Футболна романтика или някъде там, където още помнят Тинката Кишишев

 

Някъде там, където футболът е религия. Все още... Някъде там, където атмосферните условия се менят като настроението на жена – слънце, дъжд, топло, студено... Някъде там, където едно парче земя е обградено от вода и го наричат остров. Да, Островът на футбола! Родината на най-великата игра, където все още футболът е страст! Има и такива места, където на хората не им пука дали играят Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм или някой от постоянните заподозрени във Висшата лига на Англия.

 

Да си шампион не е малко, независимо за коя дивизия става въпрос. Чарлтън Атлетик се завърна в Чемпиъншип – второто ниво на английския професионален футбол. Направи го по безапелационен начин, печелейки два кръга преди края Лига 1. Точно 18 539 зрители на „Дъ Вали” (при капацитет 27 111 места) видяха последния успех на Адикс над гостуващия Уикъмб, който все още се бори за своето оцеляване. Да, наистина е доста по-различно, когато гледаш футбол от по-долно ниво – някак си е романтично, тъй като не става дума чак за толкова големи пари, каквито се разпределят в Премиършип, няма кой знае какви постъпления от телевизионни права, но пък има друго – любовта на хората, на феновете на този отбор.

 

Те,

 

феновете, се радват и страдат за отбора, готови са на всичко само и само той да побеждава и да им носи радост

 

в и без това сивото английско ежедневие. Около стадиона на Чарлтън всичко е празнично – многобройни търговци продават артикули на клуба (шалове, тениски и знамена), които са с преобладаващи надписи „Шампиони 2012”. Всеки си купува по нещо за спомен от този ден, който се превърна в паметен за Атлетик. Във феншопа положението е същото след мача – многобройни тълпи от хора се редят на дълги опашки, за да оставят своя дан за клуба. 

 

Преди двубоя прави впечатление, че дори статуята на легендата на Чарлтън – Сам Бартрам (с 623 мача за клуба между 1934 и 1956 години), е облечена във фланелка на Атлетик. Всички очакват това да е големият ден за Адикс и да не се налага да тръпнат в очакване до последния 46-ти кръг. И всичко се нарежда, както публиката на домакините иска. Основният конкурент на Чарлтън за първото място – Шефилд Юнайтед, падна същия ден при визитата си на Милтън Кийнс Донс с 0:1, а победата момчетата на Крис Пауъл им гарантира титлата с 9 точки преднина два кръга преди края на кампанията. Еуфорията е голяма, почти пълният стадион пее най-често припева „Станете за шампионите”. Шампионите пък им се отблагодариха с хубава игра и два гола във вратата на

 

Уикъмб, който бе подкрепян от близо 2 000 свои почитатели. Всъщност, Уондърърс демострираха игра, която бе достойна за уважение

 

и на моменти по нищо не личеше кой е лидер и кой изпадащ.

 

Да гледаш футбол от по-долно ниво в английски футбол си е наистина маниашко. Няма ги вече старите дълги подавания и високи топки, но пък има много борба, тичане и себераздаване, което публиката го оценява подобаващо. Е, разбира се, има и подвиквания от рода на „селянин”, „дърводелец”, „нещастник”, както и споменаване на майките, но това е в реда на нещата по всички стадиони. 

 

Феновете на домакините вече са позабравили Алън Кърбишли и неговият Кръстоносен поход с Чарлтън във Висшата лига, но пък сега си имат нов герой – Крис Пауъл. Чернокожият наставник на Адикс, който пое тима през януари 2011, успя да сглоби боеспособен състав, който да извърви трудния път до Чемпиъншип. Именно той бе част от шоуто след последния съдийски сигнал, след като играчите на домакините му отдадоха заслуженото, хвърляйки го във въздуха, а малко по-късно Пауъл, с микрофон в ръка, взриви буквално почти пълния стадион с думите: „Благодарим ви за подкрепата! Продължавайте да ни вярвате и да бъдете с нас! Продължаваме заедно напред! Само Чарлтън!” С тези слова той си осигури излизането на своеобразен бис, изскачайки още два пъти от тунела, за да обере овациите.

