В паузата на родния шампионат феновете от Елин Пелин не изтърпяха да стоят далеч от футболния храм. Става въпрос обаче за привърженици на Левски и ЦСКА, които решиха въпреки насажданата омраза да загърбят различията и да си подарят един  истински футболен празник. Стигна се до безпрецедентна идея - футболен двубой между фенклуб Левски 1914 община Елин Пелин и Червени Шопи, а за дата бе определен 23 март.

Още от сутринта започна трескава подготовка, феновете носят футболни врати, каси с бира, скари и всеки един с българското знаме в ръце. Времето не е благосклонно, но това не може да уплаши привържениците, които пътуват хиляди километри в студ и пек, за да подкрепят своята идея - синя или червена. За съдия на мача е определен фен на Славия, за да може срещата да е максимално коректна. Силният вятър разпалва на бързо скарите бирите и ракиите почват да се леят, хора прииждат на градския стадион. Бързо се взема решение мача да започва, защото в противен случай няма да останат хора, които да уцелят топката. Играе се във формат шест полеви играчи плюс вратар в две полувремена по 30 минути. Екипите на отборите се подразбират сини и червени. Мачът започва, а с него и емоцията, нервите са опънати до краен предел. Всеки нахъсва своите, чуват се коментари, че победата в този мач е важна почти колкото и в истинското дерби. Смея да кажа, че с оглед на слабото представяне и на Левски  и на ЦСКА, по-скоро истинското дерби е именно това на феновете, защото те не играят за пари, а само за честта на отбора и фенклуба си.

Футболните умения в този двубой не са най-важни, много по значими са желанието, борбеността и амбицията да победиш другия. Започват песните и закачките, на терена прехвърчат искри, които съдията навреме овладява. Няма да се спирам подробно на самия мач, защото идеята на това събитие е друга. Отборите са равностойни, сините водят с 3:2, това кара армейците да се впуснат в яростна атака. Това ги оголва отзад и на бързо сините отбелязват още 2 гола за крайното 5:2.  Нападателите на фенклуба на Левски са затруднени на два пъти, когато техни атаки са спрени от 10 фена на шопите, които нахлуват само на метри пред собствената си врата. След последния съдийски сигнал агитките вадят целия си арсенал от цветущи изрази и песни по адрес на противниците. Всичко е шумно и не може да се разбере какво се пее, но изведнъж всички в един глас започват химна, всички знамена са горе. След това се подемат патриотични песни, човек настръхва. Време е за обща снимка на победители и победени, всички стоят зад националния флаг.

Мачът свърши, вече не сме противници, сега сме приятели, съученици, колеги, роднини като в нормалния делничен живот. Различни сме само в един ден от седмицата, но през останалото време сме заедно като съграждани. От двата фенклуба бързо се обединяват около идеята занапред да има още такива двубой. Държат се речи за българщината, всеки добре знае че все пак сме българи, а заедно сме по-силни. Унищожават се всичкия алкохол и а тенджерите са празни. Идеята на това събитие бе да покаже, че е без значение дали гледаш мача от север или от юг, защото ние сме в центъра, в центъра на случващото се в България. Феновете по природа са и най-големите националисти, но не е никакъв патриотизъм да мразиш други българи. Нека нашият пример послужи пред всички за обединение, за загърбване на различията в името на майка България. Само ние свободно мислещите български граждани от Г и Б сектор, можем да се опълчим на системата. Ние, които знаем как да обичаме, може истински и безусловно да любим родината си, а не в името на пари и лични облаги.  На пук на някои клеветници да покажем истинските си лица, защото ние работим и учим, и сме бащи и синове. Не сме извънземни, които са дошли да чупят и трошат по българските улици за удоволствие, но стане ли въпрос за нашата татковина, нека знаят че обединени дори най-новите играчки на МВР не могат да ни спрат. Искаме да престанат да се подиграват с нас, защото не сме наркомани и не сме заслужили това отношение. Наркомани сте всички Вие, които прикривате истинските проблеми и търсите оправдания за нещастния си живот в нас българските фенове. Рано или късно ще застанем рамо до рамо за България, да отвоюваме свободата си. Ние ще се застъпим за това Апостола да бъде в учебниците, и децата ни да се гордеят със славното си минало. Н стадиона ние сме свободни да изразим мнението си, може би това е причината да ни мразят. Това е идеята на Червени Шопи и фенклуб Левски 1914 община Елин Пелин.

Сега остава да се уточни следващият мач, другата седмица предстоят важни двубои за отборите и вече тече подготовката за тях. Сините обмислят пътуването си до Варна, а червените искат да заведат безплатно ученици на мача с Миньор. След футболния празник обединението се пренесе и в градския киносалон, където привържениците на двата гранда изгледаха заедно филм посветен на 100 годишнината от Балканската война.

България преди всичко!