Запомнящо гостуване направиха фанатичните фенове на холандския шампион Аякс преди и по време на мача с Борусия (Дортмунд) в Шампионската лига.

 

ВИЖТЕ КАКВО СЪТВОРИХА УЛТРАСИТЕ ОТ VAK 410 ТУК!

За 13 години човек може да направи толкова много неща. Едни завършват своето образование, други създават семейство, трети пък…  успяват да изиграят 320 мача в Бундеслигата и да влязат в сърцата на жителите на един германски град. Леонардо де Дойс Сантош или просто Деде се превърнa в една жива легенда на Борусия (Дортмунд). Играчът е като Алесандро Дел Пиеро за Ювентус, Дженаро Гатузо за Милан, Стивън Джерард за Ливърпул, Райън Гигс за Манчестър Юнайтед и Икер Касийяс за Реал Мадрид - вечна част от отбора и феновете му. 13-годишният му престой на "Вестфаленщадион” в Дортмунд едва ли някога ще бъде забравен от жителите на града. Вечно усмихнатият бразилец даде паса за шампионския гол през 2002, загуби финала за Купата на УЕФА същата година. Бе там и през 2005, когато Борусия бе пред фалит и изпадане. Сега, толкова много години по-късно, приказката за Деде е на път да приключи.

 

Бразилецът дебютира на 14.08.1998 година в мач срещу Щутгарт навън, но след само 13 минутки се контузва и напуска терена. Сега, 13 години по-късно, той трябва да напусне отново. Toзи път завинаги. Деде извоюва титулярното си място още с пристигането си в Дортмунд и изиграва цели 32 мача за Борусия в първия си сезон. Играчът е и първият трансфер на настоящия генерален мениджър на отбора Михаел Цорк.

 

"Навремето търсехме халф, който не се интересува от пари и намерихме Деде", казва Цорк толкова години по-късно. Философиятa за любовта към футбола на бразилеца изглежда не се е променила. На пресконференцията, на която той заяви, че напуска Дортмунд, като основна причина бяха изтъкнати малкото мачове, които Деде изигра през сезона. "За мен парите нямат никакво значение. Просто искам да усетя отново радостта от футбола и да се забавлявам", каза пред "Билд" бързоногото крило.

 

Следват нови силни сезони, в които обаче контузиите продължават да тормозят халфа. Сезон 2007/08 се оказва пагубен за Деде, който се контузва още в първия кръг при победата с 3:2 над Байер (Леверкузен) и отсъства в следващите 22 мача на тима. Лошият късмет за бразилеца продължава, а младият Марсел Шмелцер малко по малко извоюва титулярното си място.

 

Подкрепата от страна на привържениците обаче е уникална. По предложение на старши-треньора Юрген Клоп следващият домакински мач срещу Байерн посреща Деде с плакат "Деде: само още 4152 часа". Играчите пък прекосяват терена с друг трансперант: "Всички от Борусия за нашия Деде". Полузащитникът се появява на терена с патерици и тениска с надпис "Благодаря, фенове".

 

В домакинския мач на Борусия срещу Хановер 96 уважението и обичта към Деде отново бяха затвърдени. Този път от 18-годишния Марио Гьоце, който при изравнителния си гол за 1:1 вдигна фланелката си, под която стоеше тениска с името и номера на Деде. "Той е уникален човек и ми помогна изключително много, когато дойдох за пръв път в тима", бе краткият коментар на Гьоце след мача. Деде пък бе изключително поласкан от дейстието на младия играч и заяви, че това е най-емоционалният момент в цялата му футболна кариера и обеща, че в договора му със следващия му отбор ще има клауза, която го освобождава от задължението да играе срещу Борусия на "Сигнал Идуна Парк”.

 

Любовта на привържениците не остана скрита и преди седмица, когато бразилецът навърши 33 години. Над 1 500 фена излязоха да празнуват рождения ден на любимеца си в центъра на Дортмунд.

Деде благодари на хората, заявявайки: "Благодаря ви за всичко, което направихте за мен, за добрите думи и пожелания. Това е най-хубавият рожден ден в моя живот. Където и да ида по света, вие ще бъдете в моето сърце. Вие сте част от семейството ми”.

 

Предложенията към играча валят – пет клуба от Бундеслигата, както и Рома и Милан, са намесени в борбата за подписа на играча. Последният гол на Деде за „жълто-черните” е през сезон 2007/08 на шести април. Двубоят отново е между Борусия и Байер (Леверкузен), а дортмундци печелят с 2:1. Какъв мач само! В 87-та минута Александър Фрай прави 1:1 след пас на Деде. Така се стига до 93-тата минута, когато гологлавият играч с изключителен шут препарира Адлер за 2:1. Какъв по-добър последен гол?

