На 15 април 1989 г. на ст. "Хилзбъро" в Шефийлд загинаха 96 фенове на "Ливърпул", премазани на оградите в пренаселения си сектор. Случи се, защото полицията пусна задържани отвън близо 3000 запалянковци. Но вътре секторът е пълен и влизащите притискат до оградите тези от първите редове, които умират от задушаване. Полицията не се решава да отвори прегражденията и да изведе феновете на терена. Чак след 10 минути морето от хора излиза, но за 96 от тях е фатално късно.

 

Това е трагедия № 1 в английския футбол. В събота на "Герена" броени минути предотвратиха подобен ужас.

 

Агресията у някои фенове на ЦСКА личеше още на шествието им. Към 14,30 ч "червените" се събраха на Орлов мост. Имаше пияни и много бутилки бира. Витаеше напрежение, полицаите бяха нервни. Знаеха, че ги чака тежка събота. По маршрута се случиха изолирани инциденти, полицай удари с палка по гърба запалянко, хвърлил камък. Към полицаите полетяха павета и ругатни. Неща, които се очакват, когато хиляди запалянковци вървят вкупом. До стадиона полицията се справи отлично. Запалянковци си говореха: "В сравнение с предишните шествия към "Герена" този път си е направо спокойно."

 

Пред вратите излетя странна реплика от полицай, чута и от репортери наблизо: "Защо се бутате да влизате, като след малко ще излезете?" Полицай - Нострадамус?

 

Около 16,45 ч полицаите потвърдиха, че секторът ще е отворен до началото на мача за закъснели фенове. Касата също щяла да работи до 18 ч. Какъв смисъл обаче има да продаваш билети до 18 ч, ако входовете бъдат затворени половин час по-рано?

 

Защото така стана. Около 17,30 ч последните фенове и няколко репортери отвън бяха приканени да влязат и вратите се затвориха. В следващите двайсетина минути стотина фенове дойдоха и си купиха билети от касата, а не бяха допуснати на трибуните. След като платиха по 15 лева за сектор "Г", някои от тях бяха изгонени към сектор "В". Купиха си билети за още 10 лв. А на входа им бе казано - не могат да влязат, за да няма инциденти. Какъв купон? Плащаш 25 лева, а си отиваш да гледаш мача по... телевизията!

 

Още преди дербито в сектор "Г" вече се чупеха парчета от това, което трябваше да са седалки. Уточнение - в клетката за гости такива няма, а редовете са постлани с ламаринено и пластмасово покритие. Част от него бе намазано с грес, което влуди допълнително и без това агресивните ултраси от първите редове.

 

Оградите пред и зад сектора са от бетон, който се рони. И се започна - огради падаха, парчета летяха по полицията, а една ракета удари паркираната пред трибуната водоноска. С началото на мача полицаите вече бяха влезли в сектора, което създаде допълнително напрежение. Агресията от първите редове продължи - летяха пиратки и камъни, каквито в сектора имаше в изобилие. Но дори да искаш, бе трудно да се наведеш и да вземеш, защото претъпканата над капацитета си трибуна бе като консервена кутия.

 

Около 18,10 ч някой от охраната издаде заповед и стотината закъснели фенове бяха пуснати. Дотогава ги спираха на входа. Тяхното влизане в претъпкания сектор оказа натиск от задните редове и притисна тълпата още повече. Да ви напомня за "Хилзбъро"?

 

Странна гледка беше. Но още не ужасна. ЦСКА вкара гол, а повечето хора не успяха дори да вдигнат ръце в радостта. Просто нямаше как, притиснати в менгемето от тела.

 

Нова ракета по полицията, изстреляна от първите редове. После факла в краката на униформените. Напрежение. В първите редици ултраси с качулки водеха война с полицията. Имаше ранени униформени, един бе изнесен от колегите си.

 

Полицията обаче не посегна да арестува агресорите, а върна лентата към вековете на "колективната отговорност". В Крумовите времена един открадва, а присъдата е да опожариш цялото му село...

