На 19 февруари през настоящата 2015 г. се навършват 25 години от учредяването на съвременния Клуб на привържениците на ЦСКА. Всъщност Централният фенклуб има дълга 60-годишна предистория. Победният ход на червения армейски отбор през 50-те години ражда спонтанно идеята да има Клуб на любителя, който започва да функционира от 1954 г. с председател майор Георги Попов. Публиката на ЦСКА е монолитна сплав от привържениците на бившите софийски клубове А.С. 23 (кварталите около Докторски паметник, ул. Оборище до Перловска река, Орлов мост, Полиграфията и Военна академия ), СК Шипка (Сточна гара, ИСУЛ, Дондуков, Лъвов мост), СК Плиска (V-и р-н ), СК Спортист (Х. Димитър) и НФД Септември (III-ти р-н ).

Най-старите привърженици – ветерани, с неприкрита гордост дълго разказват за безкрайните победи и успехи на ЦСКА в онези далечни вече години. Един от тях, бай Марко Братованов (1919-2014) беше нашият всеуважаван доайен на армейските привърженици. Математик-икономист. Последният жив съучредител на Септември при ЦДВ на 4 май 1948 г. от страна НФД Септември. Жив очевидец на историята на съвременния ЦСКА оттогава до днес – цели 66 години. Бай Марко беше всеки ден на Армията. Отиде си от този свят миналото лято на 95 години. Бог да го прости!

 

 

Нека днес отново да си спомним:

 

За червените влакове, с които се извършиха двата червени десанта през септември 1968 г. и юни 1971 г. в Пловдив за двубоите с Локомотив (4:3, 1:1).

 

За фантастичната атмосфера на мачовете за КЕШ срещу Интер (Милано, 1967), Аякс (Амстердам, 1973), Байерн (Мюнхен, 1974 и 1982), Нотингам Форест (1980) и Ливърпул (1982). Червената армейска агитка заливаше целия стадион – 70-75-хилядното море от привърженици представляваше нещо уникално по своята мощност и енергия.

 

 

За Йордан Перелов – Гацо, всепризнатият неформален лидер на агитката от 60-те и 70-те години, Цанко Ганчев – първият поет на „постоянното присъствие”, Весо Томов – Паганини, който в миг на божествено озарение сътвори безсмъртните армейски песни „Има, има истина една – тя е само, само ЦСКА”, „Победа, и пак победа, ние пеем само за победа!”, „В село Подуяне, на говеждия стадион, синьо знаме ще гори…” и „Напред, армейски лъвове, Родината зове!”.

 

За Камен Геков – Зелката – корифеят от 70-те, изрекъл култовата фраза „Митата Якимов е Господ! Онези долу са мръсници!”, за Геле Самоковеца, Янко Учителя, Весо Математика с количката, бай Кольо Адвоката, за Митко Якето, Вальо Голямото Ухо и легендарния Сашо Моркова.

 

За първите екскурзии в чужбина с армейския славен тим в мачовете за КЕШ – в Прага с Дукла (1961), в Белград с Партизан (1962), в Полша с Гурник (1966), в Будапеща с Ференцварош (1969) и Динамо в Киев (1974 и 1979).

 

За първия истински червен десант зад граница от българска футболна агитка – есента на 1988 г., когато 1500  ултраси се изсипаха в Братислава за мача срещу местния Интер.

Идеята за създаването на съвременния Клуб на привържениците дълго време ще бъде несбъдната мечта. Реализирането й ще стане факт след упорито и всеотдайно преследване на поставената цел.

Инициативен комитет начело с бай Марко Братованов, Вячеслав Григоров – Чико, Илия Илиев – Илийката, Йордан Велков – Бате Дана и още десетина известни столични червени привърженици полагат основите. Йордан Велков (юрист), Христо Христов – Чичо Граф, Венци Вучев, Емил Манчев и Васил Бурановски – Пожарната, изработват проектоустава на новото сдружение. Провеждат се многократни разговори с ФК ЦСКА. Насрочена е дата на Учредителното събрание – 19 февруари 1990 г. Събитието се провежда в спортната зала на „Армията”. Присъстват над 1600 съучредители – ръководители, спортни деятели, военни, спортисти, интелектуалци, ветерани, работници и служители, студенти и ученици, млади и стари – всички до един предани на каузата “ЦСКА”.