 

И за финал едно изказване, което красноречиво показва  какво всъщност е Борусия за Деде. И как това отдавна не е просто един клуб, в който, както той самият заяви, смятал да остане не повече от три години при идването си в Германия:

 

- 

Каква беше реакцията Ви, след като научихте, че напускате клуба?

 

- Плаках. Цорк също имаше сълзи в очите. След разговора ни отидох в празния стадион и един час просто се разхождах по тревата.

 

ИВАН РАЙКОВ

- Представи се първо.

- Аз съм Feyenoord-Casuals и съм привърженик на Фейенорд (Ротердам) от Холандия.

- В коя фракция членуваш и как влезе в нея?

- Член съм на "Vak S", която е най-добрата ултрас групировка на Фейенорд от 1970 г.

- Колко души членуват в нея и привлича ли нови попълнения?

- Мисля, че около 1000 са членовете на фракцията, но има много такива, които пеят с нас от съседната групировка "Vak X".

- Разкажи ни историята на твоята група и как бе създадена тя.

- През 1970 г. всички фанатично настроени фенове на Фейенорд създадоха "Vak S" на северната трибуна на стадиона. Преди това съществуваше "Vak G" от другата страна на стадиона. Някъде през 1965 г. те имаха няколко боеве с привърженици на Твенте, но не бяха сериозни. През 1970 г. всички вече дойдоха при фанатичните момчета от "Vak S". Групировката ни стана знамените след едни побоища с ултрасите на Тотнъм. С тях се бихме два пъти, тъй като по принцип феновете на Фейенорд не обичаме тези на "шпорите". Направо ги мразим.

- Какви са политическите пристрастия на групировката?

- Нямаме такива.

- Кои са вашите приятели и врагове?

- Реални приятелства нямаме, но имаме разни контакти. Старите момчета от SCF имат връзки с тези от Антверпен (Белгия). По-младото поколение сред нас пък осъществи такива с Милуол (Англия), но нищо повече. Новата фракция на Фейенорд - FRL, която се появи през 2009 г., се сприятели с агитката на Хамарби (Швеция). И до ден-днешен има някои персонални контакти между наши фенове и чужди. Знам такива, които идват на нашия стадион с фланелки на Селтик и Ливърпул. Освен това при нас могат да се видят транспаранти на Борусия (Дортмунд) и Съндърланд. Нашите най-големи врагове са от Аякс, а след тях се нареждат Твенте и НАК (Бреда). Тези клубове са ни най-омразните в цяла Холандия. Вече стана дума, че не харесваме Тотнъм, а освен това и Шалке 04. След тях бих поставил още Андерлехт, Жерминал, Портсмут и Глазгоу Рейнджърс. Когато се засечем с техни фенове, се бием с тях. Накратко - бием се с всяка една фен-групировка, освен ако не изпитваме някакво уважение към нея.

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя във вашата държава? Какви закони има срещу ултрасите в Холандия?

- Мразим ги! Те ни следят за всичко, което правим - подслушват ни телефоните, четат сайтовете... Когато се опитаме да организираме бой с вражески фенове, те стоят в основата на другата страна. Често се случва полицаите да упражняват насилие срещу нормални привърженици без никаква причина. Не е лесно, тъй като навсякъде има камери, които следят за всичко това, което правиш. Няма закони против ултрасите, но пиротехниката например е вече забранена на стадионите. Освен това често при гостуванията, когато трябва да пътуваш с влак или автобус, го правиш в компанията на полицаи. Не е приятелска обстановката между нас и тях, но се опитваме да игнорираме правилата и да внасяме пиротехника на мачовете. Това обаче е трудно.

- Какъв тип хореография правите обикновено и можеш ли да ни покажеш няколко снимки?

- По принцип не сме най-добрите в хореографиите. В повечето случаи за тях се грижи специално създадената за тази цел групировка "TIFO Rotterdam". С факлите обаче сме най-добрите в Холандия. Когато има важен мач, винаги внасяме факли на стадиона.

- Как организирате всичко? Песни, пътувания при гостуванията, хореографии, маркетинг и т.н.

- Във "Vak S" винаги един започва да пее, след което всички останали се присъединяват. Нямаме лидер или нещо от сорта. За хореографията вече споменах, че се прави от "TIFO Rotterdam".

- Често ли вашата групировка се бие с противниците? Ако да, с кого?

