Независимо, че Партизан продължава да върви добре в първенството на Сърбия, агитката на тима е разцепена на две. Това е от доста време, а войната между фракциите "Забранени" и "Алкатраз" продължава с пълна сила.

Гробарите победиха с 3:1 в последния кръг градския си съперник ОФК Белград, като черно-белите стигнаха до обрат, след като губеха с 0:1 на полувремето.

 

Лидер след 4-ия кръг продължава да е Войводина с 10 точки, а Партизан и Ягодина са с по 9. Вечният съперник на гробарите - Цървена звезда, е със 7 точки, но и мач по-малко.

 

На стадиона на ОФК Белград двете враждуващи фракции влязоха отново в конфликт, като се наложи намесата на полицията.

Той е на около 20 години, прекарва времето си с "момчетата", не го е страх от полицаите, защото като ултрас редовно "тренира" за сблъсъка с тях в улични сбивания. Неговото виждане за света е в черно и в бяло - обича своите и родината и мрази привържениците на другите отбори, както и всички различни - като народност, раса, вяра, сексуална ориентация. Мрази и държавата. Мрази и училището - според него то не може да му донесе никаква полза. Тъй като не е образован, той е и лесен за манипулация. Родителите му не са имали време да го възпитат и да му обръщат внимание, защото са били заети с борба за елементарното оцеляване.

 

От 249 човека, арестувани по време на погрома на гей парада в Белград на 11 октомври, 54 бяха непълнолетни. Средната възраст на всички задържани е 20 години, а най-малкият беше на 15.

 

Въпросът е защо тези младежи нападат полицията, знаейки какви са рисковете. В какво вярват? За какво се борят? Каква е ценностната им система? Колко са те всъщност?

 

Директорката на Института за криминални и социологически изследвания в Белград Лепосава Крон ги нарича "подрастващи - десперадо" ("десперадо" от испански език - "отчаян"). Според нея тези млади хулигани живеят в безпътица, не виждат бъдеще в живота си и затова са много податливи на манипулиране.

 

"За тях чувството на принадлежност е най-важното. Големият проблем е, че ролята на семейството и на училището за тях е заменена от лидерите на футболно-хулиганските и крайно-десните групировки, които често се припокриват", смята социоложката.

 

По време на атаката на гей парада бе нападнат и офисът на Демократическата партия на президента Борис Тадич, която в момента е на власт и официално подкрепи събитието.

 

Само три дни по-късно изстъпленията минаха на международно ниво, когато град Генуа и ст. "Луиджи Ферарис" станаха арена на грозни гледки, след като сръбски хулигани атакуваха националния вратар Стойкович, а след това прекратиха квалификацията Италия - Сърбия с хвърляне на сигнални ракети и камъни и опит за нахлуване на терена.

 

"Сърбия е земя на спортни герои, а не на вандали", заявява спортната министърка Снежана Маркович-Караджич. Въпреки нейното твърдение агитката на Цървена звезда (и в по-малка степен тази на Партизан) има своята роля в повечето ключови политически събития.

 

С мача Динамо (Загреб) - Звезда на 13 май 1990 г. на практика неофициално се даде начало на войната, в която Югославия се разделя. По-късно белградските ултраси, водени от Желко Разнатович-Аркан, се превърнаха в Тигрите - една от най-бруталните паравоенни организации във войната, осъществявала етнически чистки в смесените райони.

 

През 2000 г. отново агитките на Звезда и Партизан бяха най-активни в протестите, довели до свалянето от власт на Слободан Милошевич.

 

Всичко това накара английския журналист Дейв Фаулър да напише статия в списанието "Front" през 2003 г., наречена "На колене пред сърбите: Как белградските момчета от Цървена звезда и Партизан станаха най-злите футболни хулигани в историята".

 

"Това, което направихме ние още в края на 70-те години, бе да вземем хореографията от италианския футбол и хулиганството от Англия, смесвайки  ги в наш уникален стил", разказва Зоран Тимич-Тима, съратник на вече покойния Аркан, който беше убит през 2000 г.

 

Най-новата генерация в агитките пък осъществи на практика безредиците през февруари 2008 г., последвали отделянето на Косово от Сърбия, когато бяха трошени и подпалвани ресторанти на "Макдоналдс" като американски символи и бе нападното дори посолството на САЩ.

 

За ветераните от безмислената гражданска война, съпътствала неизбежното разпадане на изкуствения съюз Югославия през 90-те, и за техните по-малки братя футболът е война и войната е футбол.

 

Те се нуждаят от враг, от изкупителна жертва, за да имат смисъл на живота си.

 

Тези изгубени поколения в Сърбия нерядко обаче са извор на вдъхновение и обект на възхищение от страна на футболните ултраси в държава като нашата, която имаше щастието да пропусне кръвопролитията в своя преход.

 

Доколкото обаче футболната агресия в България е в многократно по-малък мащаб и присъства далеч по-ярко в Интернет форумите, отколкото на практика, засега можем да сме спокойни...

