В един неясен момент в мъртвата, спряла нощ в Ливърпул, само часове след новината, че Рафаел Бенитес днес ще бъде уволнен от Интер, желязната ограда отвън на трибуната "Коп" бе окачена с бели парчета плат, всяко от които носещо послание. "Рафа, ела си вкъщи!", пишеше на едното. "Рафа е скаузър", гласеше друго. Наистина, всички те бяха написани с забележително подобен почерк, ала посланието е точно: на "Анфийлд" не са забравили испанеца. Неговата сянка още се разстила нашироко.

И все пак в интернет, в социалните мрежи и фенфорумите, изникваше съвсем различно послание. Доста поддръжници на Ливърпул изпитаха никак не тихо удоволствие от падението на един човек, когото обвиняват за продължаващите проблеми на техния отбор.

Както посочи наследникът му Рой Ходжсън, Бенитес остави "Анфийлд" със състав, който бе едновременно и прекалено голям, и твърде отслабен. Напълни Мелууд с баласт. В една година на лоши решения някак успя да развали генерално погледнато добрата си работа преди това на Мърсисайд. За онези, които мразят неговото наследство, сянката му също се шири, дълга и тъмна.

Това обаче е Бенитес: малцина треньори, малцина образи във футбола предизвикват повече разделения от испанеца. Той е, за някои, победител в Шампионската лига, Купата на УЕФА, двукратен в Примера, Купата на Англия и, отскоро, с клубната Световна купа. Той е тактически новатор, специалист в извличането на максимален ефект от минимални ресурси. Той създава отбори - особено Валенсия и Ливърпул от 2009 г., които играят мощен, бърз, ефективен футбол. Той е топъл и достъпен, стъпил здраво на земята.

За други Бенитес е студен и пресметлив макиавелист. Той никога не е по-щастлив от тогава когато е във война с някого или нещо. Той отчуждава играчи, избира главоблъскащи схеми, постоянно върти състава. Той мисли, че е по-умен, отколкото е. Той е настъпателен и арогантен. Неговите отбори са неприятни за окото, а успехът му се дължи на огромните количества пари, които е имал на "Анфийлд", или безхаберието на други, какъвто бе случаят във Валенсия. 2010 година, неговата annus horribilis (б.пр. - "ужасна година", от латински език), в която загуби две работи - едната със sms, а другата с e-mail, просто бе тази, в която късметът му спря да работи.

Това е дебат, който най-вероятно ще продължи да върви, където и Бенитес продължи кариерата си, било то в Премиър лийг (предпочитан от семейството му вариант заради дома им в Уирал), или в Испания, където задачата да пресъздаде успеха от "Местайя" в разбиването на двата гиганта Барселона и Реал Мадрид несъмнено е привлекателна.

Би било безполезно да се приеме едната теза пред другата, защото всяко доказателство лесно може да се оспори. Едно нещо обаче вероятно би обединило всяко мнение, дори и това на самия Бенитес. Най-голямата грешка, която направи тази година, тези желани за забравяне 12 месеца, бе приемането да наследи Жозе Моуриньо в Интер през юни. Както отбеляза един човек от щаба му, работата там бе "un caramello avellenato", ще рече отровен бонбон. Изглеждащ вкусен отвън, развален отвътре.

Да бъдеш назначен за треньор на най-успешния клуб в света за годината може да изглежда детска игра, въпрос единствено на продължаване на старата траектория. Интер от времето на финала в ШЛ преди седем месеца обаче бе отбор, изграден за миналото. Повечето титуляри, воините на Моуриньо, бяха минали зенита си, изтощени от последния напън за засилване на мистичния ореол на португалеца. Собственикът Масимо Морати бе уморен от разпуснато харчене на пари след 15 години мечти. Клубът бе преситен. Нямаше останала и капка глад. В края на банкета прага престъпи Бенитес, напълно прегладнял. Нямаше как нещата да проработят.

Това може би е най-големият провал на Бенитес - изборът на момент. За разлика от Моуриньо, той не знае кога да пристигне и кога да си тръгне. Напусна Ливърпул една година по-късно от нужното, година в която можеше да е отишъл на "Бернабеу" с огромна репутация по цяла Европа. Той дойде в Интер в единствения момент от тяхната история, когато нямаше каква работа да бъде свършена или поне имаше работа, която всеки би свършил. Това е грешка, която не трябва да повтаря, когато избере да излезе отново на пазара, ако иска споровете да затихнат и наследството му да бъде нещо повече от дебати и съмнения.

Рори Смит, вестник "Дейли Телеграф"

текст: спортал

Сагата около треньорския пост в Интер приключи, след като преди минути официалният сайт на "нерадзурите" обяви официално, че Рафаел Бенитес вече не е наставник на тима.

Календарната футболна година на Острова завърши подобаващо – вълнуващо лондонско дерби между Арсенал и Челси (3:1). Малко след Нова година и след като почти навсякъде все още се чуваше звън от чашите с шампанско, в съседна Шотландия феновете на най-великата игра имаха възможност да се насладят на столичния сблъсък Хартс – Хибърниън (1:0) и на вечната битка за Глазгоу между Рейнджърс и Селтик (0:2).