- "Vak S" е по-скоро трибуна, не толкова групировка. Групировки са SCF, FIIIR или DeF, които винаги имат желание да се бият, тъй като те защитават клуба и града. Други такива са "Rotterdam Hooligans" и "Vatos Locos". Трудно е обаче да се организират боеве заради сериозното присъствие на полицията, която дебне във всеки един момент какво правиш.

- Какво би казал за ултрас движението в Холандия?

- Смятам, че през последните години доста напредна. Но пак казвам, сега е трудно заради забраната за пиротехника на стадионите и други подобни правила.

- Градът може да бъде много специално място за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Ротердам е пристанищен град и мисля, че е много красив. Самото пристанище пък е най-голямото в Европа. Ротердам не е най-големият град в Холандия, какъвто е Амстердам, но по мое мнение е по-добър от гледна точка на сгради и големи събития. Всички са чували за Амстердам, тъй като това е столицата, но не смятам, че е по-добър град от нашия. Затова си мисля, че е по-добре да се посети Ротердам пред Амстердам.

- Какво е мнението ти за ултрас движенията в Европа и света? Коя ултрас сцена е най-добрата и коя се развива добре?

- Харесва ми да гледам действията на ултрасите по Европа. Смятам, че тези в Сърбия, Хърватия, Гърция и Полша са най-добрите. Но мисля, че развитието на ултрас движението в Холандия е номер 1.

- Накрая какво послание би отправил на ултрасите по света?

- Продължавайте да се борите за това, което обичате и срещу враговете, полицията и модерния футбол. Това е начин на живот!

Източник: HoolsWorld.tk

Превод и редакция: FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Заемате любимото си място в сектора, той започва да се пълни, атмосферата се нажежава – има всички предпоставки за ултрас празник и хоп! - точно до вас, пред вас или зад вас се настанява момиче, чието облекло, прическа и поведение крещящо издават фолк симпатии. Коментарите й за играта се натрапват в слуха ви дори по време на най-мощните избухвания на агитката. "Кои са нашите", "тези защо пляскат така", "кой е този изрусения", "а този тъмния как се казва" и т.н. Точно заради това повечето фенове се радват на присъствието на нежния пол на стадиона, но ако е възможно да стоят по-далеч от тях.

Има една друга категория фенки, които изпъкват на стадиона не с некомпетентност и кокетничество. Напротив, те по нищо не отстъпват на момчетата. Често могат да те сложат в малкия си джоб с познанията за историята на отбора. Разбират играта, палят се, пеят и скачат в тон с мъжката част от сектора. Това са момичетата-ултраси. Точно така, има такива. Те са всеки път в ядрото от агитката, най-отпред. Обичат отбора на сърцето си. Всеотдайни са в подкрепата си към него и го следват навсякъде.

И за да докажат, че не отстъпват по нищо на мъжете, много такива групи момичета започват да се организират във фракции и да развиват ултрас култура. Те изработват собствени знамена, дават име на групата си, обособяват си място в сектора, организират пътувания. И логично с това си печелят репутацията на истински ултрас(к)и.

Примерите за такива групи в Европа са много, като почти във всяка държава има по няколко изявени женски фракции. Тук не говорим просто за женско присъствие в агитките, а за истински женски ултрас групи.

Такива са германските Girls Kaos ("Цвикау"), Cowgirls и женската секция на The Unity ("Борусия" Дортмунд) и Chicas Schickeria ("Байерн" Мюнхен), португалските Juve Leo Girls ("Спортинг"), Super Queens ("Порто"), Frente Leiria Girls ("Униао" Лейра) и Red Girls ("Спортинг" Брага), белгийската Mauves Army girls ("Андерлехт"), полската Ultra Girls ("Висла"), италиснската Granata Girls ("Торино"). Силно присъствие на женски групи има и по испанските трибуни, където се подвизават Malaka Hinchas ("Малага"), Biris Norte Girls ("Севиля"), Kolectivo Sur Girls ("Херес"). Зад "Овиедо", редом до момчетата от голямата ултрас организация Symmachiarii, стоят девойките цели две групи – F-17 и Girls.

В Норвегия, въпреки че няма отделни женски фракции, дамите се включват изключително активно в живота на съществуващите ултрас организации. Христоматиен пример за подобен случай е агитката на "Бран" Берген, в която често могат да се видят повече дамски, отколкото мъжки силуети.