 

Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg

Над стадиона се разнася миризмата на току-що изгаснали стотици факли, градът е притихнал, а силуетите на огромни хора-танкове на и около стадиона докзват, че се случва нещо опасно и специално. Белградското дерби започва.

То е младо, като нашето тук. И двата отбора са родени след Втората световна война, а за първи път се сблъскват през 1945 г. Оттогава няма съмнение кой е големият мач. Цървена звезда срещу Партизан.

Червеното и бялото преобладават. Не само в Белград, в цяла Сърбия. Последното изследване преди 3 г. посочи, че точно 50 процента от сърбите са от Звезда. За Партизан викали едва 24 %. Но те са една сплотена и вярна тайфа, която никога не предава черно-белите райета и са сред най-старите организирани агитки в света.

По-точно - от края на 1966 г., когато Партизан играе финал за Купата на европейските шампиони. След този мач през сезона в Сърбия за първи път организирано хиляди пътуват извън Белград да подкрепят своя тим. И то по време на комунизма!

През 1970 г. се ражда и групировката "Гробари", която и досега е сърцето на трибуната с черно-бели навиячи. Партизан, ще ви кажат из кафаните на стария град, е сърцето на Белград. Закрилник на Св. Сава, символ на истинските кореняци столичани.

 

Ово са глупасти, ще махне с ръка в отговор някой белградчанин и ще се изсмее. Гробари идат от цялата страна, а градът ни е червено-бял! Делие (храбрите, в сръбската история така са наричали съпротивителни отряди срещу турците) са навсякъде. Най-многобройната колоритна и шумна агитка вероятно на Балканите. Делие - това е събирателно название на феновете на Звезда.

 

На север, където са звездашите, са най-ярките и оригинални хореографии. Или ще е часовник, отброяващ последните минути преди 12, какъвто се появи върху целия сектор на загрявката на голям мач от евротурнирите. Или огромен ултрас с качулка и надпис: "Господарите на града". Да гледаш севера е красиво... Трибуната е като гоблен, а факлите и ефектите са безброй.

Югът отвръща с песни и страшната сила на черно-белия цвят. Секторът на Партизан е наистина е като гробище с тези цветове и подкрепата не спира. Гробарите са известни с масови посещения и на други спортове, най-вече пълните зали за баскетбол и хандбал. Ако си от Партизан, футболистите са само едни от звездите. Принадлежността за спортния клуб като семейство е много силна при черно-белите.

Някъде там, между враждуващите и готови на бой до смърт агитки е онова неописуемо множество от бронирани хора. Полицаите, които пазят дербито, не са обикновени. Те са опаковани с доспехи дори по лицата, трудно подвижни и наричани донякъде иронично, донякъде с респект "костенурки - нинджа". Срещу тях не можеш да направиш нищо. Нито да ги удариш, нито да ги уязвиш...

Двата стадиона на враговете са на един хвърлей място, нещо като "Васил Левски" и "Българска армия". И досущ като тук се минава през парк, за да стигнеш от едната арена до другата. Феновете обаче рядко ходят организирано от стадион до стадион за дербито. Тяхната обичайна сборна точка за големи побоища е Коня - площад в центъра на града, където има паметник на Княз Милош, възседнал кон. Там войната пламва често, за да се пренеса край стадиона.

 

В събота на ЮНА (Югославенска народна армия) Партизан приема Звезда в мач-финал за титлата. От години първенството не е било толкова равностойно. Двата тима са с еднакъв брой точки, а след мача до края на сезона ще има 6 кръга. Което си е сензация, защото доминацията на Партизан във футбола е смазваща от години.

 

Клубът е отлично организиран, работи се стабилно с школата и базата, а на терена черно-белите са загубили едно от последните 11 дербита. И са почти несменяем шампион. Звезда е клуб в постоянна криза и с големи дългове.

Водени от Жути (жълтият) - легендарният Роберт Просинечки, Звезда обаче събра сили и се бие като равен тази пролет. Сега може да реши първенството с победа в дома на врага. Двубоят се чака с огромен интерес, но трибуните вероятно няма да са пълни. Сърбите са скандализирани, че мачът е насрочен за Великден.

Изключително вярващи, те не приемат грохотът на бронираните полицейски коли и стъпките на хиляди "костенурки - нинджа" да огласят Белград навръх големия христиански празник. Църквата пожела официално отменяне на двубоя за друга дата, но федерацията не склони.

В знак на протест много белградчани се заканиха да останат пред телевизорите. В историята има един такъв случай, когато Звезда и Пратизан трябваше да играят навръх Св. Георги, почитан в Сърбия почти наравно с Коледа и Великден. Тогава на трибуните дойдоха десетина хиляди, а агитките протестираха като оставиха двубоя без "звук и картина" - нямаше хореографии и пироефекти.

Така в събота залогът е не само кой ще сложи ръка на титлата. Ще се решава и кой ще спечели битката за Великден. Както и, естествено, чии фенове близо 6 месеца ще ходят тъжни из белградския парк на Кале мегдан и ще търпят подигравките на съперника.

