Христо Стоичков по природа е оптимист и в типичния си стил сподели, че очаква 2011 година да е много по-успешна за българския спорт от изминалата 2010.

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Серия телефонни разговори и есемеси вървят от два дни на мобилния телефон на Христо Стоичков с цел среща на най-популярния българин с президента на Бразилия г-жа Дилма Русеф.

Какво става с българския футбол? Как от четвърти в света стигнахме до 51-во място? Нещата не са толкова сложни, нуждаем се единствено от ново начало. Писна ми в цяла Европа да се говори за "новия Дрогба", "новия Роналдо", "новия Меси" и други "нови".

Кой в България приказва за "новия Бербатов", "новия Стоичков", "новия Мартин", "новия Стилиян"? Къде са тези футболисти? Никъде!

Трябва да започнем да мислим за тези неща, ако искаме да се радваме отново на футбола у нас. Малцина са клубовете в страната, които предоставят нормални условия за работа с деца.

Холандия, която не е по-голяма по територия от нас, игра в последния мач на световните финали. Нека си оправим базите, пък тогава да чакаме нещата да потръгнат.

Хората казват, че където един път е гряло слънце, пак ще грее. Да се надяваме, че отново ще усетим наслада от българския футбол.

Румен Агатов, за сп. "FourFourTwo"

“Здравейте, цървули. Аз съм доктор Христо Стоичков! Който ни учи, няма да спичели, който учи – ши спичели”. Така Камата ще се обръща към студентите, след като получи почетното звание “доктор хонорис кауза” от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

А тези, които го ядосват, вече няма да чуват каруцарската псувня: “На майка ти…”. Тя ще бъде заменена с далеч по-интелигентната: “Алма ви матерна!”. Тъй де! Стоичков вече е доктор, интелектуалец, народен будител.

И това доживяхме, да окичат Камата със звание, присъждащо се за развитието на културата, науката и образованието. Каква наука при Ицата? Какво образование и каква култура? Какви пет лева? Неговият чар е друг – да замахва с левачката, да кърти вратите, да ниже голове, да псува, да ръкомаха. Да вкарва голове, да печели титли и медали – златни обувки и топки. Това е амплоато му. Така той покори света и светът му се поклони. Така влезе в сърцата на българи, испанци, американци, араби и японци. В Пловдив обаче някои решиха не само да се поклонят, а и да се надупят на Камата. Изключение направи един истински интелектуалец – Цветозар Томов, който се възпротиви на щурата идея.

Христо Стоичков, облечен в тога? Божичко! В дамски чорапогащник да се беше пременил, като че ли повече щеше да му ходи. Такова облекло не подхожда нито на визията му, нито на бедния му и просташки речник, нито на възпитанието му. Човек, който продължава да употребява нараняващи слуха епитети от сорта на “цървул” и “тюфлек”, изведнъж стана доктор! Доктор на какво обаче – на човешката идиотия ли?!

Помня, беше през пролетта на 1990 година. Група студенти отидохме в Стара Загора, за да гледаме Стоичков и ЦСКА срещу Берое. В деня преди мача, завършил 3:3, отскочихме до хотела на “червените”, за да си вземем автографи. Ицо ни посрещна нацупен, но раздаде няколко подписа. И докато го правеше, се изцепи: “Кви сте, вие, бе?”. “Студенти”, отговорихме му ние. Последва крилатата фраза: “Студени ли сте, топли ли сте, ни знам, ама нали знаити, чи идна патка учила, учила, та накрая пукнала!”, а след него и култовият съвет: “Повичи ибети, по-малко учети!”

Не е луд обаче този, който яде баницата, а този, който му я дава. Със сигурност Пловдивският университет си лепна огромно петно, услужвайки на Стоичков. Чудя се какви са критериите, за да получиш титлата “доктор хонорис кауза”. Едва ли сред тях е ниската култура, цинизмът и неграмотността. Със същата титла са били окичвани и други легенди на футбола – Христо Бонев, Карло Анчелоти и Франц Бекенбауер. IQ-то на Кайзер Франц обаче е на светлинни години пред това на Ицо. Даже Зума има по-голям интелектуален капацитет от този на Стоичков. Но дали не нарушаваме ценностната система, връчвайки наляво и надясно въпросното отличие, чиято стойност по този начин олеква неимоверно…

 

РУМЕН ИЛИЕВ, БЛИЦ

Никога не съм проумявал смисъла да се задава въпрос „Кой е най-добрият български футболист за всички времена". Все едно да ме питат коя е най-дебелата народна представителка. Или да питат Димо Падалски колко милиметра е средната дължина на най-дребния сухоземен бозайник - етруската земеровка. Въпроси с понижена трудност.