И ако русите скандинавски девойки редят картони и пляскат на играчите, рускините стигат много по-далеч. Техните фракции следват примера на мъжките – в тях влизат само "проверени" момичета, повечето спортистки по бойни изкуства. Защото честта на руските групировки, в това число и на женските, се брани не само на трибуните, но и на бойното поле. Рускините също си организират боеве с предварително изяснени правила – равен брой участнички и без употреба на предмети и оръжия. Някои от най-изявените на бойното поле дами дори са включвани в състави за мъжки боеве. Столичните Female Mob на "Спартак" и Hells Women на ЦСКА са двете най-здрави женски формирования на руска територия.

Може би ще се учудите, но на север от България също имат забележителни традиции в женските групировки. Дамите от Power Puff ("Динамо"), Granata Girls ("Рапид"), Blue White Ladies ("Политехника" Яси), Kamikaze girls ("Университатя" Клуж), South Girls ("Фарул"), Ablaze ("Клуж") и Banatica ("Политехника" Тимишоара) допълват колорита на ултрас сцената в Румъния. Повечето от тях са формирани след началото на новото хилядолетие, а най-старата румънска женска фракция слиза от сцената през 1998 г. – групата на "стелистките" от Bad Girls.

В Турция също има обособено женско присъствие на стадионите. Цели две женски фракции подкрепят "Бешикташ" – Ladies of Besiktas и Disi Kartallar.

През септември миналата година турските футболни власти предприеха безпрецедентна кампания срещу насилието по трибуните – фанатичните ултраси на "Фенербахче" бяха наказани да не присъстват на два мача на техния отбор, а на трибуните бе позволено да влизат само предствителки на нежния пол и деца. Над 50 хиляди жени и деца изпълниха двуетажния "Шюкрю Сарачоглу". По-необичайна футболна гледка едва ли може да си представим, но е факт, че дамите се раздадоха и не спряха да подкрепят "жълто-сините" през целия мач, демонстрирайки завидни познания в репертоара и пеейки традиционните песни на агитката.

За разлика от Румъния и Турция, в Сърбия не се гледа с добро око на женското присъствие в сектора с хард ултраси.

И у нас практиката на женските групировки няма особени традиции, въпреки че все по-често в агитките могат да бъдат забелязани нежни създания, които се обособяват на група в сектора или пък пътуват за гостувания. В това отношение най-яркия пример са младите дами от CSKA Girls – и като многочисленост, и като организация, те се доближават най-много до западните женски групи с дългогодишни традиции по стадионите.

Следващият път, когато се настаните в сектора и се огледате, не подценявайте момичетата в него. Някои от тях са по-истински ултраси от вас.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Студено, хладно и дъждовно време - това е картинката на атмосферните условия в Германия в момента. Това обаче не пречи хората да ходят на мач и да пълнят стадионите. Случайно или не, слънцето успява в повечето случаи да пробие облаците и да огрее трибуните. 

Трибуните са пълни до краен предел, като изключение правят само случаите, в които има буферна зона в по-напечените или регионални дербита. Проблемите обаче отсъстват, както и полицията. Има достатъчно органи на реда, но те са извън рамките на стадиона.

Четири възлови мача приковаваха вниманието в последния уикенд (23-ти кръг) на Първа и Втора Бундеслига - Байерн - Шалке, Дортмунд - Хановер, Кьолн - Байер Леверкузен и Фортуна Дюселдорф - Алемания Аахен. Е, голове нямаше само на сблъсъка от Втора Бундеслига, но за това по-късно.

 

Обстановката в Байерн бе доста нажежена, както написаха в Германия - код червено в баварския щаб. В крайна сметка победа с 2:0 за Байерн срещу един от най-омразните си съперници - Шалке. Два гола на критикувания много напоследък Франк Рибери и нови три точки към актива на тима на Юп Хайнкес, които си остава един от основните конкуренти за титлата. 

 

Борусия Дортмунд - Хановер

 

Основен фаворит обаче си остава защитаващият трофея си шампион Борусия Дортмунд. Жълто-черните бяха домакини на Хановер и победиха с 3:1, а наред с това имаха двоен повод за радост в неделя, след като врагът Шалке падна в Мюнхен. Момчетата на Юрген Клоп демонстрираха комбинативна и бърза игра, като само късметът помогна на Хановер да не инкасира повече попадения. Това между другото, само за статистиката, както се казва.

 

 

Сигнал Идуна Парк - един от европейските стадиони, които трябва да се посетят! До миналата година това бе съоръжението, което беше на първо място в класацията за най-добър стадион. Както искате го разбирайте. 

 

 

От над 5 години феновете на Дортмунд водят война с ръководството на клуба заради високите цени на билетите. През 2006-та привържениците изригнаха с:

­

 

"Третирате ни като говеда, а плащаме като за опера!"