Познато, но и толкова романтично, нали? Дерби...

Дидро, Sportcafe.bg

 

---

 

Партизан - Цървена звезда

23.04.2011, 19:30

пряко по RTS 1, Orange Sport Info, Al Jazeera Sport +9

на живо в Интернет на GledaiSport.com и MyP2P.eu

В този изцяло мъжки свят на футболни ултраси се намира и място за жени. Такава е 20-годишната Катарина от Белград, заклета фенка на Партизан. Тя се съгласи да даде интервю за международния Интернет ултрас форум HoolsWorld.net.

- Първо се представи.

- Здравей! Казвам се Катарина и съм от Белград. На 20 години съм и още от дете съм фенка на Партизан. Това е традиция в нашето семейство, като моят дядо ми обясни как да обичам и живея за този клуб.

- Към коя фракция принадлежиш и как се озова в нея?

- Тъй като съм жена, не членувам в никаква фракция. Но всички ние сме под едно знаме, наречено "Гробари Юг".

- Колко души членуват там и има ли нови такива?

- На Южната трибуна има около 3000 души. През последните някоколко години обаче се случиха гадни неща и бройката е по-малка в сравнение с преди това. Може би сте чули, че голяма част от "Гробари" отидоха в затвора заради Бранкица Станкович (журналистка от телевизия "Б92", която разкри имената на някои ултраси на Партизан, замесени в брутални прояви на насилие и дори убийства бел. ред.). Няколко моите приятели са зад решетките заради "убийството" (кавичките са, защото Катарина е убедена, че нейните приятели не са го извършили - бел. ред.) на Брис Татон (френски привърженик на Тулуза, който бе пребит до смърт от група хулигани на Партизан преди мача между двата отбора през септември, 2009 година - бел. ред.). Процесът стартира на 17 септември 2009 и приключи на 25 януари 2011. 12 души получиха присъди в размер на общо 240 години затвор. Решението все още не е влязло в сила, поради което семействата на тези фенове не могат да обжалват.

- Разкажи ни каква е историята на вашата фракция и как бе създадена тя.

- Нашата първа фракция е основана през 1970 година. Феновете имаха нужда да изразят своята любов към клуба и създадоха първата фен групировка в бивша Югославия. Относно Партизан, то клубът е създаден на 4 октомври 1945 година като спортно дружество. През 1966 отборът става вицешампион на Европа, а през 1978 завоюва Купата на Митропа (Купата на Централна Европа или Средноевропейската купа, която е първият международен турнир по футбол на Стария континент и се провежда от 1927 до 1992 година - бел. ред.). Момчило Вукотич е шампион на Партизан по брой участия за клуба - изиграл е 752 мача. Стьепан Бобек пък е голмайсторът с черно-бялата фланелка за всички времена с 403 попадения. Националният отбор на Югославия, станал по-късно Република Сърбия и Черна гора, а сега Република Сърбия, е имал над 130 футболисти на Партизан.

- Би ли ни разказала за ултрас движението във вашата страна?

- В Сърбия най-големите ултрас групи са тези на Партизан ("Гробари") и Цървена звезда ("Делийе"). Всички останали изглеждат смешни за нас откъм бройка и мощ. Повечето фракции на другите отбори като например "Taurunum Boys" на Земун, "Red Firm" на Войводина и "United Force" на Рад, както и останалите са създадени от хора, които преди това са били от "Гробари" или "Делийе". Поради тази причина за мен Сърбия се дели на точно тези две групировки.

- Какви са политическите възгледи на вашата фракция?

- Политическите ни възгледи е Партизан. След като сме фракция, ние сме създадени заради клуба, а не защото сме обединени по политически причини...

- Кои са вашите врагове и кои са ваши приятели?

- Единствените ни приятели са феновете на ПАОК от Гърция. Имаме общи цветове (черно-бели) и обща вяра (православна)! Всички останали са наши врагове...

- Какви са взаимоотношенията ви с полицията? Строга ли е тя в Сърбия? Какви закони има срещу ултрасите?

- Няма никакви взаимоотношения. Ние не ги харесваме, те не ни харесват... Те могат да ни арестуват и да ни бият, но просто няма как да спрат нашето мото, което е: "Свобода за гробарите!!!" Що се отнася до това колко са строги... За убийство те пращат за 5 години в затвора, а в същото време фен на Цървена звезда бе осъден на 10 години за опит за убийство... На стадиона трябва да обмисляш какво трябва да кажеш или пееш... Цялата държава Сърбия им принадлежи. Заради днешната ценностна система в страната за мен е чест да бъда хулиганка. Толкова по този въпрос.

- Какъв тип хореографии обикновено прави вашата фракция? Покажи няколко снимки и обясни.

- Правим хореографии предимно на международните мачове. Те изглеждат така:

 

 

 

 

 

 

 

- Често ли вашата фракция влиза в битка, и ако да, с кого?

