За този мач се е изговорило и изписало уж всичко. По цял свят го слагат в топ 3 на най-вълнуващите и ожесточени дербита, а немалко дори го коронясват като първи.

 

За тези, които не са го посетили, определенията звучат клиширано и преувеличено. Ние бихме им казали: "Отидете, вижте, чуйте и после пак кажете същото!" Веднъж да усетиш пулса на Звезда – Партизан на величествения "Мала Маракана" и всякаква представа за фенска подкрепа ти се преобръща на 180 градуса.

 

Ето, че дойде ред отново да гостуваме в сръбската столица. За разлика от последния път в края на ноември сега групата ни от ентусиасти бе двойно по-малка, но за сметка на това със сигурност не по-малко качествена.

 

За едни сръбската класика бе първата, а за други - поредната. Емоцията и тръпката обаче бе на висота при всички. За първите от неизвестното, а за вторите - от вече известното.

 

 

Малко след 6:00 часа сутринта 12 души потеглихме от паркинга пред Националния стадион. Още двама се присъединиха на "Сливница" и с бодро настроение се отправихме към Калотина. 

 

Почти поравно бяхме цесекарите и левскарите, при това не само от София, а за цвят сред нас имаше и фен на столичното Локо. Бързо намерихме общ език помежду си и си направихме цялото пътуване повече от яко.

 

Експресно минахме през българската граница, а на сръбската очаквано ни позабавиха поради стандартната проверка. "Почнаха" ни с въпросите дали сме "навиячи" и за мача довечера. Някои от нас "пробваха" сръбските митничари, като най-култовият отговор бе, че отиваме на сватба...

 

Разбира се, и те не растат в саксия, но пък се оказаха дружелюбни и с чувство за хумор. Всичко си дойде на мястото, когато без бой си признахме за крайната дестинация и целта на тази екскурзия.

 

 

С митничарите стана лаф. Всички се оказаха фенове на Звезда, а един от тях с типично българска фамилия показа завидни познания относно футболния живот в България. Лудогорец, Левски, ЦСКА, Литекс, Батков, Титан... с какво ли не бе запознат. След около половин час чакане ни върнаха личните карти, казахме си набързо по едно "довиђе́ња" и отново на път.

 

В Белград ни посрещна слънчево и много топло време. Спряхме на стадиона на Звезда за билети и запознаване с обстановката около съоръжението. Около "Мала Маракана" постоянно обикаляха сръбски фенове, а ние пък се засякохме с български, които се оказаха привърженици на ЦСКА. Такива на мача имаше и в двете агитки.

 

След като се сдобихме с предварително запазените за нас билети, се настанихме в труднооткриваем за непознаващи града гости, но и достатъчно класен хотел на близо 5 км. от стадиона.

 

 

До големия мач оставаха няколко часа, които бяха използвани за разходки до Калемегдан (Белградската крепост над реките Сава и Дунав), най-голямата църква на Балканите "Свети Сава" и други забележителности на красивата столица на Сърбия. Някои от нашата група се възползваха да отскочат и до стоящия на само километър от "Мала Маракана" стадион на Партизан.

 

Естествено, да отидеш до Белград и да не опиташ прочутите сръбски плескавици е равносилно на приказката за Рим и папата, така че и тази задача бе скоропостижно отметната.

 

Всички се бяхме пръснали из града, като около час преди Звезда - Партизан започнахме да се събираме на Източната трибуна. Автобусите на градския транспорт се пълнеха с фенове, а дългият булевард "Ослобођења" се изпълваше с всяка изминала минута.

 

 

Драконовските мерки за сигурност от страна на местната жандармерия и тамошните "робокоповци" със средна височина 1,90 м. осигуриха нужното спокойствие и не се забелязаха каквито и да били напрежение и нциденти.

 

Пред Източната трибуна дори можеше да се види как привърженици на двата гранда с всякакви фен артикули по себе си се разминаваха без да се пипнат с пръст или дори да си кажат нещо на въпреки. И от едната, и от другата страна се чуваха песни, но всичко бе в рамките на цивилизованото.

 

Възрастовата граница бе в много широк диапазон - от невръстни малки дечица със своите майки и татковци, през фенове и ултраси от 17-18 до 30-40 годишна възраст, та чак до възрастните фенове на по 50 и нагоре.

 

 

Нямаше как да не ни направят впечатление и големият брой много красиви фенки с червено-бели и черно-бели шалчета и фланелки, които проследихме с недвусмислени погледи...

 

На входовете преминахме през щателна проверка от така наречените "редари" (стюарди). Контролът на билетите и преминаването през турникетите ставаше чрез пъхане на талона в специално устройство и чакане на зелена светлина. Немалко фенове опитаха да влязат с вече използван билет, като устройството светваше червено, но и така редарите допускаха публика.

 

Вече сме на Изток, а 40-50 мин. преди първия съдийски сигнал въпросната трибуна е буквално претъпкана. Много правостоящи отгоре, където в крайна сметка застанахме и ние, а по стълбите всички бяха прави и нямаше минаване. Своеобразно дежа вю от нашите стадиони.

 

 

По традиция минути преди Звезда и Партизан да излязат на терена се появиха десет момчета от "Делийе". Те застанаха в централната част на терена в схема 3-4-3 и под бурните овации на огромното мнозинство привърженици на домакините започнаха да развяват големи червено-бели знамена. След още малко се наредиха от двете страни на изхода на тунела и посрещнаха отборите.