 

Апладосменти си заслужи и

 

едно голобрадо момче, което успя да пробие кордона от охрана и да потича по терена на „Дъ Вали”

 

Младежът бягаше така бързо, че няколко минути повече от дузина стюарди не успяха да го хванат и всеки път, когато се измъкваше от опита да бъде хванат, публиката изреваваше с мощно: „Йеееееееее!” Накрая той стигна до своята цел – футболистите на Чарлтън, които бяха събрани в центъра преди почетната обиколка.

 

Беглецът се хвърли в прегръдките на двама от играчите, но и те не успяха да го спасят от охранителите

 

които с извити ръце го изведоха извън стадиона. Неговата участ сполетя още трима-четирима, дръзнали да пробват късмета си и да пробият кордона. 

 

Едно име, оставило трайна следа в Чарлтън Атлетик, е това на Радостин Кишишев. С близо 200 мача за Адикс в елита на Англия, бургазлията си е спечелил място в сърцата на феновете и хората от клуба, които все още са на работа на „Дъ Вали”. Тинката, както го наричат в България, преди близо две години, когато играеше за Брайтън, бе аплодиран тогава бурно от феновете на Чарлтън при появяването си на стадиона. Не са го забравили и това е факт. Киш, както пък го наричат в Англия, направи сериозна кариера на Острова, сега защитава цветовете на Черноморец Бургас. На въпрос, свързан с Кишишев, към един от хората от пресслужбата на Чарлтън, очите на нашия събеседник грейват, както и усмивката на лицето му. „Помните ли един българин...” и още преди да е довършено изречението, той отсича: „Да, Кишишев! Как е той?” Обяснаваме му, че играе в един отбор, който се намира в един наш морски град, а човекът още по-усмихнат отговаря: „Да, знам го този град. Той се намира на морето, а там е и Каварна. Моят син миналата година ходи там на море, съчетан с някакъв музикален фестивал”, явно визирайки „Каварна Рок Фест”.

 

Да, светът е малък, а футболът е велик! Велик е в Англия, където продължават да го боготворят и да му се наслаждават, но лошото е, че България не е далеч само от Острова, а и от най-голямата игра. За съжаление...

 

ИВО ТОНКОВ (материалът е публикуван в Sport1.bg)

 

*Заглавието е на FanFace.bg

Ако някой си задава въпроса кое е най-значимото спортно събитие на Балканите за 2012, то безспорно отговорът е един: финалът на Лига Европа в Букурещ. Годината още не е преполовена, но със сигурност до край на 12-ия лист от календара няма да има нещо подобно. Преди самия сблъсък хиляди бяха тези, които имаха желание да посетят сблъсъка Атлетико Мадрид – Атлетик Билбао, но имаше и такива, които предвещаваха “тъп” финал. Чудя се на такива хора как могат да определят даден мач като еди-какъв си без дори да е изиграна от него и минута?! 

Един финал си е винаги впечатляващ, независимо кои са отборите, които играят, независимо какъв е трофеят. Един финал си заслужава да го гледаш на живо, пък ако ще да е и “Горна баня” – “Княжево” за Купата на центъра! Кощунствено е да си на толкова близко разстояние и да не посетиш Букурещ, да не усетиш атмосферата на събитие от такъв ранг.

 

Северните ни съседи се бяха подготвили подобаващо – празнично настроение, плакати на всички възлови кръстовища, на различни места в Малкия Париж организирани фен-зони за гостите от Испания, специални автобуси, които да превозят иберийците до стадиона, а и всяка спирка на метрото беше с името на футболист на един от двата отбора. Предпоставка за един истински празник.

 

Предпоставка бяха и сблъсъците между двете агитки, а това бе причината местната полиция да вземе необходимите мерки. Все пак омразата между столицата и баските е голяма, а това се забеляза и малко преди началото на мача, тъй като пред централния сектор на стадиона фенове на двата отбора се сбиха, засегнати на чест. Испанците не се посвениха да влязат и в ръкопашна схватка с органите на реда, но конфлктът бе потушен своевременно без да има задържани, ранени или нещо подобно.

