Казах на Блатер: Аз съм Дядо Коледа, хо-хо-хо

 

„Газа е Специалния”, казва Жозе Моуриньо в първата реплика на новия филм за Пол Гаскойн, който от 15 юни ще е по кината в Англия. Да, Газа е жив и здрав, но животът му наистина е като филм... Пол застана в редакцията на „Гардиън” срещу въпросите на читатели онлайн. В едно от редките си интервюта, Газа си беше Газа – забавен и интересен с мнението си за всичко.

 

- Пол, кой е любимият ти гол?

 

- Имам два, но и двата не бяха в мачове, които телевизията предаваше. Но не мога да ги опиша, твърде дълго ще отнеме.Всеки ми казва – онзи гол срещу Арсенал е най-великият... (вкарва от 30 метра в горния ъгъл на полуфинал за Купата на ФА). Не, в никакъв случай. Той беше срещу Дейвид Сиймън, с него на вратата беше лесно! Иначе от головете, които хората са виждали, любим ми е този срещу Шотландия на Евро 96. Минах през защитата им и бих от въздуха във вратата. Да вкараш такъв гол на такъв мач... На другия ден видях Колин Хендри, шотландския капитан, в едно кафене в Лондон. Питах го: „Колин, какво правиш тук? Мислех, че още търсиш топката на „Уембли”...” Мисля, че се обиди малко.

 

- Джак Чарлтън казва, че се е опитал да те накара да играеш за Ейре. Вярно ли е?

 

- Бомбардираше цялото ми семейство с покани, искаше да играя за Ирландия, да. Но аз съм англичанин и винаги съм искал да играя за Англия. Говори с майка ми и и каза: „Хайде де, ако трябва ще ти купя един ирландски сетер, просто убеди момчето да играе за нас”. Беше готин и убедителен, но нямаше начин да успее.

 

- Ако трябва да избираш най-добрите играчи за мачле на малки вратички, кои ще са?

 

- На вратата – Сиймън или Анди Горам, с когото играх в Рейнджърс. И двамата бяха чудесни. Брайън Робсън, без съмнение ще е в отбора. Питър Биърдсли бе уникален, Крис Уодъл – задължително, както и Алън Шиърър в атака за головете. И – очевидно, ще включа себе си. Не виждам по-добър. С този отбор няма кой да ни бие, нищо, че Сиймън очевидно може да пусне и 10 гола. Ние можем да вкараме 11.

 

- Иска ли ти се да бъдеш тв анализатор като много твои бивш колеги?

 

- Не знам... Sky ми предлагаха немалко пари да го правя. Но аз помня как футболистите се обиждаха от малко майтап още като играехме. А ако съм в студиото няма да им спестявам нищо.Не мога просто да седя и да редя едни и същи приказки. Това обаче не е хубаво, защото представете си – децата на някой играч седят и гледат у дома, а аз критикувам татко им в студиото.Не, мисля, че не е за мен. Признавам обаче, че понякога гледам мач и се чудя дали коментаторите гледат същия.

 

- Играеш ли други спортове освен футбол? И добър ли си?

 

- Играех тенис за градския отбор като дете. Имам 8 трофея, спечелени като дете в тениса. Имам и един на тенис на маса, както съм играл и бадмингтон. Сега играя голф, въпреки че не го харесвах преди. Харесват ми спортове с топка, просто ми се удават. В нощта преди полуфинала срещу Германия на световното през 1990-а не можех да заспя. Двама американци играеха тенис в комплекса на хотела ни. Предложих им да играем, а те бяха двама!45 минути издържах сам срещу тях, тичах като луд. Тогава чух: „Гаскойн!” – беше Боби Робсън, бесен. Хвърлих ракетата и избягах край него. Треньорът се качи в стаята, аз бях в една стая с Уодъл. Боби щеше да строши вратата и Крис му отвори. „Къде е Газа?”, пита мениджърът ни. „Спи”, отвръща му невъзмутимият Уодъл. „Току-що играеше тенис долу, не ме лъжи”, беснее Робсън. Аз станах и той ме разтресе здраво: „Утре ще играеш срещу Матеус, осъзнаваш ли го? Той е най-добрият полузащитник в света.”. Аз му отвърнах: „Не, шефе – той ще играе срещу най-добрият в света!”. Крис се заливаше от смях, а на Робсън му мина.