 

И в мраз и в пек, във форма или махмурлия, в творчески блок или с настръхнало перо, винаги ще отговоря без да се замисля и за част от секудната - Христо Стоичков. При това се кълна във всички богове и пророци от Молох до Джоузеф Смит, че си вярвам напълно. Това съм видял с очите си и няма как да се отрека от него. Онези, които се съмняват в надеждността на възприятията си, или са чели твърде много Декарт, или са обикновени параноични глупаци, като втората категория леко преобладава.

 

Спомням си ТВ постановката „Зех тъ Радке, зех тъ" по Сава Доброплодни отпреди близо три десетилетия. Там главният герой Михал (Георги Парцалев) попада в схемите на ласкателя Вичо, който вечно го убеждава в собствената му красота. В една сцена Михал възкликва (цитирам по памет): „Като слушам Вичо, ще речеш, че съм изписан, а огледалото ме показва грозен. Ама Вичо е учен човек, на него ще вярвам, не на някакво си огледало." После строши невинния предмет от бита на малки парченца.

 

Та започвам и аз да се замислям - на очите си ли да вярвам, или на Ники Дантелата и сродните му клакьори. Това все пак са образовани хора, повивани в ръчно везани пеленки, докато дядо ми е доизносвал роклите на по-големите си сестри.

 

Нарочно изчаках да мине един ден от годишнината от кошмара на Витиня, за да могат засегнатите да останат насаме с мъката си, а хиените около тях да останат насаме със задавящите ги лиги. И сега искам да попитам - как да смятам Георги Аспарухов за велик футболист, като не знам истината за него? Аз и Пеле не съм гледал, но мога да чета - 1280 гола, три пъти световен шампион, 10 пъти шампион и 11 пъти голмайстор на Бразилия, 90 мача и 77 попадения за националния отбор. На мен това ми стига да видя, че не става въпрос за Светьо Бърканичков. По личните ми спомени, Марадона беше полубог, ама срещу тези цифри и Бойко Борисов не може да се оправдае с Тройната коалиция.

 

Интересувал съм се дълго, питал съм този и онзи за Гунди и с ръка на сърцето си признавам, че няма съвременник, който да е отрекъл качествата му на голям футболист. Голям, ама колко, той и Спас Делев е гигант ако го снимаш с Жоазиньо. Нещо обективно трябва тука, за да изиграе ролята на огледало и да отрази към мен пропуснатите десетилетия. Вместо огледало обаче, все се натъквам на тълпи мазни, подли Вичовци.

 

Георги Аспарухов - Първият българин в десетката на „Франс футбол" - лъжа. Авторът на първия български гол на „Уембли" - долна лъжа. Нерео Роко възкликнал „център-нападателят на моите мечти" - доооооообре.

 

Символ на свободата ли е Гунди, или примерен комсомолец и майор от милицията. Съвършеният спортист, или любител на тютюна и чашката - как да разбера? Толкова лъжи и подлагания са изговорени и изписани по адрес на този човек, името му е толкова преекспонирано от жадната за идоли синя пропаганда, принудена иначе в студените зимни нощи ядно да стиска зъби, защото над камината греят само сребърни трофеи, че личността на Аспарухов само за 40 години се е размила напълно.

 

Превърнали са го в нещо като Крали Марко, легендарният защитник на народа ни от османците, който всъщност се бие на тяхна страна на Косово поле и загива под флаговете на Мурад Първи в поход срещу власите.

 

Само преди няколко месеца в САЩ отпечатаха юбилейна пощенска марка по случай 80 години от рождението на Джеймс Дийн - гениален актьор и символ на цяло поколение, между другото също като Гунди простил се с този свят в зверска катастрофа преди да навърши 30. Използвана била една от класическите му фотографии - възседнал мощен мотор, с кожено яке и зализана назад коса. Само че се наложило да ретушират любимия му Честърфийлд, който висял от ъгъла на устата - по правилата на политическата коректност отвъд Океана пушенето отдавна е най-големият грях, то не е дребна работа като да бомбардираш Ирак.

