Това обаче е Бенитес: малцина треньори, малцина образи във футбола предизвикват повече разделения от испанеца. Той е, за някои, победител в Шампионската лига, Купата на УЕФА, двукратен в Примера, Купата на Англия и, отскоро, с клубната Световна купа. Той е тактически новатор, специалист в извличането на максимален ефект от минимални ресурси. Той създава отбори - особено Валенсия и Ливърпул от 2009 г., които играят мощен, бърз, ефективен футбол. Той е топъл и достъпен, стъпил здраво на земята.
За други Бенитес е студен и пресметлив макиавелист. Той никога не е по-щастлив от тогава когато е във война с някого или нещо. Той отчуждава играчи, избира главоблъскащи схеми, постоянно върти състава. Той мисли, че е по-умен, отколкото е. Той е настъпателен и арогантен. Неговите отбори са неприятни за окото, а успехът му се дължи на огромните количества пари, които е имал на "Анфийлд", или безхаберието на други, какъвто бе случаят във Валенсия. 2010 година, неговата annus horribilis (б.пр. - "ужасна година", от латински език), в която загуби две работи - едната със sms, а другата с e-mail, просто бе тази, в която късметът му спря да работи.
Това е дебат, който най-вероятно ще продължи да върви, където и Бенитес продължи кариерата си, било то в Премиър лийг (предпочитан от семейството му вариант заради дома им в Уирал), или в Испания, където задачата да пресъздаде успеха от "Местайя" в разбиването на двата гиганта Барселона и Реал Мадрид несъмнено е привлекателна.
Би било безполезно да се приеме едната теза пред другата, защото всяко доказателство лесно може да се оспори. Едно нещо обаче вероятно би обединило всяко мнение, дори и това на самия Бенитес. Най-голямата грешка, която направи тази година, тези желани за забравяне 12 месеца, бе приемането да наследи Жозе Моуриньо в Интер през юни. Както отбеляза един човек от щаба му, работата там бе "un caramello avellenato", ще рече отровен бонбон. Изглеждащ вкусен отвън, развален отвътре.
Да бъдеш назначен за треньор на най-успешния клуб в света за годината може да изглежда детска игра, въпрос единствено на продължаване на старата траектория. Интер от времето на финала в ШЛ преди седем месеца обаче бе отбор, изграден за миналото. Повечето титуляри, воините на Моуриньо, бяха минали зенита си, изтощени от последния напън за засилване на мистичния ореол на португалеца. Собственикът Масимо Морати бе уморен от разпуснато харчене на пари след 15 години мечти. Клубът бе преситен. Нямаше останала и капка глад. В края на банкета прага престъпи Бенитес, напълно прегладнял. Нямаше как нещата да проработят.
Това може би е най-големият провал на Бенитес - изборът на момент. За разлика от Моуриньо, той не знае кога да пристигне и кога да си тръгне. Напусна Ливърпул една година по-късно от нужното, година в която можеше да е отишъл на "Бернабеу" с огромна репутация по цяла Европа. Той дойде в Интер в единствения момент от тяхната история, когато нямаше каква работа да бъде свършена или поне имаше работа, която всеки би свършил. Това е грешка, която не трябва да повтаря, когато избере да излезе отново на пазара, ако иска споровете да затихнат и наследството му да бъде нещо повече от дебати и съмнения.
Рори Смит, вестник "Дейли Телеграф"
текст: спортал
