Георги Атанасов е поредният журналист, част от нашата рубрика FanFace.bg - "Гилдията - преди и сега". Той няма нужда от представяне, тъй като е добре познат на футболна България.

Но накратко - Атанасов е на 58 години и е роден в гр.София. Започва своята кариера от вестник „Работническо дело", преминава през „Стандарт" и „24 часа". Създател и главен редактор е на вестниците „Меридиан спринт", „Меридиан мач", „Топспорт" и на спортния сайт Sport1.bg.

Автор е на няколко книги, сред които „ЦСКА - повече от отбор", „Тайните на четвъртите в света" и „Заговорът срещу ЦСКА".

 

 

Г-н Атанасов, Вие сте един от доайените в спортната ни журналистика, защо избрахте тази професия?

Откакто се помня се интересувам от света, историята, литературата, политиката, спорта. В тази редица естествено се нареди и журналистиката.

 

 

Ако не бяхте станали журналист, с какво щяхте да се занимавате /или с какво би ви се искало/ ?

И аз съм си задавал този въпрос. Вероятно с нещо, свързано със словото и обществото.

 

 

Какво е мнението Ви за сегашното ниво на спортната журналистика у нас и каква е разликата с годините, когато Вие започвахте на това поприще?

Страхувам се, че ще прозвуча твърде „пенсионерски", но нивото на днешната спортна журналистика е много по-слабо в сравнение с периода на моя дебют преди 35 години. Разликата е, че тогава селекцията бе жестока, защото имаше малко медии, а статутът на журналистическата професия бе изключителен. Неслучайно по

 

 

онова време се казваше, че някой трябва да умре,

за да се освободи място в определена спортна редакция.

Освен това в гилдията влизаха талантливи, образовани, ерудирани хора, които без никакви проблеми биха могли да работят и в други области, например външна политика или икономика. Не трябва да се забравя и това, че цялостната образователна и културна среда бе различна, а политическата рамка изключваше експерименти неграмотност.

 

 

Бихте ли съпоставили родната спортна журналистика с тази на Запад, а защо не и в останалата част на Източна Европа - къде сме ние?

 

Преди 10 ноември 89-та българската спортна журналистика бе

 

на високо европейско ниво 

тъй като спортът даваше възможност да се разчупят рамките на Системата. Привилегия, която бе недостъпна за колегите от другите области на живота. И този шанс за по-свободно изразяване, съчетан с таланта на немалко от колегите, правеше нашите изяви доста по-интересни от тези на западните колеги, които общо взето разказваха тъчове и корнери. Не мога да пропусна, че в моята младост аз лично съм се учил от неколцина блестящи пера от бившите СССР и Югославия, както и от знаменити коментатори от Франция и Италия. При всички случаи обаче и у нас имаше великолепни майстори – Николай Колев (Мичмана), Людмил Неделчев, Димитър Джаров, Станчо Станчев, Петър Хаджийски, Сашо Бойнов, Николай Куманов, Иван Строгов и т.н.

 

 

Помните ли първото интервю, което сте взели и от кого? Разкажете ни малко повече за него.

Ако ме питате за футбол имам готов отговор – първото ми престижно интервю бе с големия шотландски футболист на „Ливърпул" Тери Макдермът. Разговорът се състоя на 16 март 1982 г. във фоайето на Японския хотел в столицата, където бяха отседнали носителите на КЕШ от града на „Бийтълс". Това бе денят преди най-великия мач в историята на ЦСКА – победата с 2:0 и елиминирането на актуалния европейски шампион.

 

 

Със сигурност ударите, които сте получавали през годините като журналист, са изключително много. Кое Ви мотивира да не абдикирате от професията?

 

Съзнанието, че това е моето призвание. А и

 

 

няма по-голямо щастие от това да

 

превърнеш хобито си в професия.

 

 

 

Вие никога не сте крили Вашите фенски пристрастия. Имали ли сте проблеми за това и какво е мнението ви за обективността на журналистите?

Естествено, че съм имал проблеми на клубна основа. В същото време

 

 

не приемам идеята, че спортният журналист

 

трябва да бъде от националния тим.

 

 

В основата на нашата работа е любовта към спорта, а тя тръгва от определен отбор. Никъде по света не съм срещнал журналист без лични пристрастия. Смятам, че е по-важно да бъдеш интересен на публиката, а не парцелиран 50:50, за да се харесаш на всички. При подобен баланс рискуваш да станеш скучен на цялата аудитория.

 

 

Пристрастията трябва ли да бъдат крити и пречат ли на спортния журналист?

Скритите пристрастия обикновено се превръщат в лицемерие и нагаждачество. Любовта към определен цвят може да попречи само на некадърника. Бил съм свидетел на мачове в Италия, Испания, Франция, Сърбия, Гърция..., по време на които ложата на пресата прилича на секторите „Г" и „Б" взети заедно...

 

 

Тъй като FanFace.bg е насочен единствено към феновете, разкажете ни как и кога се запалихте по ЦСКА?

 

 Любовта към ЦСКА наследих от моя баща. Осъзнаването на тази привързаност ми се случи на 8-годишна възраст – точно преди половин век, когато на финала за купата великият „армейски" виртуоз Никола Цанев три пъти излъга цялата защита на „Левски" преди да влезе с топката във вратата.

 

 

Помните ли Вашия първи мач на живо на стадиона и кой е двубоят, който ще остане завинаги в съзнанието и сърцето Ви?