 

Възпитателно, но... лъжливо. Махаш част от истината и вече имаш нещо друго. Сталин въвел практиката от фотографиите, на които присъства, да бъдат отстранявани изпадналите в немилост жертви на Голямата чистка. Голямо чистене ще да е паднало в кремълските фотолаборатории. Търкане с бръснарско ножче и дорисуване с тогавашните технологии.

 

Така се търка около Гунди вече 40 години от разни дантелчовци с малки ножчета. Ама от много търкане всеки прогимназист ще ви каже, че най-много да ви излязат пришки по дланите. Толкова време мина, сложете най-после край на глупостите и ни оставете да разберем кой наистина е бил Георги Аспарухов. Тогава, може би, не обещавам, ще се замислям по няколко секунди преди да отговоря „Кой е най-добрият български футболист за всички времена".

 

Кольо (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

FanFace.bg продължава да разширява своята география и да ви среща с интересни фенове от цяла България. Поредният наш събеседник е запален привърженик на Литекс. Гостува ни младият Иван от оранжевата фракция "Ултрас Ловеч". Все още в тийнейджърска възраст, но вече с изградено ултрас мислене и напълно отдаден на идеята Литекс и на това Южната трибуна на стадиона в Града на люляците да изглежда все по-красива, все по-пълна, все по-мощна.

 

- Кой те запали по футбола и кога се случи това? На кой мач на Литекс?

 

- Привърженик съм на Литекс от ранна детска възраст. За пръв път на мач съм бил с баща ми и дядо ми, за жалост не помня срещу кого играхме. Бил съм доста малък. Най старите ми спомени са от 1997-1998 г., когато всички нахлуха на терена след първата спечелена титла. После имаше големи празненства. Целият град се радваше на успеха.

 

- Литекс – какво значи за теб това име и какви чувства поражда?

 

- Литекс е любимият ми отбор. Той е част от живота ми. На моменти съм се разочаровал, в други съм летял в небето от радост, но

 

винаги съм оставал верен на отбора от град Ловеч.

 

- Кои са най-паметните ти мачове на "оранжевите", както и тези, за които не искаш да си спомняш?

 

- Един от най-паметните мачове беше този с Лефски през 2010 г,, когато ги победихме с 3:0. Преди мача се бяхме събрали стабилна група. Пиехме в един пъб, когато разбрахме, че говедата са пристигнали в Ловеч. Тогава стана интересното. Общо взето преди мача направихме 5 боя, имаше наказани шалове и доста разбити мутри. "Торсида Кюстендил" се прибраха със счупен прозорец на автобуса.

 

Някакви говеда се криеха в РПУ-то и ги закараха до стадиона с патрулки. Други вадеха ножове, но и това не им помогна.

 

На мача бяхме добра за нас бройка, а и на всичкото отгоре ги бихме 3:0... голяма еуфория. Друг паметен момент е голът срещу Астън Вила в Ловеч. Всички бяха изтрещели, обезумели и откачаха. Неможех да си поема дъх. Сещам се и за мача с говедата през 2011 г., когато ги отстранихме за Купата с дузпи в Ловеч. Имах лошо чувство преди началото на мача, но в крайна сметка победата беше по-сладка от всякога. Най-лошият спомен ми е, когато чествахме кончината на Миро, наш приятел и основател на групата, който за жалост вече не е сред нас. Всички бяха със сълзи в очите, никой не можеше да повярва. Миро, беше голям човек...

 

 

- Какво според теб пречи на Литекс да пробие в Шампионската лига и въобще в Европа през последните две години?

 

- Донякъде малшанс, но като цяло това е нивото на българският футбол. Докато футболът в България е бизнес, няма да имаме успехи. Нито на клубно, нито на национално ниво.

 

- Твоето лично мнение за Гриша Ганчев, за хората от ръководството под него...

 

- Ганчев е добър бизнесмен. Няма да коментирам как е станал такъв и т.н., не ми влиза в работата. Като цяло влага много в града и ако не е той главен инвеститор, Ловеч няма да е нищо повече от примерно един Троян.

 

За хората в ръководството - те са поставени, некомпетентни лица, които правят всичко през пръсти.

 

Имали сме скандали с тях, ще продължава да ги има дори и да не се харесва и на двете страни. С магаре не може да излезеш на глава...

 

- С кого или с кои имате проблеми от Литекс? За какво?

 

- Не искам да споменавам имена, но главно заради факта, че не се работи правилно с привържениците.

 

Клубът не прави нищо, за да привлича и запазва фенове.

