Шампионът Литекс е определен като сериозен фаворит в дербито от предстоящия IV кръг на "А" група със Славия.

Въпреки че двубоят ще се играе в София, от британският букмейкър Bet365 дават доста висок процент за "оранжева" победа. "Двойката" е оценена на 1,70, докато успех за "белите" - на 4,50. Равенство между двата тима пък е със ставка 3,40.

ЦСКА и Левски пък няма да имат сериозни проблеми срещу Монтана и Ботев (Враца), твърди британската заложна къща. Коефициентът за победа на "армейците" в северозападния град е 1,60, а за такъв на "сините" на "Герена" - 1,20.

Най-завързано изглежда ще бъде в Стара Загора, където Берое ще гони първите си точки срещу Черноморец.

 

 

ЗАЛАГАЙТЕ С FANFACE.BG И BET365 НА МАЧОВЕТЕ ОТ "А" ГРУПА ТУК!

В момента из спортните сайтове акцентът е върху неблагополучията на футболен клуб Пирин и последвалите от това благополучия за централния футболен клуб на България. Щатните дописници дори, забравяйки, че са част от някаква национална спортна кауза, предимно величаят поредния голям "трансферен удар" на армейците, отколкото да се вайкат за отритнатия от елита най-футболен град. Дори веднага му намериха приемливи опрощаващ етикет – "ЦСКА-Благоевград". /Как ли не са спрягани тези инициали, че с джумаята ли/.

Като се прибави и сатанизирането на мутрата-сервитьор от Кюстендил, по една случайност колега по трибуквие с подобните му от Перник, нещата прилепват екстра – "говедата" са виновни за мачкането на орлетата!!! Върши работа. И добре, че го има централния клуб за да се спасят, за пореден път, 5-6 кандидати за славата на също така безплатния Бербатов.

За платените дописници, както и за зомбираната червена публика е нормално – след Ботев, Локо-Мз и Сливен / и особено след стотиците други таланти от провинцията, минали през годините по еничерския път/. Но какви са реакциите на уж ощетените, онеправдани и унижени любители на славния отбор от подножиевто на гордата Пирин планина?

Ето, това ми се видя интересна тема, след като обходих доста сайтове и форуми, в това число и местни...

Ами убедих се, няма проблеми за авторитета, морала и ценостната система на "най-харизматичния български футболен клуб" – още повече го заобичват хората!? След като за година време общо шест момчета от сегашния изхвърлен за лоши финанси Пирин са картотекирани на "Народна армия" и това не е могло да помогне на клуба да събере едно 200-300 хиляди лева за да се спаси, какво повече да разискваме? Освен че "говедото Наков" и агент Тара са се сдушили. Обаче да добавим съвсем не маловажния факт, че за двама от талантите "Левски" имаше кеш оферта. На цена, която на минутата покриваше най-важните задължения. В това число и парите за заплати, които щяха да спасят орлетата от адвокатска кражба.

/Ама защо да ги спасяват бе, за да плащат боклукчиите ли, да не са левскари, че ще плащат../

Но най-интересна е психологията на пиринските запалянковци от форумите. Те не могат да ме убедят, че си обичат отбора. Поне толкова, колкото се радват на онзи, който ги краде и мами от години. Във всички градове има цесекари и левскари, но в такава ситуация патриотизма и шовинизма трябва да вземат връх. Тук обаче не е така и за кой ли път се потвърждава, че в България всички сме левскари, само че половината са "анти".

Антагонизмът, разбира се, корени в припознаването на "Левски" като най- силният столичен отбор, когато ги биеш, натриваш носа на шопите. Така е от близо един век, но пиринските ултраси направо делят мегдан с пернишките орки. Дори съм сигурен, че "орките" няма да простят така лесно подобни нагли пладнешки обири...

Не знам защо се сещам за един хубав български роман – "Хайка за вълци" от Ивайло Петров. Там един селянин, Солен Калчо, боготвори своя бивш ротен фатмак, който по време на редовната войнишка служба го е попилявал от бой. Най-често във вещевия склад и с поясока. После старшината се пенсионира, връща се в родното си село, което не е далеч от това на някогашната му жертва. Солен Калчо редовно му ходи на гости, подарява му по нещо, черпи го с ракия и двамата си спомнят колко як бил старшината и колко издържлив на бой бил войника. А когато се случат и други хора, Калчо и на тях с възхищение разказва какъв класически мариз е ял в склада.

Ако приемем, че в нашия случай Фатмака е визираният централен футболен клуб, а в ролята на Калчо смазаните от бой пиринци /ботевци, сливенци/, става ясно, че през крив макарон още дълго ще гледаме не само голям европейски и световен футбол, но и самата Европа. Където отдавна няма нищо "централно", което да е съсредоточено в четири букви от кирилицата, макар и "свещени"...

Някакво обяснение може би се съдържа и в това, че по времето, когато се е създавал този централен футболен клуб,/1948 г./, в пиринския край са шествали интернационалистите. Те обявиха съществуването на "македонска нация", махаха от паспортите им "българин", а на такива, и да им връщаш идентичността след това, те или сърбеят, или гърчеят или просто им е все едно. Защото петолъчката не прощава, ако не си се сортачил с нещо "централно".

Вижте и състава на онази групировка Г-15, която се е заела да ръководи "нецентрален" футболен клуб Пирин – оз полковници, назначени бизнесмени, мутри като Наков... А тенденцията е още доста време нецентралните клубове /немутренските всъщност/ да духат супата, чорбата... И всичко онова, което е угодно на боби михайловци и централната им компания.

За да предваря всякакво громене за Тара, Мара, Гонзо, Монзо... ще обърна внимание, че нашият собственик е изпаднал от каруцата на правоимащите, а уж голямата опора на клуба в изпълкома Наско Сираков в момента е най-върлият враг на "Левски", чрез антилевскарския си сайт дон балон. Тъпотиите и помията за някакво "синьо бфс" си се плискат с пълна сила от централата на "гьобелсите", и нека някой под този текст ми посочи една "синя" медия, която поне малко да съперничи на "щабните писари" около централния клуб.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Женският процент на стадиона се увеличава и у нас, но въпреки това няма как да кажем, че дамското присъствие по трибуните има кой знае каква традиция във фенската ни култура.

 

Момичета в агитките има, това е очевидно, но те не са толкова много. Рядко играят някаква съществена роля, а още по-малко пък се срещат организирани групи от нежния пол.