- Е... в такива полицейски времена, каквито настанаха в Сърбия, боевете са все по-голяма рядкост...

- Градът може да бъде нещо много специално за един фен. Какво мислиш за твоя?

- Белград е най-красивият град в целия свят... с дълга история...

 

- И последно - какво би казала на ултрасите и потребителите на този форум?

- Само човек без характер може да смени клубната си принадлежност. И само човек с чиста душа може да го обича безгранично много. Когато уважаваш феновете на противника, само тогава можеш да уважаваш и обичаш още повече собствения си клуб.

Източник: HoolsWorld.net

Превод и редакция: FanFace.bg

"Ово дерби не е дерби!", скандираха преди няколко сезона навиячите на Цървена звезда, когато феновете на Партизан бойкотираха своя тим и не се появиха на трибуните на едно от поредните издания на сръбското дерби.

 

Е, този път бе различно, след като на "Мала Маракана" присъстваха и двете агитки, а на стадиона имаше над 45 000 души, огромната част от които подкрепяща домакините. Много драма, напрежение, колорит и доста често споменаване на "братко" и "майката", но това си е нормално за сърбите. 

 

Публиката на Партизан за пореден път бе разделена на две – на Южната трибуна се намираха ултрасите от "Алкатрас", които бяха застанали зад плакат "Косово е Сърбия", а на Изток бяха разположени "Забранени" и техните симпатизанти. 

 

Най-отдолу в сектора имаше транспарант в памет на 20-годишния фен на клуба Иван Перович, който бе убит през октомври от членове на "Алктарас". Именно това е причината двете страни да са в открит конфликт.

 

Иначе "гробарите" се отчетоха с множество запалени факли, пускане на военна димка, която буквално обгази половината стадион и накара не едно и две гърла да се закашлят продължително от задушливата миризма. Докато тя се разтиляше, от Южната трибуна успяха да направят и пожар, палейки намиращ се долу на пистата лекоатлетически дюшек.

 

"Звездашите" пък за пореден път демонстрираха своята любов към клуба и дадоха всичко от себе си, но и този път техният отбор нямаше късмет. След пропусната от Звезда дузпа през първото полувреме, везните рязко се наклониха в полза на "гробарите" и всичко бе въпрос на време.

 

Невероятна баклеада сътвориха феновете на Цървена звезда преди мача, като бяха запалени може би повече от стотина факли на северната, източната и западната трибуна, а буквите на "Делийе Север" продължаваха да се веят гордо, като всяка една от тях бе на отделно знаме.

 

За синхрона между "червените" ултраси думи трудно се намират. Около 10 000 фанатизирани фенове с "цървени" шалове викаха сякаш са едно цяло, а това отекваше със силата на ракетен шум из "Мала Маракана" и извън нея.

 

Напрежението бе огромно, въздухът буквално нажежен до червено... На полувремето двата щаба влязоха в конфликт, а след края на срещата играчите на Партизан попразнуваха доста на пистата, гарнирана с десетки счупени седалки от техните фенове.

 

Това обаче не бе всичко. Навиячите от Север стояха до последно, искайки да дадат "заслуженото" на футболистите на вечния съперник. При прибирането на "черно-белите" в съблекалнята канонада от бомби полетя към пистата, което бе нещо като за "Довиждане" от агитката на Звезда.  

 

По същия начин процедираха те още на почивката между двете полувремена, което бе причината треньорският щаб и футболистите на Партизан да не се приберат и да направят разбор пред собствената си скамейка на терена. Това, както отбелязват и медиите в Сърбия, се случи за първи път в дългогодишната футболна "война" между двата местни колоса.

 

Разбира се, от "Делийе" бяха бесни и на собственото си ръководство, от което поискаха да си подаде оставката.

 

Немалка част и родни фенове присъстваха на живо на 141-ото Вечно дерби на Сърбия. С автобуси, бусове и леки автомобили в сръбската столица акостираха близо 400 българи, за да станат част от великия сблъсък.

 

Естествено, повечето от тях имаха своите симпатии - еднита за Звезда, другите за Партизан, но имаше и такива, които не поддържаха нито един от двата отбора, а просто искаха да гледат футбол.

 

Най-многолюдна бе групата от София, но по численост не отстъпваха и тези от Пловдив и Враца. Варна също имаше свои представители, както и още градовете Плевен, Перник, Бургас, Ихтиман и Велико Търново.

 

Самите те имаха доста перипети преди да стигнат до "Мала Маракана", но всички без изключение съумяха да стъпят на трибуните на легендарното съоръжение и да усетят действително уникалната атмосфера, която предлага според мнозина специалисти, фенове и наблюдатели едно от трите най-големи дербита на планетата (другите две са Ривър - Бока и Селтик - Рейнджърс).