 

Политиката на един европейски отбор трябва да е насочена към тях. Все пак те са тези, заради които ще има футбол. Ако няма фенове, няма и футбол.

 

 

- Начело на Литекс заставаха сериозни имена, оставили сериозни дири като футболисти и треньори в двата софийски гранда Левски и ЦСКА - Димитър Димитров-Херо, Люпко Петрович, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, Миодраг Йешич, Ангел Червенков, Любослав Пенев, сега и Христо Стоичков. Част от тях се представиха сравнително добре, други пък се провалиха... Твоето мнение и като цяло мнението на феновете на Литекс като цяло за тях? И какво очакваш от Стоичков?

 

- Не мога да коментирам всеки поотделно, но като цяло от изброените има двама-трима, които са били за по няколко мача и са спечелили трофей.

 

С ръка на сърцето твърдя, че Станимир Стоилов точно ние, феновете, го изгонихме от Литекс.

 

Винаги си остава едно говедо за нас и нищо повече. Можем само с омраза в очите да го гледаме. Относно Христо Стоичков – смятам, че направи страхотна селекция. Млади български момчета, които имат доста перспективи. Точно такъв Литекс искам да гледам. Момчета, които ще си оставят душата на терена и ще защитават емблемата с чест. Не платени маймуни, свалени от някое бананово дърво и дори незнаещи къде се намира България преди да дойдат тук.

 

- Имали ли сте среща с Камата?

 

- Засега сме нямали тази възможност, но ще се постараем да осъществим такава.

 

Единственият треньор, който сам пожела да се види с нас, беше Ангел Червенков.

 

Обсъдихме доста неща тогава и като цяло при него футболистите се научиха да уважават феновете си. Срещи е имало и със Стоилов, както и с Пенев, но те бяха организирани от фенклуба и бяха по-официални, говореше се повече за футбол.

 

 

- Къде виждаш Литекс през месец май?

 

- Където му е мястото - шампион на България за пореден път. Надеждата умира последна. Докато имаме шанс за титлата, аз ще вярвам, че може да я спечелим.

 

- В коя фракция на "оранжевите" членуваш? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

 

- Член съм на "Ултрас Ловеч". Групата е основана през 2006 г. под името "Street Fighter Lovech Town" (SFLT), но 2008 г. беше решено да започнем съвместни действия с "Националния фенклуб на Литекс" и променихме името на "Ултрас Ловеч". Част от главните лица се отдръпнаха, но като цяло запазихме ядрото си. Тази година обаче решихме да спрем действията си с фенклуба и да започнем индивидуална работа.

 

Целите на групата са да променят манталитета на ловешкият фен, да привличаме нови привърженици, да върнем старите на стадиона. Борим се за всеки един "оранжев" фен.

 

Групата ни наброява около 100 члена, от които едва около 15-20 са действащи и се занимават с организацията. За жалост не всички сме си в Ловеч. Повечето момчета са студенти или работят извън града, затова са толкова малко организаторите. Стараем се да закупуваме всичко с наши пари, организираме хореографии, които рисуваме сами. Правим собствени артикули, членски карти и пропагандиращи материали. Лидери сме на Южната трибуна в Ловеч, разпяваме публиката и се стараем да постигнем атмосфера, подобаваща за нивото на отбора ни. Дали ни се получава или не, това оставям всеки сам да прецени.

 

 

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция? Съществува ли някакво напрежение между ваши фенове с различни пристрастия?

 

- Не намесваме политическите възгледи. Всички сме националистически настроени.

 

Не е тайна, че всяка година посещаваме организирано факелното шествие за Васил Левски. Лятото пък организирахме такова за случката в Катуница.

 

- На кой мач създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-добрата си хореография и пирошоу?

 

- Най-добра атмосфера, която съм виждал, бе на мача с Рудар. Целият стадион правеше мексикански вълни, всички бяха ентусиазирани и викаха мощно "Литекс". Чудех се дали не сънувам. Най-добрата хореография за мен лично е срещу Дебрецен - с оранжево-зелени картончета и 60 метрово знаме "Напред оранжеви за победа". След това нареждам една хореография с Лефски.

 

Знаме с размери 20 на 11 метра с изобразени крепостта в Ловеч и паметника на Апостола и надпис "Столицата на Апостола".

 

За пирошоу -  може би последното награждаване за шампионската титла - купища димки. Както и мачовете с ЦСКА и Лефски.