Така се учреди Клубът на привържениците. С пълно единодушие на място беше избран първият УС от 17 членове и Контролен съвет от 3 души.

 

 

Ето техните имена:

 

Йордан Велков – Бате Дана, първият председател (1990-1994), полк. Берко Беров, Вячеслав Григоров – Чико, Христо Христов – Чичо Граф (отговорен секретар), Емил Вучев, Александър Николов – Моркова, Владимир Спасов, Петър Костов – Форцата, Людмил Дишлиев, Венци Вучев, Венци Василев, Емил Манчев, Васил Бурановски – Пожарната, Илия Илиев (координатор), Пламен Владов, Николай Калиманов и Иво Савов – Мънки. Мандатът е две години. Този екип  е преизбран за втори мандат през 1992 г.

С пълно единодушие беше приет Уставът на Клуба – най-важният документ на сдружението. Основните принципи, на които се изгражда Клубът, са:

 

Доброволност на членството

 

Изборност и мандатност на ръководните органи

 

Гласност и алтернативност на всички решения и действия

Допълнително на първото заседание на УС са приети и Правилник за дейността на Клуба и Морален кодекс на привържениците. Всички действия и инициативи са открити и прозрачни. По-късно, през есента на 1990 г., председателят е включен в УС на ФК ЦСКА – нещо нечувано и невиждано дотогава у нас в България. Осъществява се първата масова екскурзия след учредяването на Клуба – до Пазарджик с 12 автобуса (март 1990).

Нашият Клуб вече беше факт! Реализира се мечтата на много поколения запалянковци!

Клубът на привържениците на ЦСКА е първото по рода си сдружение, юридическо лице. Има съдебна регистрация от 5 октомври 1990 г. През периода 1990 - 1993 г. следват многобройни екскурзии за мачовете в провинцията. Пътуват здрави агитки и за мачовете от ЕКТ в Хамбург, Виена , Лихтенщайн и Торино.

През февруари 1991 г. футболният отбор на Клуба заминава на незабравимо турне в СССР (Русия) по покана на ЦСКА – Москва, осъществено чрез Чичо Граф. Лятото на същата година  московските „армейци” върнаха визитата в България, като се срещнахме с тях в два мача на „Армията” и в Сандански пред многохилядна публика.

Започна учредяването на регионални клубове в страната. Първите бяха в Сандански, Панагюрище, Харманли, Плевен. Традиция стана да се играят приятелски мачове между тях.

 

 

Ето всички останали председатели на Клуба и техните мандати:

 

 

Емил Манчев (1994 – 1996), УС е намален на 5 членове.

 

Берко Беров, полковник (1996-1998) – любимец на всички, истински приятел на повечето привърженици, ненавиждаше лъжата, един честен и почтен Човек. Конфронтирал се докрай с тогавашното клубно ръководство, не получил подкрепа, полк. Беров разчиташе изключително на шепа ентусиасти около себе си, които никога не го предадоха. През юни 1996 г., се проведе първият турнир между регионалните клубове, който се състоя в София. Игра се и един знаменит мач с отбора на „рогатата говежда подуянска агитка”, и то на нашия стадион. За съжаление, завършил само 2:2 (с два гола на известния Пепи Георгиев – Кюфтето). Почти винаги, и то само с лични средства, пътува един автобус за мачовете в провинцията. За незабравимия мач със Стяуа в Букурещ (юли 1997 г.) се събраха армейски привърженици от цяла България. Полк. Берко Беров си отиде твърде рано, едва на 54 г., в един друг, по-добър свят.

 

Даниел Петков (1998-1999) – мандатът е увеличен на 3 год. По време на този мандат, първите дни на септември, когато „Армията” имаше опасност да остане без лиценз за мачовете в турнира на УЕФА, фенклубът се представи достойно, като много наши привърженици денонощно работиха цели две седмици безвъзмездно за пълна подмяна на пейките със седалки на всичките 23 000 места. Факт, заслужаващ признателност и уважение!