 

Атлетико Мадрид спечели по категоричен начин с 3:0, но това не попречи на феновете на Атлетик Билбао да аплодират победителите при награждававето. Същото направиха за подгласниците и привържениците на дюшекчиите – нещо, което трудно ще видим у нас. Всъщност, трудно ще видим в България скоро и такъв финал. Е, имаме черна борса, която около стадиона се вихреше с пълна сила и то на доста “добри” цени. Важното е друго – че новият национален стадион на Румъния се напълни до краен предел (малко над 52 000 зрители), а непредубедените фенове видяха хубава игра и голове. Щеше да е хубаво и Атлетик Билбао да вкара поне едно попадение, за да се види и тяхната публика в “Одата на радостта”, но не се получи. Тимът на Атлетико Мадрид бе направил така, че да обезличи основните фигури на баските – Фернандо Йоренте и Икер Мунаин, а в същото време Диего и головата машина Радамел Фалкао имаха поле за изява и заслужено попаднаха под светлината на прожекторите. Колумбиецът Фалкао вкара два от трите гола и бе избран за Играч на мача, но със сигурност бразилецът Диего също заслужаваше това признание.     

 

Билбао заслужи адмирациите на всички на стадиона, тъй като по пътя си до финала играчите на Марсело Биелса се подиграха с Манчестър Юнайтед и Шалке, което говори достатъчно за класата на тима. Баските са като светлина в тунела на комерсиалния футбол и показаха, че понякога нещата стават и само с местни кадри и не е нужно да се прахосват милиони за чуждестранни звезди. Феновете на Билбао няма за какво да тъжат, все още сезонът на за баските не е приключил, тъй като те ще имат още едно приключение - финалът за Купата на Краля срещу Барселона.

 

Да гледаш на живо Радамел Фалкао, Диего, Диего Годин, Адриан Лопес, Хуанфран, Фернандо Йоренте, Мунаин, Сусаета, Хави Мартинес, както и надиграването между опитния треньор Марсело Биелса и вървящият по неговите стъпки Диего Симеоне, никак не е малко. Тръпка си е, която никой не може да ти я отнеме! 

 

ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg

(Букурещ - София)

Независимо, че Вечното дерби отмина, интересът към него не стихва. Дали Левски е правилно наказан за един мач без публика, дали глобата на ЦСКА е адекватна и дали червените въобще са заслужавали победата, или дали реферът не е изпуснал срещата. Все въпроси, по които всеки един от вас има отговор и мнение. Най-дискутираната тема обаче е това, което се случи след последния съдийски сигнал на Таско Тасков.

 

За последното издание на ЦСКА - Левски, като за мъртвите - или добро, или нищо. По-добре нищо... Разочароващ двубой, в който по-малко слабият победи. Срещата на "Васил Левски" в петъчния следобед показа за пореден път колко сме далеч от футболните дербита на Балканите, а да не говорим за Европа.

 

Треньорските драми в червения и синия стан да си ги решават ръководствата, това им е работата.

 

Боят в сектор Б с полицията. Когато колата се обърне - пътища много. Всеки има своята истина. Полицият обвинява феновете на сините, те пък от своя страна органите на реда. Така леко-полеко колелото на историята се завъртя и се върнахме някъде към края на февруари, когато хората на Цветан Цветанов и Калин Георгиев изгониха целия сектор Г, пълен с червени привърженици, при визитата на "Герена". Тогава отново станахме свидетели на грозни сцени, които няма нужда да припомняме. Мнозина прогнозираха, че това ще се случи на следващото дерби, но с агитката на Левски. Е, стана...

 

Въпросите са докога и кои ще са следващите? Може би публиката на Локо Пд, на Ботев Пд или пък на столичните Славия и Локо Сф, които открито протестират срещу своите президенти. Нещата започнаха да излизат от контрол, а единственото, което виждаме в последните месеци е едно - дакларации, протести, деклараци, пак протести... Кучетата си лаят, керванът си върви. А отгоре мерки никакви, важното е бой да има. По този начин органите на реда само настройват все повече хората срещу себе си, тъй като вместо да преследват истински големите нарушители, те виждат само престъпници на стадионите.