 

Екип на FanFace.bg
Със съдействието на Supernova Travel

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Психологически ход предприе ръководството на Цървена звезда. Тази седмица е голямото дерби на Сърбия с Партизан, а управниците на червено-белите решиха Южната трибуна на "Мала Маракана" да бъде оставена без седалки. Т.е. феновете на гробирате ще стоят прави по време на мача.

 

Така, клубът иска да защити имуществото си от черно-белите фенове, които обикновено не пропускат възможност да трошат стадиона на градския си съперник.

 

Преди няколко години това стана по време на едно от дербитата на Сърбия, като в последствие двубоят бе прекратен.

 

Миналата година след финала за Купата на страната, гробарите отново вилняха на стадиона на Звезда, след като спечелиха финала срещу Войводина.

Партизан победи с 2:0 Цървена звезда в 141-ото издание на голямото дерби на сръбския футбол. Головете за "гробарите" вкараха Звонимир Вукич и Марко Шчепович само в разстояние на 7 минути след почивката. По този начин "черно-белите" увеличиха аванса си на върха в класирането и са фаворити за спечелването на титлата, която неизменно е тяхно притежание в последните 4 сезона.

 

 

 

 

 

 

За този мач се е изговорило и изписало уж всичко. По цял свят го слагат в топ 3 на най-вълнуващите и ожесточени дербита, а немалко дори го коронясват като първи.

 

За тези, които не са го посетили, определенията звучат клиширано и преувеличено. Ние бихме им казали: "Отидете, вижте, чуйте и после пак кажете същото!" Веднъж да усетиш пулса на Звезда – Партизан на величествения "Мала Маракана" и всякаква представа за фенска подкрепа ти се преобръща на 180 градуса.

 

Ето, че дойде ред отново да гостуваме в сръбската столица. За разлика от последния път в края на ноември сега групата ни от ентусиасти бе двойно по-малка, но за сметка на това със сигурност не по-малко качествена.

 

За едни сръбската класика бе първата, а за други - поредната. Емоцията и тръпката обаче бе на висота при всички. За първите от неизвестното, а за вторите - от вече известното.

 

 

Малко след 6:00 часа сутринта 12 души потеглихме от паркинга пред Националния стадион. Още двама се присъединиха на "Сливница" и с бодро настроение се отправихме към Калотина. 

 

Почти поравно бяхме цесекарите и левскарите, при това не само от София, а за цвят сред нас имаше и фен на столичното Локо. Бързо намерихме общ език помежду си и си направихме цялото пътуване повече от яко.

 

Експресно минахме през българската граница, а на сръбската очаквано ни позабавиха поради стандартната проверка. "Почнаха" ни с въпросите дали сме "навиячи" и за мача довечера. Някои от нас "пробваха" сръбските митничари, като най-култовият отговор бе, че отиваме на сватба...

 

Разбира се, и те не растат в саксия, но пък се оказаха дружелюбни и с чувство за хумор. Всичко си дойде на мястото, когато без бой си признахме за крайната дестинация и целта на тази екскурзия.

 

 

С митничарите стана лаф. Всички се оказаха фенове на Звезда, а един от тях с типично българска фамилия показа завидни познания относно футболния живот в България. Лудогорец, Левски, ЦСКА, Литекс, Батков, Титан... с какво ли не бе запознат. След около половин час чакане ни върнаха личните карти, казахме си набързо по едно "довиђе́ња" и отново на път.

 

В Белград ни посрещна слънчево и много топло време. Спряхме на стадиона на Звезда за билети и запознаване с обстановката около съоръжението. Около "Мала Маракана" постоянно обикаляха сръбски фенове, а ние пък се засякохме с български, които се оказаха привърженици на ЦСКА. Такива на мача имаше и в двете агитки.

 

След като се сдобихме с предварително запазените за нас билети, се настанихме в труднооткриваем за непознаващи града гости, но и достатъчно класен хотел на близо 5 км. от стадиона.

 

 

До големия мач оставаха няколко часа, които бяха използвани за разходки до Калемегдан (Белградската крепост над реките Сава и Дунав), най-голямата църква на Балканите "Свети Сава" и други забележителности на красивата столица на Сърбия. Някои от нашата група се възползваха да отскочат и до стоящия на само километър от "Мала Маракана" стадион на Партизан.

 

Естествено, да отидеш до Белград и да не опиташ прочутите сръбски плескавици е равносилно на приказката за Рим и папата, така че и тази задача бе скоропостижно отметната.

 

Всички се бяхме пръснали из града, като около час преди Звезда - Партизан започнахме да се събираме на Източната трибуна. Автобусите на градския транспорт се пълнеха с фенове, а дългият булевард "Ослобођења" се изпълваше с всяка изминала минута.

 

 

Драконовските мерки за сигурност от страна на местната жандармерия и тамошните "робокоповци" със средна височина 1,90 м. осигуриха нужното спокойствие и не се забелязаха каквито и да били напрежение и нциденти.

 

Пред Източната трибуна дори можеше да се види как привърженици на двата гранда с всякакви фен артикули по себе си се разминаваха без да се пипнат с пръст или дори да си кажат нещо на въпреки. И от едната, и от другата страна се чуваха песни, но всичко бе в рамките на цивилизованото.