 

визирайки високите цени за сектора за правостоящи!" 

 

 

Всъщност, правостоящите сектори за гости в Германия още са живи. Има ги и не им пука, след като на никой не пречи.

 

Войната, колкото и силно да звучи, продължава, но не само Сигнал Идуна Парк, а и всички останали стадиони в Германия се пълнят. Средната цена на билетите е около 45-50 евро и всеки може да си направи сам сметката за каква машина за пари става въпрос. С който и да играят настоящите шампиони, 80 000 са на трибуните и подкрепят своите. 

 

 

Само Южната трибуна, известна още като Жълтата стена, побира най-запалените привърженици на Борусия Дортмунд. Нейният капацитет е близо 30 000. Всеки, който е бил на по-голям мач, знае за какъв шум става дума. Постоянната подкрепа на едно ядро от 2-3 000 души не спира да скача и да пее, като през 90-те минути са напътствани от двама от тарторите на агитката. Дуетът, ако може така да се нарече, е качен на платформа в средата на сектора и дава тон. На някой ще му направи впечатление, че от 30 хиляди близо три пеят непрестанно, а всъщност става дума за невероятен шум. Е, останалите не са на театър, те също пеят, но с малки паузи.

 

Акустиката обаче е наистина впечатляваща! 

 

Феновете на Дортмунд, чийто тим стана миналия сезон най-младият шампион в историята на Германия, заслужаваха повече от участието си в Шампионската лига. Е, те отпаднаха безславно още в груповата фаза само с една победа и актив от 4 точки, но отборът има потенциал. Бъдещето е пред тези млади момчета, за едно от които - Марио Гьотце, Манчестър Юнайтед, Милан и Арсенал дават мило и драго. Дортмунд обаче иска за него 40 милиона евро...

 

 

Дортмунд отпадна от Шампионската лига, но пък върви уверено към нова титла в Германия. Каквото и да стане до края на първенството, със сигурност Борусия ще е на такава позиция в крайното класиране, че ще играе отново в турнира на богатите.

 

С дъх на евротурнири продължава да е ароматът на Хановер. Тимът е на осминафинал в Лига Европа, където ще спори със Стандард Лиеж. Феновете на Хановер възлагат много на опита на Мирко Сломка, които управлява в момента кораба.

 

 

Играчите на Хановер бяха подкрепяни от близо 4 000 свои, които пееха песните си под акомпанимента на два барабана. Останали без дъх след края на мача, те си тръгнаха усмихнати към дома, замечтани за европодвизи. Хановер остава в битката за Лига Европа, както и в борбата за разпределение на евроместата за следващия сезон.

 

Преди мача привържениците на Хановер не се притесняваха да хапват и пият бира в постъпите до стадиона. След края на 90-те минути обстановката не е по-различна - фенове на двата отбора вървят рамо до рамо, но вече има доста поводи за подхвърляния. "Добри сте, но не достатъчно" от страна на жълто-черните, е парирано от жлъчното: "А вас ви няма дори в Лига Европа, където сме ние!"

 

 

Във влака те са отново заедно... Девойка около 20-те пие бира в компания на свои приятели. Кехлибарената течност обаче е в чаша, закупена от феншопа на Дортмунд, който прави със сигурност голям оборот. Просто няма човек, който да влезе в него и да не похарчи десетина евро. Както и да е, въпрос на мислене и манталитет.

 

 

Та, същата горепосочена девойка - руса и облечена във фланелка на Дортмунд, естествено, бъзикайки се на висок глас с група хановерци, подмята на своите, че

 

ако не е пияна след мач, едва ли би намерила вратата на къщата си

 

На слизане "Дортмунд шампион!" ехти от вратата, но привъжениците на Хановер отвърнаха: "Купата на Лига Европа е близо! Отиваме в Букурещ, но преди това сме в Лиеж. А можеше и Амстердам, или пък два дни на морето!"

 

 

Едно от нещата, които се набиват на очи, е това, че няма фен, който да няма някакъв атрибут на отбора, който подкрепя. И това не е от вчера... На една от спирките за прибиране от стадиона е пълно с хора. На всякаква възраст. Всички пият, пеят и чакат своя влак. Един възрастен господин се присламчва към компанията на младежи, които не гледат с добро око на него. Тои е с шал на Дортмунд, радва се, но е с... шапка на Кьолн. Не на отбора, а на града, но това не се нрави на младежите и отнася няколко псувни.

