Феновете на Марек ще се радват на 2140 нови седалки на стадион "Бончук"
Вторник, 14 Август 2012 17:36Приключи ремонтът на стадион "Бончук" в Дупница, съобщиха от общинската администрация. Ремонтът бе извършен със съдействието на общината. На спортното съоръжение са поставени 2140 нови седалки в традиционните за футболен клуб "Марек" цветове: синьо, червено и бяло.
Изцяло ремонтиран е и секторът за гости. Административната сграда към стадиона също е обновена, а фасадата на стадиона - изцяло пребоядисана и освежена, допълниха от общината. На стадиона е поставен и електронен часовник.
Предстои да бъде извършено благоустройство и озеленяване на пространството около входа на стадиона, а до две седмици ще започне и реновиране на помощното игрище към стадион "Бончук".
8 лева екскурзията за феновете на Добруджа до Провадия
Вторник, 14 Август 2012 20:20Привържениците на ДОБРУДЖА организират екскурзия за мача с ФК Провадия на 19.08.2012г (неделя).
Екскурзията включва и посещение на крепоста Овеч. Час на тръгване от Добрич 13:00.
Цена 8 лв.
Телефони за записване: 0889 117 720, 0899 075 284
Събитието на сезона
Четвъртък, 02 Юни 2011 20:29Приключва един сезон, в който ние, привържениците на "Ботев" Пловдив, изстрадахме най-тежкия период в клубната ни история. По ирония на съдбата този сезон изигра огромна роля за консолидиране на всички, милеещи за жълто-черния клуб.
След 10 мрачни години, през които лицето ДХС успя да съсипе клуба ни организационно и спортно-технически, се видя, че е останал жив най-важният елемент, който винаги е бил в основата на нашето дълголетие - БОТЕВИЗМА. Това е религията, за която пеем в една от песните си. Това е любовта на хората,която прави един отбор голям.
Ботев рядко е бил на върха на родния футбол, много често е бил в неговото подножие, а през последните 10 години с болка в сърцата го виждахме по долните етажи на класирането. Преживяхме и първото в близо 100 годишната история на клуба изпадане от "А"група, след това още едно. За да се стигне до административното изваждане от професионалния футбол.
Благодарение на БОТЕВИЗМА отборът ни възкръсна от пепелта, изправи снага и уверено крачи към мястото, което му приляга - сред най-силните отбори в България. Една легенда се завръща!
Днес имаме всичко,от което се нуждаем:
- Собственик, в лицето на г-н Цветан Василев, когото всички уважаваме за това, че осигурява финансовата стабилност на клуба. Ние не искаме от него да сбъдва мечти, защото всеки от нас има само една-да носи с гордост името БОТЕВИСТ. А тя е сбъдната още в деня, в който за първи път сме сложили жълто-черното шалче и сме прекрачил вратите на Колежа;
- Спортно-техническо ръководство, в което влизат млади и амбициозни специалисти, в болшинството си доказани ботевисти, които показаха, че умеят да водят отбора към всяка следваща цел;
- Отбор, в който играят млади и талантливи футболисти, носещи с гордост жълто-черната фланелка;
- ДЮШ, чиито основи са положени и от която се очаква да бъде с основен принос при захранване на представителния отбор с футболисти;
- Клубен стадион-легенда, който е предоставен за стопанисване на отбора и който всички ние вярваме, че ще бъде приведен във вид, позволяващ на него да се играят мачове от "А" група, а впоследствие и от ЕКТ;
- Една невероятна публика, която и в третия ни футболен ешалон доказа, че е най-вярната и най-многобройна в България.
И така стигаме до 5 юни-деня, в който нашият любим отбор ще изиграе последния си мач в чистилището на "В" група. Съперник ще ни бъде вторият в крайното класиране - отборът на "Нефтохимик"-Бургас. Очакваме да пристигнат и най-верните привърженици на отбора от Бургас - агитка, достойна за уважение заради подобна на нашата съдба и показала уважението си към нас в първия мач.
Но най-важното събитие в този ден ще бъде друго-слизането от футболната сцена и официалното прекратяване на активна състезателна кариера на един незабравим човек,на един брилянтен футболист и творец на футболния терен-големия Костадин Видолов - МАГЬОСНИКA.
Последният голям любимец на жълто-черната агитка ще изиграе своя бенефис, след който ще продължи да работи за отбора на сърцето си.
Нека всички пловдивчани и гости на града, които обичат играта заради красотата и романтиката в нея, да заповядат на нашия празник в неделя, 5 юни от 16.00 часа на Колежа и да изпратим заедно последния посланик на романтичния футбол.
А всички ние,обичащи жълто-черния клуб, ще бъдем там, ще станем на крака, ще се поклоним на МАГЬОСНИКА при стъпването му на терена и ще го вндигнем на ръце при слизането му от сцената.
САМО "БОТЕВ"!!!
BotevForever, Bultras.com
Венци: Спартак (Плевен) - това е гордост, чест, борбеност, достойнство!
Вторник, 21 Август 2012 01:34Един от многото футболни центрове в България, които най-сериозно усетиха върху себе си ударите на финансовата криза, е безспорно Плевен. По една или друга причина до съвсем скоро гордостта на града Спартак лъкатушеше из аматьорските групи. Намериха се обаче местни бизнесмени, които да го издърпат от дъното и да го върнат обратно в професионалния футбол, където няма две мнения, е мястото на спартаклии. Днес на FanFace.bg гостува един от младите лидери в агитката на плевенчани. Венци, или както е известен в града Лекия, е само на 21 години, но с вече немалък опит по трибуните както в страната, така и в чужбина. Занимава се със строителство, а през свободното си време поддържа активно формата си с бокс, както и с футбол и волейбол.
- Защо Спартак (Плевен)?
- От ранна детска възраст ходех на мачове на Спартак (Плевен), може би съм бил на 9-10 години. Пресни спомени имам от един незабравим мач през сезон 2000/2001. Спартак атакуваше промоция за "А"група, мачът беше с Бдин (Видин) на стадион "Белите орли" в Плевен. Тогава спартаковци разбиха противника с 11:1. Това беше най-голямата победа на Спартак в професионалния футбол.
- Какви чувства предизвика у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?
- Спартак е емблематично име за гр. Плевен. То предизвиква чувства на гордост, чест, борбеност и достойнство.
- Ти лично с какво свързваш името Спартак?
- Спартак е един от най-умелите пълководци в античната древност. Войната, която е била водена от него, е обект на големи изследвания. Въпреки че тази борба започва като бунт, Спартак скоропостижно успява да създаде цяла армия, която е променила мащаба на начинанието. Той е превърнал армията в конкурентноспособна на римските легиони. В нея е имало дори специални отряди от ковачи, които ковели оръжието. Всички източници, достигнали до нас, говорят, че Спартак произхожда от Тракия. Той е гладиатор и роб в Римската империя, избягал от плен 73 г. пр.Хр. и през следващите две години води мащабно въстание срещу римляните.
- От кой мач на "спартаклии" пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?