 

По мегафона се чу призив феновете да напуснат стадиона. Всички. Това не бе достатъчно и стройна редица полицаи с щитове и палки почна да тласка хората отдолу нагоре и назад към единствения изход. Но той се оказа полузатворен. Само една вратичка зееше, а през нея можеха да се промушат едновременно двама, не повече.

 

Да ви напомня за "Хилзбъро"?

 

Натиск от щитове отпред, решетки отстрани и полузатворен изход отзад. Капан за хора.

 

Това бяха няколко кошмарни минути, в които всеки се страхуваше за живота си. Паднеш ли, няма ставане - ще те стъпчат. Чуваха се викове: "Дръжте се един друг", "Вдигайте падналите, без паника". Крясъци по полицаите да отворят страничните прегради към празния огромен сектор "Г". На оградата откъм него момче на 16-17 г. почти не дишаше, премазано от тези зад него, които също не можеха да помръднат. Едната му ръка увисна през решетката, лицето му посиня, отиваше си... С нечовешко усилие двама фенове и полицай го измъкнаха за врата и косата над тълпата. Със сигурност спасиха живота му.

 

Друг фен падна на коляно, но за секунда бе вдигнат от десетки ръце и изправен, докато пищеше от ужас. Широките врати на изхода бяха отворени след 7-8 минути размисли...

 

Отвън репортерите бяха избутвани с щитове, докато опитваха да предадат по телефоните какво се случва. Един дори отнесе палка в гърба с думите: "Ще предаваш после, какво ме интересува какъв си?!"

 

На бул. "Владимир Вазов" морето от хора опита ответна атака - полетяха бутилки, паднаха и стъкла на полицейска кола. Конна полиция влезе сред хората, ударите следваха и от двете страни. В тъмнината на нощна София, под звука на линейки и сирени, картината бе като от война. Агитката тръгна към Орлов мост. Страшно стана на булевард "Мадрид". Громяха се витрини, обръщаха се контейнери за боклук, а офис на мобилния оператор "М-Тел" бе разбит от ултраси. След завоя по бул. "Евлоги Георгиев" тълпата се пръсна и нещата се успокоиха около 19,30 ч...

 

София изживя 5 тежки часа, в които по чудо не загина човек. Заради един мач.

 

Та "Хилзбъро" бе преди 22 години! И дано хората, които изживяха ужаса в събота на "Герена", отрезвеят. Независимо дали носят униформа или фенско шалче.

 

Динко Гоцев, в. "Труд"

Рождения ден на футболен клуб Ливърпул е 15 март 1892 година. Официално. Но всеки истински привърженик ще ви каже, че най-важната дата в историята на клуба е 15 април 1989-а.

 

И досега душата на "Ливърпул" е жива благодарение на... 96 загинали.

 

Стадион "Хилзбъро", Шефилд - историята е известна. Преди полуфинала срещу Нотингам сектора с фенове на Ливърпул е пълен, но полицията отваря вратите за близо 4000 напиращи отвън запалянковци. В резултат, стоящите най-долу, пред близо триметровите огради, са премазани. Униформените отказват да срежат прегражденията и пускат хората на терена чак 15 минути след началото на ужаса - около 15:15 ч. местно време, въпреки че мачът е прекъснат още в 15:06 от съдията. Фаталното закъснение убива 96 фенове, които се задушават на оградите.

 

Денят променя английския футбол завинаги.

 

Министърът на правосъдието лорд Тейлър изготвя доклад за сигурността по стадионите. Никъде в Англия не се разрешават правостоящи, премахват се оградите край терена, засилва се контролът и се променя системата на продажба на билети. Заради "Хилзбъро" сега на английските стадиони е удоволствие да заведеш детето си.

 

А Ливърпул? Ефектът от трагедията бе поразителен. Травмата от преживяното прогони от отбора най-добрите му футболисти, а треньорът-икона Кени Далглиш си тръгна уморен. Най-вече психически. Кени посетил всички погребения, постоянно бил в контакт със семействата. Години по-късно разкри, че домашния му телефон звънял и в 2 през нощта, били опечалени близки.