 

 

 

 

 

                             

Кьолн - Байер Леверкузен

 

Кьолн - същият отбор, който ден по-рано посрещна Байер Леверкузен. Двата града са един до друг и съперничеството е голямо. Жителите на Кьолн и Леверкузен не се понасят, като това не е пресилен израз. Враждата се засилва от факта, че преди много години управниците на Кьолн успяват по законов път да отнемат цял квартал от Леверкузен, с което градът нараства до 1 млн. жители население и придобива друг статут. Ябълката на раздора е "Флитард", на чиято територия се намират част от заводите на "Байер".

 

Въпреки ненавистта помежду им, няма стълкновения и побоища. Полиция обаче - бол! На стадион "Райн Енерги" има близо 50 000. Около 4 000 от тях са от Леверкузен, които са отцепени в немалка буферна зона. Феновете на аспирините подкрепят неистово своите, като преди началото на мача хвърлиха доста факли към терена. 

 

 

Едни от най-крайните от Леверкузен не се интересуват от двубоя, колкото от това да дразнят противника. Неслучайно в агитката на гостите се забелязваха шалчета с надпис:

 

"Копелета ФК" (Hurensöhne FC)

 

иронизиращи козлите. Иначе козелът - талисманът на отбора, не донесе късмет на Кьолн. От 1950 козелът Хенес I е подарен на отбора и е кръстен на тогавашния треньор Хенес Ваисвайлер. От тогава до ден-днешен общо 8 козела са били част от отбора. От юли 2008 година на стадиона образно казано господства Хенес VIII.

 

 

Независимо от всичко феновете на Кьолн показаха хореография, която е доста трудна за изпълнение. Червени и бели картони изписаха "1. FC Köln" в южния сектор с най-лудите привърженици на отбора (ВИЖТЕ ФОТОРЕПОРТАЖА ОТ КЬОЛН - БАЙЕР ТУК!). Към всичко това като прибавим многото знамена, веещи се непрестанно, както и плакатите, гледката бе доста колоритна. 

 

 

Преди срещата феновете на Кьолн се събират в заведенията на последната спирка на трамвая, водещ до "Райн Енерги щадион". Всички там полудяват, когато се пусне хита на Michel Telo "Ai Se Eu Te Pego", показвайки, че и в германците може да имат южняшки темперамент. На стадиона обаче е друго - много рок и най-вече АC/DC.

 

 

 

 

 

 

 

Фортуна Дюселдорф - Алемания Аахен

 

За съжаление на едно от Рейнските дербита, това между Фортуна Дюселдорф и Алемания Аахен, нямаше голове. Но пък настроение имаше. Двата града са на има-няма 80-ина километра един от друг и не е проблем да има гостуваща агитка на стадиона, дори и мачът да е късно в работен ден. Така беше и в понеделник вечер на "Есприт Арена" в Дюселдорф.

 

 

Песни, публики, голови положения, но... без попадения. Близо 2 500 фенове на Алемания си тръгнаха щастливи към Аахен, след като техните любимци нямат поражение във Втора Бундеслига в 8 поредни срещи - две победи и шест равенства.

 

 

За феновете на Фортуна остана утехата, че все още са с шансове за елита. Въпреки че от подновяването на първенството след Нова година червено-белите нямат още успех (три равенства и една загуба), те продължават да са на пета позиция с 45 точки - две по-малко от лидера Гройтер Фюрт и на една зад Айнтрахт Франкфурт, Падернборн и Санкт Паули.

 

 

Снимки и видео: Петър Стефанов, специално за Fanface.bg

За представянето си като мениджър на Ливърпул Юрген Клоп спокойно може да извади от нафталина една стара реч и леко да нанесе някои козметични промени. Защото основният мотив съвпада напълно. На представянето си в Борусия (Дортмунд) през май 2008 г. треньорът от Швабия обеща тържествено да изправи на крака падналия и финансово обременен гигант от Бундеслигата, да подобри представянето на играчите, като ги накара да се целят по-нависоко и да направи така, че среднякът, страдащ от липса на ясен почерк и ярки игрови идеи „да заиграе онзи футбол, който хората искат да гледат“. По онова време тактиката му да се пресира усилено и последователно колкото се може по-далеч от собствената врата беше революционна. Тя качи Борусия на върха в Германия и я направи един от най-атрактивните отбори в Европа в рамките на две години.


Богатството и големият брой амбициозни клубове, които в момента стоят  по-високо от Ливърпул в йерархията на английския футбол означават, че на Клоп ще му е по-трудно да пренесе успехите си от Дортмунд в Мърсисайд. Освен другото, в Англия играчите не са свикнали да понасят двойни натоварвания на тренировки, пък и никой засега не е намерил ефективен начин да накара един отбор да тича безспирно, при положение че сезонът не предвижда зимна пауза. При все това, усещането е, че Ливърпул не сбърка, като се довери на специалиста от Щутгарт.