Именно тогава публиката се консолидира и се представи на завидна висота в двубоите срещу Сервет – Женева и Атлетико – Мадрид. Новите най-млади поколения заявиха недвусмислено началото на новата генерация червени ултраси.

 

Венцислав Вучев (1999-2000) – избран на извънредно Общо събрание. Ентусиаст, вечен оптимист. Упорит. Труден характер. Гори за каузата „ЦСКА”. Лично плати първите 3000 членски карти в онази трудна за всички българи 1990 г.

Мощно „торнадо” доведе до президентския стол на ФК ЦСКА изтъкнатия наш футболист, рожба на ДЮШ ЦСКА Любослав Пенев! Всеки червен фен приемаше този факт за своя лична победа! Есента беше една изключителна симфония в червено! Победа след победа! Червената агитка ставаше все по-многобройна!

През февруари 2000 г. най-после започна издаването на истински наш клубен вестник – „Сектор Г”, продължен от лятото на 2004 г. от в-к „Червените”. Те бяха истинска трибуна на армейските привърженици! Можем само да благодарим на техния основател журналиста Георги Атанасов за неговата доблестна гражданска позиция и на Валентин Василев – Вальо Поета, за фундаменталните му статии и на всички останали автори, дали своята лепта за списването на двете клубни издания.

 

Димитър Ангелов – Дучето (2000 – 2012)

Началото на 2000 година на ново извънредно Общо събрание е избран нов председател – 35-годишният Ангелов. Налагат се нови идеи, търсят се нови предизвикателства. Идва времето на интернет и заиграването с медиите. Откриват се нови и нови регионални фенклубове из цялата страна. Започва провеждането на традиционния летен национален събор, като на първия на яз. Копринка край Казанлък присъстваха над 3000 души. Ще последват още много други през годините – на Предела, в Ахтопол, в Шабла, край Хасково.

Перфектно бяха организирани червените шествия от “Армията” до бърлогата на „онези, рогатите”, долу в квартал Подуяне, на говеждия стадион.

Вярната армейска публика продължи да следва навсякъде своя любим отбор – Будапеща, Милано, Минск, Блекбърн, Истанбул, Кипър, отново Букурещ, Тирана, на легендарния Анфийлд в Ливърпул, Леверкузен, Тулуза, Рим, Базел, Лондон, Виена, Порто и Клуж.

В периода на мандатите, когато Дучето е начело на Клуба има два съществени момента. След избора му за председател през януари 2000г., цели шест години не се провежда задължителното по устав годишно отчетно-изборно събрание. Дори не е правен и опит за подобно мероприятие. Такова събрание ще има едва през януари 2006г., когато мандатът е променен незнайно защо и на какво основание от 3 на 5 години. През следващите 6 години отново не е свикван най-главният клубен форум. Фактите показват, че Дучето е действал нелегитимно и незаконно, в условия на просрочен мандат като председател на Централния фенклуб на ЦСКА в периода 2003-06 година и от януари 2011 до август 2012г. Тоест точно 4 години и 7 месеца. 

Въпреки разкола, който някои известни на всички в спортните среди се опитаха да прокарат сред армейската агитка, "Офанзива" като нов обединителен център успя да консолидира наново младата вълна привърженици. Именно те бяха инициаторите за свикване на Общо събрание, което се проведе през август 2012г., на сектор В на Армията. Всички фенове без изключение поискаха незабавната оставка на Димитър Ангелов - Дучето. Брожението, което ескалираше в сектор Г през последния сезон срещу персоната на "вечния председател", накрая стигна своя предел. Той дори не благоволи да се яви на форума. Пренебрежение и неуважение, което не заслужаваха тези, които болеят и живеят с проблемите на фенклуба и великия клуб ЦСКА. След 12 години и 7 месеца "всевластие" следваше Дучето да даде подробен отчет пред Общото събрание за своята народополезна дейност. Не го направи. Общото събрание единодушно взе решение за неговото отстраняване. Глас народен, глас божи! Влюбеният във властта Димитър Ангелов, обиден на всички от сектор Г, които поискаха и гласуваха неговото отстраняване, незабавно си учреди  и регистрира свое Национално сдружение на феновете на ЦСКА... Някои хора наистина се имат за вечни. Дуче, ти знаеш, че никой не е по-голям от фенклуба! Ние всички заедно сме ЦСКА! Остани един от нас. Ако искаш.