 

 

"CSKA Girls" е един от малкото примери за фракция, създадена и съставена само от жени - всъщност тя е и първата изобщо по рода си в България. Появи се преди няколко години и дори за няколко месеца беше хит в Сектор "Г", като имаха дори и свое собствено знаме.

 

Напоследък дамите от тази група, макар и все така да ходят по мачове, вече са предимно в по-централните трибуни. Някои от тях са с по-сериозни професии, има и семейни.

 

На "Армията" в момента са активни още две организирани фракции, съставени от момичета. Едната е "Northic" (познати и като "CSKA Girls Union"), която има и собствен дрес код и наброява 15-20 дами между 20 и 30 години.

 

 

Другата група е съставена предимно от фенки в ученическа възраст и носи названието "Urban Terror Girls".

 

"Армейките" със сигурност са с едни гърди пред "сините" си съпернички. Левскарската агитка общо-взето е една от най-мачовските в страната - на "Герена" изобщо не може да става дума за дамска фракция.

 

Разбира се, има и момичета, които са отдадени на "синята" кауза", като те членуват почти изключително в Националния клуб на привържениците. В "София-Запад" и "South Division" например дами на практика няма.

 

 

Преди и по време на мачове на Левски човек може да забележи как нежни създания обикалят с касата на "Фонд Сектор Б", за да събират средства за агитката. Сериозните левскарки обаче са малко - повечето ходят на стадиона, защото е модерно.

 

Организираните групи от фенки по нашите стадиони като цяло се броят на пръстите на ръцете - може би дори само на едната. Своя фракция имат дамите, които подкрепят пловдивския Ботев. Във Варна по трибуните могат да бъдат забелязани "Green Girls", които викат за Черно море.

 

 

Общо взето, примерите се поизчерпват дотук, но това не значи, че няма момичета, които да ходят и да викат за другите отбори, просто не са в отделни организации. Една четвърт от хилядното множество, което подкрепяше Локо (Пд) във финала за Купата на България в Бургас например, беше от нежния пол.

 

Жените на Стара Загора - вероятно не всички запалени фенки на футбола, преди време организираха инициативи, за да спасят закъсалия финансово тим на Берое.

 

 

Дори и в Перник, за където сме чували, че бумеранг е да си хвърлиш обувката по жената, а тя да се върне с ракия и салата, имат своите "Minyorki", които участваха в конкурс за красота.

 

Източник: "Меридиан Мач"

 

Заб. Заглавието е на FanFace.bg

 

ПРИПОМНЕТЕ СИ "УЛТРАС ПО ЖЕНСКИ" НА СТАРИЯ КОНТИНЕНТ ТУК!

До началото на пролетния дял от първенството остават точно две седмици, а екипът на FanFace.bg продължава да подгрява феновете с любопитни интервюта на най-интересните сред тях. Поредният ни гост е привърженик на столичното Локо. Къде случайно, къде не, но и той по подобие на "колегите" си от Берое и Етър от предишните седмици е на христовата възраст от 33 години. Всички "червено-черни" фенове (а и не само) го знаят като Метъла – един от основателите на "Железни Бригади". В характерен за него стил представя себе си като "щастливо разведен", а другата му огромна гордост освен Локомотив е неговата малка дъщеричка, която в близко бъдеще ще започне да води на, надява се, любимия му стадион в квартал "Надежда". "Още не съм я запалил по идеята, защото е още малка, но и това ще стане след година. Сега я интересуват само пеене, кукли и анимационни филмчета", разяснява Метъла.

- Кой те запали по футбола? Имаш ли спомени кога стана това и на кой мач?

- Аз съм трето поколение локомотивец. Дядо, баща, брат - всички. Пълен комплект. Като малък са ме водели на мачове, но нямам особен спомен. Самосиндикално тръгнах, като влязох в гимназията в началото на 90-те. Бяха култови години. Отначало с брат ми ходехме на всяко домакинство, а после и на гостуванията, които бяха рядкост и цяло събитие. Изобщо нямам спомен кой е първият ми мач, но

 

никога няма да забравя първото си гостуване - на Спартак Пловдив на Градския стадион.

 

Тогава бяхме два или три рейса, но пак казвам, че по онова време организирани пътувания се правеха не повече от 2-3 пъти на полусезон и си бяха огромно събитие. Самите години пък бяха много смътни и несигурни, но някак си и много купонджийски. На мача в Пловдив просто не ми се вярваше какво се случва и оттогава досега ми е непрестанна мания. Първите 7-8 години дори си броях гостуванията, но от един момент нататък им изгубих бройката.

 

- Локомотив (София) - какво предизвиква това име у теб, когато го прочетеш или чуеш?

- Просто настръхвам… това си е нещо мое! Мое и на още няколко хиляди истински хора. За мен си е мисия, начин на живот, символ, романтика, традиция, гордост и какво ли още не... На моменти бих го оприличил на религия, но няма да е точно, а и ще е клиширано...

 

 

 

- Кой ти е най-паметният мач на "железничарите"? И за кой не искаш да си спомняш? Разкажи ни за подготовката и атмосферата около тези двубои.

- Питай ме кой ми е най-безпаметният... ха-ха-ха... Много са, наистина... Ако трябва да е нещо по-скорошно, са мачовете-реванши с Металург (Скопие) и Силонск (така се произнася наистина Шльонск) тук в София. Първият - с уникалния обрат и гола в последната секунда, а вторият - с най-здравата борба, която съм виждал на български отбор в турнири през последните 10-15 години. Най-кошмарните ми мачове са може би два - отпадането от Халмщад заради престъпното влечуго Мелничук и едно отпадане от Пирин за Купата с дузпи в края на 90-те... Спомням си, че след реванша в Швеция ревах от безсилие. Години по-късно лицето Мелничук свири един мач за турнирите в София, не помня с кой отбор.

 

Чаках го 2 часа пред Шератон да му обясня някои работи, но де тоя "късмет"…

 

Иначе за подготовките  - повечето пъти е едно и също. Ние сме нещо като цех и всеки си знае задачите по звена и какво трябва да прави. Конкретно за тези мачове тъпото беше, че бяха на "Васил Левски" и тоталният хаос от страна на т. нар ни ръководство, което скъса нервите на всички... Иначе целта е ясна - пеене 90 минути до откат. Другото са подробности.

 

- Относно стадиона - защо Локо не играе в "Надежда"? Къде е вината за това?

- Ние не играем у дома си поради една единствена причина - безхаберието на редица "отговорни фактори". Много се дразня, че по медиите се философства и се разтягат какви ли не версии и локуми. Истината е една -

 

лицето Кайчо Гигов, подмамен от едни пари за едни ТВ права, "направи" така че ст. "Локомотив" да бъде изкаран непригоден за игра.