- Не е един, а може би са два. Най-хубав спомен от мач на Спартак ми е този с ЦСКА на 3.12.2011г. на стадион "Плевен" за Купата на България, когато губим 0:3 през 17 000 зрители. Двубоят беше с голям заряд, тъй като плевенчани бяха зажаднели за футболни емоции. От десетилетие плевенската сцена не беше приемала такъв мач... Несъмнено младите футболисти на Спартак знаеха кой е противникът и целта каква им беше, но въпреки развоя на мача плевенските футболисти не се дадоха така лесно, създадоха ситуации за гол, но не реализираха... Независимо от развоя на мача всеки един привърженик и ултрас беше доволен. По мое мнение направихме страхотно шоу. Хореографията беше на ниво - цветни димки, пиротехника, знамена и плакати. Отзивите по медиите, телевизията, вестниците и сайтовете бяха положителни, което може само да ни радва, че плевенският футбол и фенщината се завръща там, където им е мястото - сред лидерите. Другият мач, който го очаквахме цял сезон с огромен интерес, беше с Локомотив (Мездра). По това време лидер на Северозападната "В" група бяха мездренчани и мачът беше на живот и смърт, тъй като Спартак гонеше цял сезон водача в класирането. Тогава в Плевен беше празник за града, тъй като на всеки фен му беше ясно, че този мач ни определя бъдещето - дали ще играем професионален футбол или ще останем в аматьорската лига. Спартак беше започнал от дъното на футбола в "А" окръжна футболна група. Въпросният мач с Локомотив започна добре, публиката наброяваше 8000 дyши, дошли да видят своя отбор и да го подкрепят, но след 10-ата минута ситуацията се промени. Гостуващият отбор почна с груби фалове, претенции към съдията и обстановката се нажежи. Така беше до самия край на срещата. По мое мнения това не беше мач, а пълен цирк благодарение на гостуващия отбор. Въпреки това Спартак си взе мача с лидера и по този начин се върнахме при професионалистите.
- Доста тъжен факт е, че големи центрове в България са едва ли не заличени от футболната карта. Плевен и конкретно Спартак не правят изключение от това, макар че вече се наблюдава съживяване при вас. Защо се стигна дотам и има ли някаква рецепта за решаване на този проблем?
- Центровете с футболна история и визитка в България са доста. Нека започна от Спартак. Допреди 10-15 години бяхме фактор в първенството, отбор със среден статут. Поради един или друг фактор в Плевен столичните отбори много се бъркаха при нас и това обърка цялата ситуация. Не искам да коментирам кои са отборите, но то се знае и това вече е в миналото. В момента сме по-силни от всякога! Хората, които в момента управляват клуба, мислят и милеят за него и са професионалисти. Искам да отправя едно голямо благодаря за съживяването на клуба на плевенските бизнесмени Даниел Митов и Георги Милев! Въпреки кризата те възродиха един велик клуб! Отбори като Добруджа (Добрич), Дунав (Русе), Ботев (Пловдив), Спартак (Варна), Нефтохимик (Бургас), Етър (Велико Търново), Доростол (Силистра), Ботев (Враца), Академик (София), Пирин (Благоевград) бяха заличени изкуствено. Това са центрове с доста богата футболна история и дали толкова много на българския футбол, с престижни победи на европейска сцена. Не искам да обидя никой фен, но според мене трябва да се инвестира в големите градове и отбори, където ще има положителен ефект и хората ще се завърнат по стадионите, а не както в момента пръскат се милиони в градчета, които рано или късно ще замрат.
- Защо Спартак се срина чак до аматьорските групи?
- През 2009 г. Спартак изчезна от футболната карта. Феновете го осъзнаваха поради една или друга причина. След известно време изискванията на БФС за лиценз и съоръжения бяха доста големи и не отговаряхме на никакви критерии като база, стадион и инфраструктура. Беше неизбежно. По това време Спартак крепеше дъното на оцеляване при професионалистите. Дойде кризата и целият футбол се срина до дъното.
- По-различна ли е тръпката от това да подкрепяш отбора в "Б" и във "В" група?
- В Северозападна "В" група тръпката беше голяма, тъй като всички отбори, градове и села бяха непознати за нас. Изключение правя за Локомотив (Горна Оряховица). Там ни беше едно от добрите гостувания като брой хора и организация.
- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба, за предишното? За Пламен Николов, за когото се знае, че е сред гробокопачите на Спартак (Плевен)…
- Ръководството на Спартак е изградено от хора, дали много на плевенския футбол, градили с години и в момента градят. Ние твърдо седим зад тях и ги подкрепяме във всеки един момент. Пламен Николов по прякор Джоджо е човек, който не даде нищо за плевенския футбол. Даже той го доразсипа и го остави в пропастта с лъжливи обещания. Много продадени мачове, трансферни пари изчезваха, пари отпуснати за ремонт бяха заровени, правеше си далаверите със стария кмет Найден Зеленогорски, който унищожи спорта в града. Това вече е минало, трябва да гледаме напред и да сме с вдигнати глави.
- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще със Спартак по отношение на развитието му като отбор, клуб, материална база и т.н.?
- От Спартак очаквам догодина да се завърне в "А" група. Това е целта, поставена от отбора. Тези месеци кипяха ремонти на стадион "Плевен", вече има поставени 3000 пластмасови седалки. Инфраструктурата около стадиона се оправя, помещения, съблекални и т.н вече са факт. Догодина, ако влезем в "А" група, целият стадион, т.е. 20-те останали сектора ще бъдат ремонтирани. Стадион "Плевен" вече получи лиценз за новия сезон.
- Къде виждаш отбора през месец май догодина?
- Виждам го в "А" група, въпреки че имаме тежки гостувания с кандидатите за промоция Спартак (Варна) и Нефтохимик (Бургас).
- Членуваш ли в някой фенклуб или фракция на "спартаклии"? Ако да, коя е тя? Каква е твоята позиция? Разкажи повече за нея и нейната дейност.
- Преди година сформирахме групировката PLEVEN (1919) BOYS. Основатели съм аз и Х. Цветанов-Фитнеса. Създаването й беше на 20.04.2011. Тя е за кръг от хора с националистическо мислене, идеология, разбиране и начин на живот, за хора, с които отбелязваме паметни дати в българската история с мемориали, транспаранти, плакати... Броят на членовете от самото й създаване наброява 5 души, като и до момента пак сме толкова. Нашата дейност е за насърчаване на младото поколение да опознае българската история, ценностите и езика. Това е пример за самосъхранение на българщината. До този момент имаме в наличност две знамена, едно от което е постоянно по мачовете. Финансираме се със собствени средства. Всеки от нас работи, имаме и допълнителни приходи като стюарди.До броени дни трябва да бъдат готови шаловете и новото знаме на групировката..
- Какви са политическите възгледи на вашата фракция? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията помежду ви, в случай че не съвпадат?
- Политическите възгледи не ни интересуват. Ние страним от политиката, ние сме с националистическо мислене и не се влияем от партиите и от други организации. Помежду ни има разбиране и всичко е нормално.
- На кой мач, на който ти си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най-добрата хореография и пирошоу?
- Най-добрата атмосфера беше на мача с ЦСКА за Купата на България като брой хора и пиротехника. Направихме димки в цветовете на българския трибагреник, допълнени отстрани със сини и бели димки и с други пиротехнически средства. От първенството с Локомотив (Мездра) също се представихме на ниво.
- Посещавате ли други спортни събития освен футболните? Ако да, какви? Каква бройка се събирате на тях?
- В Плевен спортът е доста развит. Имаме баскетболен клуб на ниво. Ходим редовно по мачове на баскета, подкрепяме го навсякъде, даже допреди 2-3 години, когато играехме в Балканската лига, ходихме организирано с рейсове на гостувания в Македония, Румъния, Сърбия и Гърция. Пътуванията винаги бяха интересни, виждах тръпката колко беше голяма във всеки един от нас… просто незабравимо! Също така ходим на волейболни срещи при жените. Средна бройка на волейбола - 10-15 души.
- Ти лично на кое място поставяш агитката на Спартак спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...
