Далеч преди да ни го каже Ник Кейдж във филма си „Царят на войната", ние си го знаехме. Руският АК-47 е най-ефективното и популярно оръжие в света. Използва се от Сибир до Зимбабве и покосява наред. Е, днес най-ефективното оръжие във футбола ни става на 47 години и защо да не е заслужил да го наричаме ХС-47? Поне за година, докато на 8 февруари 2014-а не направи 48.

 

Христо Стоичков беше смъртоносен като автомат „Калашников", когато левачката му покосяваше съперниците на терена. И тогава, и особено след края на кариерата му като играч, думите му секат наред с не по-малка ефективност. Понякога посичат и добри, наред с лошите. Понякога са прибързани и необмислени, обидни, изстреляни на автоматична стрелба и не се харесват, но... това е Ицо. Поразяваща левачка и поразяваща уста. Той и прочутият АК-47 не се използва само за добри каузи.

 

От най-разпространеното оръжие по света са произведени и продадени над 100 милиона екземпляра. Стоичков вкара над 100 гола само за Барса. Поне със стотина хора във футбола се скара, а броя на наруганите също е трицифрен. Спорен, обичан, боготворен и презиран, но със сигурност уважаван и с висящи на колана трофеи, човекът има визитка и история, като за филм.

 

Почакайте - та то и  филм за него вече има. Колко са българите, които се гледат на киноекрана приживе, да не говорим за тия, чиито истории са претворени на лента преди да навършат даже 50 години!

 

Стоичков е герой в своя филм вече четвърто десетилетие. През 80-те той се появи в ЦСКА от някакъв малък сериал от локална телевизия и веднага влезе в ролята на лошия в голяма София. Наказаха го доживот да не играе футбол, когато нямаше 20 навършени години заради боя с левскарите на финала за Купата през 1985-а година. Мнозина, родени след 1990-а, вероятно дори не си представят какво е това. А всички ние само можем да гадаем какво е да ти кажат да спираш с единственото нещо, което можеш да правиш, когато си на 19. И тогава бе ясно, че тоя лудак мине ли през това изпитание, ще стигне далеч.

 

Характерът му е чепат и тежък, упорит е като вол и не допуска да не стане неговото. Така се превърна в лидер на ЦСКА, пълен с национали и звезди от края на 80-те. Така преди 25 години стана за първи път шампион, после влезе в митологията с 4 гола в дербито, а накрая стори нещо, което само един Стоичков има смелост да направи - облече фланелка с номер 4 в следващия мач, знаейки, че така остава за цял живот „лош" в очите на половин България. Така и се оказа - наскоро тази половинка му припомни, че не е забравила онзи „откос с калашника".  На „Герена" го освиркаха свирепо и го ругаха. Но това е Стоичков - дали му пука?  На едни е като икона от плакатите по стените в стаите им, за други е прокълнат и руган. Това е Ицо.

 

Затова го хареса и Кройф. Не се притесни да овиква по терена хора като Сержи, Ферер, Амор и Гуардиола, когато бе „зелен" новобранец на „Камп Ноу". Настъпи съдия, излежа поредното наказание... Вече бе герой на Барса, пак никога изцяло с положителен знак, както и в ЦСКА. За петте си най-силни сезона в дриймтима между 1990-а и 1995-а година Стоичков вкарва 102 гола (нито в един сезон под 15) и си изкарва 10 червени картона! Това вероятно е световен рекорд за нападател - 10 пъти изгонен за 5 сезона!
Същият този безпощаден автомат поразяваше с голове и лафове световното в Щатите. Два гола на Гърция, смъртоносна целувка на Аржентина, убийствен откос в сърцето на Мексико. После екип на немска телевизия дойде да направи превю с нашите в базата им преди четвъртфинала с Германия. „Броим им до три и - айде... Айнц, цвай, драй - дрън!", нарежда пред камерата нахиленият Ицо с огромен ланец на врата. Кадрите се сториха смешни на германците в деня преди мача. След мача и до ден днешен разсмиват нас и връщат в главите ни спомените за оня велик миг в Ню Йорк. Защото Ицо и останалите даже и до три не броиха, а немецът си падна. Най-големият ден в историята на футбола ни!

 

Тръгна си от Барса със скандал. Върна се в ЦСКА насред скандали. Игра по Щатите, Япония, Саудитска Арабия. Навсякъде името му значи „България". Ааа, Стоичков! Онзи лютият гений с левачката. Всички го помнят все още, а в Барселона е като символ на дриймтима от 90-те. Вярно, кътът му в музея на Барса става по-малък с всяка реконструкция, но то при появата на тези успешни модерни герои като Меси, Шави, Иниеста, Роналдиньо и останалите...

 

Сега е треньор у нас и се занимава с „детската градина" на Литекс. В свободното време ловува (пак откоси и стрелба), а през останалото време „стреля" словесно, както той си може. Атаката му към ръководството на БФС е най-силната за 7-те години управление на Михайлов и неговите хора. Когато е недоволен от съдия, казва му, че е мишка. Не се опитва да е дипломатичен, а и е доказал, че не умее. „Стреля" директно и пали на четвърт. Според едни това е порок, идва от липса на образование и  е белег на простащина. За други обаче това си е Ицо - каквото му е на душата, това му е на устата.

 

Рожденикът е от хората, които никога не обединят около себе си маса народ с еднопосочно мнение. Защото не е един от многото. Единственият световно признат като велик български играч. Единственият ни е европейски клубен шампион. И единствен със „Златната топка".

 

Сигурно е различен, нали? Всеки ще продължи да има своето мнение за левачката, езикът или начинът на общуване на Стоичков. Няма да го променим, бъдете сигурни.

 

Затова просто да е жив и здрав!

 

Просто факти:

 

ИМА ПОВЕЧЕ СРЕБРО ОТ БЪКИНГАМ

В Англия обичат да казват за някой клуб, който спечели 2-3 трофея за една година: „Имат повече сребро от Бъкингамския дворец”. За Стоичков можем да го кажем уверено, въпреки че едва ли е точният човек за сравнения в британски стил...

 

Ето телеграфен списък с купите и призовете му: 

 

3 пъти шампион на България с ЦСКА и 4 пъти носител на Купата на страната, плюс една Суперкупа. 

 

5 титли на Испания с Барса, 1 купа и 3 суперкупи на страната. Европейски шампион, носител на КНК и на Суперкупата на Европа с каталунците. 

 

Азиатска купа на купите с Ал Насър

 

Оупън къп на САЩ с Чикаго Файър. 

 

”Златна топка”, „Златна обувка”, „Златен онз” (най-добър в света), голмайстор №1 в света за 1994-а, реализатор №1 на световно първенство, в идеалния отбор на Мондиал `94 и Евро`96. 

 

Посочен в топ 100 на всички времена от списание „Уърлд Сокър”, както и сред 100-те най-велики футболисти в историята от ФИФА. 

 

Като треньор няма отличие, освен сребърните медали с Мамелъди Съндаунс в първенството на ЮАР. Водил е още Селта в Испания, а сега е начело на Литекс. Национален селекционер на България в периода от 2004 до 2007 г., без да класира тима за световното през 2006-а в Германия.

 

Дидро, Sportcafe.bg