 

И накрая, но не на последно място - победителят на трибуните този път бе агитката на Левски, колкото и да не се харесва на някои. Това поне го признаха доста хора. Без да ми се сърди никой, в последните години бяхме свикнали ЦСКА да има по-сплотена, по-изобретателна и по-мощна агитка, но този път нещата бяха различни. В последното дерби сините имаха хореография, синхрон в песните и действаха като едно цяло в сектор Б. Левскарите показаха нагледно защо гостуващите публики винаги са по-готини по време на мач.

 

ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg 

Националният отбор по футбол на Германия оставя една отлична година зад себе си. Тимът доминираше над останалите си противници в евровалификациите, а в контролните си мачове успя да "излъже" един след друг големите си противници. Край на скромността: Германия, заедно с Испания, е фаворит за титлата на Европейското първенство през 2012. С едно изречение – феновете на Бундестима могат да са спокойни, че техният отбор отново е фаворит на голямо първенство, а също така и че момчетата на Йоги Льов ще демонстрират игра, за която мнозина мечтаят.

 

Цифрите говорят сами за себе си: 13 изиграни мача, 9 победи, само една загуба, при 36 отбелязани гола, т.е. средно по 3 попадения на мач. Националният отбор оставя една изключителна година зад себе си: респектирани, даже будедещи взъхищение в другите големи футболни нации като Италия, Холандия, даже и Бразилия. Това е най-силният отбор на Германия за последните 20 години - и би било почти абсурдно, ако този отбор и този треньор останат без нито едно международно отличие. През 2012 това може  да се промени, тъй като избраниците на Льов имат закалката на истински битки и победи в големи турнири.

 

Отборът доминираше през тази година над световния рекордьор по титли Бразлия, тотално надигра световния вицешампион Холандия, би четвъртия на световното в ЮАР и победителя на Копа Америка - Уругвай, а срещу Италия пропусна да спечели само поради неконцентрирана игра и отчасти глупави грешки. През 2011 немците играха с почти всички големи от футболния небосклон. Липсваха като противници само световният и европейски шампион Испания, както и Аржентина. В крайна сметка никой от тях не се оказа равностоен за класата на Бундестима.

 

Селекционерът Йоахим Льов лаконично коментира: "Ние работим от години по нашето развитие. Трябваше от година на година да ставаме все по-добри". И станаха… Нещо, от което в България можем само да се поучим и да почнем да градим отбор за бъдещето. Кога ще стане обаче, е друг въпрос.

 

Някой би могъл и да подхвърли, че това са само приятелски мачове и дуели без стойност, но няма да е прав. При тези двубои срещу големите отбори бяха изиграни пред собствена публика, имаше мотивацията и еуфорията на почти 50 000 зрители зад гърба си във всеки мач. Така е, но когато стане напечено, когато става въпрос за точки за европейското, тогава отбора също се справи чудесно в мачовете си навън. Някъде с късмет (в Австрия), другаде просто с доминираща игра (в Турция).

 

Постоянството впечатлява силно противника

И в близкото си минало Бундестима е играл силни, дори зрелищни двубои. Имаше ги и при предшественика на Йоги Льов - Юрген Клинсман, имаше ги и под егидата на Руди Фьолер. Това, което обаче по един внушителен начин допълва отбора, е неговото постоянство. Постоянството, с което отборът достига своите постижения. След самбата срещу Бразлия, изглеждаше така, сякаш Маншафта едва ли можеше да подобри това постижение. Последва пороя от голове в домакинския мач срещу Австрия в Гелзенкирхен, превърнал се в нещо като наркотик за играчите и публиката. Последната контрола, това 3:0 срещу старите съперници от Холандия, беше нещо като обобщение на качествата, които междувременно отборът притежава. Това важи както за тактическите му, така и за персонални такива.

