На 12-ти септември 1990-та се обявява обединението на Западна и Източна Германия. Същата нощ е историческа за немската футболна история, защото се играе последният мач на националния тим.


Кой не мечтае да облече фланелката и да я носи с гордост? По това време никой, защото след 12-ти септември отборът щеше да изчезне от футболната карта. Играчи, които не са били достатъчно добри да играят в обединена Германия, са лишени от шанса да запишат участия.


Треньорът Едуард Гейер прави всичко възможно да сглоби боеспособен състав за срещата с Белгия, но само 14 футболисти са съгласни да се присъединят. Звезди на Бундеслигата като Улф Кирстен, Андреас Том и Томас Дол категорично отказват, защото не искат да се контузят в безмислен приятелски мач.


Останалите измислят странни извинения. Гейер е изключително разочарован от решението на възпитаниците му.


Капитанът Матиас Замер пътува от Щутгарт, за да се присъедини към лагера, но когато вижда само 13 футболисти, пожелава да се прибере. Повечето от тях са младежи без опит. Само че нямало полети към Щутгарт в тогавашната нощ и в крайна сметка халфът отпътува към Брюксел за мача.


Прогнозите са, че ГДР ще изгуби срещата. Това щеше да важи и при положение, че съставът е оптимален заради сериозната класа на Белгия.


По време на пътуването играчите си казват, че за тях е хубава възможност да играят за ГДР за последен път.


„Никой не беше напрегнат. Искахме да изживеем срещата, в която играем заедно за последно“, обяснява халфът Щефан Бьогер пред „Шпигел“.



Повечето играчи, с изключение на Матиас Замер, са безизвестни за обществеността. Дори и режисьорите на предаването на няколко пъти объркват изписването на имената в графиката преди мача.


Бьогер остава на пейката в първите 25 минути, защото Гейер предпочита на негово място да пусне опитния национал Йорг Щюбнер. Задачата му е да пази белгийската звезда Енцо Шифо. Асът на Оксер удря греда в началото, но след това е под контрола на играчите в бяло.


Щюбнер напуска терена с контузия, но белгийската атака продължава да е неефективна. Матиас Замер играе великолепно и бележи на два пъти през второто полувреме, за да донесе заслужен успех с 2:0.


Защитникът на Енерги Котбус Йорг Шванке казва след последния съдийски сигнал, че идеята не е била да се покаже някакъв свръхестествен дух на отбора. Срещата е била с цел да се насладят на приятен последен мач, който е бил наблюдаван от скаутите в Бундеслигата.

Едва 12 000 души гледат на живо сбогуването на футболна ГДР. Въпреки това играчите са доволни от представянето си и това е важното за тях.Стефан Бьогер споделя:


„Горди сме от това, което сътворихме. Отне ни доста време преди да влезем под душовете. Стояхме дълго в съблекалнята и обсъждахме приятните мигове, които изживяхме.“



Един от играчите, които осъзнава специалната аура на мача, е резервният вратар Йенс Адлер. Влиза на терена в последната минута и след края на срещата започва да плаче, въпреки че дори не е докоснал топката.


След това играчите се прибират в хотела, хапват и започват да пият бири, празнувайки победата. Никой не е наясно какво ще се случи с родината им след обединението. Някои от звездите в страната печелят добре в Западна Германия, но за тези, които играха срещу Белгия, това не важи. Единствено при Матиас Замер случаят е такъв.


Политическите събития се отразяват по един или друг начин на националите. Треньорът Гейер твърди, че падането на Берлинската стена е причината за загубата на важната световна квалификация с Австрия (0:3).


12 от 13-те безизвестни играчи от състава срещу Белгия в последствие играят в Бундеслигата. Щефан Бьогер записва 147 мача в Ханза, Дуисбург и Хамбургер. Нападателят Уве Рьослер прави име в Манчестър Сити след престой в Нюрнберг и Кайзерслаутерн. Бохум взима Йорг Шванке, Хайко Бонан и Дариуш Вош. Айнтрахт Франкфурт привлича защитника Торстен Крахт.


Единствено животът на Йорг Щюбнер тръгва в негативна посока. Бранителят злоупотребява с алкохол и играе едва 5 срещи в първия си сезон в Бундеслигата. Човекът, който е смятан за един от най-големите таланти на ГДР, пада във все по-ниски дивизии.


„Ако не се беше случило обединението на Германия, щях да имам семейство, деца и щях да съм треньор“, споделя бившият национал през 2004-та.


Източногерманският коментатор Уве Грандел описва победата на ГДР над Белгия като „Една от най-великите във футболната история“.


239-ият мач на националния тим на ГДР е едно впечатляващо негово закриване.