 

Отвори кутията на Пандора и лъснаха задните части на много хора, най-вече на него. И тук основна вина има държавата, която остави безхаберници като Гигов и Аврионов да съсипват държавна собственост за милиони и да се оправдават като слаби ученици с какво ли не. Великият въпрос със ст. "Локомотив" може да се реши точно за седмица. Стига държавата да има воля за това. Тя очевидно няма.

 

- Кога за последно от агитката сте говорили с Гигов и Аврионов? Какво казват те, ангажирали ли са се с някакви срокове?

- С Гигов за последен път говорехме лятото. Човекът е патологичен лъжец и гешефтар. Да се говори с него е напълно излишно. Бита карта и куха фасада. В цялата картинка лицето Аврионов е далеч по-интересният персонаж. Най-малкото защото не е публична личност и това му дава шанс да си мишкува и далаверства, както си иска. Там трябва да се насочат според мен по-големите усилия. С него се виждахме мисля точно преди година. В началото се преструваше на много загрижен и кооперативен. Оказа се, че има одобрена помощ за реконструкция на стадиона на стойност над 800 000 лв. Познайте дали при тези условия ще бъде усвоена. После се покри и дори започна да ни заплашва със саморазправа.

 

Личното ми мнение, че и двамата са за прокуратура за престъпна безстопанственост. И то начаса!

 

- Какво е решението за стадиона и кога ще се върнете там?

- Решения много. Тъпото е, че за момента нито едно не е реално. За мен най-добрият вариант е решаване с държавен акт на всички реституционни претенции. Актуване на съоръжението като общинска собственост, т.е. стадионът става общински и след това публичен конкурс за концесия. Но отворен такъв. Не както се говори сега - да се даде директно на Николайчо? С какво право? Къде му е бизнес планът, къде са му финансовите гаранции, къде има очи най-малкото след всичко, което причини? А може да има и по-добри варианти за концесионери. Иначе от втори кръг сме си там! Вярно, в "А" сектор но все пак е нещо... И после борбата продължава.

 

- Относно самия отбор - къде го виждаш в края на сезона? Зад Антон Велков ли сте, подкрепяте ли играчите? И ще им оказвате ли подкрепа през пролетта, като се почне от първия мач срещу ЦСКА и се приключи с последния срещу Калиакра?

- Там където го виждам в края на всеки сезон - в сърцето ми.

 

Точки, купи и класирания никога не са ме интересували. За мен други са ценностите. Тони е феномен, за съжаление прекалено голям и истински като специалист и човек за сегашната клоака, която представлява любимият ни клуб. Но нека бъде на 101 %  ясно, че може би за пръв път от 20 години трибуната е толкова безрезервно обединена в подкрепата си за даден треньор. Знам, пак ще ги има редовните "специалистчета", дето много ще им знаят устите още от първия мач, ама нека този път си имат едно на ум, че сме в "А" сектор и са на една ръка разстояние... Да си правят сметката. Аналогично е и положението спрямо играчите... Колкото и иронично да е, тоталната криза си има и своя положителен ефект. Локомотив се връща към корените си. Той е силен и истински, когато е съставен предимно от наши момчета...

 

Само като гледам състава и ми се насълзяват очите...

 

с умиление си спомням отборите от средата на 80-те с Дудето, Павката Дочев, Чапая, Хипопотама, Лейката, Кайзера, Сашо Бончев, Митко Васев и самият Тони Велков... Само че сега са други - Юли Петков (Малкия Буда), Кичо, малкият Пеев и т.н. Нека и сегашното поколение в агитката има своите герои. Относно подкрепата през новия полусезон - очаквайте съвсем скоро интересни новини, за които в момента не съм упълномощен да говоря.

 

- Членуваш ли в някоя фракция на "червено-черните"? Ако да, коя е тя? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

- Не на коя да е, а на сърцето на трибуната - ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ! С гордост мога да кажа, че съм един от основателите, а допреди година бях и начело. Датата е 22 април 1999 г.

 

За мен Бригадите са една от емблематичните групи на нашата сцена вече с 13-годишна история.

 

Истината е, че около нея се върти цялата агитка в последните 10 сезона. Занимаваме се с абсолютно всичко, което касае фенския живот. Самофинансираме се, имаме отделни звена, които отговарят за различните дейности, тарторите ги контролират и координират. Имаме хора с опит в организирането на трипове, правенето на артикули и т.н. Всичко, което се познава от класическия модел на ултра групи по света.

 

 

- Какви са политическите възгледи на вашата агитка и оказва ли влияние върху взаимоотношенията помежду ви, в случай че се разминат?

- Мога да кажа националистически. Политиката я изолираме от трибуната. Няма място там. Да не бъркаме обаче с гражданска позиция! Иначе при нас ги има всякакви - от крайно-десни до откровени комунисти. Преобладават десните, но това си е личен избор. Не влияе на отношенията и работата ни в агитката.

 

- На кой мач според теб създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-красивата хореография? Кажи също така кои са ви най-посетените двубои като домакин и гост, на които ти лично си присъствал.

- Много са такива през годините. Разни домакинства на Нафтата и Литекс в края на 90-те. Домакинствата за турнирите. На всички откачени гостувания в чужбина сме се раздавали винаги докрай. За мен няма такова нещо като  най-добър мач... Има различни върхове, зависи как гледаш на нещата.

 

Мога да кажа, че грозно хорео нямаме,

 

а и както споменах, там нещата са отработени с годините. Одобрява се проект, списък с материали, закупуване, подготовка, график за работа и хора, и се почва. Просто сме се специализирали толкова, че вече повечето неща правим с фамозна лекота и бързина. Хореото за Македония през изминалата година го барнахме за 4дни...

 

- Говориш за онзи мач с Литекс в "Надежда", на който събрахте 20 000?

- Същият. Но такива бяха годините. Нямаше много други забавления. Сега това не може да се случи. Просто България не е футболна страна, а София вече така се разми, че направо ми се гади. Но не можем да си избираме времената, в които живеем, така че се борим с това, което е.

 

- На кое място поставяш агитката на Локо спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит...?

- Единственото, по което отстъпваме на някои от другите, е численост и вяра в себе си. И донякъде липса на потенциал.

 

Може да звучи претенциозно, но по останалите показатели освен бройка ни поставям в Топ 5 на България.