 

 

Геноцидът срещу ЦСКА /1990-2013/

През 90-те години определени хора пренесоха скандиранията от площадите „кой не скача е червен” и „червени боклуци” по футболните стадиони. По този и много други начини политици и фенове на други отбори опитаха да лепнат петно върху нашия клуб и привържениците му като преиначат и очернят историята му. Министри и вицепремиери откровено работеха за унищожението на ЦСКА, докато междувременно седяха в ложите на един друг отбор и крещяха до изнемога за пример на своите зомбирани тълпи. За други се намираха големи спонсори, а международни престъпници наливаха пари в отбора им, получиха и базите си безвъзмездно по време на служебно правителство... По това време в ЦСКА течеше разграбване с (без)участието на държавата, а базата тънеше в разруха. За едни привилегии и подкрепа по всички нива, а срещу ЦСКА - геноцид. Като се започне от съдийския произвол на терена и безумията в канцелариите на БФС, през интригите на платените медии и журналисти, до най-високо държавно ниво и проблемът с базите, който остава неразрешен и до днес. През тези години е имало и периоди на отслабване на примката, през които ЦСКА постигна успехи, но никога не беше оставен да диша свободно и да установи хегемония за по-дълъг период. Кулминацията на този геноцид беше отнемането на лиценза през 2008г. Цялата истина около това престъпление все още не е излязла на бял свят, поръчителите и директните извършители все още не са наказани... За съжаление това не е учудващо, тъй като са замесени хора от най-високите нива, а у нас, както знаем, политика, бизнес и футбол са жестоко обвързани.

Разрушителите – Гърнето и Праховеца, Б.Б. ...

Събитията с отнемането на лиценза доведоха до поредна смяна на собствеността на ЦСКА. Въпреки съмнителното минало и многозначителните прякори на двамата нови собственици, тяхното управление започна с добри резултати, но това беше само временно. Бързо проличаха истинските им намерения да печелят на гърба на ЦСКА чрез мръсни схеми, а бъдещето на клуба не ги интересуваше. Важна беше моментната печалба. Мачовете със съмнителни резултати се превърнаха в нещо обичайно, а феновете по-често се чудеха дали даден мач „ще се играе”, а не дали ЦСКА ще победи.  На два пъти уж изглеждащата сигурна титла беше изпускана в последните кръгове. Привличаха се футболисти от чужбина на килограм, подписващи съмнителни договори с огромни заплати и комисионни за техните мениджъри. Голяма част от тях бързо напускаха клуба и завеждаха дела за неустойки. Ако пък случайно някой от тях покажеше добри футболни качества, бързо биваше продаван, а парите потъваха незнайно къде. През два от сезоните на тяхното управление се стигна до срамната ситуация ЦСКА да не домакинства в своя дом – ст. „Българска армия”. Дълговете растяха и клубът се водеше повече от очевадно към умишлен фалит и унищожение, а публиката на ЦСКА беше прогонена от стадиона.

Собствениците-разрушители се ползваха с подкрепа и протекции от министър-председателя, който пък междувременно се установи като собственик в сянка на вечния съперник. Този факт е обществена тайна и многократно беше коментиран в спортната преса и интернет-сайтове. Тази комбинация от управляващи в ЦСКА и държавата нямаше как да доведе до нещо добро клуба. Бавно и мъчително той беше воден към гибел.

 

Борбата на Сектор „Г”

Независимо от обстоятелствата и трудното положение в Сектор „Г” винаги са се намирали хора, които безкористно да защитават интересите на ЦСКА. Хора, които дори да не са докрай разбрани и подкрепени от останалите „Армейци”, са готови да тръгнат срещу цялата държавна машина в името на ЦСКА. Така беше и по време на протестите срещу управлението на двамата боклукчии. Макар и малко на брой, още през 2010г. имаше привърженици, които прозряха накъде отиват нещата. Първоначално протестът беше под формата на бойкот, а впоследствие и под други разнообразни форми както на стадиона, така и извън него, беше изразявано недоволството от разрушителното управление. Трудностите и липсата на подкрепа не спряха тези „Армейци” да се борят за каузата си, а времето доказа тяхната правота. През трите години на протести момчетата, стоящи зад тях, жертваха и изгубиха много, но никога не се отказаха, докато не видяха ЦСКА свободен.