 

"Само като видя кой стои на пейката, ми става готино!", каза холандският треньор, а бразилския селекционер Мано Менезес беше толкова безмълвен след загубата на отбора му в Щутгарт, колкото може би никой треньор на Селесао досега не е бил. Думите му бяха еднозначни: "Бих желал отбора ми през 2014 да достигне това ниво, на което в момента се намират немците!" Кратко, ясно и точно!
Немският колега на Ван Марвийк и Менезес в момента се намира на завидната ситуация, да разполага с безброй алтернативи. Бастиян Швайнщайгер е контузен? Тогава ще играе Тони Кроос. Подолски в незадоволителна форма? Няма проблеми - Марко Ройс е на линия. Миро Клозе не може да играе? Марио Гомес (независимо от критиките към него) ще разпердушини противника. Това че Филип Лам липсва на отбора като капитан срещу Холандия не забеляза почти никой...

 

За очакванията и надеждите Маншафта загатна на Световното в ЮАР, сега ще трябва да затвърди впечатленията в Полша и Украйна.

 

Има само два фаворита

И въпреки всичко - в играта на Бундестима има малки пропуски. През 2011 Йоги Льов не постигна кой знае какви подобрения в това отношение. Позицията на десният защитник не е достатъчно добре подсигурена: все още не е ясно дали Жером Боатенг, Бенедикт Хьоведес или Кристиан Треш ще бъдат предпочетени от Йоги Льов през 2012. За съжаление никой от тримата не е оптималното решение.

А за заемането на позицията в централната защита се оказа, че точно с най-опитният от всички - Пер Мертезакер, е свързано в последните месеци с известни рискове. Досега Бундестима можеше да се довери - при всички случаи му остава не повече от половин година време, за да си подобри формата. Неговият 22 годишен съотборник отдясно - Холгер Бадщубер междувременно е с класи пред него. Поне според пресата в Германия.

При огромнота офанзивна мощ на отбора, тези слабости на защитата изглеждат поносими. При играта си в предни позиции отборът е толкова силен, че неговите противници, независимо дали бяха Бразилия или Холандия, въобще не достигнаха дотам, че да поставят под натиск немската защита. На Европейското би могло обаче да се стигне и до такива моменти. Испания е отбор, който умее великолепно да се възползва от тях. Бундестима инкасира 17 гола през тази година. Това не е малко. Никой не може да гарантира, че офанзивната игра ще компенсира евентуалните пропуски в защитата.

 

След мача с Холандия Йоги Льов започна с презастраховането: “Има още половин година до първенството, всичко е възможно да се случи. На един турнир всичко се свеждало до това топ-формата на отбора да се "консервира" за четири седмици”.

 

И всичките онези послания, с които се цели да се държат очакванията от Бундестима в определени граници.

 

Няма нужда от тях. Германия е фаворит за европейското първенство. Единственият конкурент на Испания. Поне към днешна дата и на хартия. Скоро ще видим и отборите в действие на Евро 2012, но сметките ще почнат да се правят, след като жребият бъде изтеглен след малко повече от седмица в Киев.

 

Иво Тонков, Sport1.bg

Когато човек иска да гледа и прави нещо различно, винаги намира време и начин. Така е и във футбола – когато искаш да гледаш мач, още повече на живо, пак намираш начин. Когато в България няма подходящи срещи, дори и да не попадат в графата „Дерби”, винаги има нещо, което да ти хване окото. Безспорно едно от големите дербита на Балканите е това между Цървена звезда и Партизан.

 

Присъствайки за пореден път на среща от такъв ранг и с такъв заряд, се уверих, че всъщност не сме чак толкова далеч от голямата игра. Поредното голямо дерби на Сърбия, 141-во поред, завърши с нова победа на Партизан и то не къде да е, а в храма на Звезда – „Мала Маракана”. Какво имах предвид, че не сме толкова далеч от голямата игра. Мисълта ми беше, че това, което двата най-титулувани отбора на Сърбия предложиха на футболния терен, не бе чак толкова добро като класа, в сравнение с това, което родните ЦСКА и Левски ни предлагат.

 

Тук обаче има един друг момент – публиката придава още по-голям колорит на един такъв мач, тогава феновете го правят наистина голям и по-специален. Да си в един такъв клокочещ вулкан, какъвто бе „Мала Маракана” в събота вечер, е наистина впечатляващо. Тътенът от трибуните, песните, баклеадите и нажежената атмосфера са наистина нещо великолепно. В такива моменти е трудно човек да се съсредоточи върху едно нещо. Тогава почваш да се чудиш дали да гледаш играта, или това, което се случва на трибуните и пистата около терена.