 

 

- Кои са най-масово посетените от ваши фенове мачове на Литекс у дома и навън, на които ти си присъствал?

 

- Най-посещаваните гостувания са винаги финалите за Купата, но ако ги изключим тях, е това в Перник, когато бяхме 3 автобуса. Както и един мач с Лефски, когато бяхме над 500 души в София. Също така се сещам последното гостуване на "Армията", бяхме доста хора. Говоря за от 2006 г. насам, преди това редовно са си пътували по 5 и повече автобуса. На домакинските мачове стадионът винаги се пълни, когато играем в Лига Европа, както и на дербитата с Лефски и ЦСКА.

 

- Посещавате ли и други спортни събития освен футболните?

 

- Подкрепяме местния хандбален отбор Осъм. Ходим редовно на мачовете му, имали сме и гостувания. Сещам се на един мач срещу Горна Оряховица бяхме понапълнили залата, имаше доста вълнения около срещата.

 

Накрая тя бе прекратен, спукахме гумите на автобуса на гостуващия отбор и ги нападнахме в съблекалнята.

 

Това е най-арийският спорт. Няма такава тръпка.

 

- Фенове на много други отбори в България ви критикуват и иронизират за две неща - че сте "платена" от Гриша Ганчев агитка, и че не можете да си напълните стадиона в Ловеч... Има дори подмятания от фенове на софийските грандове, че сте "вечните гости". Какво би им казал?

 

- Презирам ги! Колко от тези фенове са се поставяли на наше място? Градът ни е 30 000, отборът и групата ни е сравнително нова.

 

"Синьо-червената" сянка е надвиснала над цяла България.

 

Повечето фенове отиват наготово в "Б" или "Г" сектор. Хореографията им е наредена, има човек да ги разпява, те само си правят кефа, а после ни плюят. Повечето от тези фенове няма да изпитат тръпката от това да рисуват хореография, да организират масата хора,  да са в група, която всеки един от тях да ти е като брат. Относно Ганчев няма да го коментирам. Това е смешно!

 

Ако ни плащаше, досега да съм си построил замък и да обстрелвам Гейарена!

 

 

- На кое място поставяш агитката на Литекс спрямо всички останали в България от гледна точка на численост, вярност, подкрепа, колорит...?

 

- Не мога да кажа с точност, но определено сме най-бързо развиващата се група след "Големите 4" в България. Добрата организация, верността и подкрепата е действащ фактор за това да определя подобна позиция. Не смятам, че бройката е определяща.

 

Една малка група с оригинално мислене може да е много по-добре от двойно по-голяма, но без замисъл и организация.

 

Примери много!

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? Ти лично кои български отбори уважаваш и кои ненавиждаш?

 

- Нямам официално приятелство с друг отбор. Имаме топли отношения с Берое, но те по-скоро са персонални приятелства. Преди е имало с фенове на Миньор, те са ни подкрепяли срещу говедата. Сещам се, че ние ги подкрепихме на баража за влизане в "А" група, а и наши фенове са ми казвали за едно гостуване в Плевен. Това вече е минало и не се имаме с миньорци. С удоволствие бих участва в уговорен бой с тях.

 

Основни врагове са ни феновете на Лефски и ЦСКА.

 

Тръпката преди и след мачовете ни с тях е неописуема. Другите фенове са ми безразлични, въпреки че не бихме им простили.

 

 

- Ти лично участвал ли си в боеве? Ако да, срещу кои фенове си се изправял и как премина всичко?

 

- Да, участвал съм. Подкрепям уговорените боеве между групите. Приемам го като по-добрия вариант, отколкото да пострадат невинни фенове. Участвал съм активно в 90% от боевете, които е имала нашата фракция. Били сме се с лефскари, цесекари, с поляците от Висла, с тези от Динамо (Киев), с няколко фена на Локо (Сф) и др. На доста сме им простили, заради по-голямата ни бройка. Сещам се последния мач на Локо (Пд) в Ловеч. Минаха част от "Наполетани", искаха конфликт, но ние бяхме 3 пъти повече от тях.

 

Не е достойно да ги нападнем и ги оставихме.

 

Същото се случи и с тези на Черно Море - ние търсихме конфликт, но те не се подадоха и почнаха да хленчат. Мисля, че бяха от "Алкохолиците". Последният бой, в който участвах, беше уговореният бой с ЦСКА "12 на 12", където бяхме само хора до 90-ти набор. Адреналинът беше неописуем. За жалост момчетата от ЦСКА бяха по-добре подготвени и знаеха за какво са там, все пак на тях не им беше за пръв път. С удоволствие бих участвал в подобно нещо пак.