- Не искам да определям място на aгитката на Спартак, но по мое лично мнение се представяме на много добро ниво, макар и последните 2-3 години да бяхме доста зле като бройка поради една или друга причина... Който е бил на мачове по поляните и селата в "А" окръжна, ще разбере накъде бия...
- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои сте врагове?
- "Форест Бойс" от Балкан (Ботевград), "Легион" (Плевен), "Г.О. Бойс", също така имаме приятели от Ботев (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Добруджа (Добрич). Враговете, доколкото знам и съм запознат от миналото, но не мога да твърдя с точност, са Берое (Стара Загора), Локомотив (Пловдив), Левски (София), Етър (Велико Търново) и кръвният враг Миньор (Перник).
- Участвал ли си в бой с фенове? Ако да, срещу кои си се бил?
- Преди година в мач от "В" група имахме лек ръкопашен бой с Бдин (Видин) в Плевен. Наскоро пък имахме кофликт с "Ултрас Ловеч". Агитката на Спартак беше отишла в Ловеч за контролата с Литекс. Не искам да навлизам в подробности, то се знае какво стана. Момчетата от Ловеч не бяха коректни, въпреки това се организирахме и се справих ме с проблема…
- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Би ли участвал в такива?
- Организираните и предварително уговорени боеве са добър стимул за всеки един ултрас да се докаже на сцената на хулиганството и на клубно ниво. Вижда се, че в Русия и Полша боевете са честни. През последните години тук в България нещата малко по малко се променят. Има леко раздвижване, виждаме че Ботев, Локо (Пд), ЦСКА и Левски си правят организирани и честни боеве.
- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?
- Не искам да поставям на място ултрас сцената в България. Аз съм на мнение, че сме на много добро ниво, при положение че всички виждаме в каква ситуация сме поставени. Нямаме инфраструктура, стадиони, бази и т.н., но с течение на времето всичко ще се нареди.
- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?
- Русия, Полша и Германия.
- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?
- Всяка обичаща фенка е длъжна да подкрепя отбора си морално или по друг начин. Фенките определено имат място в агитките, допринасят с чар и допълнителна красота допълнителна, за което искам да благодаря на нашите и дано има повече такива да се радваме в Спартак (Плевен). Може да са няколко на брой, но се вижда, че интерес имат.
- Какво ти е мнението за българската полиция?
- Имам само едно мнение – A.C.A.B.!
- Полицаи или стюарди на стадиона?
- Твърдо за стюарди! Полицаите нямат място вътре на стадиона. Те са провокатори, комплексари, търпим всякакви провокации, лишения и какво ли не... Вижда се, че в България със стюарди се работи по-добре и всичко е нормално.
- Какво мислиш за журналистите?
- За журналистите имам отрицателно мнение, но ще си го запазя за себе си да не би да обидя някого…
- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС…
- Не искам да коментирам БФС и националния отбор. Не ме засягат, но с такова ръководство и политика българският футбол не върви на ниво. Пропадаме, с всеки изминал ден се сриваме до дъното… Тук искам да спомена, че в България, по конкретно грандовете много залагат на чyжденци. В България трябва да се работи с местни момчета, това е формулата, а не практиката да си купуваме на килограм футболисти от неизвестни отбори и държави. Тук искам да подчертая, че Спартак е изграден от местни плевенски момчета – нещо, с което много отбори не могат да се похвалят.
- Фен ли си на някой чужд отбор? Ако да, кой е той, ходил ли си на негови мачове?
- Фен съм на Ливърпул от дете. Ходил съм да ги гледам два пъти на родна земя - преди няколко години, когато играха с Левски и ЦСКА. Бях много доволен, видях любимия ми футболист Стивън Джерард, взех си и автограф.
- Връщам те към Спартак. Каква е най-голямата ти мечта, свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?
- Най голямата ми мечта е догодина да сме сред елита и да върнем славата на Северозапада... За агитката - искам да отправя едно голямо благодаря на всички фенове, които бяха зад отбора в най-трудния момент от неговото му създаване, а именно когато беше в "А" регионална окръжна група. И догодина да празнуваме завръщането! Пожелавам на агитката да се развива по правилния път и винаги феновете да са верни на Спартак!
- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Спартак (Плевен) места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Плевен"?
- …стадион "Плевен", сектор "Слънчев бряг".
- Плевен?
- Оттук започва свободата! Гордея се с този град с най-красивите жени!
- България?
- Красива, необикновена, незаменима, богата на история, ценности и култура… БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!
- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Спартак, както и на всеки запален фен в България?
- На всеки един привърженик бих казал следното: Подкрепяйте местните си клубове! Винаги се започва отнякъде, не се отказвайте! На местните фенове от Плевен искам да им пожелая да бъдат живи и здрави и да бъдем единни във всеки един момент и винаги верни! ;)
Асен от Асеновец: Повечето отбори биха ни завидели за подкрепата
Вторник, 04 Септември 2012 00:29Екипът на FanFace.bg продължава да търси и открива повече от любопитни събеседници от родната ултрас сцена. Поредният ни гост за интервю е млад човек, който прави впечатление и изключение от по принцип наложеното в обществото крайно негативно мнение за образа на българския фен. Асен Кочанов е на 19 години. Отдаден на, както самият той казва, другия "синоним на Асеновград заедно с Асеновата крепост", а именно местната футболна гордост Асеновец. В момента е студент, който като всеки запалянко е запален по футбола и обича да спортува, "каквото му падне", но и със сериозни интереси към… книгите и шаха. Отборът на сърцето му пък е крайно непопулярен в България и като нищо повечето млади фенове, които не живеят в този регион, може би го чуват за първи път. Но същите те ще бъдат сериозно изненадани и дори шокирани, когато разберат какво правят момчетата от южния град за Асеновец. А сред тези момчета е и Асен…
- Защо избра Асеновец? Кой те запали по отбора, кога стана това и на кой мач?
- Това някакъв риторичен въпрос ли е? Асеновец е отборът на моя град, каква друга причина може да има? По-сериозно обаче започнах да се интересувам от футбола в града преди около 4 години. Преди това бях тренирал малко в ДЮШ на клуба и във връзка с това имам спомен, че съм гледал един мач на мъжкия отбор с баща ми – срещу кого обаче, не си спомням. Като цяло никой от роднините и познатите ми не се интересуваше от Асеновец и изглежда затова не съм стъпвал на "Шипка" по-често. Едва в началото на сезон 2009/10 (може би най-мрачният в историята на клуба, тъй като играхме в 4-та дивизия) в мен започна да се култивира един местен шовинизъм (съвсем самостоятелно, без никой да ме окуражава, повлия ми само цялата "Support your local team" идея), а заедно с това се запали и интересът ми към местния футбол. Така някъде в средата на първия полусезон налазих едно домакинство (кой знае срещу кое село сме играли, не е толкова важно!), като не познавах (или така ми се струваше) никой на трибуната. Постепенно обаче започнаха да изникват познати лица, пък и завързах нови познанства. Също така много бързо ми стана ясно, че едва ли не под носа ми има феномен, който е изключителна рядкост в България (да не кажа, че сме уникални в това отношение) – сравнително неизвестен отбор, който от 30 години не е играл в Б група, никога не е влизал в А, се радва на подкрепа, на която повечето отбори в тези дивизии биха завидели.
- Какви чувства предизвиква у теб името на клуба, когато го чуеш или прочетеш?
- Само гордост. Защото почти винаги, когато някой спомене отбора, това е с нещо положително, някакъв аспект на уникалността, която ни е присъща – дали ще бъде похвала за добра игра, удивление от агитката (при това от фенове на отбори в А група и такива, които са си създали реноме на стабилна агитка), все нещо положително. За хората Асеновец се е превърнал в синоним на Асеновград заедно с Асеновата крепост.