 

Отдавна не се сещам да съм гледал на живо български мач, на който да има не 45 хиляди зратели, а поне 35 000... Нещо наистина позабравено. В такива моменти и по време на такива двубои, какъвто бе в събота Звезда – Партизан, се сещаш за великолепните моменти на футбола, насладата от играта и тръпката да си част от нещо такова, наречено не случайно дерби.

 

В този мач наистина имаше от всичко – напрежение, драма, пропусната дузпа, обрати, агитки, факли, атмосфера... За добро или за лошо, Партизан победи с 2:0, а с успеха  Гробарите затвърдиха доманицията си над червено-белите в последните сезони. Шампионите и носители на Купата на Сърбия демонстрираха класата си и доказаха за пореден път, че публиката не е фактор. Публиката може да повлияе върху представянето на някой средностатистически отбор, но не и върху играчите на големите. Звездашите бяха много повече на стадиона, направиха неревоятна атмосфера, подкрепяха своите до последно, но накрая се радваха феновете на Партизан.

 

Двубоят в Белград доказа, че ако даден футболист попадне в подходяща среда, то той може да играе на високо ниво. Визирам Иван Иванов, който демонстрира добър синхрон със своите съотборници в ариергарда на черно-белите, покриваше добре, стараеше се да изнася топката, когато му се удаваше възможност, включваше се в атака, но най-вече при статичните положения. Този абзац обаче едва ли вълнува голяма част от феновете в България, но пък спокойно новият селекционер Любо Пенев може да го вземе под внимание. Това в кръга на шегата, разбира се. Пенев си знае работата...

 

След като мачът приключи, мравунякът „Мала Маракана” почва бавно да се изпразва и всеки тръгва по своя път. Гъмжи от полиция, дори в пъти повече, отколкото на ЦСКА – Левски. Униформени има на всяко кръстовище. Няма обаче кавги, няма излишно повишаване на тон между привържениците, въпреки че на по-голямата част им се реве. Това, което прави впечатлени е, че дори и след загуба от големия съперник, феновете посещават фенмагазина на Цървена звезда и си купуват артикули. Тук, в България, когато падне Левски или ЦСКА, настроението е трагичо, което до известна степен е нормално, но едва ли има някой, който да пожелае да влезе в клубния магазин и  да си купи нещо с емблемата на тима, и после цял живот да се сеща, че това нещо е от „онзи” злополучен мач.

 

Търсейки след двубоя някакво подходящо заведение, в което да гледаме някое от дербитата на вечерта след Звезда – Партизан, се натъкваме на възрастен господин, който разхожда кучето си. Като разбра, че сме от България, първият му въпрос бе: „Дошли сте да гледате Звезда, а?”, а в погледа му имаше някакъв особен блясък и може би до известна степен сълзи. Не сме дали индикации, че сме били на дербито, но той попита. Вторият въпрос на дядото бе: „Как е в България, въведоха ли еврото?”

 

Навсякъде в заведенията вечерта след сръбското дерби, има телевизори, които излъчват Реал – Атлетико, Бенфика – Спортинг и Марсилия – ПСЖ, както и тенис от финалния турнир в Лондон, а на другия ден постоянно се въртят по каналите Манчестър Юнайтед – Нюкасъл, Челси – Уулвс и т.н. Въобще футболна нация!

 

В Белград не само футболният, а и спортният живот, кипи. В този момент си зададох въпроса ”Как ще ги стигнем?”, както навремето Тодор Колев питаше в едно предаване, но тогава ставаше дума за американците. Независимо, че плавите не се класираха за Евро 2012, мъжкият им волейболен отбор не се представя в момента на ниво, сърбите продължават да постигат резултати и да трупат престиж в други спортове като баскетбола и тениса. А аз си задавам и друг въпрос – колко войни трябва да претърпим и да преживеем, за да стигнем сърбите?