Сектор „Г” възпитава хора, които се борят и защитават убежденията си докрай. Когато става дума за любимия клуб и за България, „червените” фенове са доказали, че са готови на всичко, за да защитят това, което обичат!

 

Из България и по света – навсякъде „ние сме ЦСКА!”

Привържениците на ЦСКА винаги са оказвали мощна подкрепа на отбора при гостуванията му. В нашата страна няма стадион, на който нашите футболисти да не са се чувствали като домакини. Независимо от начина на придвижване –с автобус, с влак, с коли, независимо от отдалечеността на противника, независимо от деня и часа, феновете на ЦСКА са винаги с отбора. Във всеки регион на България привържениците, пътуващи от София, могат да разчитат на солидно подкрепление от местните „Армейци”. Затова и днес агитката в гостуващия сектор често е по-многобройна от тази на домакините, а и винаги намира начин да бъде по-гласовита.

Както за самия клуб, така и за привържениците, истинското мерило винаги са били европейските турнири. Там километрите вече са хиляди, често пътуването в двете посоки отнема няколко дни, за някои фенове са необходими седмици лишения, за да спестят нужната сума за екскурзията, а дългият път понякога поднася неочаквани трудности, съпътствани от неизбежната умора. Но „Армейците” винаги посрещат изпитанията с радост и с нетърпение очакват  гостуванията в Европа. Само който е бил на гостуване в Европа, знае какво е чувството да прекараш десетки часове с приятелите си в автобуса, да споделяш с тях и последната си храна, но въпреки трудностите да се забавлявате и да сте щастливи просто от факта, че отивате да подкрепите ЦСКА. От Порто до Москва, от Дери до Ереван, от Молде до Никозия, от Лондон до Истанбул няма точка на Европа, до която привържениците на ЦСКА да не могат да достигнат, независимо колко на север, юг, изток или запад се намира тя. В историята завинаги ще останат „червените” инвазии  в Милано / 2001 /,  Истанбул /2003, 2006, 2010 /, Букурещ / 2004 /, в Рим, Базел и Лондон през есента на 2009 година и във Виена / 2010 /.

Феновете на ЦСКА не веднъж са показвали, че са винаги и навсякъде с отбора. Както се пее в песента – „Даже и накрай света, и в сърцето на врага...”.

 

В много градове из цяла България регионалните фенклубове впечатлиха със стройна и действена организация. Всички познаваме момчета и момичета от Видин до Свиленград и от Сандански до Добрич. Не стига мястото, за да изброим всички. Не се сърдете, ако сме ви пропуснали! Последните, които влязоха в сектор „Г”, са старият нов фенклуб от Козлодуй. Добре дошли на всички!

Принос за всичко това имат много, много наши привърженици, дарили със своята безрезервна обич своя любим червен тим!

Да, наистина е направено много!

Нека бъдем все така всеотдайни – днес, утре, завинаги!

Клубът на привържениците е на всички – ветерани, млади и стари “армейци”, заедно с „Торсида” – Пловдив, „Горди”, USF, Animals, „Офанзива” и вече днес – обединени повече от всякога! Сектор Г, обединеният Сектор Г, който излъчва мощ и нескончаема енергия, дава тон за нови и нови песни, за незабравими култови рефрени. Сектор “Г”, който повежда всички на стадиона към следващата нова футболна приказка. Всички, които отдаваме сърцата си на своята голяма червена любов!

 

Никой не е по-голям от фенклуба,

от ФК ЦСКА!

От символа ЦСКА!

От идеята ЦСКА!

ЦСКА ще пребъде!!!

Завинаги!

Честит 25-годишен юбилей, скъпи приятели!

 

*Юбилейният клубен купон ще се състои на 20 февруари, петък, от 18.30ч. в клуб-ресторанта на ”Армията” в Борисовата градина. Куверт – 20 лева. По повод годишнината са издадени две юбилейни значки и 10-листна  цветна дипляна в ограничен тираж.

 

Автор: Христо Христов – Чичо Граф