- От кой мач на отбора пазиш най-хубав спомен и за кой не искаш да се сещаш?
- Труден въпрос. От всичките мачове с водещите отбори във В група пазя добри спомени, макар че не всички да са завършвали в наша полза. Първият ми мач във В група беше срещу възродения Ботев на Колежа – спомням си, че когато изравнихме, сърцето ми се качи в гърлото. В 90-тата минута обаче бивш наш играч донесе победата на Ботев и се радваше, все едно е вкарал на кръвния враг. Следващия полусезон ни биха 4:0 в Асеновград, а на стадиона игла да хвърлиш – нямаше къде да падне. Направихме хореография с пиротехника (май това ни е основната черта) и опънахме голямо знаме. Канарите като цяло бяха доста впечатлени, че такова нещо е възможно във В група. Също имам добри спомени от мачовете с Нафтата и Тунджа в Асеновград, когато си тръгнаха с наведени глави, макар че бяха дошли да ни бият и на терена, и извън него. На последните това им струваше първото място в групата. Относно мач, за който не искам да се сещам... най-близко до това е един мач от Купата на БФС за юноши (мисля, че бяха старша Б, набор 93/94) срещу ЦСКА. Водехме до последната минута, изпуснахме много положения и смачкахме чорбата отвсякъде, но накрая загубихме с дузпи. И все пак имаше повече положителни, отколкото отрицателни емоции.
- Въпреки че твоят тим не е популярен в България, има сериозен стаж в "Б" група, най-вече през 70-те години на миналия век. Доколкото разбрах, бил е четвъртфиналист и осминафиналист в турнира за Купата на България. Защо не може да се върне в професионалния футбол?
- Това, което е общо за целия период, е липсата на стабилни спонсори и като цяло незаинтересоваността на местния бизнес към клуба (макар че на сезон винаги се намират по една-две фирми, които да дадат някой лев). Също така, доста от ръководствата са гледали да правят пари на гърба на отбора (аз честно казано не виждам как става това, но може би затова не съм футболен президент), а не да мислят за развитието му. Оттам идва проблемът, че не можем да задържим играчите с по-голям потенциал както в ДЮШ, така и в мъжкия отбор – само на 20 километра, в Пловдив, има два огромни за българските стандарти отбора, да не говорим за това още колко села и паланки посредством селските чорбаджии могат да примамят момчетата за година-две и после да се срутят в небитието. В същото време нашата община е наследствено незаинтересована от футбола (тъй като наистина ние имаме (или по-точно имахме) много по-известна школа по вдигане на тежести и гребане) и не вижда потенциала, който има в клуба – публика, агитка, уникално талантливи продукти на ДЮШ.
- Какво ти е мнението за сегашното ръководство на клуба?
- С оглед на това, с което трябва да работят – само добри думи. Откакто бяхме изхвърлени в 4-та дивизия, отборът се пое от хора, които милеят за отбора и дават сърце и душа той да върви напред. Сегашният президент – Валери Стефанов – полага неимоверни усилия да издържа отбора и откакто аз ходя на стадиона, се развиваме само нагоре. Разбира се, и той си има своите минуси, пък и не всички "футболни хора" в града са зад него. Ние, феновете, обаче твърдо го подкрепяме. От позорно изхвърлен отбор, за три сезона постигнахме една промоция и завършихме на пето място този сезон, което си е връх в последните 30 години. Също така е успокоение да знаеш, че мачове не се продават.
- Какво очакваш да се случи в близко бъдеще с Асеновец?
ДЮШ на отбора също постига успехи, като във всички възрастови групи поддържаме ниво плътно зад големите пловдивски школи, а набор `98 тази година завърши втори. Интересното е, че ръководството позволи на футболисти от мъжкия отбор да водят отбори от ДЮШ, с което се осигурява една много добра приемственост между различните възрасти. В последния мач за сезон 2011/12, в който победихме лидера Тунджа с 2:0, титулярният състав беше 10 души от Асеновград, всичките продукти на нашия ДЮШ, и един вратар – пловдивчанин. Тъй като знам, че отборът може да победи всеки, стига да е мотивиран, очаквам при добро стечение на обстоятелствата да се борим за промоция в Б група в близките години. Относно материалната база, надеждата е общината да помогне за стягането на стадиона, тъй като по него не се е правило нищо съществено откакто е построен. Въпросът е дали новата общинска власт ще се усети, че така може да се легитимира за 10 години напред. Ако не друго, имаме нужда от подмяна на двата терена (официален и тренировъчен), тъй като условията са ужасни. За седалки и такива неща може да се мисли след това. Докато не се направи нещо такова обаче, няма никакъв смисъл да се борим да влизаме в Б – няма да ни пуснат, пък и няма да е същото да домакинстваме в Брестник, примерно.
- Къде виждаш отбора в близките година-две?
- Хм. 3-6 място в таблицата (в зависимост от това колко отбори се напъват за влизане) и продължаване на серията от 27 домакински мача без загуба. Също смятам, че и ДЮШ ще постигне някакъв по-значителен успех.
- Членуваш ли в някой фенклуб или фракция на Асеновец?
- Не, не членувам в никой фенклуб или фракция – ние не сме достатъчно многобройна агитка, за да си позволим истински фракции, а и не виждам смисъл. На мачовете по оградите висят знамена на различни "фракции", например Wasted Life Crew, които се формират през 2004-та година от хора с общи интереси, приятели и извън стадиона – при мен лично такъв момент няма, защото когато започнах да ходя по мачове, не познавах никого оттам. Като цяло всички сме обединени под една шапка – Headbreakers, а девизът ни е "На стадиона съдим ние!". Не мога да кажа, че имаме стройна структура, даже изобщо – всичко е доста стихийно – няма членство (а оттам и членски внос например), всеки прави това, което му е по силите. За по-важни мачове се събират пари за хореографии, шият се знамена. Често подкрепяме отбора навън, за важните мачове винаги има екскурзии. От началото на този сезон (2012/13) се надяваме да превърнем екскурзиите в традиция – 40 души посетихме първия мач в Казанлък – мач без никакъв заряд или особена важност; на второто в Харманли пък бяхме 30 души. Същото важи и за фен артикулите, от които имаме няколко серии шалове и значки, фланелки и блузи. В момента говорим и за пускане на нова партида. Имаме и уютен фенклуб, по чиито стени висят снимки от различни хореографии, фланелки и шалове на отбора. Известни сме и зад граница, като сме присъствали на страниците на ултрас-издания в Сърбия и Румъния (за съжаление, не знам точно кои).
- Какви са политическите възгледи на вашата група? Влияят ли по някакъв начин на взаимоотношенията помежду ви, в случай че не съвпаднат?
- Не, за нас това няма значение. Лично аз смятам, че политиката няма място на стадиона (но това е различно от гражданска позиция). Иначе основната част от момчетата са с крайнодесни възгледи, а аз лично л-е-е-е-ко клоня към лявата част. Обаче това не влияе изобщо, извън съвсем нормалните търкания между здрави и прави мъже, което съществува навсякъде. Понякога на трибуната се появява някоя свастика или келтски кръст, но като цяло е рядкост. Надявам се така да си остане.
- На кой мач, на който ти лично си присъствал, създадохте най-добрата атмосфера и съответно най-добрата хореография и пирошоу?