 

 За да не мислите, че пазя само светлите моменти ще ви кажа, че някъде в средата на 60-те години  

 

 

детската ми душа беше сериозно наранена от едно тежко поражение

 

на „червените" на националния стадион – 1:5 срещу столичния „Спартак".

 

 

Като ден-днешен помня, че по онова време „Васил Левски" бе в ремонт. Човек обаче така е устроен, че дава приоритет на щастливите мигове. И затова ще се върна към един знаменит мач през април 1966-та, когато ЦСКА победи „Левски" с 3:0 под проливен дъжд. Поради размествания в календара заради предстоящото по онова време световно в Англия така се случи, че двете „вечни дербита" се играха в рамките на двайсетина дни през пролетта. В първото „червените" спечелиха с 1:0, а за второто вече стана дума. Именно това бе сезонът, след който ЦСКА стигна до първия си полуфинал в турнира на шампионите срещу „Интер" (Милано).

 

 

 

 

Имате издадени няколко книги на тема ЦСКА. Какво е Вашето мнение за последните скандали около армейците и ще последва ли "Заговорът срещу ЦСКА – част 2"?

Мнението ми е категорично – през последните години хаосът в ЦСКА премина всякакви граници! Искрено се надявам да не ми се налага да пиша втора част на „Заговора"...

 

 

Считате ли, че трети лица са замесени в ситуацията около ЦСКА и скандалите с оттеглянето на Инджов и Манджуков?

Цялата сега плаче за перо на сценарист от Холивуд. Отдавна съм престанал да следя нишката на сапунения сериал. Важното е, че най-сетне има шанс за нормално развитие на клуба след оттеглянето на Сашо Томов. Ако и този вариант не е предпоследен.

 

 

Имате ли рецепта за оздравяване на тима и как виждате бъдещето на ЦСКА?

Рецепта нямам. Имам надежди за съчетание между сериозен бизнес и масово участие на привържениците в една модерна публично-акционерна структура.

 

 

 

Ще постигнат ли нещо феновете, ако организират протести/митинги/шествия, за които Вие винаги сте пледирал във Ваши публикации?

 

Феновете вече постигнаха много,

  защото ако не беше тяхната гражданска позиция още щяхме да търпим номерата на „гърнетата". А след като пернишките боклукчии бяха изхвърлени от „Армията" се случиха и добри неща покрай безкрайните мъки.

 

 

Какъв е Вашият поглед върху реакцията на Сектор "Г" през последните месеци?

Както обикновено – точна!

 

 

Легенда ли е Стойчо Младенов за ЦСКА и какво успя той да направи за клуба и какво не успя? Все още е обвиняван, че е комисионер, една част от феновете не го харесват, особено след като си тръгна от Борисовата градина.

 

 

Стойчо Младенов е институция на „Армията"

 

с двата си гола срещу „Ливърпул" и със „седмицата" от победи срещу „Левски". Това са фактите за историята, а всеки има право на мнение за „звездите" и техните пари.

 

 

Говорейки за легенди, кой е героят на Вашето детство /не само в България, а и в световен мащаб/ и защо?

Червените герои на моето детство бяха Иван Колев, Никола Цанев и Димитър Якимов. В световен мащаб проходих във футбола с Пеле, Боби Чарлтън, Джордж Бест, Мацола, Яшин...

 

 

Всеки иска да подражава на някого или пък е подражавал. Вие на кого сте се възхищавали от спортните журналисти от едно време? Бихте ли казали някои от имената на тези, с които сте работили /преди и сега/, с какви качества се отличават?

 

Вече споменах някои от най-изявените спортни журналисти в периода на моята младост. Винаги ще бъда признателен на първия ми шеф на отдел Силвестър Милчев и на наставниците ми в професията Ганчо Гатев и Борислав Константинов.

 

 

Корупцията в България е разпростряла пипалата си навсякъде. Проникнала ли е и в журналистиката у нас?

За съжаление – да! В различни измерения, но изкривеният стандарт веднага си личи в редовете и думите от екрана и в ефира. За този, който има сетива естествено.

 

 

 Девалвира ли българската спортната журналистика?

Уви...

 

 

 Да поговорим и малко за проекта "Лудогорец". Сериозни инвестиции, сериозни бизнесмени в лицето на братя Домусчиеви... Ползват ли се с протекциите на държавата разградчани и кога родните грандове ЦСКА и Левски ще успет да свалят от трона Лудогорец?

 Разбира се, че  

 

клубът на Домусчиев се ползва от държавни преференции

 

след като правителството му отпусна чрез общината 6 милиона лева за трибуна „Моци". Рано или късно ЦСКА и „Левски" ще се върнат на историческите си позиции у нас. Впрочем те не са ги губили като социални фактори. Проблемите на „червените" и „сините" се състоят в тяхната слабост като фирмена структура и управление. Много по-тежко се ръководят обществени феномени отколкото футболни бутици на гола поляна в Ловеч или Разград.

 

 

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

Очаквайте втора част на интервюто скоро!

 

 

P.S. Във втората част на интервюто с Георги Атанасов той ще отговори на въпроса защо Левски е най-големият съперник на ЦСКА. Ще научите още обижда ли се от неприятните епитети по негов адрес, кое е любимото му футболно дерби извън България и предлаган ли е подкуп, за да пише по определни теми.

 

 

Николета Костадинова