 

- Имат ли място тези боеве "10 на 10", "20 на 20" и т.н. в България? Как гледаш на тях?

 

- Това е бъдещето - уговорените боеве. Аз съм твърдо зад това нещо!

 

Така няма да има невинни пострадали, няма да има ножове, боксове, бухалки. С голи ръце, по мъжки, както трябва да бъде!

 

 

- С кои фенове, освен с тези на ЦСКА, сте се опитвали да организирате подобни боеве?

 

- За уговорения бой с ЦСКА предложихме ние. Те се навиха и стана. Сега имаме покана от едни други фенове, но ще обмислим предложението.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Смятам, че ултрас сцената ни ще просперира. Това зависи само от нас самите. Ако си помагаме взаимно, така ще расте и сцената като цяло. Ако всеки си гледа купичката, всички ще седим на едно ниво. Относно това, къде ги поставям… където е и българският футбол - много сме далеч от феновете в Полша и Германия например.

 

Не ни достига манталитет. Байганьовщината е още в българина.

 

- Полша и Германия ли са твоите примери за страни с най-развито ултрас движение, от които можем да черпим идеи и опит?

 

- За мен лично най-силните ултраси са в Полша и Германия. Също така има отделни групи, който ми харесват в Гърция, Румъния, Сърбия... Една "Фирма" от Нови Сад е супер група за пример. Прилична бройка, с добри идеи.

 

 

- Имат ли жените място на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- За мен лично жените нямат място там.

 

Въпреки че при нас има момичета, не одобрявам тяхното присъствие. Може да помагат за хореографии, снимки  и други такива, но дотам.

 

- Мнението ти за българската полиция.

 

- Против съм полицейския произвол. Не съм против полицейската система, ако е такава, каквато трябва да бъде. За жалост в България полицията има повече права от всяка друга инстанция и си позволява много повече.

 

- Ти лично бил ли си жертва на полицейски произвол?

 

- Лично аз не, но хора от моята група - да. С полицията в Ловеч се разбираме, все пак сме малък град и се "познаваме". Те знаят всичките ни лидери. Защитаваме правата си докрай.

 

Избягваме конфликти с тях, но ако се стигне до такъв, няма да стоим мирни.

 

 

- Но все пак е имало проблеми и с ваши фенове в Ловеч...

 

- Имало е проблеми. Имало е задържани хора преди мач, след мач. Имало е и хора със забрани. Не искам да влизам в подробности.

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- Предпочитам стюарди, защото когато полицията е в сектора, има повече напрежение и често се стига до конфликти.

 

- Мнението ти за българските журналисти.

 

- Има и свестни, но се броят на пръстите на едната ми ръка.

 

Повечето са платени драскачи с чувство за хумор.

 

За жалост хората в България са подвластни на медията и смятат, че каквото се изпише или каже там, е напълно вярно и така се манипулира народът. За това не са ми симпатични и никога няма да са.

 

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС.

 

- Негативно. Докато не се осигурят модерни бази и компетентни специалисти, футболът в България ще затъва все повече. Националният отбор е визията на българсия футбол.

 

Твърдо против съм решенията на БФС - анти-фенски и чисто изгодни за тях!

 

- Фен ли си на някой отбор от чужбина?

 

- Фен съм само на Литекс (Ловеч) и хандбалния клуб Осъм (Ловеч).

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката?

 

- Да видя някой капитан на клуба ми да дига купата на Шампионска лига, а след това да изпаднем във "В" група и да си правим гостувания по селата в Ловешка област. Който е бил в Български Извор и други такива, знае за какво говоря. Относно агитката -

 

мечтая един ден Южната трибуна да е изпълнена само с ултраси!

 

Фенове, които няма да спрат да подкрепят отбора. Това ми е достатъчно.

 

 

- По традиция на нашите събеседници изброявам три места и искам да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Градският стадион в Ловеч?

 

- Моят втори дом.

 

- Ловеч?

 

- Един от най-красивите градове в България.

 

- България?

 

- Моята родина.

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Литекс, както и на всеки запален фен в България?

 

- Подкрепяй местния тим! Бъди верен на отбора си докрай! Не бъди част от "червено-синьото" стадо!