 

Никой не иска да го признае, но ние сме една от агитките в страната с подчертан собствен стил и дала адски много на ултрас сцената в последните 20 години. А да се развиваш в сянката на двата псевдогранда не е никак лесно. Истината е, че в момента сме в посредствено положение, защото адски много хора се отдръпнаха заради ставащото в клуба, влияят се от класирания, амбиции и резултати. Не е похвално, но е факт.

 

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? И за теб специално кои са най-уважаваните отбори в България и най-омразните?

- В България се имаме с част от момчетата на Спартак (Варна). Може би повече на лична основа и поради сходната съдба на клубовете ни. Навън официален съюз имаме само с ULTRAS FAVAC (cheerz, guys!) от Виена. За вражда... някак си то е ясно. Останалите софийски, пернишки, пловдивски, македонски, заралийски и т.н. елементи не са ни никак по вкуса. Но не искам да ги коментирам, защото общо-взето сме в един кюп. В България няма най-уважавани отбори, а всички са най-мразени.

 

Просто българите сме пословични хейтъри.

 

Мога да кажа кой е най-истинският, отборът на обикновения човек - само и единствено ЛОКО!

 

- Участвал ли си в боеве с фенове и ако да, срещу кои си се бил?

- Ооо, да. С кой ли не... от гореописаните май с почти всички. Тъпото е, че тези неща тук стават не за защита на чест или принципи, или територия, а от комплексарщина. И после всеки е бил, всеки е компетентен, всеки разказва... Смешна история. След някоя случка като чуя после какви разкази текат, се чудя в същия бой ли съм участвал или в някой съседен. Адреналин си е, но като цяло не се кефя особено на тия изпълнения... Последните "танци" с трупата от "Овча" си беше доста запомняща се гледка... мисля, че дори и другите два софийски отбора рядко правят такива мащабни неща. Респект и за двете страни, само

 

другарите в бяло нека най-после се научат, че не бройката печели битки, а куражът!

 

През 90-те редовно се млатехме с групи перничани на Каучука в "Надежда", което си беше доста голямо предизвикателство.

 

- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в някои европейски страни? Има ли място за такива в България?

- Не. Не сме дорасли за такива неща, а и не мисля че има много смисъл от тях. Не виждам нищо "ултрас" в това, а по-скоро някакъв селски бабаитлък. Който иска да се бие по този начин - има си съответните клубове, спортове, състезания и т.н.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?

- Сцената тук си е направо трагична. Липсва манталитет. Всичко е мода и криворазбран екстремизъм. Много сме назад, ама много. И това ни е заложено още от времето на комунизма, та и до наши дни. Много гледаме навън вместо да гледаме себе си. Не си вярваме, само гледаме по Интернет и после цъкаме с езици. Ама да се мръдне някой да направи нещо - не.

 

Само чака другия и вика: "Другари, дайте да дадем".

 

Така не става. Иначе потенциал не липсва. С нищо като предпоставки не сме по-лоши от останалия свят, дори напротив. Но не сме колективисти, измекяри сме и сметкаджии. Не обичаме да даваме за идеи и общи инициативи.

 

 

- Кои държави би дал за пример за развито ултрас движение, от което можем да черпим идеи и опит?

- В международен план класацията безспорно водят руснаци и поляци. Исторически сърбите и гърците са също много напред. Италия кара на стара слава. Във Франция са страшно добри и колоритни, дори бих казал, че в момента бият италианците. Испанците са ужасни недоразумения милите, ама се опитват... За мен обаче новият скрит фаворит е Германия... Там виждам интересни процеси под повърхността и скоро очаквам изненади.

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо?

- На теория да, на практика нямат. И пак заради особености на манталитета и нагласата.

 

Тук ми се влачат някакви кифли, дето си търсят популярност. От друга страна веднага биват налазвани и стават лични конфликти в агитката.

 

Раздори, караници, образуват се групички. И ние сме страдали от това и затова съм силно скептичен. Не че нямаме истински фенки, но те са единици. Иначе могат да бъдат много полезни и ценни, защото са по-изпълнителни, по-малко им знаят устите и в никой случай не искам да ги подценявам.

 

- Мнението ти за българската полиция? Направи едно сравнение с нея и тази в другите държави.

- Силно негативно. Просто тази сбирщина от нискообразовани, комплексирани провинциалисти няма как да нарека полиция. Докато не се отърват от милиционерския си манталитет, който ги кара да си мислят, че Системата работи за тях, а не те за Системата, нищо няма да се промени. А за "професионализма" им просто е излишно да се говори. Как да имаш респект към такива хора?

 

То само като го видиш с отегчената му кисела физиономия и телосложение на корабен готвач, те напушва смях.

 

А отвори ли си устата... ужас. Това чужди езици, това етикет на поведение, няма такъв филм. Как такава личност ще всява респект. На Запад просто е друго... и усещаш, че този човек ти служи.

 

- Да, но и на Запад тамошните ултраси се оплакват. Особено пък тези в Полша, Сърбия и Италия напоследък…

- Е това вече си е друга плоскост. Тук говорим за световната тенденция на повсеместен контрол над свободомислието и неформалните групи. И това е само част от картинката. Аз имах предвид далеч по-злободневни неща. Репресиите в чужбина са факт, но едва ли техните полицаи псуват феновете на майка, заплашват ги със счупени крайници и т.н.

 

 

- Мнението ти за националния отбор, БФС и въобще българския футбол. За БФС.

- Националният отбор е сергия. БФС - група спиртосани лакеи и апаратчици. Пълен водевил, не заслужава дори коментар.

 

- Кога ще се оправим?

- Като си променим мисленето, а това е много трудно. Да не кажа невъзможно...

 

- Фен ли си на някой чужд отбор? Посещавал ли си негови мачове?

- Много се дразня на чуждопоклонничеството у нас, дето всички са някакви големи фенове на какви ли не чуждоземни отбори и им викат "наш'те".

 

Фен чак не, но се кефя на някои задочно. На първо място е Айнтрахт. Преди във Франция се кефех на Ланс. В Англия малко на Евертън. До момента не съм ходил на техни мачове, а и не ми е кой знае каква цел, защото Локомотив е №1!

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Локо София?

- За клуба - да стане отново социалният феномен и общественият фактор, който е бил до средата на 70-те. За агитката -

 

просто да се обедини на 100%, да си повярва и да започне да расте и като численост, и като значимост, и като самочувствие.

 

- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Локомотив"?

- ... е Сцена!

 

- София?

- Моят град, където винаги е гот да се завърнеш!

 

- България?

- Прекрасна страна и ужасна държава.

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локото, както и на всеки запален фен в България?