Джерард обратно в редиците на Червените

Разгневени фенове на Ливърпул реагираха мигновено, след като разбраха, че един от техните любимци Фернандо Торес ще напусне клуба.

Джерард обратно в редиците на Червените

Испанският нападател Фернандо Торес официално вече е футболист на английския шампион Челси. Бившият вече играч на Ливърпул подписа договор за пет години и половина със "сините".

Хвърляйки поглед към отборите в Топ 4 (Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал и Челси) на английския футбол и всичките възможни 6 двойки изглежда, че двубоят между Ливърпул и Челси е с най-малък заряд... Но дали действително е така?

През годините не можем да търсим някакво силно изразено съперничеството между "червените" и "сините" от Лондон, но след пристигането на Роман Абрамович на "Стамфорд Бридж" нещата се промениха коренно. В големи периоди Ливърпул бе твърде силен, а Челси незабележим, което правеше мача всичко друго, но не и дерби. До 1997 година Челси имаше едва 4 значими титли във витрината си, а трофеите на Ливърпул едвам са побират в няколко музея.

Колосалните инвестиции в Западен Лондон и фактът, че "сините" винаги са имали страхотна публика направиха от Челси отбор от световна величина и основен фактор на Острова.

По стечение на обстоятелствата именно двубоят Ливърпул - Челси донесе най-много емоции на запалянковците на двата тима (и не само) през последните 5-6 години. Жозе Моуриньо на няколко пъти нажежи обстановката до червено. Сега устатия португалец го няма, но пък дойде сагата "Фернандо Торес", която е на път да взриви обстановката още в неделния следобед на "Стамфорд Бридж".

Челси спечели Купата на Лигата през 2005 година след успех с 3:2 над Ливърпул, но "червените" си отмъстиха година по-късно, отстранявйки лондончани на полуфиналите за ФА къп.

Истинската война между двата лагера обаче се водеше в Шампионската лига. Когато Ливърпул и Челси се изправиха един срещу друг на четвъртфиналите на най-комерсиалната надпревара през 2009 година, това беше пети пореден сблъсък между "червени" и "сини" в Европа. От математическа гледна точка това е почти невъзможно, но ето, че стана...

За първи път двата тима кръстосаха шпаги през 2005 година на четвъртфиналите. След нулево равенство на "Стамфорд Бридж" последва "невидимият" гол на Луис Гарсия на "Анфийлд" и триумфът на Ливърпул в Истанбул.

През следващия сезон Ливърпул получи правото да защити трофея си, въпреки че не завърши в челната четворка у дома. Така "червените" не получиха "country protection" за жребия и попаднаха в една група с Челси. Последваха две нулеви равенства и двата тима се класираха за фазата на директните елиминации, където отстъпиха безславно на Барселона (Челси) и на Бенфика (Ливърпул).

През 2006/07 старите познайници отново се срещнаха. По ирония на съдбата този път Ливърпул отстрани Барса, а Челси - Порто (е, не е Бенфика, но достатъчно близо). Отново три английски отбора на полуфинал и отново двойката Ливърпул - Челси. След разменени победи с по 1:0 "червените" бяха безгрешни при дузпите и отново отстраниха лондончани.

Челси най-после изпита радостта да отстрани Ливърпул през 2008 година. Двата мача завършиха 1:1, но в реванша "сините" измъкнаха успеха след продължения.

Това обаче не бе всичко. Класиката тепърва предстоеше. Когато Фернандо Торес изведе Ливърпул още в 6-та минута на "Анфийлд" изглеждаше, че мърсисайдци са си опекли работата, но след почивката Челси се развихри с три безответни гола. На реванша на "Стамфорд Бридж" пък Ливърпул водеше с 2:0 на почивката. Два гола за домакините направиха резултата 2:2, а в последните минути Челси и Ливърпул си размениха по още две попадения за незабравимото 4:4.

Ето така се роди легендата и не се учудвайте, ако чуете феновете на Ливърпул да запеят за "дебелия задник на Лампард", "кривата глава на мишката Жозе" или пък "кокаиновия баща на Тери" веднага след някой мюнхенски рефрен за вечния враг Манчестър Юнайтед. А това е повече от показателно...

"Сините" обаче няма да останат длъжни на скаусърите в неделния следобед, а ние ще ви разкрием какво ще се пее от трибуните на "Стамфорд Бридж" цял мач:

He's now a blue he was a red - Torres! Torres!
He's left The Kop to join The Shed - Torres! Torres!
He used to go out on the rob
but now he's got a proper job
Fernando Torres - Chelsea's new number nine
...They thought he'd always be a red - Torres! Torres!
You'll never walk alone he said - Torres! Torres!
They bought the lad from sunny Spain
he scored a few then grew a brain
Fernando Torres - Chelsea's new number nine!

Рой Ходжсън вече не е начело на Ливърпул. Всички фенове на червените от "Анфийлд Роуд" се надяват датата 8 септември да е доста по-добра за английския гранд, отколкото 11 семтември за американците.

Новото попълнение на Челси Фернандо Торес призна, че е много щастлив от преминаването си в състава на английския шампион.