- Обезателно мача с Ботев в Асеновград миналата година. За това спомогнаха и канарите, естествено. В началото на мача направихме пирошоу (което си е нашата отличителна черта), от което дори и жълтите се впечатлиха много – цялата фенска трибуна (която е по тъча) беше покрита с разноцветни димки. Опънахме и едно стометрово знаме на фенската трибуна. На този мач обаче не пяхме 90 минути нонстоп, защото просто бяхме смачкани в това отношение – 15 пъти повече от нас крещяха насреща. На мача с Нафтата два кръга по-късно пък пяхме 90 минути, като тотално ги надвикахме, макар че по традиция гостите в Асеновград винаги са на най-удобното за песни място – под козирката, която създава акустика. Ние пък сме отсреща, където няма нищо, освен дървета и храсти. На "гостуването" в Брестник тази година пак пяхме нонстоп, бяхме си домакини. Също съжалявам, че пропуснах първия кръг на "Тодор Диев", когато пак е било шоу. Иначе принципно почерк ни са пироефектите, като винаги има фойерверки, димки, факли. Преди "моето време" има доста мачове със солидна хореография, като например всеизвестното домакинство на Брестник, когато на стадиона е имало 2500 души. Имаме и изключително много знамена – както такива за ограда (в Пловдив не ни стигна цялата ограда на сектора за гости, за да ги сложим всичките), така и за веене, при това големи. Също и от безумните, които се държат над главата с две ръце. Бомбите са ежедневие, с тях плашим съдиите (смее се). Иначе е известно, че в Асеновград дори и семкаджиите са страшни, ако стане напечено.
- Пак с твое присъствие ни кажи кои са мачовете, които са били най-масово посетени от фенове на Асеновец. По колко средно ходите сега на домакинските срещи и на гостуванията?
- Най-посетеният мач безусловно е този с Ботев в Асеновград. Имаше 7000 души, 2500 канари. Не можеш да мръднеш на трибуната, крак до крак. Делегатите и журналистите го отразиха като 3500 души, но е някак си смешно през комунизма този стадион да е събирал 15 000, а сега да събира 4 пъти по-малко, след като нищо не е пипнато по него. Колкото и да е ясно, че тогава са надували бройката, не може да е чак толкова. В интернет има клипове и снимки, всеки може да се убеди. Друг посетен мач, на който лично аз съм присъствал, е гореспоменатият с ЦСКА при юношите – 2000 души. Относно гостуванията – 120 души в Раковски за баража за влизане в А група (победихме Смолян с 10:1, а Ахмед Ахмед свири края в 78-та минута), в Пловдив с Ботев 100 души, като наши не бяха допуснати да влязат в сектора за гости, та изгледаха мача от централната трибуна. Куките не ни допуснаха факлите, бяхме много заредени. Също в Брестник тази година отидохме 100 души, като общо на стадиона имаше 120 с "привържениците" на домакините. Иначе обикновено на домакинство присъстват 400-600 души, на сезон 1-2 мача са под 200 (работен ден, лошо време и т.н.) и 2-3 са над 1000. На гостувания почти винаги има хора от Асеновград, обикновено 10-20 души. В едно издание за историята на Асеновец четох, че в края на комунизма е имало десант от 3000 души в Казанлък. Изпитвам известно съмнение относно бройката!
- Посещавате ли други спортни събития освен футболните? Ако да, какви? Каква бройка се събирате на тях?
- Аз лично – не. За мен единствен интересен за гледане спорт е футболът. Така че не мога да говоря от първа ръка за посещаемостта там. В Асеновград има силен женски баскетбол (дори една от възрастовите групи са шампионки на България), доста хора ходят да ги подкрепят дори и на гостувания. За други спортове не знам.
- Ти лично на кое място поставяш агитката на Асеновец спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит, посещаемост, численост...
- О, мисля, че е ясно, че по посещаемост и численост не можем да се мерим с големите отбори. Доста съм мислил по този въпрос и смятам, че ако имаше класиране по агитки, щяхме да сме от водещите в Б група. Нямаме бройката, но определено имаме желанието, отдадеността и оригиналността. Също така съм абсолютно убеден, че сме най-колоритната агитка – уникални сме с това, че никой друг отбор в нашето положение не е развил и продължава да поддържа агитка, при това стабилна. Оттук пък минавам към неоспоримия факт, че сме най-добрата агитка във всичките В групи (с оглед състава им през сезон 2012/13 и изключвайки Пирин, които просто не са за тук). В нашата В група просто никъде няма агитки, посещаемостта е страшно ниска (дори нашите 500 души са най-високата средна), само в Ямбол се опитват да направят нещо, но то е защото отборът им се бори да влиза и са в подем. И пак са смешни, завалиите. Оттам има точно един човек, който е навсякъде с отбора и винаги ходи, него съм го признал. Той си знае кой е. Но тази липса на конкуренция ни се отразява зле, защото не можеш да се развиваш качествено, ако няма с кого да си сверяваш часовника. Иначе в другите В групи май сме на едно ниво с Локо ГО (за тях не знам нищо), в Дупница също преди имаше агитка, но сега май и те вече са зад нас.. По пиротехника сме плътно зад големите отбори. По отношение на всякаква друга хореография обаче има още много какво да се желае от наша страна.
- С кои агитки имате приятелски взаимоотношения и с кои сте врагове? Как са се породили приятелството с първите и враждата с вторите?
- Не мисля, че имаме "приятелски взаимоотношения" с когото и да е, освен лични контакти. Евентуално феновете на Левски (Карлово). Колкото до враждата – то не останаха агитки, с които да се мразим. Но най-голямата омраза е към отборите на Арда и Брестник, а в Казанлък като цяло май им е най-сладко нас да побеждават. С Арда си имаме закачка по оста Асеновград – Кърджали, която винаги е съществувала, но достига връхната си точка през 94-та година (за което ще говоря по-надолу). Брестник пък са типичният селски отбор, който издрапва със зъби и нокти нагоре, за сметка на утвърдени футболни градове. За мен обаче тези два отбора не са особени дразнители, а и като цяло смятам, че такива "вражди" в по-ниските нива на футбола в България са леко насилени с цел да се имитират големите отбори. Като цяло в Асеновград винаги се хвърляме и даваме всичко от себе си, срещу който отбор е водещ в дивизията.
- Участвал ли си в сбивания с фенове? Ако да, срещу кои си се бил? Ще е интересно хората да прочетат за битки във "В" група?
- Аз лично не съм участвал в такива, защото вече стана ясно, че просто няма с кого. Най-близкото до бой, до което се е стигало, е когато 70 души от Нафтата дойдоха да хвърлят камъни на "Шипка". В Харманли пък имаше напрежение с местните 30 души "фенове" (селски бабаити), но до сериозен бой не се стигна. През 94-та година е имало голям бой (може би най-големият с асеновградско участие) в мач срещу Арда в Асеновград, който всъщност възражда поутихналата по онова време вражда. и всъщност е първият път, когато тук са идвали организирани фенове (за кърджалийци – и последен). Тъй като тогава съм бил на 2 годинки и е смешно да говоря за този бой, ще цитирам човек, присъствал на него: "Приличаше на бой от 3-та дивизия на Англия – нахлуване на терена, прескачане на огради, докопване на всеки, който не бе успял да избяга. Макар че бяхме на 16, тогава големите дадоха невиждан тласък на тълпата. Цял стадион с голи ръце или тук-там изтръгнати от пейките дъски изригна срещу 150 човека."
- Как гледаш на предварително уговорените боеве с ясни и точни правила от типа "10 на 10", "20 на 20" и т.н., каквито има в държави като Русия и Полша, а малко по малко започват да се организират между отделни ултраси на агитки и у нас? Би ли участвал в такива?