 

ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg

Напоследък в медийното пространство освен името на Бойко Борисов, трайно се намесва и това на ЦСКА. След вчерашния резил в Симитли, на доста хора трябва да им е светнала вече червената лампичка и да се усетят накъде отиват нещата. На феновете наистина почна да им писва от "Титан", на които отдавна бях писал, че времето на "Армията" им е изтекло. Те обаче са се впили като пиявица в клуба и продължават да смучат и без това малкото останала кръв в тялото на ЦСКА.

Нямам представа, а и не ме интересува, дали мачът в Симитли се игра, дали е бил манипулиран или каквото и да било още, но в едно съм убеден - ЦСКА в момента е трагичен отбор. Няма какво да се търси под вола теле, просто с тези футболисти толкова. Отпадането на червените от турнира за Купата е в тяхна полза, тъй като няма да се резилят на две места. До края на първенството е ясно, че армейците няма да претърпят кой знае какви промени в игрово отношение, което от своя страна означава, че ще доиграват сезона с тези футболисти. Лошото е, че някои от младите, които тъкмо ще посвикнат с титулярната фланелка и ще направят някои добри мачове, ще бъдат изритани след това. Причината? Новата селекция, която ще бъде с още куп чужденци или родни звезди, а местата на младоците ще изстинат много бързо. 

 

Всеки може да отпадне от турнир за националната купа, не е срамно. Срамен е начинът, по който стана това. ЦСКА няма право да отпада по такъв идиотски начин, най-малкото, защото това е... ЦСКА! Които и да излязат на терена срещу скромен отбор, какъвто е Септември Симитли, дори и без треньор да бъдат, те са длъжни да победят. Моите уважения и адрмирации иначе към тима от Симитли, който заслужено продължава напред. Септемврийци вкараха хубави голове, демонстрираха добра игра.

 

През 1993 година ЦСКА отпадна от Купата от Чирпан. Е, лошо няма. Аз обаче се сещам и за едни доста срамни сезони, в които червените завършваха пети, а имаха нелоши играчи. Натам вървят нещата и сега - т.е. място извън тройката.

 

Станалото - станало. Лошото е, че собствениците от "Титан" за пореден път доказаха, че не могат да управляват такъв клуб и тотално се компрометираха. Днес бяха обявени цените на билетите за домакински мач с Монтана, който по идиотско стечение на обстоятелствата е в понеделник от 20 часа. 15, 12, 10... Това не са числа от някоя бинго зала, а цените на билетите, които едва ли някой ще плати. 

 

Колко хора ще отидат на стадиона тогава? Дали този въпрос си го задават собствениците? Може би да, ама на тях им е по гот да няма скандирания срещу самите тях, да няма публика, което в случая е жалкото. С всякакви средства те са решени на всичко, за да запазят собствения си комфорт на "Армията", който обаче е към своя край. 

 

Вместо да се засрамят и ръководители, и играчи, и да направят някакъв реверанс към и без това оредяващите трибуни, те определят безумни цени на билетите. До края на сезона домакинските мачове на ЦСКА трябва да се играят при свободен вход и онези, които срамят червената фланелка на терена, да плащат по 10 лева на всеки, който дойде на стадиона. Пък да видим и тогава колко публика ще има, това ще бъде барометърът, но... Не им стиска, това е! И още нещо - нямат и пари.

 

Преди години феновете на Шалке, а съвсем наскоро и тези на Арсенал, бяха погъделичкани от ръководството на своите клубове - бяха им върнати парите, дадени за билети за мачове, в които артилеристите и кралскосините допуснаха срамни загуби. Така се поднасят извинения, а не като качиш цените двойно! Преди дни пък станахме свидетели как привържениците на Динамо Дрезден се извиниха на своя клуб и ръководните му органи, тъй като източногерманците бяха наказани да не играят пред публика срещу Инголщад. какво направиха феновете на Динамо? Изкупиха над 30 хиляди билета и бяха пак близо до отбора, но извън стадиона. На трибуните бе пусто и имаше само знамена в жълто и черно. Купонът бе отвън - песни, факли, димки и т.н.