 

Възрастовата граница бе в много широк диапазон - от невръстни малки дечица със своите майки и татковци, през фенове и ултраси от 17-18 до 30-40 годишна възраст, та чак до възрастните фенове на по 50 и нагоре.

 

 

Нямаше как да не ни направят впечатление и големият брой много красиви фенки с червено-бели и черно-бели шалчета и фланелки, които проследихме с недвусмислени погледи...

 

На входовете преминахме през щателна проверка от така наречените "редари" (стюарди). Контролът на билетите и преминаването през турникетите ставаше чрез пъхане на талона в специално устройство и чакане на зелена светлина. Немалко фенове опитаха да влязат с вече използван билет, като устройството светваше червено, но и така редарите допускаха публика.

 

Вече сме на Изток, а 40-50 мин. преди първия съдийски сигнал въпросната трибуна е буквално претъпкана. Много правостоящи отгоре, където в крайна сметка застанахме и ние, а по стълбите всички бяха прави и нямаше минаване. Своеобразно дежа вю от нашите стадиони.

 

 

По традиция минути преди Звезда и Партизан да излязат на терена се появиха десет момчета от "Делийе". Те застанаха в централната част на терена в схема 3-4-3 и под бурните овации на огромното мнозинство привърженици на домакините започнаха да развяват големи червено-бели знамена. След още малко се наредиха от двете страни на изхода на тунела и посрещнаха отборите.

 

По официални данни на "Мала Маракана" имаше точно 48 736 зрители при капацитет от 55 538 места. Поради споменатото използване на един и същ билет два пъти нищо чудно и бройката да е била и малко над 50 000.

 

От тях повече от 41-42 хиляди драха гърла за Цървена звезда. Останалите за Партизан. Северната трибуна бе изпълнена от единия до другия край с "червено-бели" ултраси и буквално засия преди началния съдийски сигнал. Хиляди червени знамена се развяха, а със сиви бяха изписани инициалите "ФК ЦЗ". Към всичко това бяха добавени и десетина горящи факли.

 

 

Тази хореография бе държана в продължение на поне 15 минути, като през цялото време Северът се тресеше с една от най-популярните и надъхващи свои песни "Pune tribine ludih navijaca". Очаквано феновете на Звезда получиха солидна подкрепа от своите ортодоксални братя в лицето на "Gate 7" (Олимпиакос) и "Фратрия" (Спартак Москва).

 

За съжаление за пореден път Югът бе разцепен на две заради неспиращата открита война между групировките "Алкатраз" и "Забранени". Поводът е до болка познат - убийството на фена Иван Перович. За разлика от дербито в края на ноември, този път "забранените" бяха вкарани на Южната трибуна в традиционната малка клетка за гости. По разбираеми причини обаче от двете страни бяха отделени от другите фенове на "гробарите" с буферни зони и солидно количество редари.

 

Историята за представянето на "ултрасите" на Партизан се повтори - "Забранени" пееха едни песни, а по същото време "Алкатраз" и останалите скандираха други. Изненадата на стадиона бе голяма, когато в един момент първите започнаха да викат името на Иван Перович, а в следващия момент то бе подето и от целия сектор на Юг.

 

 

Специално пред наш човек фен на Партизан разясни, че на миналите мачове от "Алкатраз" са правили всичко възможно да възпират подобно скандиране, но този път са били безпомощни пред масата ултраси, които гласно или негласно са избрали страната на "Забранени".

 

Нещо повече – има вариант в близките няколко седмици, а може би и още на реванша за Купата на ЮНА двете враждуващи групировки да заровят томахавките и Южната трибуна да бъде отново обединена и мощна, така както е известна.

 

По подобие на Северната трибуна в "черно-белия" сектор имаше масирано чуждестранно присъствие. Към "гробарите" се бяха присъединили хулигани и ултраси от ПАОК, ЦСКА (Москва), Политехника (Тимишоара).

 

"Гробарите" изпъкнаха преди почивката с две мощни офанзиви с факли. Първо в сърцето на агитката бе използвано сериозно количество пиротехника, чийто дим се растели из целия стадион. Малко по-късно с не по-малко мощна "бакляда" се включиха и от "Забранени".

 

 

В момент, когато от Източната трибуна едва успявахме да видим какво се случва на терена, българският национал Иван Иванов загуби фатално топката пред своето наказателно поле, след което произлезе първият гол за "звездашите". "Мала Маракана" изригна като вулкан, а сега бе моментът "Делийе" да подпали своята трибуна.

 

Мачът на терена стана доста ожесточен след почивката. На няколко пъти Югът бе на косъм да изригне, но явно тази вечер големият победител трябваше да бъде на Север. Теззи 4/5 от стадиона буквално не знаеха къде се намират в последния четвърт час, след като Звезда поведе с 2:0. Изпаднали в състояние между нирвана и транс, от подновяването на играта от центъра до последния съдийски сигнал "Делийе" пееше с пълно гърло "Jebi grobare!" и "Grobari, jel nas cujete".