 

По официални данни на "Мала Маракана" имаше точно 48 736 зрители при капацитет от 55 538 места. Поради споменатото използване на един и същ билет два пъти нищо чудно и бройката да е била и малко над 50 000.

 

От тях повече от 41-42 хиляди драха гърла за Цървена звезда. Останалите за Партизан. Северната трибуна бе изпълнена от единия до другия край с "червено-бели" ултраси и буквално засия преди началния съдийски сигнал. Хиляди червени знамена се развяха, а със сиви бяха изписани инициалите "ФК ЦЗ". Към всичко това бяха добавени и десетина горящи факли.

 

 

Тази хореография бе държана в продължение на поне 15 минути, като през цялото време Северът се тресеше с една от най-популярните и надъхващи свои песни "Pune tribine ludih navijaca". Очаквано феновете на Звезда получиха солидна подкрепа от своите ортодоксални братя в лицето на "Gate 7" (Олимпиакос) и "Фратрия" (Спартак Москва).

 

За съжаление за пореден път Югът бе разцепен на две заради неспиращата открита война между групировките "Алкатраз" и "Забранени". Поводът е до болка познат - убийството на фена Иван Перович. За разлика от дербито в края на ноември, този път "забранените" бяха вкарани на Южната трибуна в традиционната малка клетка за гости. По разбираеми причини обаче от двете страни бяха отделени от другите фенове на "гробарите" с буферни зони и солидно количество редари.

 

Историята за представянето на "ултрасите" на Партизан се повтори - "Забранени" пееха едни песни, а по същото време "Алкатраз" и останалите скандираха други. Изненадата на стадиона бе голяма, когато в един момент първите започнаха да викат името на Иван Перович, а в следващия момент то бе подето и от целия сектор на Юг.

 

 

Специално пред наш човек фен на Партизан разясни, че на миналите мачове от "Алкатраз" са правили всичко възможно да възпират подобно скандиране, но този път са били безпомощни пред масата ултраси, които гласно или негласно са избрали страната на "Забранени".

 

Нещо повече – има вариант в близките няколко седмици, а може би и още на реванша за Купата на ЮНА двете враждуващи групировки да заровят томахавките и Южната трибуна да бъде отново обединена и мощна, така както е известна.

 

По подобие на Северната трибуна в "черно-белия" сектор имаше масирано чуждестранно присъствие. Към "гробарите" се бяха присъединили хулигани и ултраси от ПАОК, ЦСКА (Москва), Политехника (Тимишоара).

 

"Гробарите" изпъкнаха преди почивката с две мощни офанзиви с факли. Първо в сърцето на агитката бе използвано сериозно количество пиротехника, чийто дим се растели из целия стадион. Малко по-късно с не по-малко мощна "бакляда" се включиха и от "Забранени".

 

 

В момент, когато от Източната трибуна едва успявахме да видим какво се случва на терена, българският национал Иван Иванов загуби фатално топката пред своето наказателно поле, след което произлезе първият гол за "звездашите". "Мала Маракана" изригна като вулкан, а сега бе моментът "Делийе" да подпали своята трибуна.

 

Мачът на терена стана доста ожесточен след почивката. На няколко пъти Югът бе на косъм да изригне, но явно тази вечер големият победител трябваше да бъде на Север. Теззи 4/5 от стадиона буквално не знаеха къде се намират в последния четвърт час, след като Звезда поведе с 2:0. Изпаднали в състояние между нирвана и транс, от подновяването на играта от центъра до последния съдийски сигнал "Делийе" пееше с пълно гърло "Jebi grobare!" и "Grobari, jel nas cujete".

 

Това бе едва втората победа за "звездашите" срещу големия съперник в последните 11 мача във всички турнири. Предишната беше отново за Купата преди година (1:0). Това бе и причината за страхотната радост в червено-бялата армия, което си личеше по лицата и поведението на феновете по улиците след мача.

 

 

200-300 от тях пък останаха дълго време по местата си на Северната трибуна след края. Те продължаваха да пеят песни и палят факли, докато съоръжението вече бе почти изцяло изпразнено. Наистина РЕСПЕКТ за тези момчета! И, разбира се, не по-малък за целия Север, който изстрада тази втора победа над Партизан за последните 4 години.

 

Агитката на Звезда продължава да бъде все така могъща. Свити в здрав юмрук фанатиците от "Делийе" отново показаха и доказаха своето безспорно лидерство на сръбската, а защо не и на европейската ултрас сцена.

 

Дали обаче наистина не наближава времето, в което "звездашите" ще срещнат отново здрав отпор от Юга, така както се е случвало допреди само 2-3 години. И дали действително ще се обединят "Алкатраз" и "Забранени"? Отговорите ще дойдат само след две седмици на реванша, както и на 5 май, когато е битката за титлата в първенството. И в двата случая арената ще бъде ЮНА.

 

 

Тръгнахме си от Белград повече от доволни, с все още неотминали емоции от видяното и вече с мисъл за бъдещите издания на сръбската класика. Дотогава обаче ще мислим и разказваме на по бира какво видяхме и най-вече усетихме в сряда вечер. А то, повярвайте, не бе никак малко!

 

Текст: FanFace.bg

 

Снимки: Ultra Tribune

 

С подкрепата на Супернова Травел