- На всички локомотивци ще кажа само едно - бъдете, вярвайте, идвайте! Локо София - това сме ние! А за феновете като цяло - бъдете активни!

 

Истински независим си, когато всичко зависи от теб!

FanFace.bg продължава да разширява своята география и да ви среща с интересни фенове от цяла България. Поредният наш събеседник е запален привърженик на Литекс. Гостува ни младият Иван от оранжевата фракция "Ултрас Ловеч". Все още в тийнейджърска възраст, но вече с изградено ултрас мислене и напълно отдаден на идеята Литекс и на това Южната трибуна на стадиона в Града на люляците да изглежда все по-красива, все по-пълна, все по-мощна.

 

- Кой те запали по футбола и кога се случи това? На кой мач на Литекс?

 

- Привърженик съм на Литекс от ранна детска възраст. За пръв път на мач съм бил с баща ми и дядо ми, за жалост не помня срещу кого играхме. Бил съм доста малък. Най старите ми спомени са от 1997-1998 г., когато всички нахлуха на терена след първата спечелена титла. После имаше големи празненства. Целият град се радваше на успеха.

 

- Литекс – какво значи за теб това име и какви чувства поражда?

 

- Литекс е любимият ми отбор. Той е част от живота ми. На моменти съм се разочаровал, в други съм летял в небето от радост, но

 

винаги съм оставал верен на отбора от град Ловеч.

 

- Кои са най-паметните ти мачове на "оранжевите", както и тези, за които не искаш да си спомняш?

 

- Един от най-паметните мачове беше този с Лефски през 2010 г,, когато ги победихме с 3:0. Преди мача се бяхме събрали стабилна група. Пиехме в един пъб, когато разбрахме, че говедата са пристигнали в Ловеч. Тогава стана интересното. Общо взето преди мача направихме 5 боя, имаше наказани шалове и доста разбити мутри. "Торсида Кюстендил" се прибраха със счупен прозорец на автобуса.

 

Някакви говеда се криеха в РПУ-то и ги закараха до стадиона с патрулки. Други вадеха ножове, но и това не им помогна.

 

На мача бяхме добра за нас бройка, а и на всичкото отгоре ги бихме 3:0... голяма еуфория. Друг паметен момент е голът срещу Астън Вила в Ловеч. Всички бяха изтрещели, обезумели и откачаха. Неможех да си поема дъх. Сещам се и за мача с говедата през 2011 г., когато ги отстранихме за Купата с дузпи в Ловеч. Имах лошо чувство преди началото на мача, но в крайна сметка победата беше по-сладка от всякога. Най-лошият спомен ми е, когато чествахме кончината на Миро, наш приятел и основател на групата, който за жалост вече не е сред нас. Всички бяха със сълзи в очите, никой не можеше да повярва. Миро, беше голям човек...

 

 

- Какво според теб пречи на Литекс да пробие в Шампионската лига и въобще в Европа през последните две години?

 

- Донякъде малшанс, но като цяло това е нивото на българският футбол. Докато футболът в България е бизнес, няма да имаме успехи. Нито на клубно, нито на национално ниво.

 

- Твоето лично мнение за Гриша Ганчев, за хората от ръководството под него...

 

- Ганчев е добър бизнесмен. Няма да коментирам как е станал такъв и т.н., не ми влиза в работата. Като цяло влага много в града и ако не е той главен инвеститор, Ловеч няма да е нищо повече от примерно един Троян.

 

За хората в ръководството - те са поставени, некомпетентни лица, които правят всичко през пръсти.

 

Имали сме скандали с тях, ще продължава да ги има дори и да не се харесва и на двете страни. С магаре не може да излезеш на глава...

 

- С кого или с кои имате проблеми от Литекс? За какво?

 

- Не искам да споменавам имена, но главно заради факта, че не се работи правилно с привържениците.

 

Клубът не прави нищо, за да привлича и запазва фенове.

 

Политиката на един европейски отбор трябва да е насочена към тях. Все пак те са тези, заради които ще има футбол. Ако няма фенове, няма и футбол.

 

 

- Начело на Литекс заставаха сериозни имена, оставили сериозни дири като футболисти и треньори в двата софийски гранда Левски и ЦСКА - Димитър Димитров-Херо, Люпко Петрович, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, Миодраг Йешич, Ангел Червенков, Любослав Пенев, сега и Христо Стоичков. Част от тях се представиха сравнително добре, други пък се провалиха... Твоето мнение и като цяло мнението на феновете на Литекс като цяло за тях? И какво очакваш от Стоичков?

 

- Не мога да коментирам всеки поотделно, но като цяло от изброените има двама-трима, които са били за по няколко мача и са спечелили трофей.

 

С ръка на сърцето твърдя, че Станимир Стоилов точно ние, феновете, го изгонихме от Литекс.

 

Винаги си остава едно говедо за нас и нищо повече. Можем само с омраза в очите да го гледаме. Относно Христо Стоичков – смятам, че направи страхотна селекция. Млади български момчета, които имат доста перспективи. Точно такъв Литекс искам да гледам. Момчета, които ще си оставят душата на терена и ще защитават емблемата с чест. Не платени маймуни, свалени от някое бананово дърво и дори незнаещи къде се намира България преди да дойдат тук.

 

- Имали ли сте среща с Камата?

 

- Засега сме нямали тази възможност, но ще се постараем да осъществим такава.

 

Единственият треньор, който сам пожела да се види с нас, беше Ангел Червенков.

 

Обсъдихме доста неща тогава и като цяло при него футболистите се научиха да уважават феновете си. Срещи е имало и със Стоилов, както и с Пенев, но те бяха организирани от фенклуба и бяха по-официални, говореше се повече за футбол.

 

 

- Къде виждаш Литекс през месец май?

 

- Където му е мястото - шампион на България за пореден път. Надеждата умира последна. Докато имаме шанс за титлата, аз ще вярвам, че може да я спечелим.

 

- В коя фракция на "оранжевите" членуваш? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

 

- Член съм на "Ултрас Ловеч". Групата е основана през 2006 г. под името "Street Fighter Lovech Town" (SFLT), но 2008 г. беше решено да започнем съвместни действия с "Националния фенклуб на Литекс" и променихме името на "Ултрас Ловеч". Част от главните лица се отдръпнаха, но като цяло запазихме ядрото си. Тази година обаче решихме да спрем действията си с фенклуба и да започнем индивидуална работа.

 

Целите на групата са да променят манталитета на ловешкият фен, да привличаме нови привърженици, да върнем старите на стадиона. Борим се за всеки един "оранжев" фен.