 

Това бе едва втората победа за "звездашите" срещу големия съперник в последните 11 мача във всички турнири. Предишната беше отново за Купата преди година (1:0). Това бе и причината за страхотната радост в червено-бялата армия, което си личеше по лицата и поведението на феновете по улиците след мача.

 

 

200-300 от тях пък останаха дълго време по местата си на Северната трибуна след края. Те продължаваха да пеят песни и палят факли, докато съоръжението вече бе почти изцяло изпразнено. Наистина РЕСПЕКТ за тези момчета! И, разбира се, не по-малък за целия Север, който изстрада тази втора победа над Партизан за последните 4 години.

 

Агитката на Звезда продължава да бъде все така могъща. Свити в здрав юмрук фанатиците от "Делийе" отново показаха и доказаха своето безспорно лидерство на сръбската, а защо не и на европейската ултрас сцена.

 

Дали обаче наистина не наближава времето, в което "звездашите" ще срещнат отново здрав отпор от Юга, така както се е случвало допреди само 2-3 години. И дали действително ще се обединят "Алкатраз" и "Забранени"? Отговорите ще дойдат само след две седмици на реванша, както и на 5 май, когато е битката за титлата в първенството. И в двата случая арената ще бъде ЮНА.

 

 

Тръгнахме си от Белград повече от доволни, с все още неотминали емоции от видяното и вече с мисъл за бъдещите издания на сръбската класика. Дотогава обаче ще мислим и разказваме на по бира какво видяхме и най-вече усетихме в сряда вечер. А то, повярвайте, не бе никак малко!

 

Текст: FanFace.bg

 

Снимки: Ultra Tribune

 

С подкрепата на Супернова Травел

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Станимир Бакалов е телевизионен водещ в "Евроком - София". От доста години предаването на столичната кабеларка "Ултраспорт" е известно и следено от феновете у нас. Бакалов бе гост в рубриката Livechat на Sport1.bg и отговаряше на вапроси на читателите на сайта. Предлагаме ви неговите отговори само за въпросите, касаещи феновете.

Станимире, от малък ли си привърженик на Левски?

 

Привърженик съм на Левски от дете, макар че баща ми е от ЦСКА! За първи път в живота си пих успокоителни, когато Левски загуби от Антверпен с 3:4, след като водеше с 3:1 като гост до 87-та минута. Тогава си спомням как майка ми ми се караше, че съм намерил лекарствата в домашната аптечка и съм пил успокоително, а съм бил само на 12 години! Може би е била права. Тогава е трябвало да спра да се занимавам с футбол и мечтата ми да стана журналист, защото животът ми щеше да бъде много по-спокоен. Не съжалявам обаче, защото животът ми пък щеше да бъде десетократно по-скучен.

 

Какво Ви говори датата 26 февруари 2011 година и смятате ли че ремонтна бригада, спечелила обществената поръчка да ремонтира Герена, си свърши работата?

 

Това сме го излъчили в предаването Ултраспорт, което всяка неделя от 20.30 часа показва настроението на феновете. Мисля, че няма какво да добавя повече по темата, а и както каза Симеон Сакскобурготски преди десетина години: "Защо да коментирам нещо, което вече не е актуално?"

 

Нормално ли е на стадиона на отбора на милицията, полицията да изгони публика, която пее и се държи като нормална гостуваща публика?

 

Трябва да питаме началниците на полицията. За мен едно дерби е истинско, когато на стадиона са две публики, две армии, два отбора и един безпристрастен съдия.

 

Какво мислиш за Вечното дерби, играно на 26 февруари 2011 година или Видовден? Мненията сред сините фенове са две: Батков продаде мача, и другата версия - след време ЦСКА са били допингирани! Твоята версия за загубата е... 

 

... че имаше договорка между Батков и Борисов. 

 

Бакалов, помниш ли Дървеното в Студентски град, първият мач във водна среда, знамената на България от прозорците? Ей, славни години бяха, разкажи нещо за тези спомени. Толкова хора минаха покрай 22-ри и 23-ти блок, а сега всичко са развалили... Всъщност, Звезда - Партизан още ли ти остава страст, предпочиташ ли го пред Левски - ЦСКА? 

 

Как мога да забравя Дървеното? Там съм спорил на тема футбол с десетки хора, които ми останаха приятели за цял живот. Първият мач във водна среда беше в моята студентска стая, преди мача България - Парагвай, когато изсипах кофа с вода да върви на нашите, но след като не тръгна, изсипването продължи, докато се получи басейн... Май не успях да помогна много, но поне опитах... Звезда - Партизан остава голямата ми страст. 

 

Какво чувстваш когато чуеш червените фенове да скандират КЗЛ-С*?

 

Не ми е приятно. 

 

За или против сте продажбата на бира на стадионите?

 

ЗА, естествено. Както е по целия свят.