Само присъствието на яркия 48-годишен треньор моментално ще прогони неловката тишина, което заля „Анфийлд“, откакто „червените“ едва не станаха шампиони през 2014 г. и ще увеличи максимално децибелите. Борусия на Клоп се вдъхновяваше от енергията и шума, създавани от трибуните на „Сигнал Идуна Парк“ – гигантски трансформатор с мощност от 81 359 волта, който изригва поносима версия на „You‘ll Never Walk Alone” преди всеки мач. „Харесва ми, когато мачът се играе на пълни обороти, когато навсякъде има сблъсъци и единоборства, когато те залива усещането „всичко или нищо“ и нивото на адреналин скача рязко, така, че не си в състояние да си поемеш дъх“, сподели Клоп пред „Ди Цайт“ през 2012 г.


Способността му да внушава умело вижданията си на подопечните е един от ключовите фактори за успехите му, откакто през 2001 г. пое анонимниците от Майнц като играещ треньор. Ян Дьолинг, продуцент в държавния тв канал ZDF, базиран в Майнц, е ставал свидетел как Клоп буквално омагьосва аудиторията с обръщенията си на посветените на края на сезона празненства на градския площад.

 

„Докарваше сълзи в очите на хората, майки крещяха, че ще кръстят бебетата си на него“, спомня си Дьолинг със съвсем умерена доза преувеличение.


През 2005 г. Клоп бе поканен за експерт за отразяването на Купата на конфедерациите в Германия, въпреки че не беше печелил нищо значително нито като играч, нито като треньор.

 

Той се справи отлично, „с вълнуващо, забавно, секси присъствие“ и ценни забележки относно някои тактически нюанси, които усърдно разкриваше на публиката с помощта на електронна показалка на един голям екран.


Най-важното е, че младият специалист използва нужната доза хумор и самоирония, за да не отблъсне зрителите с надменно отношение.

 

Той се обръщаше към хората, сякаш всички седяха на маса в близката кръчма, без и през ум да му минава да си придава важност.
Клоп се изявяваше като един телевизионен национален селекционер, когато Бундестимът на Клинсман спечели сърцата на немската публика с изявите си на мондиала през 2006.


„Осъзнахме, че той умее отлично да поднася вижданията си и притежава способността буквално да хипнотизира хората“, твърди Дьолинг.

 

„Ако беше решил да основе политическа партия, моментално щяха да го изберат за канцлер“.


Menschenfänger (букв. – „ловец на хора“), така наричат подобни обаятелни личности в Германия. Има се предвид умението на даден лидер да завладее умовете и сърцата на хората и да ги убеди да постигнат неща, които самите те са смятали за невъзможни.
Клоп никога не е искал от играчите си да използват главите си, за да чупят каменни стени. Напротив, те винаги можеха да разчитат, че той ще им посочи най-бързия начин да заобиколят всяко непреодолимо на пръв поглед препятствие. Крайната му цел беше „сетивата им да функционират колкото се може по-ефективно“, като за целта той непрекъснато се стремеше да се учи и да внедрява нововъведения.

 

Клоп дори нае треньор по психофизическа подготовка, за да подобри периферното зрение на футболистите си.


Понякога германецът е описван погрешно като единствено и само отличен мотиватор. Вярно е, че той разчиташе много на асистентите си Петер Кравиц и Желко Бувац, но най-голямото му умение е да обяснява сложните си идеи по достатъчно ясен и мотивиращ начин.
Фактът, че в Ливърпул Клоп ще работи със сравнително млади футболисти, повечето от които не са печелили големи трофеи, би трябвало да му помогне да ги спечели с лекота на своя страна.


В Борусия нещата тръгнаха надолу след историческия дубъл през 2012 г., преди Байерн да отмъкне двама от най-важните футболисти на Клоп – Гьотце и Левандовски. Контузиите сред „жълто-черните“ също зачестиха и мнозина се усъмниха в това дали треньорът не пресилва подопечните си. Междувременно противниковите тимове започнаха да копират тактиката му едно към едно. Подходът „всичко или нищо“ проповядван от Клоп продължаваше да буди силни емоции дори когато Борусия потъна до дъното на класирането, преди да изплува до приличното седмо място, но беше очевидно, че специалистът се е изчерпал в Дортмунд.