 

Ливърпул като машина, която мачкаше безмилостно, вече бе в миналото. Но клубът се прероди - играчи, ръководители и запалянковци се свързаха в близост, която никога преди това не бе постижима. Целият град почувства по нов начин клуба и червения му цвят.

 

Грешка - целият свят. Защото вечерта след трагедията Милан прие Реал в полуфинал за КЕШ. В първата минута мачът спря, играчите застинаха на терена, а от уредбата на "Сан Сиро" зазвуча химнът на Ливърпул - "Никога няма да останете сами". Пееше и целият стадион, пълен с италианци.

 

Преди четири години в Атина, на финала в Шампионската лига Ливърпул - Милан, английските фенове благодариха за онази почит с огромен транспарант.

 

Както и при Манчестър Юнайтед, с трагичната гибел на "бебетата на Бъзби", и Ливърпул сякаш намери своя опора в настъпващите времена на маркетинг и роботизиране в модерния футбол. И спаси душата си, остана себе си.

 

Вече 22 години, на този ден стадионът почти се пълни. Идват фенове, бивши играчи, тогавашният кмет на Ливърпул, вътрешният министър, както и привърженици на други отбори. В този ден футболът е единен, почита паметта на невинни жертви, дадени в негово име. И помогнали той да стане по-добър.

 

Преди година премиерът Гордън Браун призна, че 96-те загубени живота са спасили хиляди, тъй като трагедията предизвикала революционните промени в организацията на футбола на Острова.

 

Ливърпул има поне 96 причини да знае, че резултатът на терена, един грешен пас, неточен удар или продаден играч, далеч не са най-важното нещо на света. И всеки един от трибуната Коп знае същото. Клубът живее втори живот след "Хилзбъро", а е обзет и от изгарящата обсесия да помогне на феновете в борбата им за справедливост.

 

Тази кауза придоби глобални измерения. Да, Ливърпул живее за титли и рекорди, но сърцето на клуба бие заради 96-те.

 

Преди няколко години в мач с Арсенал в първите шест минути "Анфийлд" не спря да пее само един и същ рефрен - "Справедливост за 96-те". Оглушително.  А хореографията на Коп-а бе само с една изписана дума: "Истината". На терена отборът падна с 1:3, но и досега феновете наричат това "най-великата вечер на "Анфийлд".

 

Шестте минути на тази невиждана демонстрация (точно в 15:06 ч., шест минути след началото, е прекъснат мача на "Хилзбъро") впечатлиха дотолкова Тиери Анри от "Арсенал", че той даде интервю, в което се разкая, че е вкарал гол срещу тези фенове. Французинът може да е спокоен - за тях има много по-важни неща от един допуснат гол във вратата на Ливърпул.

 

Още акценти:

 

“Справедливост за 96-те”

Кампанията “Справедливост за 96-те” няма за цел финансови помощи за семействата на загиналите. Тя цели да се докаже невинността на жертвите, която бе поставена под съмнение преди 22 години. На прицел е и вътрешното министерство, което така и не направи разследване сред служителите си и не разкри кой е издал фаталната заповед за отваряне на вратите. Няколко полицаи, свидетели на събитията, се самоубиха в годините след “Хилзбъро”. Имаше двама осъдени офицери – Дейв Дъкенфийлд и Брайън Мъри. Но впоследствие бяха амнистирани, а при повторния опит за процес, и двамата доказаха невъзможност да бъдат съдени по болест. Сега са пенсионери с пълна полицейска пенсия и почести.

Бойкотът на “Сън”

В град Ливърпул вестник “Сън” е заклеймен и бележи най-малките си продажби в цяла Британия. На 19 април, 4 дни след трагедията, главният редактор Кевин Макензи лично нарежда на първа страница да се пусне огромно заглавие “Истината”. Там се описва как пияни фенове претърсвали джобовете на загиналите, които били наредени на терена. Полицаи и свидетели отрекоха, а “Сън” се извинява поне 10 пъти през годините за огромната грешка. А Макензи наскоро започна работа като директор в ВВС, но след вълна от протести и заплахи, че клубът ще бойкотира най-голямата медия в страната, бе уволнен. А на всеки мач на Ливърпул в Европа активисти раздават на фенове, идващи да подкрепят отбора от други страни лепенки с надпис ”Не купувайте “Сън”.

Най-големите трагедии без хулиганство

 

1971 г. – На стадион “Айброкс” 66 привърженици на “Рейнджърс” са премазани по подобен начин при срутване на ограда върху сектора им.

 

1982 г. – 66 руски фенове загиват на входовете на стадион “Лужники”, докато десетки хиляди се опитват да се измъкнат в края на мача “Спартак” - “Харлем”. Късен гол на домакините предизвиква тълпата да тръгне да се връща и върху хлъзгавия бетон се случва трагедията. Тогава властите обявяват цифрата 66 за загиналите, но и до днес неофициално се смята, че жертвите са повече.

 

2001 г. – Срутва се трибуна на националният стадион в Акра, Гана. На нея имало с 3000 фенове повече, отколкото е капацитетът. Загиват 127 ганайци.

 

1985 г. – Запалва се трибуна на стадиона на “Брадфорд”, по време на мач с “Линкълн”. В пожара, а и в опитите да прескочат огради и да избягат, загиват 56 фенове.

 

Дидро, sportcafe.bg

Ден след почти превърналата се в Черна събота на българския футбол прочетох оценката "адекватна" за намесата на полицията, отправена от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Помислих си: "Още е минало малко време, той е афектиран от новините за пострадал от бомбичка полицай". Ще изтече малко време, рекох си, и след щателно разследване ще признае с наведена глава грешката на решението, взето по собствени признания, от главния секретар на министерството Калин Георгиев.

Днес обаче Цветанов потвърди оценката си: действията на полицаите били "навременни" и, видите ли, ако не били "тези по-драстични мерки от съответните служители на Охранителна полиция, можеше да се стигне до по-тежки инциденти".

Ще ме прощавате, г-н Цветанов, но точно заради тези "навременни по-драстични мерки" 3500 души в клетката на сектор Г на стадион "Георги Аспарухов" бяха разделени на три типа: застрашени от смърт а ла "Хилзбъроу" (долепените до оградите), застрашени от смърт а ла "Индиго" (насилваните към тесните изходи) и "свободни" да избират едната от двете.

Тези ли мерки бяха адекватните и навременните, г-н Цветанов? Не е ли навременната мярка превенцията и недопускането на проблемните 20-30 лица?! Застрашаването на живота и здравето на 3500 български граждани поради несвършената от вас превантивна работа е всичко друго, но не и адекватно – тя говори за безсилието (или нежеланието) ви да се справите с проблема.

Наблюдавах медийната политика на МВР и според мен то успя да убеди мнозинството от далечното от футбола българско население в нуждата от тези мерки. По-важното, успя да прикрие за тази част от гражданите страшната възможност от общонационална трагедия, удесетворена в сравнение с "Индиго", "Илинден" и Лим като брой жертви (и на "Герена" имаше български деца).

Така отново Цветанов излезе в позицията на Силния и трупна рейтинг, вместо да си посипе главата с пепел и да обиколи всичките черкви в София в благодарност от спестените му от Онзи горе вечен срам и омраза от страна на стотици хиляди българи.

В Англия след "Хилзбъроу" властите имаха доблестта да започнат мащабно разследване и да признаят грешката на полицията. Трябва ли да чакаме тук подобна мъка, за да се вгледа МВР дълбоко у себе си и да започне да решава превантивно проблема, преди да е станало твърде късно?! Съдейки от днешните изказвания на министър Цветанов, отговорът изглежда ясен. Мъчително ясен...

Симеон Табаков (за когото болките в ребрата скоро ще минат, но споменът за изживения ужас – никога), Sportal.bg