 

Групата ни наброява около 100 члена, от които едва около 15-20 са действащи и се занимават с организацията. За жалост не всички сме си в Ловеч. Повечето момчета са студенти или работят извън града, затова са толкова малко организаторите. Стараем се да закупуваме всичко с наши пари, организираме хореографии, които рисуваме сами. Правим собствени артикули, членски карти и пропагандиращи материали. Лидери сме на Южната трибуна в Ловеч, разпяваме публиката и се стараем да постигнем атмосфера, подобаваща за нивото на отбора ни. Дали ни се получава или не, това оставям всеки сам да прецени.

 

 

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция? Съществува ли някакво напрежение между ваши фенове с различни пристрастия?

 

- Не намесваме политическите възгледи. Всички сме националистически настроени.

 

Не е тайна, че всяка година посещаваме организирано факелното шествие за Васил Левски. Лятото пък организирахме такова за случката в Катуница.

 

- На кой мач създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-добрата си хореография и пирошоу?

 

- Най-добра атмосфера, която съм виждал, бе на мача с Рудар. Целият стадион правеше мексикански вълни, всички бяха ентусиазирани и викаха мощно "Литекс". Чудех се дали не сънувам. Най-добрата хореография за мен лично е срещу Дебрецен - с оранжево-зелени картончета и 60 метрово знаме "Напред оранжеви за победа". След това нареждам една хореография с Лефски.

 

Знаме с размери 20 на 11 метра с изобразени крепостта в Ловеч и паметника на Апостола и надпис "Столицата на Апостола".

 

За пирошоу -  може би последното награждаване за шампионската титла - купища димки. Както и мачовете с ЦСКА и Лефски.

 

 

- Кои са най-масово посетените от ваши фенове мачове на Литекс у дома и навън, на които ти си присъствал?

 

- Най-посещаваните гостувания са винаги финалите за Купата, но ако ги изключим тях, е това в Перник, когато бяхме 3 автобуса. Както и един мач с Лефски, когато бяхме над 500 души в София. Също така се сещам последното гостуване на "Армията", бяхме доста хора. Говоря за от 2006 г. насам, преди това редовно са си пътували по 5 и повече автобуса. На домакинските мачове стадионът винаги се пълни, когато играем в Лига Европа, както и на дербитата с Лефски и ЦСКА.

 

- Посещавате ли и други спортни събития освен футболните?

 

- Подкрепяме местния хандбален отбор Осъм. Ходим редовно на мачовете му, имали сме и гостувания. Сещам се на един мач срещу Горна Оряховица бяхме понапълнили залата, имаше доста вълнения около срещата.

 

Накрая тя бе прекратен, спукахме гумите на автобуса на гостуващия отбор и ги нападнахме в съблекалнята.

 

Това е най-арийският спорт. Няма такава тръпка.

 

- Фенове на много други отбори в България ви критикуват и иронизират за две неща - че сте "платена" от Гриша Ганчев агитка, и че не можете да си напълните стадиона в Ловеч... Има дори подмятания от фенове на софийските грандове, че сте "вечните гости". Какво би им казал?

 

- Презирам ги! Колко от тези фенове са се поставяли на наше място? Градът ни е 30 000, отборът и групата ни е сравнително нова.

 

"Синьо-червената" сянка е надвиснала над цяла България.

 

Повечето фенове отиват наготово в "Б" или "Г" сектор. Хореографията им е наредена, има човек да ги разпява, те само си правят кефа, а после ни плюят. Повечето от тези фенове няма да изпитат тръпката от това да рисуват хореография, да организират масата хора,  да са в група, която всеки един от тях да ти е като брат. Относно Ганчев няма да го коментирам. Това е смешно!

 

Ако ни плащаше, досега да съм си построил замък и да обстрелвам Гейарена!

 

 

- На кое място поставяш агитката на Литекс спрямо всички останали в България от гледна точка на численост, вярност, подкрепа, колорит...?

 

- Не мога да кажа с точност, но определено сме най-бързо развиващата се група след "Големите 4" в България. Добрата организация, верността и подкрепата е действащ фактор за това да определя подобна позиция. Не смятам, че бройката е определяща.

 

Една малка група с оригинално мислене може да е много по-добре от двойно по-голяма, но без замисъл и организация.

 

Примери много!

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? Ти лично кои български отбори уважаваш и кои ненавиждаш?

 

- Нямам официално приятелство с друг отбор. Имаме топли отношения с Берое, но те по-скоро са персонални приятелства. Преди е имало с фенове на Миньор, те са ни подкрепяли срещу говедата. Сещам се, че ние ги подкрепихме на баража за влизане в "А" група, а и наши фенове са ми казвали за едно гостуване в Плевен. Това вече е минало и не се имаме с миньорци. С удоволствие бих участва в уговорен бой с тях.

 

Основни врагове са ни феновете на Лефски и ЦСКА.

 

Тръпката преди и след мачовете ни с тях е неописуема. Другите фенове са ми безразлични, въпреки че не бихме им простили.

 

 

- Ти лично участвал ли си в боеве? Ако да, срещу кои фенове си се изправял и как премина всичко?

 

- Да, участвал съм. Подкрепям уговорените боеве между групите. Приемам го като по-добрия вариант, отколкото да пострадат невинни фенове. Участвал съм активно в 90% от боевете, които е имала нашата фракция. Били сме се с лефскари, цесекари, с поляците от Висла, с тези от Динамо (Киев), с няколко фена на Локо (Сф) и др. На доста сме им простили, заради по-голямата ни бройка. Сещам се последния мач на Локо (Пд) в Ловеч. Минаха част от "Наполетани", искаха конфликт, но ние бяхме 3 пъти повече от тях.

 

Не е достойно да ги нападнем и ги оставихме.

 

Същото се случи и с тези на Черно Море - ние търсихме конфликт, но те не се подадоха и почнаха да хленчат. Мисля, че бяха от "Алкохолиците". Последният бой, в който участвах, беше уговореният бой с ЦСКА "12 на 12", където бяхме само хора до 90-ти набор. Адреналинът беше неописуем. За жалост момчетата от ЦСКА бяха по-добре подготвени и знаеха за какво са там, все пак на тях не им беше за пръв път. С удоволствие бих участвал в подобно нещо пак.

 

- Имат ли място тези боеве "10 на 10", "20 на 20" и т.н. в България? Как гледаш на тях?

 

- Това е бъдещето - уговорените боеве. Аз съм твърдо зад това нещо!

 

Така няма да има невинни пострадали, няма да има ножове, боксове, бухалки. С голи ръце, по мъжки, както трябва да бъде!