Броят мотивиращи речи, с които можеш да ентусиазираш играчите си, все пак не е безкраен. В един момент футболистите просто престават да слушат треньора. Показателно е, че на практика същият отбор се представя далеч по-успешно под ръководството на Томас Тухел, който свали малко темпото, за да даде възможност на играчите да си поемат дъх.


В Ливърпул обаче феновете и клубът като цяло жадуват за тръпката, която поражда високооктановият стил на Клоп (той го нарича Englischer Fussball – „английски футбол“). При него скоростта не пада под 100 км/ч, а острите моменти в наказателното поле са абсолютно гарантирани. Може да се каже, че в лицето на романтика англофил Клоп „Анфийлд“ се сдоби с пророк с високоговорител, който пръв е повярвал в собствените си проповеди.

Източник: Гардиън

Ръководството на Ботев Пловдив е изпратило официална покана до шампиона на Германия Борусия Дортмунд за приятелски мач между двата отбора по повод 100-годишния юбилей на „канарчетата“.

„Жълто-черните“ от Пловдив все още нямат официално потвърждение от колегите си. Двубоят трябва да се състои през пролетта на 2012 година.

В случая на отказ от страна на германците, от пловдивския клуб са се застраховали с покани и към други чуждестранни отбори, като водещото изискване е те да са с „жълто-черен“ цвят.

 

Евентуалният сблъсък с Борусия Дортмунд ще бъде гвоздеят в дългата програма от тържества, които сдружение ПФК Ботев подпомагано от клубното ръководство готвят за следващата година.

 

Президентът на „жълто-черните“ Юли Попов призна, че Ботев е в преговори и със световноизвестна рок група за концерт на стадион „Пловдив“.

 

Програмата за празненствата през следващата година включва още редици културни, артистични и музикални събития.

Двата най-добри германски тима Борусия (Дортмунд) и Байерн (Мюнхен) изиграха паметен финал за Купата на страната, който бе спечелен от шампионите с категоричното 5:2. Повече от 75 000 фенове присъстваха на Олимпийския стадион в Берлин, като "жълто-черната" част от тях заслужено празнуваше дубъла на своя отбор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Еуфорията на феновете на Борусия (Дортмунд) не може да бъде спряна. Още снощи стотици ултраси на шампионите нощуваха пред касите на стадион "Сигнал Идуна Парк", а сутринта близо 200-метрова опашка от привърженици чакаше реда си, за да се сдобие с билет за мача.

Двубоят е чак на 11 април, но по обяд билетите бяха свършили. Цели 72 720 места ще бъдат заети от запалянковците на Дортмунд, а 8000 билета са за феновете на Байерн. Стадионът ще се пръска по шевовете.

Още в неделя следобед най-запалените ултраси на Дортмунд си изградиха лагери и пренощуваха в палатки пред стадиона.

В края на сезона Борусия ще строши собствения си рекорд по посещаемост. За първи път в историята на Бундеслигата даден отбор ще мине 80-хилядната бариера в домакинските си срещи.

Освен предстоящите двубои на собствен терен срещу Вердер (Бремен) и Байерн, Борусия ще приеме до края на сезона Щутгарт на 30 март, Борусия (Мьонхенгладбах) на 21 април и Фрайбург на 5 май. Очаква се стадионът да е пълен за всеки един от тези двубои.

Интересното е, че в Интернет имаше над 300 000 души, които се регистрираха, за да участват в томбола, която дава право за покупка на билет за мача срещу баварците след повече от месец.

Привържениците на Борусия (Дортмунд) явно са повече от убедени, че тимът ще стане за втори пореден път шампион на Германия и стартираха трескава подготовка за евентуалните празници в града и региона.

За дните около 5 май, когато "жълто-черните" ще изиграят последния си мач от Първа Бундеслига, към днешна дата има останали само 5500 свободни легла по хотелите. Всички стаи в "Хилтън" са вече продадени, а в другите по-големи хотели има само отделни бройки.

Управителите заявяват, че с всеки изминал кръг в Бундеслигата и с всяка победа на Борусия идва и вълна от резервации за началото на май. Хотелските стаи от съседните градове като Бохум и Витен също са започнали да се разграбват.

 

Същевременно полицията започва да крои планове за сигурността около евентуалната шампионска титла на Борусия. Много кафенета и бирарии пък започнаха да търсят допълнителна работна ръка за началото на месец май, когато очакват още по-голяма посещаемост от миналогодишната.

Самите собственици на заведения коментират, че може би трябва да поизчакат още малко, защото нищо не е сигурно в Бундеслигата, но те, както и всички в Дортмунд, чакат с трепет нови шампионски подвизи на любимия отбор.

Източник: BVB Bulgaria