- Против съм. Не виждам смисъл. Това е излишен селски бабаитлък. Не съм против боя като цяло, но това да се уговориш за бой без някаква причина или повод си е смешно. Най-малкото не сме дорасли и нямаме бройката за такова нещо. Виж, ако стане някакъв спонтанен бой за знаме или защита, или нападение – тогава разбирам. Разбира се, винаги трябва да се съблюдава някакво елементарно числено равенство. Но съм против уговорените боеве.
- Какво ти е като цяло мнението за българската ултрас сцена? Къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези от другите страни по Европа и света?
- Имаме някои проблясъци – пробуждането на местното самосъзнание в малките градове и клубове (ние, Локо ГО), в сектор Б и сектор Г, на Лаута напоследък се наблюдава едно много организирано движение за по-добро представяне на агитките. Канарите винаги са си на ниво като бройка, но са хипер хаотични по отношение на хореографиите и все още не могат да се организират да правят по-стабилни такива (спомням си какъв проблем имаха май в едно дерби с Локото, когато трябваше да изпишат с картони "БОТЕВ" на трибуната, и после да обърнат картоните, а да се изпише с обратните цветове. Омазаха всичко). Но е смешно от всички отбори от А група само Лудогорец да има средна посещаемост над 50% от капацитета на стадиона. Дано да продължават така. Всичко останало е пълен батак (разбира се, ако все пак съм пропуснал някой, да ме извиняват!) – не може милионна София да има средна посещаемост общо на четирите си отбора под 10 000, в Ловеч вече бившият шампион да играе пред 200 души с финалиста за Купата (макар че и момчетата от Ловеч бяха започнали да се организират в стабилна агитка, макар и малобройна), а в Бургас да трябва да ги примамват с безплатни билети, кебапчета и томболи (макар че там на тях си им е манталитет да чакат наготово и без пари, още от времето, когато Нафтата бяха водещ отбор в България). Като цяло проблемът е, че българинът е глорихънтър до дъното на душата си – всеки е от грандовете, много малко хора подкрепят местния си отбор, всеки търси успехите. За квартални отбори пък да не говорим – в Пловдив вече няма фенове на Спартак и Марица под 60-годишна възраст, а е всепризнат факт, че в този регион сме най-големите местни шовинисти. Много малко хора ще се вдигнат да си подкрепят отбора по села и паланки. Според мен, докато не си отишъл да дереш гърло в някое село с 500 души население, не можеш наистина да усетиш колко обичаш отбора си.
- Коя страна би дал за пример за силно развито ултрас движение, от която можем да черпим идеи и опит?
- Трябва да призная, че познанията ми по футболна география са силно ограничени относно някои страни. Все пак мисля, че от Сърбия поне нашите грандове могат да се научат как се пълни стадион за дерби. Звезда за четири мача да има повече публика, отколкото Левски и ЦСКА за цял сезон, как ти звучи? Сърбия и Белград са супер съизмерими с нас като население. От буквално всяка друга футболно по-развита държава пък можем да се поучим всички останали – в Англия, Германия, Италия, Австрия – всички си подкрепят местните отбори, стадионите са фул. Дотогава няма да можем да правим най-впечатляващите хореографии никъде другаде, освен на Герена, Армията и Националния (Локо и Ботев вървят по правилния път, разбира се, защото отговарят на горните условия). Иначе като цяло малките агитки имат добри идеи за хореографии и представяне, доста се стремят да бъдат оригинални. Можем да вземем идеи от кварталните отбори и миналите величия в другите първенства (Магдебург, Санкт Паули, Динамо Дрезден, Ираклис, канарите вече откраднаха Дале Кавезе), в момента те са в нашата категория. Но основното е хората да започнат да ходят по стадионите – без редова публика не може да се формира стабилна ултрас култура.
- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо по организацията?
- Абсолютно имат! Но тук трябва да направим ясното разграничение между момичетата, които обичат футбола не по-малко от нас, и кифлите. В нашата агитка винаги е имало от първите (при това не една или две), като винаги са помагали с организацията не само в агитката, а и в клуба като цяло. Напоследък забелязвам голям приток на кифли, което ме притеснява. При това идват именно на фенската трибуна и съм убеден, че изобщо не гледат мача (да ме извиняват, ако не е така). От тях една агитка може само да пострада.
- Какво ти е мнението за българската полиция?
- Пълни темерути! Абсолютно неквалифицирани малоумници с изключително остаряло мислене (където го има, защото на тях им е дефицит сивото вещество). Ще ти разкажа една случка: Отивам сам на България – Ирландия. Тъй като до Асеновград няма как да се прибера, съм планувал да нощувам на гарата в Пловдив. Поради тази причина си нося раница, в която между обичайните фенски атрибути имам и книга. Докато ме проверяват, ченгето изважда книгата (която беше с доста шарена корица), гледа я 5 секунди и казва: "Я, Мики Маус!" Имайки предвид, че нито заглавието, нито името на автора присъстват буквите М, К, С, следва да се предположи, че въпросната кука беше или заядлива, или неграмотна. Друг случай пък – пак трябваше да приспивам на гарата в Пловдив, прибирах се от Сандански. В чакалнята сме аз (пак четящ книга), един заспал клошар, трима цигани и две куки. Циганите вдигат олелия до небесата, клошарят вони на умрели гълъби, а куките идват на мен да ми искат лична карта и да ми проверяват багажа!? Това е положението с по-голямата част от милата родна милиция – те са обучени в такива условия, че смятат, че ти на тях им служиш, а не обратното. Докато не се научат, че те са твои слуги и ти не им дължиш нищо, няма да се оправят. Да не говорим, че са супер много като бройка, пенсионират се рано и т.н., и пак са неадекватни – циганите навсякъде си правят каквото си искат, престъпността е в разцвет, а най-големият им проблем сме ние по стадионите. Ненормална работа. Разбира се, срещат се и свестни полицаи, на които им свалям шапка, че понасят целия срам, който им носят другарите по пагон.
- Полицаи или стюарди на стадиона?
- По принцип стюарди, и то хора от агитките, с авторитет. Но по-голямата част от фенската маса у нас не е дорасла да се самоохранява по този начин. Може би само на Герена може спокойно да се каже, че момчетата със светлоотразителните жилетки си вършат работата, но видяхте какво стана с Базил Де Карвальо. Червените пък толкова са се самозабравили, че при тях не виждам как човек може да се довери на стюарди. За съжаление, в България полицията все още има място по стадионите, но за това сме си виновни само и единствено ние, феновете.
- Какво мислиш за журналистите?
- Те пък са разпределени в целия спектър на малоумщината и бръщолевят, каквото им падне. Малко са свестните журналисти, като адаша Спиридонов, които гледат трезво на нещата. Един Георги Атанасов или Ефрем Димитров как изобщо да го наречеш журналист?
- Мнението ти за националния отбор, за българския футбол като цяло, за БФС...
- БФС се дискредитира отдавна. Време е Перуката да предаде щафетата, да видим и Стоичков горкият как ще се изложи, дотолкова е опериран от управленско мислене. За националния отбор мисля, че е ясно – той е отражение на скръбната ситуация, в която се намира целият ни клубен футбол.
- Фен ли си на някой чужд отбор?
- Фен не, силно казано е. Ако ме беше питал преди две години, без колебание щях да ти кажа "РОМА!". Но откакто съм на трибуните на "Шипка" ми стана ясно, че не можеш да си фен на чужд отбор. Несериозно е. Можеш да ги харесваш, да им симпатизираш, да ги предпочиташ пред другите чужди отбори – ето, например аз се възхищавам на Рома, че възпитават такава уникална любов към фланелката – Тоти и Де Роси преди няколко дни са нещо, което не може да се види никъде в отбор от такъв калибър. Но дори като играха с ЦСКА не отидох да викам за тях, защото съм преди всичко българин. Иначе има доста отбори, които са ми симпатични – например цялото немско първенство, особено Байерн и Санкт Паули. Следя и резултатите на Аустрия (Залцбург), защото тези момчета се борят за любовта си истински и не се притесняват да ходят по всякакви селски стадиони, докато ментето, в което се е превърнал оригиналния им клуб, играе в Шампионска лига. Но не е нищо повече от симпатия, защото с тях не можеш да изградиш връзката, която имаш с местния си отбор. Не разбирам хората, които плачат и се радват с Барса, Челси или Милан.