 

 

- С кои фенове, освен с тези на ЦСКА, сте се опитвали да организирате подобни боеве?

 

- За уговорения бой с ЦСКА предложихме ние. Те се навиха и стана. Сега имаме покана от едни други фенове, но ще обмислим предложението.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?

 

- Смятам, че ултрас сцената ни ще просперира. Това зависи само от нас самите. Ако си помагаме взаимно, така ще расте и сцената като цяло. Ако всеки си гледа купичката, всички ще седим на едно ниво. Относно това, къде ги поставям… където е и българският футбол - много сме далеч от феновете в Полша и Германия например.

 

Не ни достига манталитет. Байганьовщината е още в българина.

 

- Полша и Германия ли са твоите примери за страни с най-развито ултрас движение, от които можем да черпим идеи и опит?

 

- За мен лично най-силните ултраси са в Полша и Германия. Също така има отделни групи, който ми харесват в Гърция, Румъния, Сърбия... Една "Фирма" от Нови Сад е супер група за пример. Прилична бройка, с добри идеи.

 

 

- Имат ли жените място на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?

 

- За мен лично жените нямат място там.

 

Въпреки че при нас има момичета, не одобрявам тяхното присъствие. Може да помагат за хореографии, снимки  и други такива, но дотам.

 

- Мнението ти за българската полиция.

 

- Против съм полицейския произвол. Не съм против полицейската система, ако е такава, каквато трябва да бъде. За жалост в България полицията има повече права от всяка друга инстанция и си позволява много повече.

 

- Ти лично бил ли си жертва на полицейски произвол?

 

- Лично аз не, но хора от моята група - да. С полицията в Ловеч се разбираме, все пак сме малък град и се "познаваме". Те знаят всичките ни лидери. Защитаваме правата си докрай.

 

Избягваме конфликти с тях, но ако се стигне до такъв, няма да стоим мирни.

 

 

- Но все пак е имало проблеми и с ваши фенове в Ловеч...

 

- Имало е проблеми. Имало е задържани хора преди мач, след мач. Имало е и хора със забрани. Не искам да влизам в подробности.

 

- Полицаи или стюарди на стадиона?

 

- Предпочитам стюарди, защото когато полицията е в сектора, има повече напрежение и често се стига до конфликти.

 

- Мнението ти за българските журналисти.

 

- Има и свестни, но се броят на пръстите на едната ми ръка.

 

Повечето са платени драскачи с чувство за хумор.

 

За жалост хората в България са подвластни на медията и смятат, че каквото се изпише или каже там, е напълно вярно и така се манипулира народът. За това не са ми симпатични и никога няма да са.

 

 

- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС.

 

- Негативно. Докато не се осигурят модерни бази и компетентни специалисти, футболът в България ще затъва все повече. Националният отбор е визията на българсия футбол.

 

Твърдо против съм решенията на БФС - анти-фенски и чисто изгодни за тях!

 

- Фен ли си на някой отбор от чужбина?

 

- Фен съм само на Литекс (Ловеч) и хандбалния клуб Осъм (Ловеч).

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката?

 

- Да видя някой капитан на клуба ми да дига купата на Шампионска лига, а след това да изпаднем във "В" група и да си правим гостувания по селата в Ловешка област. Който е бил в Български Извор и други такива, знае за какво говоря. Относно агитката -

 

мечтая един ден Южната трибуна да е изпълнена само с ултраси!

 

Фенове, които няма да спрат да подкрепят отбора. Това ми е достатъчно.

 

 

- По традиция на нашите събеседници изброявам три места и искам да кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Градският стадион в Ловеч?

 

- Моят втори дом.

 

- Ловеч?

 

- Един от най-красивите градове в България.

 

- България?

 

- Моята родина.

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Литекс, както и на всеки запален фен в България?

 

- Подкрепяй местния тим! Бъди верен на отбора си докрай! Не бъди част от "червено-синьото" стадо!

 

"Омразни сме на всички,

платени сме били,

но нас ще ни има,

и в гъза ще ви боли"

 

Фланелка на Миньор с номер 13 и името на Бойко Борисов ще подарят на премиера фенове на клуба от Перник.

 

В понеделник вечерта привърженици на "чуковете" очакваха министър-председателя за официалното откриване на обновената театрална зала в града. Те искаха да му връчат подаръка лично и да го попитат дали ще се ангажира със спасяването на Миньор (Перник), който бе напуснат от Никифор Вангелов.

 

Вместо Бойко Борисов на тържеството пристигна вицепремиерът Симеон Дянков, поради което бе решено фланелката да бъде предадена на премиера чрез депутата от ГЕРБ Ирена Соколова.

Първият кръг от сезон 2012/2013 в "А" група е вече в историята. На места стадионите се изпълниха, на други обаче останаха празни. Безспорно най-много фенове присъстваха на Ботев (Пловдив) - Славия, където около 15 000 бултраси приветстваха завръщането на "жълто-черните" в елита.

 

Изцяло пълен бе и стадионът в Гоце Делчев. Там 4000 пиринци видяха историческата първа победа на своя отбор в групата на майсторите. Добра посещаемост бе регистрирана и във Варна, където имаше и сериозна бройка фенове на шампиона Лудогорец. Без съмнение най-горещи бяха страстите в Ловеч.

 

ЧЕРНО МОРЕ - ЛУДОГОРЕЦ

 

 

 

БОТЕВ (ПЛОВДИВ) - СЛАВИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИТЕКС - ЦСКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛЕВСКИ - ЧЕРНОМОРЕЦ

 

 

 

 

 

 

 

 

БЕРОЕ - БОТЕВ (ВРАЦА)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛОКОМОТИВ (СОФИЯ) - ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПИРИН (ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ) - МИНЬОР (ПЕРНИК)

 

 

 

 

 

 

 

 

МОНТАНА - ЕТЪР

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Novsport.com, Sportal.bg, Sportni.bg, Plovdiv24.com, Bultras.com, Chernomorepfc.bg, Beroe.eu, Facebook

Горещи страсти имаше в събота и неделя покрай мачовете от II кръг на "А" група. Очаквано най-високи бяха градусите на "Герена", където една от истинските стари класики в българския футбол се завърна с пълна сила. Левски и Ботев (Пд) изиграха може би най-качествения мач в кръга пред погледа на може би 12 000 души, 3000 от които бултраси.

 

Доста интересно бе и в двете агитки, които сътвориха красиви хореографии и използваха доволно количество пиротехника. Сектор "Б" "честити" на "канарчетата" едновековния юбилей, показвайки им наказани знамена. Имаше и интересни послания към агитката на вечния съперник, като бяха засегнати "Офанзива" и Дучето.