 

- Когато бе в Лацио, италианските ти съотборници бяха в шок от хумора ти.

 

- Нямаха избор, никакъв избор! Не вярваха на очите си понякога. Веднъж сложих едно малко змийче в джоба на Роберто ди Матео, който постоянно бе твърде сериозен. Замалко да се изпусне в гащите от страх и изненада. Но любимата ми случка от Лацио е друга. Дино Дзоф ни каза – сложете си костюмите и бъдете в базата точно в 14 ч, идва Сеп Блатер. Тогава той бе генерален секретар, но пак важна клечка във ФИФА. Всички бяха там в костюмите на клуба, а аз се появих с такъв на Дядо Коледа. Застанах до Блатер и му казах: „Здрасти, аз съм Дядо Коледа, хо-хо-хо”. Дзоф полудя, накара ме да тренирам три пъти на следващия ден.

 

- Ако можеше да избереш един от днешните играчи от Висшата лига, с който ти се иска да играеш редом, кой би бил?

 

- Рууни. Не само, че е добър, а ми напомня за мен. Дори да не играе силно в някой мач, не се оплаква и не мрънка в центъра – тича и опитва да оправи нещата.

 

- Кое от дербитата, в които си участвал, е най-оспорвано?

 

- Нюкасъл – Съндърланд, защото двата града са много близо. За съжаление не успях да играя, а бях резерва в първия си мач. После Съндърланд изпадна. Арсенал – Тотнъм е велик мач, спечелих първия и съм горд с това. Лацио – Рома... Там има към сто хиляди на трибуните, нещо наистина внушително. Бият се по трибуните с флаговете, с колани. Усещането в Рим е, че дербито е по-важно от титлата. Ако Рома е шампион, а Лацио последен – но ги е бил два пъти, римляните мислят, че Лацио е станал шампион. Има страх от провал в играчите преди този мач, видях го с очите си. Вкарах важен гол (изравнителен в 90-ата минута) в дербито на Рим и видях какво значи за играчите и феновете. Рейнджърс – Селтик е несравним като омраза. Ако отидеш в квартал на Селтик, в билярдните клубове нямат синя топка на масата. Наистина. Играх 11 дербита на Глазгоу и нямам загуба, вкарах 4 гола и феновете ме обичаха. Но веднъж един привърженик на Рейнджърс – сигурно беше към 50-годишен, ми каза. „Ти си невероятен играч и аз те обичам. Но разбрах, че баща ти е католик и искам да умре. Извинявай за това.” Ето това е Селтик – Рейнджърс.

 

- Сещаш ли се понякога за пропуска от 1 метър, когато не успя да вкараш на Германия на полуфинала на Евро 96? С този гол отивахме на финал.

 

- Близо седмица след мача не знаех как, по дяволите, пропуснах. Помислих за секунда, че вратарят ще стигне топката и забавих движението си, разколебах се. И това ми струваше милиметъра, за да не достигна до топката. Толкова бяхме близо... Страхотен отбор имахме, щяхме да спечелим купата.

 

- Най-добрият играч, с който си имал удоволствието да си на терена?

 

- Брайън Робсън, без съмнение. Феноменален! Три пъти си чупи крака в кариерата си и три пъти се връща, все по-добър. Беше като фурия, навсякъде по терена.Когато влязох в националния тим, той бе капитан. Дойде и ми каза: „Газа, ти си отличен играч. Просто си играй играта в средата на терена, подавай и прави голове. Аз ще обирам високите топки и ще печеля единоборствата за теб.” Никога не съм виждал такъв лидер.

 

- Най-добрият играч след теб и твоята ера?

 

- Гледах няколко пъти наживо Тиери Анри в Арсенал. Господи, той беше бърз и техничен, сякаш не стъпваше по земята. Сигурно е гонил гълъби в почивните си дни извън терена. Знаеше и къде е вратата, вкарваше отвсякъде. Анри и Зидан – бих казал тези двамата.

 

- Гледаш ли футбол днес?

 

- Много рядко. Признавам си, че когато играе някой от бившите ми отбори съм изкушен и хвърлям по едно око. Но не мога да понеса да гледам играчи, които получават милиони, а играят така, сякаш не им пука особено. Това е твърде много за мен.