- Връщам те към Асеновец. Каква е най-голямата ти мечта, свързана с отбора и клуба, както и със самата агитка?
- Мечтата ми е да се стабилизираме и един ден да влезем в А група. Да направим нещо запомнящо се за Купата. Малки неща, не искам титли, купи и участия в Европа, това не е определящо за идентичността ни като клуб и агитка. А относно нас по трибуните, мечтата ми е свързана с това един ден да можем да се мерим с големите не само по желание, обич и пиротехника, но и по численост.
- Изброявам ти три може би емблематични за всеки фен на Асеновец места, за които искам да ми кажеш първото нещо, което се сетиш. Стадион "Шипка"?
- Крепост.
- Асеновград?
- Моят град, най-прекрасният град на света!
- България?
- Хаос. За съжаление.
- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Асеновец, както и на всеки един запален фен в България?
- На феновете на Асеновец няма какво да им казвам оттук, ние се виждаме всяка седмица. Нека продължаваме да подкрепяме отбора, както сме го правили досега! На всички останали – подкрепяйте местния си отбор! Мислим си, че нашето присъствие с нищо няма да помогне на отбора, но не е така – ако 20 души отидат на мач, това е една нова топка за децата или една седалка - малко, но знаете – капка по капка – вир става. А ако стадионите се пълнят, бизнесът ще вижда смисъл да инвестира. За личното удовлетворение да не говорим - няма по-уникално чувство от това да подкрепяш нещо толкова близко и родно!
ВИДЕО: Играч на Локо Мз си свали гащите пред феновете на Спартак Пл, гостите заплашвани от мутри
Вторник, 22 Май 2012 12:24Старши треньорът на Локомотив (Мездра) Бойко Величков заяви, че положението по време на дербито със Спартак (Плевен) е приличало на това при боя на Шипка.
"Беше като на Шипка, летяха камъни и дървета. Улучиха ни с какво ли не. Още на влизане на стадиона няколко мутри ни заплашиха, че ще ни изнасилят. Съдията направи и невъзможното. Плаках на стадиона. Очевидно този мач беше решен някъде другаде, а не на терена", коментира Величков, цитиран от "Тема Спорт".
Дни след паметното дерби между Спартак (Плевен) и Локомотив (Мездра) от Северозападната "В" група емоциите не стихват. Реално до дерби не се стигна, тъй като домакините спечелиха с 5:0 и излязоха начело в класирането.
"Железничарите" обаче се оправдаха с главния съдия Стоян Денев, който изгони трима техни футболисти плюс треньора. Плевенчани отговориха с твърдение, че играчите на Локо сами са си виновни, след като са играли твърде грубо, а и нарочно си вкараха два автогола.
Представяме ви видео от поведението на един от отстранените футболисти на Локомотив, който си събу гащите пред очите на феновете на Спартак. Неприличната постъпка започва на 0:37 мин.
СНИМКИ И ВИДЕО: Обзор ХVІІІ кръг
Вторник, 26 Ноември 2013 09:01Тази седмица е доста по-богата на снимков и видео материал от голяма част от двубоите в "А" група. Предлагаме ви фотоси от 6 от седемте мача, играни този уикенд в родния елит.
Хубава атмосфера имаше на Левски - Литекс, където сините фенове изпълниха новата си песен, посветена на 100-годишнината на клуба, а това беше гарнирано с хореография и победа с 4:1.
Естествено, акцентът беше почитта, която част от агитките отдадоха на Данчо Ушото - привърженикът на Ботев Пловдив, който си отиде от този свят...
В обзора включихме и един мач от "В" група - този между Спартак Плевен и Етър, завършил 1:1. Във форумите се пише, че е имало опит за сблъсък между двете агитки, но или полицията е попречила, или едните са дали "задна", както се казва. На редакционната поща Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. очакваме мнения от двете страни - и от спартаковци, и от боляри, за това, което се е случило в Плевен.
ЛЕВСКИ - ЛИТЕКС
ЛОКОМОТИВ СОФИЯ - СЛАВИЯ
БОТЕВ ПЛОВДИВ - ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС
ЛУДОГОРЕЦ - ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ
ЧЕРНО МОРЕ - БЕРОЕ
НЕФТОХИМИК - ЦСКА
СПАРТАК ПЛЕВЕН - ЕТЪР
Снимки: Sportal.bg, Sportni.bg, Razgradnews.com, bultras.com, Фейсбук, Андро Дюлгерян
Левски, готови ли сте за нас?! Защото ние идваме!
Четвъртък, 31 Май 2012 23:05Историческо!
Не, не победата над Своге. Кои са те, че да им бъде обръщано каквото и да било внимание. Получиха своите пет минути слава,имайки възможността да играят срещу "Ботев" и толкова.Ще ги запомним с ориенталските изказвания на ръководителите им и 15-те чоплещи семки привърженици. Ни повече, ни по-малко!
"Ботев" Пловдив се върна там, където му е мястото! Най-вълнуващият и романтичен период за клуба, след черното десетилетие на безумие, приключи!
"Ботев" извървя достойно своя път от "В", през "Б", до "А" група, въпреки трудностите и несгодите, а може би и точно заради тях! Просто такава е орисията на "жълто-черните". Така и трябваше да бъде!
Минаването през чистилището бе както необходимо, така и полезно! Ботевистите бяха изправени пред най-голямото си предизвикателство - да покажат, че макар и в аматьорските групи, те обичат своя клуб и няма да го изоставят!
И го направиха! Не само, че го направиха, но възхитиха цяла България с подкрепата и любовта, която демонстрираха. Хилядите, които бяха с "Ботев" във всеки един момент от трудния път към завръщането, могат да се гордеят със себе си!
Те доказаха, че "Ботев" е много повече от клуб! Доказаха, че "Ботев" е вечен! И никой не може да се мери с тях! Не и докато някой друг клуб не изпадне в ситуацията, в която бе "Ботев" преди две години!
Вчера се случи нещо знаменателно! "Безпристрастните национални" медии получиха оглушителен шамар! Да си призная, от дълго време чаках този момент, като се надявах, че все някой ще го направи! Е, направи го точно собственикът на "Ботев"!
На наглия журналистически въпрос "Защо избрахте "Ботев", а не "Левски или ЦСКА, без да подценяваме пловдивчани?", Цветан Василев отговори кратко и ясно: "Заради публиката!"
И не, дами и господа, това в случая не беше клише! Не беше и лицемерие! Това беше самата истина! Всички сме наясно, че човек желаещ популярността на масите, винаги би предпочел да инвестира в столичните отбори!
В случая Василев избра "Ботев", при това, когато отборът беше във "В" група! Да, той е бил наясно, че ще трябва да минат минимум две години, за да се върнат "жълто-черните" в групата на майсторите, а оттам нататък още време, за да възвърне "Ботев" своя победоносен дух!
До вчера гледах със симпатия и надежда към собственика, но не бях сигурен дали разбира наистина с какво се е захванал. След вчерашният му отговор вече нямам съмнение - "Ботев" Пловдив се сдоби с още един привърженик!