 

Цитирам Ви: "Разни хора, разни идеали... Разни журналисти, разни интереси". А не смятате ли че точно въпросните, наричащи себе си журналисти и обслужването на въпросните "интереси", съсипаха българския футбол на национално и клубно ниво, и вкараха БЕЗУМНА ОМРАЗА между Феновете?

 

Съгласен съм с доста голяма част от вашето твърдение. Всички имаме вина за подбуждане на омразата между феновете. 

 

Какви са шансовете на Левски да стане шампион?

 

35 процента.

 

Ей, мишкундер, я кажи за говедата!

 

Говеда сме - газим!

 

Как в качеството си на спортен журналист през 2001г. в Истанбул на стадиона си съблече тениската и си сложи такава на ЛЕВСКИ. Това професионално ли е?

 

Бях прекалено млад и емоционален, но фланелка на Левски не съм си слагал... Но се радвах на играта на отбора.

 

В село Подуенe, на говеждия стадион... Довърши, ако обичаш!

 

"... синьо знаме ще гори, смърт на Левски ще мълви!"

 

Адекватен ли е Гугутката на големите изисквания и величието на публиката от западните покрайнини на столичния град?

 

Всеки, който е избран от хората, заслужава да бъде техен представител. И Гугутката, и Дучето, са култови личности в българския футбол - оплювани, мразени, обичани или боготворени, те са хората, за които се сещаме всеки ден и всеки час. Важно да има материал. 

 

Нормално е човек да е фен на отбора, от който е баща му... Защо след като баща ти е ЦСКА-р, ти си от Левски?

 

Защото вуйчо ми е от Левски! Заложих на вуйчо си!

 

Какво не Ви достигна, за да станете привърженик на ЦСКА?

 

Любовта към баща ми...

 

Какво мислиш за твърдението, че футболните ултраси не се вълнуват от самата игра футбол, а футболът е просто средата, в която вирее тяхната субкултура. Интересува ги самата фенщина, песните, атрибутите, взаимоотношенията с ултрасите на другите отбори и т.н. Нещо, което е типично и за всяка една друга субкултура, съгласен ли си?

 

Дори да е така, те са част от играта и без тях не може. Затова го има футбола, защото ги има и феновете. 

 

Докога журналистите ще бъдете пристрастни?

 

Докато феновете са пристрастни! Докато премиерът е пристрастен, докато учителите са пристрастни, докато актьорите са пристрастни, докато... го има футбола! 

 

Имате ли приятели от други отбори? Имате ли изобщо приятели?

 

Разбира се. Имам приятели както от Левски, така и от ЦСКА. Не ги деля от кой отбор са, а какви хора са като цяло.

 

Би ли отговорил според теб, кои от двата отбора - синият или червеният, се радва на по-голяма популярност, подкрепа на трубините, и коя според теб като цяло е по здравата агитка?

 

Кое първо - яйцето или кокошката? Кокошката или яйцето? Винаги ще има хора, които ще казват, че Левски е с по-яка агитка и по-популярен, ваниги пък ще има хора, които ще твърдят, че ЦСКА е подкрепян от повече и е с по-силната агитка. В случая съм пристрастен.

 

Какво мислите за последните боеве между сини и червени фенове, не мислиш ли, че това води до ескалиране на напрежението? До къде могат да стигнат нещата, излизат ли извън контрол и какво е мнението ви за организираните боеве между агитките?

 

Не ги приемам, макар че им идва от вътре. Ако могат да намерят друг начин да разрешават споровете помежду си, ще е по-добре за всички нас.

Предлагаме ви възможност да посетите дербито на Сърбия! Отборите на Цървена Звезда и Партизан излизат един срещу друг на 21 март на стадион "Мала Маракана" в Белград. Супернова Травел организира екскурзия за интересния сблъсък. 

Програма:

 

Заминаване на 21.03. в 6:00 от паркинга пред ст. Васил Левски. Пристигане в Белград около обяд, настаняване в хотела. Посещение на срещата Цървена Звезда - Партизан, нощувка.

На следващия ден - закуска, свободно време. Отпътуване за София.

 

Цена: 130 лв.

 

Цената включва:

 

* транспорт с лицензиран автобус

* нощувка със закуска в хотел Rex 3*

* билет за мача (за Източната трибуна на "Мала Маракана")

* туристическа застраховка

 

Цената НЕ включва:

 
* разходи от личен характер 

 

Записването за екскурзията става на място в офиса на фирмата всеки работен ден между 10 и 17 часа или чрез изпращане на данните на e-mail  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.  и превеждане на сумата по банков път на следната сметка: 

 

Райфайзен банк

IBAN: BG52RZBB91551033616101

BIC: RZBBBGSF

 

Клиентите получават фактура и ваучер!

 

За всякакви въпроси може да се свържете с нас на телефон: 02 865 00 52 или 0893 517 761

ЗА ОЩЕ ЕКСКУРЗИИ ЧЕТЕТЕ ТУК!