 

Така може и да стане в понеделник вечер в Борисовата градина, само че купонът съвсем няма да се понрави на "Титан"-ите. Пък и крайно време е да разберат, че вече не са желани на "Армията"! Малко ли са им постоянните брожения срещу тях, скандиранията, плакатите...

 

ИВО ТОНКОВ (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

 

*Заглавието е на FanFace.bg

 

Напоследък стана доста модерно да се пишат деклараци, да се организират протести и т.н. Феновете на ЦСКА продължават откритата война с БФС заради нещата, които се случиха с клуба. Червените видяха големият виновник родната централа, в което няма нищо ненормално. Армейците продължават да водят и войната с ръководството на “Титан” – протестни плакати, скандирания, бойкоти… В Левски не е по-различно положението. Клубът е разбит отвътре и със сигурност вече може да се каже, че в това отношение прилича на ЦСКА. Сините не искат Гонзо, а си искат Мъри. Едната част ненавиждат Сираков, а друга го боготворят.

 

Тодор Батков е все още човекът, който “кара влака” (както той се изразява) и е трън в очите на феновете. Агитката пък се дразни от безхаберието на футболистите. В Локомотив Сф положението е не плаченво, а направо трагично. Феновете не знаят дали ще го има клуба, не знаят на кой стадион ще играят… Кольо Гигов засега само плаши, не взема решение, а това дразни още повече железничарите. Те не го искат вече в клуба, смятат, че го е узурпирал и все още продължава да го използва. Отдавна славистите са “на нож” с Венци Стефанов. Протестите на “Овча купел”, колкото малко привърженици да ходят на този етап на стадиона, са вече константни.  В Бургас феновете на Нефтохимик си искат стадион “Лазур”, акулите от Черноморец пък са недоволни от нещата, които се случват с клуба им, нямат идея какво е бъдещето му. 

 

Във Варна положението със Спартак е направо апокалиптично и като нищо соколите от следващия сезон да са във “В” група, докъдето го добутаха определени хора… В Пловдив още бленуват “А” група, агитката остана недоволна от Милен Радуканов и ръководството го разкара. 

 

Няма нужда да се продължава още с изброяването на проблемите по оста “клубове - фенове”.

 

Последните информации, които витаят в медийното пространство са, че феновете на ЦСКА ще организират протест срещу БФС в понеделник преди домакинския мач със Светкавица.  

 

Феновете на футбола у нас постоянно изразяват своето недоволство от управлението на БФС. Всеки роптае за нещо. Ако днес е ЦСКА, то утре ще е Левски, после Литекс, Локомотив, Славия и т.н. Хората са силни, когато са единни. Не е нужно всички да са силни по форумите в Интернет, а да са обединени, като пръчките в снопа на Хан Кубрат. 

Крайно време е да се организира един масов протест, в който да се включат всички фенове в България и най-накрая цялата тиня от БФС да бъде изчистена! Те тези хора нямат срам, няма да си отидат сами. Не пускат кокала, а това, че голяма част от тях са били част от великото американско лято през 1994 вече никой не го грее, след като футболът ни върви надолу. То не бяха уредени конгреси и купени представители на клубове, скандали с международни съдии, нагласени мачове на международно и национално ниво, лицензи, бази, стадиони и какво ли още не?! Гаф след гаф… Рибата се вмирисва откъм главата, всички го знаят това. 

 

В последните години обаче ние, българите, сме свикнали да ни мачкат политици, да ни правят на маймуни, но иначе да сме постоянно недоволни от всичко. Когато дойде време за някакв вид протест, тогава голяма част от тези недоволстващи си остават в къщи и на улиците излизат една шепа хора. Както стана и на последния Национален протест… 

 

Инициативата “Да изчистим България за един ден!” е добра и набира скорост, в нея се включват много граждани. Краят на първенството наближава, а нека с него да приключи и царуването на безхаберниците! За ден няма да стане, но до средата на май има близо месец. Нека следващата голяма акция на българските фенове да бъде “Да изчистим БФС за месец!

 

ИВО ТОНКОВ (коментарът е публикуван в Sport1.bg)