И сега две думи за тези, които ще имат привилегията да играят срещу "Ботев" Пловдив в "А" група!
Дойде времето, в което "Ботев" отново ще се изправи срещу най-големия си съперник! Съперник, с който винаги е била преплетена славната история на "жълто-черните". Дербито, което подлудяваше Пловдив!
"Левски", готови ли сте за нас?! Защото ние идваме!!!
Стефан Попов, bultras.com
ЦСКА: през Ловеч или в неизвестното
Петък, 18 Септември 2015 17:57ЦСКА ще решава бъдещето си на 4 октомври.
Ясно е - клубът е в менгемето на проблеми, създадени и оставени да корозират (съзнателно или не) от институции и бивши свои ръководители.
С дългове, които разяждат клуба, с постоянни нови "известия" за загубени дела, заплахи за отнемане на точки...
И, не на последно място, затиснат с атака от всички страни, която се дължи не на емблемата и историята на "червените", а на политическите дрънкания на оръжия на благодетеля им.
На децата е ясно, че медийните удари, както и обостреното чувство за детайли и справедливост, което разви БФС това лято, се дължат на войната срещу Гриша Ганчев, която водят някои от най-силните хора в държавата.
На 4 октомври Ганчев възнамерява да попита феновете в НДК кой вариант избират:
Да пререгистрира Литекс в София, да го прекръсти на ЦСКА и с лиценза на ловешкия клуб "червените" фланелки да се пренесат в "А" група?
Или - да се тръгне с напълно ново дружество от "А" окръжна група, което може да значи поне 3-4 години изгнание далеч от елита. А може да е и равносилно на началото на края.
И двете решения не са идеални, ако сте от ЦСКА.
Но е време феновете да мислят трезво, а не с помпозността на лозунгите си.
Вариант 1 не е най-чистият и е леко оскърбителен за историята на ЦСКА, но изглежда далеч по-близък до амбициите, а и вече натрупаното отчаяние и жажда дори за мъст на запалянковците.
Още догодина с ресурса на Литекс и подкрепата за ЦСКА, новият отбор може да гони дори титла.
Вторият вариант праща ЦСКА в неизвестното.
Дали Ганчев няма да вдигне ръце от клуб в четвърта дивизия, дали ще има кой да поеме след него...
Въпроси без отговор.
Всеки от феновете добре трябва да си помисли какво си пожелава.
ЦСКА, доброто и лошото ченге
Сряда, 14 Октомври 2015 21:50Клубът е дирижирано атакуван от „помагачи” на всички нива в политическата и футболната власт
Няма край държавната подкрепа за ЦСКА. Премиерски обещания, министерски гаранции, срещи, сондажи… Човек ще каже, че правителственият апарат и институциите са зарязали всички служебни ангажименти и са впрегнати единствено да помагат на червените. От сутрин до вечер. Работят неуморно. След десетки срещи, снимки, изказвания и медийни изяви, обаче „помощта” на загрижените високопоставени държавни мъже се сведе до „ние ви помагаме, ама вие си говорете с БФС, от тях зависи всичко”.
В условия на кризисна ситуация и особено пък по време на предизборна кампания ролите на доброто и лошото ченге са изключително удобни. Доброто гарантира съдействие за решаване на проблемите, играе го загрижен и готов на всичко. Печели ти симпатиите, но след това те праща при лошото, което така или иначе вече има изградена репутация на неотзивчив и недоброжелателен партньор. Доброто и лошото ченге действат в синхрон, а разпределянето на ролите им е необходимо, защото така общественото мнение може да се манипулира удобно според ситуацията и целите. Така всеки проблем или казус може да се протака безкрайно, докато комбината държи като заложник потърпевшия.
Безкрайно дълго продължава прехвърлянето на топката и по случая ЦСКА. Тази топка не е виждала покой от месеци. От държавата – в полето на БФС. От БФС – уж в полето на УЕФА. През това време току се намесва някой, който да я хване за секунда, да каже и той как помага и да я пусне отново по веригата. Някакви чиновници спират да гризкат сиренцето, изпълзяват от дупките си и преди да се приберат обратно в тях казват нещо от сорта на „подкрепяме с каквото можем”, „помагали сме много”, „ще окажем съдействие за всичко необходимо”… Остана ли някой в тази държава, който да не е „помогнал” на ЦСКА? Остана ли някой, който да не иска да „реши” казуса около клуба? И в крайна сметка остана ли някой измежду тези много загрижените, който да не препраща проблема по веригата, защото нещо съвсем малко, но много важно, зависело от някой друг.
Правителството всичко щяло да направи, но БФС има последната дума. БФС всичко правело, но УЕФА имала последната дума. От правителството имали постоянен контакт с БФС, от Футболния съюз пък имали постоянен контакт с европейската централа. Само че това не е достатъчно, важно е в какво реално се изразяват тези контакти. Защото съдействието за ЦСКА означава подготовката на сериозен набор документи, аргументираност и позиция. За да се случи това, обаче, трябва да има желание. А в БФС май работят под чужда диктовка.
Затова там всичко е предпоследно. И това вече не учудва никого. Отлагали събирането на Правната комисия? Та те една безпредметна пресконференция отлагаха седмици наред. От вторник – за четвъртък, от четвъртък вероятно за петък, от петък – за другия месец… Ту стомах ще ги заболи, ту главата ще ги зацепи. От централата продължават да се крият, да вземат решения на тъмно. И да се оправдават с правилници и наредби, сякаш това са Божии заповеди и не подлежат на тълкуване и промяна. Много е просто – ако искаха наистина да помогнат, отдавна щяха да са го направили, следвайки собствените си практики познати от подобни казуси с други клубове.
Съмненията, че казусът с ЦСКА интригува и трети лица, с влияние върху членове на правителството и ръководителите на БФС, се подклаждат и от явната тенденцията за насочване на финансови ресурси само в една посока. Получава се така, че за едни институциите говорят, че помагат, но резултати няма, а за други – помагат, без да говорят много-много. Даже напротив. През последните месеци тихомълком се множат желаещите да промотират фирмите си с рекламни пана край Сухата река. Оттам пък не са много словоохотливи за конкретните параметри. В общи линии оставаме с впечатлението, че договорката между спонсор и клуб е „колкото ви трябват – толкова ще дадем”. Освен ако уговорката не е на друго ниво и не звучи като „колкото им трябват – толкова ще им дадете”. И ако това е в сферата на предположенията, то е факт, че държавно-привилегированите и спонсорно-обгрижените са първи на медийната сцена по темата за бъдещето на ЦСКА.
Картинката се допълва от произхода на атаките и дирижираното като по сценарий поведение на институциите. Зад всички тях прозира една никак не тънка връзка с определени политическо-икономически кръгове.
Така картите вече изглеждат свалени. Крайната цел на задкулисието очевидно допуска два варианта за изход – ЦСКА да се предаде и да падне в техни лапи, или да бъде пратен в „А” окръжна група и оттам да се опитат да го заличат от картата или тотално да го обезличат с всички възможни механизми.
Само че сега има една особеност. ЦСКА вече не е в ролята на изоставено сираче. Има човек, който се грижи за него. Има си и голямо семейство, вече сплотено и готово да защитава фамилната чест. Срещата на Гриша Ганчев с червената общност на „Армията” от преди седмица го доказа. Армейците вече имат общо мнение по въпроса за съдбата на клуба. И което е по-важно, изглеждат готови да го отстояват единни, за да запазят своята самостоятелност и свобода. Мобилизацията все още не е пределно задействана, но червената лампичка за „помагачите” трябва да е светнала.
Автор: Стоян Генов, ПР агенция "Кота"