 

"Омразни сме на всички,

платени сме били,

но нас ще ни има,

и в гъза ще ви боли"

 

Преди години "Найк" направи една реклама и то доста добра. На един билборд в Англия се появи ликът на Ерик Кантона (по това време играч на Манчестър Юнайтед) и под него пишеше: "1966 Was a Good Year for English Football, Eric was Born".

Ексцентричната мексиканка Селия Лора е една от най-желаните жени в Мексико. А и не само там, но и във всички страни, в които се говори испански. Наскоро тя бе избрана за “Момиче на месеца” в мексиканския “Плейбой”.

 

Селия е дъщеря на Алехандро Лора, който е популярен рок-музикант в родината си, пишат Novini.bg. Нейните страсти са татуировките, моторите, футболът, рокендролът, сексът и дивите мъже. Любопитното е, че преди една година Селия се видя на живо с Христо Стоичков на световното първенство в ЮАР. Там Камата бе в ролята на телевизионен коментатор за мексиканска телевизия, а Лора присъства като фенка, подкрепяйки своите национали.

 

“Обичам футбола. Стискам палци на любимия ми отбор Крус Асул. Харесвам по-ексцентричните и по-дивите мъже, които не си поплюват и които са между 45 и 50 години. Такива като Уго Санчес, Диего Марадона, Христо Стоичков”, заяви наскоро Селия Лора в интервю за най-слушаното мексиканско радио WFM. По тялото си предизвикателната брюнетка има цели 19 татуировки. Някои от тях са абзаци от мъдрости на древните ацтеки. Селия направи първи стъпки като актриса и певица, но напоследък все се забърква в скандали. Миналата пролет бе изправена на подсъдимата скамейка, след като блъсна човек с колата си. Послe се оказа, че е била пияна. Лора развива още по-високи скорости, когато яхне мотора си.

 

“Няма нищо по-готино от това да препускаш с мотора и да слушаш яка музика. А после, когато се прибереш, да си вземеш един топъл душ с любимия човек...”, разкрива секс бомбата.

 

novini.bg

Бившият селекционер на националния ни отбор по футбол Христо Стоичков винаги е твърдял, че има здрав брак зад гърба си, но отдавна за никого не е тайна, че обича да кръшка на жена си Мариана, пише HotNews.bg.

 

Не са една и две популярните дами от родния шоуелит, спрягани за любовници на Модерния ляв. Последните две известни красавици, замесени в афери с Камата, бяха фолкдивата Преслава и футболната съпруга Асдис Ран. Така че слуховете, които от време на време се пускат по негов адрес, че се развежда с Мариана, явно не са съвсем безпочвени.

 

Неотдавна даже се заговори, че още през 2009 година той и жена му са разделени и не живеят заедно. Всеки от тях си имал самостоятелен живот. Камата дори поискал официално да сложат край на 25-годишната си връзка. Всички веднага се запитаха коя е тайнствената дама, заради която се развеждат. Едва сега разбираме, че точно по това време Камата е бил хлътнал по една от най-желаните жени в Мексико – моделката Селия Лора. С голямо закъснение научаваме също, че двамата са се срещали многократно по време на световното първенство в ЮАР миналото лято.

 

На Мондиала Камата се вживя в ролята си на телевизионен коментатор. Първата му среща със Селия била в студиото на мексиканската телевизия, която била наела Камата. Селия Лора пък имала участие в същото предаване като най-сексапилната футболна фенка на "Сомбрерата".

 

Предизвикателната брюнетка е новото лице на мексиканския „Плейбой”. Освен да се снима за еротични издания, тя признава, че е луда по секса и футбола. Оттам идвал и интересът й към футболистите на средна възраст. „Харесвам улегнали мъже – на около 45-50 години, като Христо Стоичков”, признава Селия. Други големи страсти на моделката са татуировките, моторите и рокендрола. По тялото си красавицата има 19 татуса, като на някои от тях са изписани цели абзаци от мъдрости на древните ацтеки.

 

Наскоро Селия Лора реши да изпробва таланта си на певица и актриса. Вместо това обаче тя се забърка в поредния скандал, блъскайки с колата си пешеходец. Послe се оказа, че е била пияна. Лора развива още по-високи скорости, когато яхне мотора си. "Няма нищо по-готино от това да препускаш с мотора и да слушаш яка музика. А после, когато се прибереш, да си вземеш един топъл душ с любимия човек...", разкрива сексбомбата.