 

Ултрасите от двете страни бяха обединени в едно - размахаха образно казано пръст с транспаранти срещу тези, които се опитват да хвърлят кал по българската история и нейните герои. Имаше и много развети трибагреници.

 

Не липсваха и грозни сцени. След края на мача възникна расистки скандал пред Сектор "Б" между стюарди, Базил де Карвальо и Дъстли Мюлдер (подробности ТУК!).

 

Иначе трибагреници и транспаранти имаше от страна и на агитката на ЦСКА в Бургас. "Офанзива" и другите мощни "червени" групи изпълниха сектора за гости, а фенове на "армейците" имаше и в централните сектори. Сектор "Г", както и привържениците на "акулите" също използваха множество факли. По подобие на мача в Ловеч и сега цесекарите бяха причина мачът да бъде прекъснат за кратко вследствие на гъстия дим, образувал се от хвърлените бомбички и пиротехника на пистата.

 

"Армейците" оказаха и огромна почит на своя съмишленик - починалият в зверска катастрофа в събота сутринта 38-годишен фен Младен Кънев от Аксаково (припомнете си за трагедията ТУК!). Отборът на ЦСКА също отдаде чест на запалянкото, излизайки в минутите преди мача с опънат транспарант.

 

Призивът на Националния клуб на привържениците на Левски бе чут и от агитките на другите отбори, като също се отчетоха с много развети трикольори и изпълнение на националния химн.

 

В Пловдив голямата новина за "Трибуна Бесика" бе завръщането на Христо Колев-Бащата на "Лаута". За него около 6000 "черно-бели" станаха на крака и го аплодираха, а агитката го приветства и със специално направен плакат.

 

В събота пък бяха най-скандалните събития. Над 50 хулигани на Миньор щурмуваха т.нар. ВИП ложи на Стадиона на мира и поступаха спортния директнор на Локомотив (София) - Георги Марков (подробностите може да си припомните ТУК, а кадрите с атаката на "чуковете" - ТУК!). Това най-вероятно ще коства лишаване от домакинство за минимум 1 мач, като по този начин "чуковете" няма да могат да посрещнат един от "любимите" си съперници в Перник - ЦСКА.

 

ЛЕВСКИ - БОТЕВ (ПЛОВДИВ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧЕРНОМОРЕЦ - ЦСКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МИНЬОР - ЛОКОМОТИВ (СОФИЯ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЛАВИЯ - МОНТАНА

 

 

 

ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) - ЛИТЕКС

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Sportal.bg, Sportni.bg, Novsport.com, Facebook

Колкото и слаб да е българският футбол, колкото и кусури да му намираме, той си е наш, български. Не случайно най-гледаните по телевизията срещи и с най-голям рейтинг, са... от родната "А" група. На стадионите може и да няма много хора, но пред малките екрани те са доста.

 

Футболните фенове пък презират телевизионните си "колеги", а същевременно се стараят да посещават мачовете на любимите си отбори и да допринасят за атмосферата на стадионите.

 

Привържениците на Етър пък са на нож с новото футболно ръководство, което уволни любимеца им Цанко Цветанов. Феновете обаче призоваха: "Оставете Цанко Цветанов да работи, заставаме твърдо зад него".

 

Агитката на Ботев Пловдив доказа за пореден път, че е една от най-верните и продължи да бележи прогрес по посещаемост. Не случайно бултрасите за на първо място по този показател след ІV-ия кръг.

 

В Стара Загора показаха, че трудно приемат пораженията и... сцепиха с камък главата на Иво Главата.

 

БОТЕВ ПЛОВДИВ - МОНТАНА

 

 

 

ЛЕВСКИ - ЧЕРНО МОРЕ

 

 

 

ЧЕРНОМОРЕЦ - ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ

 

 

 

МИНЬОР - ЦСКА

 

СЛАВИЯ - БЕРОЕ

 

Снимки: Sportal.bg, Novsport.com, sportline.bg, botevplovdiv.bg

И през изминалия уикенд бе интересно по стадионите на "А" група. Безспорно най-вълнуващо бе в Стара Загора, където агитките на Берое и Левски бяха на висотата за голямо дерби. Общо около 11 000 души видяха как "зелените" поведоха, но в крайна сметка "сините" обърнаха и спечелиха. Естествено, не липсваше напрежението, което бе създадено между двата лагера след събитията на Националния стадион преди десетина дни.

 

Другият възлов мач в този V кръг бе в Ловеч, където играха последните два шампиона на България. Разградчани бяха подкрепени от внушителна агитка, докато тази на "оранжевите" почете паметта на убитата миналата седмица от полицай Ивелина Славчева.

 

Паметта бе почетена и на 36-годишния лидер на "черно-белия" фенклуб "Гарата" - Георги Николов-Жос. В знак на траур и от уважение към своя съмишленик феновете на Локомотив (Пловдив) обърнаха всички свои знамена на мача с Миньор.

 

Другият пловдивски тим - Ботев, отново имаше солидна подкрепа зад гърба си. Над 500 бултраси пропътуваха разстоянието до Варна за сблъсъка с Черно море и отново демонстрираха своя колорит.

 

На стадион "Славия" в София пък феновете на ЦСКА и Ботев (Враца) очаквано бяха враждебно настроени към хора от ръководството на двата клуба. "Червените" атакуваха словесно изпълнителния директор Венцислав Живков, докато врачани подкрепиха бившия наставник на тима Антони Здравков и продължиха войната си с италианските собственици.

 

Малко публика имаше на "Герена" за Локомотив (Сф) - Етър заради продължаващия бойкот на домакинските мачове от страна на "червено-черните" ултраси. Около 50 ентусиасти във виолетово пък се раздадоха на максимум независимо от дъжда и тежката загуба.

 

Горе-долу толкова бяха и привържениците на Славия, които бяха зарадвани с класическа победа в Гоце Делчев. За първи път от началото на сезона стадионът на новака Пирин не бе пълен, но въпреки това над 2000 се стекоха по трибуните.

 

БЕРОЕ - ЛЕВСКИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИТЕКС - ЛУДОГОРЕЦ

 

 

 

 

 

ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) - МИНЬОР

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧЕРНО МОРЕ - БОТЕВ (ПЛОВДИВ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЦСКА - БОТЕВ (ВРАЦА)

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Sportal.bg, Sportni.bg, lportala.net, BotevPlovdiv.bg, PlovdivDerby.com, Facebook