Лично са мен националният отбор „умря” през 1996 година, след като след Европейското в Англия Димитър Пенев бе махнат по един грозен начин, а тимът, извоювал две години преди това четвърто място в света в САЩ, остана разбит, като счупено огледало. Някои хора се опитаха след това да залепят парченцата. Уви, не стана! Когато едно огледало се счупи, то това е лоша поличба – на колкото части е сломено, то толкова години страдание чакат този, който го е сторил. Явно огледалото, наречено български национален отбор, е счупено на доста парченца и

прокобата все още продължава да тегне

Стигнахме ли дъното?

Да, стигнахме го, но има още накъде да се копае. За съжаление...

В петък вечер не се стигна до нищо необикновено и неочаквано. България падна от Англия и това наля още вода в мелницата на критиците. Е, все пак лъвовете ни, които май вече са доста проскубани и беззъби, не са Германия, та да се кахърим, когато падаме от поданиците на кралицата. Ясно е като бял ден, че тези европейски квалификации се доиграват отдавна. Не е ясно обаче дали този национален отбор ще успее да бъде подготвен и мотивиран за следващия цикъл, който трябва да определи участниците на Световното първенство в Бразилия.

Трикольорите са раздирани от скандали - любовни и пиянски афери, от шуробаджанащина... Прът в колелата на тима на България слагат всякакви –

перукери, мокети, какадута, плондири,

всезнайковци, незнайковци и т.н. Да ме прощават тези, които съм пропуснал!

Докъде докара БФС нещата? Дотам, че националният стадион „Васил Левски” да не се напълни докрай по време на мач с мултимилионната селекция на Англия, по-голямата част от публиката е дошла, за да види Рууни, Тери, Йънг, Бари и сие. Да е дошла, за да псува тези, които защитават честта на България и отново да се чуват позабравените скандирания от секторите „Б” и „Г”, съответно „Левски!” и „ЦСКА!”, и не на последно място – футболните фенове да се срамуват, че са българи, защото националният отбор се е превърнал в селски тъпан.

Нямаме никакви артикули на националния отбор, а дори тези, които ги има тук-там, то те са страшни ментета. Едва сега, за мача с Англия, някой се сети, че и от това може да се прави някой лев.

Ние нямаме песни за националния отбор. Как тогава да искаме да не се скандира „ЦСКА” и „Левски” по трибуните, когато на феновете им доскучае? Освен химна, т. нар. българска агитка пее „Българи, юнаци!” и това е... Излишно е да давам примери за съседни нам държави какъв богат репертоар от песни и скандирания имат!

От къде да започна с примерите? Може би отзад напред – гафът с ключодържателя, изработен за мача България – Англия. Едва ли има вече човек в страната, който да не е видял, че някой „мъдрец” (а до него и слепец!) е разместил цветовете на знамето ни! Всъщност, тези хора са направо за затвора, тъй като в НПК има член за поругаване на националните символи.

Преди години за една контрола с Уелс в Бургас, умните глави в БФС бяха скалъпили такава официална програма за мача, че направо ти идва да се разплачеш като я видиш. Объркани имена, неправилен превод, а там, където са се позатруднили с изписването на името на даден футболист или отбор на британците, са оставили нещата на латиница или пък са проявили повечко въображение. Пример - Wrexham Football Club. Превод: Рексхям!?

За един от най-важните и най-привлекателни за евроквалификациите двубои за България, цените трябваше да са по-ниски, за да може стадионът поне да се напълни до краен предел. Е, разбира се, че някои не целят това, а да напълнят и без това поизпразнената хазна на БФС.

В БФС работят безхаберници и хрантутници – това е ясно. Ние сме единствената държава, която едва към V-ия кръг на първенството разбра каква ще е програмата на родната „А” група, кои мачове ще се предават и в кои дни и часове ще са двубоите. А през това време футболните президенти се джафкат и се правят на клоуни пред медиите за разпределението на „пая” от телевизионните права.

Най-щастливият човек на планетата

В петъчната вечер това бе... Димитър Бербатов. За първи път виждах Митко след мач на националния отбор с толкова широка усмивка, отговарящ на всички въпроси на медиите, говорещ без клишета и недомлъвки. Той каза доста истини. Със сигурност обаче се е чувствал истински щастлив, че е пропуснал последните резили на националния – срещу Беларус и Англия. Бербатов се отказа навреме и на този етап е твърд в позицията си да не се завръща в тима. Твърд е и в намеренията си да промени българския футбол, но... след години. В петък той постави малка част от новите основи, казвайки на висок глас кой и защо е виновен. Бербо нападна директно Йордан Лечков и го обяви за водач на вечно недоволните. Нападателят на Манчестър Юнайтед направи първата крачка, сега остава и други да го последват, да кажат своите истини за кликата в БФС и нещата бавно да тръгнат към промяна.

За едно нещо обаче съм съгласен с Лечков – не са виновни само тези, които управляват. Те не играят на терена, нали? С най-голяма вина са футболистите, защото си траят, получават си парите за повиквателните, трупат си мачове за визитките. Но така им е най-удобно, да живуркат и да вегетират. Точно порада тази причина не са вече лъвове, а обикновени бели (не сиви)

мишки, с които всички си правят експерименти

У нас отглеждаме, а и на всичкото отгоре все още виреят примадони. Благо Георгиев се оплака след мача с Англия, че публиката постоянно е освирквала играчите на Матеус през целия мач. Той какво очаква? Хората може да са всякакви, но не са глупаци, нищо че все още ходят от време на време на стадиона. Когато виждаш бездушие и апатия, няма как реакцията на народа да е различна от тази! Христо Стоичков беше прав преди време, като каза, че

сегашните футболисти са поне с по 3 кг по-тежки, защото са се татуирали

от глава до пети. Татуировките не играят, пичове!

Стилиян Петров, известен още като Монаха от Монтана, все още си позволява да не говори пред родните медии, играе го обиден. На всички, а най-вече на самия Стенли, е ясно, че в Англия тези номерца не минават. Капитанът се сърди, когато не е първи избор за лентата, обича да напада другите в съблекалнята (пример Радостин Кишишев преди време), но до този момент не е показал с нищо, че заслужава и може да бъде лидерът на България.

Иначе двамата Петрови – Стилиян и Мартин, могат да пускат декларации, че ще продължат участието си в националния. Но дали той има нужда от тях?

Мнозина обвиняват родното първенство и управниците в БФС за състоянието на българския футбол. Да, но нали повечето от националите са легионери, играят от доста години в чужди първенства, имат голям опит, състезават се на високо ниво, а като ги извикат да ритат за България – нищо! Едва ли и Лотар Матеус е чак толкова виновен за състоянието на отбора, тъй като материалът, с който разполага, е ялов. Който и да дойде – българин или нов чужденец, пак ще сме на същото дередже. Гаранция! Матеус се опитва да направи нещо, независимо, че има малък опит като треньор, но когато не среща подкрепа, няма какво да стори. Просто

българинът трудно ще стане германец

ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg